Старост

[маргото]

Не знам дали е от годините, но намалих звука на това, което чувам
и увеличих звука на онова, което чувствам...

[маргото]

[мечтица]

Кой ви каза, че не съм
обичала ?
Кой ви каза, че не съм
мечтала ?!
Мислите, не съм била момиче,
щом сега съм вече остаряла !?
Днес косите ми са посребрени..
А в очите няма я искрата...
Гледат помъдряло, уморени
са, от любови някога
изпратени...Бръчиците ситни
по лицето - щрихи са във
вечността застинали...
Но защо ли младо е сърцето ?!
Как не остарява през
годините ? Даже и със бръчки
по лицето, даже и с косите
посребрени - ще обича
винаги сърцето ми !...
Ще остане вечно младо
в мене...

Ваня Статева

[Мария Николова]

Небето е най-пълно със звезди през август!
От север и изток е най-просторното ми небе. От запад високите блокове, стърчащи като големи пирони, оставят малко небе. От юг между стрехата на блока и отсрещния орех небето намалява всяка година и сега е между 3 и 5 метра.
От година на година звездите в моите късчета небе, които виждам, стават все по-малко.
От година на година старостта отнема от зрението ми...
Но дори и когато остане само Вечерницата, ще ми останат самолетите , кръстосващи небето денем и нощем. От север на юг в края на седмицата и от юг на север в началото на седмицата.

[маргото]

[маргото]

[маргото]

Не искам много, за да се усмихна:
едни очи, които ме обичат,
едни ръце, в които да притихна,
едни нозе - към мен да тичат!

Не искам много, за да съм щастлива:
...едно огнище, да ме топли нежно,
една любов, която никога не си отива
един човек...жадуващ ме копнежно!

Не искам много, за да бъда жива:
едно сърце, туптящо в мойта длан,
една изпълнена мечта красива,
един живот - но в обич изживян!
/mili mili/



Щастлива старост може да има не само с наличието на пари и многобройни внуци, но със собственото леко отношение към трупащите се годинки.

[маргото]

"Не е важно накъде води пътят, когато държиш ръката и се върви по-добре..."

[scleri]

Данса се отдава и на склеритата.

[маргото]