Старост

[сюзан]

Вчера чух една мисъл за самотата, която много ми хареса. "За самотата са нужни двама - ти и някой, който ти липсва"

[маргото]

Седни до мен момче, да си поговорим.
Не съм говорила, отдавна със човек.
С добичетата много често спорим.
сама живея тук, животът не е лек.

Дядото отдавна се спомина.
Но гробът му е чист и подреден.
Руши се селото, година след година.
Ще го затрият може би след мен.

Животът ми премина сред полята.
Сред цъфнал мак и изкласила ръж.
Обичам си животните, цветята.
Тук залюбих моят силен мъж.

Децата ни пораснаха щастливи.
Сред весели игри и детски смях.
Така ухаеха пожънатите ниви.
Сред грижи и надежди остарях.

Няма ги сега усмихнатите хора.
Пораснаха отдавна и нашите деца.
Цветята ми повехнаха на двора.
Отдавна няма ги любимите лица.

Седни момче, вода ще ти налея.
И хляба с мерудийка посолен.
Не зная пак дали ще доживея.
Децата си да видя покрай мен...
Седни момче, не бързай!

"Седни до мен момче" - Пейо Пеев



Старостта е ужасна в самота! За да не страдаме от самотата, не трябва да бъдем пасивни! Вместо да седим пасивни
в ъгъла, да забравим за себе си макар и за кратко, и да направим нещо за другите.
Целта е да стигнеш до края спокойна, в мир с любимите си същества и собствената съвест, защото така или иначе
ще стигнем до края, а защо да не е с радост и удовлетворение!

[milena02]

Никога, по никакъв повод и за доброто на човечеството не ме избирайте за модератор! Досега еднолично и диктаторски да съм я закрила тази тема като деструктивна, мракобесна и причиняваща бръчки и целулит! Ще се аргументирам железно и пред Гугъл, и пред рекламодателите, и пред американския Сенат! Може да пукна, но няма да остарея - гравирайте ми го един ден като епитафия, сериозно го казвам. Стара, стара... колко пък да съм стара? Аз на 18 години бях по-стара. То, тогава, от къщи в библиотеката, от библиотеката на лекции, от лекциите пред учебниците, то направо не си беше живот това. А сега: от работа в рок-клуба, от рок-клуба в ..хм.. едни приятни обятия, от обятията на кафе с приятелка, от приятелката - на фризьор, от фризьора - на интервю с красив актьор, от актьора - на театър и айде пак циклът се отпочва... и така. Някак междувременно бачкам, а и на библиотеките им правя оборот, но подчертавам "НЯКАК".

[calico]

Миленски, чак пък мракобесна

просто е много окайваща и сълзлива, и самосъжалителна.

Самотата, а? ами да, страшничко си е да останеш насаме със себе си и собствените си мисли и всички хммм...излияния.

Оставането сам си е много добра практика. Общо взето я наричат ритрит.
Може да се направи и у дома, никак не е сложно. И хем даже няма и да сте сами - в съседната стая ще има хора и ще знаете, че има.
Някой уикенд, например от петък вечер, се затваряте сам в една стая. Нямате право на никаква ръчна работа, на книги, на телевизия, на писане, на четене, на бърсане на прах, на подреждане- никакви действия, нямате право да говорите с никого - и това до неделя вечер. По някое време ви подават храна през вратата, ходите мълчешком до тоалетната, и това е. Единственото което можете да правите, е да спите, колкото искате, и да мислите. Никой за нищо не трябва да ви безпокои.
айде не изглежда трудно .
така ще останете сами със себе си и с мислите си. ще откриете разни неща, съкровища, и не дотам. два дни и две нощи, нищо не е.
има хора са го правили с месеци и години. Минете през това просто нещо и после елате пак да се изказвате за самотата.
желаещи има ли?

[clock]

Аз, аз, аз!
Ама де тоя късмет!

[маргото]

Рано им е на 40-50 годишните да мислят за старостта, Калико. Ама като им се притурят още 20-30 отгоре, ще улегнат и ще запеят
другата песен, за напредналата старост. И ние така сме били. Когато човек е млад и здрав, не допуска, че е възможно това да се
случва, особено пък на него...Но всичко с времето си. Всеки ще премине по утъпканата пътечка и един хубав ден ще признае, че
просто старостта съществува, неизбежна е за всеки и е точно такава трудна и тежка, не дай си боже, и самотна.
Нека сега младите се веселят и да се радват на живота! Подобни мисли и споделяния са за нас, по- "възврастните", както казваше
едно дете в детската градина Нека всеки да остарява бавно и никога да не бъде самотен!
От това по-хубаво няма, но не при всеки е така, какво да се прави... Старостта е факт и всички сме се запътили към нея, нищо,
че хич не ни се иска...

[milena02]

Не бръщолевя празни приказки и ще подкрепя тезата си с конкретни факти. Аз имам зверски проблем със старостта на 75-годишната ми майка. Това е някакъв ад! Все едно имам изоглавен тийнейджър в най-екстремната форма. Тя няма ден да си седи в къщи. Лошото е, че има приятелки, които са още по-стари и от нея. Тези дами днес са на китайски ресторант, утре са на кино, после на опера, в петък на театър, в събота на вилата на някоя от тях. Лятото - задължително на екскурзия на майната си. Понеже Европа я изръшкаха, това лято бяха в Израел и се върнаха хаджийки. Най-лошото е когато на ротационен принцип дойдат на нашата вила, която на мен си ми е летния дом. Отпочват го от сутринта с кафетата, коктейлите и сладките. Следобед минават на скара и мастика, това продължава до вечерта, когато аз каталясвам, но дамите - не. До два-три през нощта пеят с пълен глас песни от младостта си и танцуват по двойки на терасата, имат и един акордеон, който вадят за случая. Ние с Лалето се окопаваме в спалнята ни с надеждата някоя да вдигне кръвното и да си легне. Няма такъв филм! В седем сутринта - ако щете вярвайте! - бабите вече са си изпили кафетата и са построени с маратонки и сламени капели и потеглят да катерят близките баири. Викала съм си: е сега вече ще каталясат и ще се омушат по стаите си. Нищо подобно! Като се върнат, купонът започва с нова сила, понеже са се надишали с чист въздух. Само дето мастиката се сменя с ракия и се вадят нови богати на холестерол пържоли и калорични шоколадови торти. Да са живи и здрави, си повтарям като мантра през цялото време на тези ужасни дни, но.... дружките на майка ми от излишък на енергия решават да ми помагат в градината и започват да плевят. А понеже недовиждат, по време на акцията са ми изскубали повече растения, отколкото аз съм засадила напролет. Опоскали ми бяха балконските сандъчета с мушкатата. Казвам ви: рече ли маман: в събота идват приятелките ми, треска ме затриса и гледам да изчезна нанякъде за уикенда поне да не ме боли сърцето от гледката на "оплевените" ехинацеи. Най-старата и най-лудата от тая компания е леля ми Маша, която навърши наскоро 86 години. Докато пиша този пост - ей сега, в момента - се звънна на вратата и се изсипаха четири мамини другарки с кексове и ликьори, понеже било Ивановден. Никоя от тях не се казва Иван. След малко ще трябва поне здрасти да кажа, преди да емигрирам в посока редакцията. Обнадеждаващото е, че едната от кукувиците води и мъжа си, но аз като знам как същия 78-годишен джентълмен падна връз кактуса миналата коледа, докато танцуваше рокендрол с маман, присъствието му в качеството на модератор ми е слаба утеха.

[calico]

ааа, оттам значи ти е лудия ген, Миленски

бива, бива....
че 75 каква старост е? Това са новите 45.

На моя приятелка кога свекърва й гледаше третата й дъщеря-една двегодишна лудетина, беше на 87, и се оправяше идеално.

[calico]

Олег Протопопов и Людмила Белоусова танцуват на лед - той на 83, тя на 79 години

[маргото]

Много приятно! При желание и възможности, възрастта не е проблем!