Старост

[calico]

Склери,
за себе си Марго сигурно е права. Гледам и ти за тялото говориш. Да, и аз не мога да пробягам вече 100 метра за 12 секунди, както можех преди 50 години без да съм лекоатлетка. И много други неща не мога да правя, физически неща, с тялото. Но трябва да съм луда, за да искам да правя това, а не например да слушам как растат тревичките.
Защото докато можех да тичам и скачам и докато можех да правя разни физически подвизи, хич и не съм обръщала внимание на истински важните в живота неща. Просто защото енергията е така устроена - вниманието е енергия, а то е насочено към тялото. И докато е млад човек, това е нормално. Но с годините трябва да почне да обръща внимание и на други неща. И тези истински важни неща стават достъпни едва когато се спре ума и тялото.

Буда се е оттеглил от света на 28 години, към 40-те вече е бил просветлен, живял е до към 90. Как мислиш, дали е страдал заради това, че вече не може да тича, скача и гони мацките? Та пред него са се разкрили невъобразими светове и възприятия, какво значение пред тях има тялото?
Освен това, Склери - егати и скуката цял живот човек да прави едно и също. Научи се да ходиш с енергийното си тяло на Вихрен, там крака не ти трябват и може да откриеш, че виждаш и усещаш много повече неща отколкото тялото може.

[calico]

ей за това говоря, ама човека си го е казал добре

„Животът е дар. Физическото време изтича и е добре да получиш просветление в този живот. Ставаш действащо лице.Иначе не знаеш кой си. Ако осъзнаеш кой си, преставаш да се занимаваш с политика. Излизаш от съня. Отпадат желанията, гордостта, завистта, неведението, алчността и егоизма. Препълнил си чашата и започваш да раздаваш.”

от тук http://www.big5.bg/profil/item/6508-zhi ... tenie.html

[ivanina]

Това, за което говориш Калико ще го чуят само ония, които го носят в себе си.
Вярно е, не съм достигнала стоте(имам още малко време за очакване) но от както съм ги преполовила,
мисля че ,учителят Живот затвърди у мен мнението, че човек се ражда Просветлен.
Какъвто е човек на 20, 40....такъв е и на 60. Всичко по външността си може да промениш, но за мен е изгубено време
да очаквам от четива някой да достигне до просветление .
Харесвам и напълно споделям разсъжденията на автора на написаното от линка, актьора Иван Иванов,
който чувствам че е от моята "кръвна група" като мислене, но не вярвам че
всеки втори човек може да разсъждава така,а и не храня такива очаквания.

А за старостта какво?! ....ми същото ! Каквито сме били на младини ....такива сме и на старини - ако на младини не са ни стигали парите и сме мрънкали, сега пък ще намерим друго да ни липсва - здравето!...и, къде ти време да си щастлив!?

[МГХ]

Аз не споделям напълно това мнение. До 40 години човек, особено ако е жена със семейство, се занимава основно с професията си и децата си. Като поотраснат децата и вече не се нуждаят от непрекъсната опека и грижи , пък и искат да бъдат самостоятелни, вече си се доказал в работата и те уважават като специалист и човек , или пък не, тогава е времето да се занимаваш с политика. Точно тогава можеш да дадеш нещо повече от себе си на обществото. Под политика разбирам и социални дейности, изобщо такива в служба на обществото. Та такава ми ги работи.
Колкото до това дали си осъзнат , това е въпрос на лична нагласа. Някои го постигат още на 20 , а други изобщо не достигат до този етап.

[маргото]

Не мога да се съглася, че човек на 20 и 60 е един и същ, разликата е голяма, и физически и психически . Мрънкането на старини е по-скоро от осъзнаването колко много сме пропуснали
и колко малко време ни остава да компенсираме/ до известна степен/.Колкото по-напредва остаряването, толкова по-осезаемо е осъзнаването/ нямам в предвид изключенията/.И зависи
от какъв ъгъл се мисли и коментира старостта. Какво би предложил човек в началото на остаряването си за старостта, та той няма лични впечатления, да не говорим, че някои пренебрегват
дори и споделения опит. Как би обяснявал старостта, на един , например, 85 годишен, ако си на 60? Самият ти, на 85 ще установиш, че доста са ти се променили разбиранията...
Споделям размислите за живота на големия актьор Иван Иванов... Всичко си е с времето... Аз, да не ставам по-зле и да мога да се обслужвам и в по- напреднала старост, ще съм доволна и макар
и примирена с някои физически ограничения, духът няма да е от голямо значение. Духът остарява с тялото. Какво като съм оптимист, като не мога да се помръдна, а? Щом здравето е добре -
и лицето е засмяно! Тогава и духът е с теб и си мислиш, че ще можеш да направиш и невъзможното... Да си пожелаем да сме здрави!

[scleri]

Духът остарява с тялото. Какво като съм оптимист, като не мога да се помръдна, а? Щом здравето е добре -
и лицето е засмяно! Тогава и духът е с теб и си мислиш, че ще можеш да направиш и невъзможното... Да си пожелаем да сме здрави!

Напълно, ама напълно напълно съм съгласен с тия думи. На много хора им се иска, и защото им се иска те вярват че духа човешки е искрица божия, а тялото просто дреха с която е облечена душата. Няма да отричам тук божественото начало на живота, но все пак науката отдавна е доказала че човешките мисли са просто биохимични процеси протичащи в човешкия мозък, и като такива тяхното качество е неразделно свързано със здравословното състояние на източника си.

[wenche]

..... Духът остарява с тялото. Какво като съм оптимист, като не мога да се помръдна, а?
... но все пак науката отдавна е доказала че човешките мисли са просто биохимични процеси протичащи в човешкия мозък, и като такива тяхното качество е неразделно свързано със здравословното състояние на източника си.

И някой като Стивън Хокинг вземе, че опровергае тази "аксиома"

[troll]

Вижте ся...
Човек с годините се променя, но е важно от де тръгва и на къде се движи.
А най-важно е за къв се смята.
Ако се взима за просветлен и други ще му повярват и ще го цитират и .... абе тъй стават религиите.
Вярата рядко възниква спонтанно. По- ефективно е да бъде проектирана.

А духът не остарява с тялото, а събира опит, освен ако не вярваш в прераждането.

[маргото]

Имало, казвате, мъничка бабичка?
Нито е пълничка, нито е слабичка?
Весела, умничка, бързичка, живичка?
Твърде доволничка, твърде щастливичка?

Стана ми близичка - от растояние.
Щото и аз съм в това състояние.
Дядо с потомство в Америка, в София,
близки стремления и философия.

Дайте имейла и - да си початаме.
Я да не чакаме, да не протакаме.
Един за други ние родени сме.
Нека сме заедно. Пък и ергени сме!

/Христо Батинков/

Когато човек остарее, единственият му верен, сърдечен приятел остава - валидолът.
А дали валидолът ревнува, ако приемаме и други лекарства?

Шегата е по-лесния начин да говорим за сериозните неща.

[маргото]

Как да остаряваме с финес? От нас зависи по какъв начин ще изберем да живеем. Безкритично сме приели за истина вярванията, че старостта е нерадост, болест, самота, безсилие, пустота, празнота и бедност.
Повтаряйки тези твърдения неусетно ги превръщаме в своя реалност. И страдаме от това. Очакваме този естествен цикъл от живота си със страх как ще се справим, ще има ли някой до нас, или ще остареем сами,
ще бъдем ли обичани от децата си, от близките, или ще успяваме както можем. Всяко преживяване в живота ни, е такова за нас, с каквото съдържание го напълним.
За да запазим енергията, здравето и добрия вид на тялото си - знаем отговора. Качеството на живот зависи много от взаимоотношенията ни с партньор, деца, семейство, роднини. Остаряването е естествен процес.
С всяка секунда животът ни намалява, когато започнахте да четете този текст, бяхте с няколко минути по-млади. Да напълним живота си със смисъл и съдържание, с вдъхновяващи преживявания, с ценни хора, с
отношения, от които се чувстваме добре, с нагласа, която ни дава удовлетвореност. Остаряването ни плаши, когато живеем с усещането за пропуснат живот, когато вярваме, че животът ни не е бил хубав, пълноценен
и значим. Човек спира да се развива и закостенява / и остарява/, когато гледа света само през една точка, която е приел за своя, когато не сменя ъгъла. Гъвкавостта в мисленето е като пластичността на тялото,
което не означава да нямаме позиция и собствен облик - означава да сме широко скроени и да приемем богатството и разнообразието на света. Характеристиката на живота е динамика и промяна. Затъването в едни
и същи мисли, спомени, болезнени преживявания от миналото, отнема от енергията на всеки ден. Така че връщайки се често в тези неприятни и нелеки мисли, изпълваме и настоящето с тях. Липсата на диалог е
друга причина за остаряване - диалог със себе си и с другите. С размяната на информация с другия по време на общуването се "изчистват" емоциите, възникнали във взаимоотношенията. Убеждението, че определени
събития и преживявания са характерни и могат да се случат само докато сме млади и това, че във всяко начинание в този етап от живота си искаме да сме успешни, защото вярваме, че нямаме време да поправим
стореното и не си даваме правото да сбъркаме, ни карат да се чувстваме непълноценни и се страхуваме от старостта.
Да живеем с нагласата - има какво да направя и да ме радва в днешния ден, а не от позицията на жертвата: "Ох, аз горката, ела помогни, защото съм стара, болна, бедна и не мога"...
"Добре е да прегърнем остаряването. Животът е безценен, и когато си загубил много хора, си даваш сметка, че всеки ден е дар. Затова ценете днешния ден и живейте всеки миг. И не съжалявайте, че остарявате -
това е привилегия, която на мнозина е отказана!" /Мерил Стрийп/
И накрая за умората, която с възрастта зачестява. Имаме нужда от повече почивка и време за себе си. Нека си ги даваме. Тялото ни само ни подсказва кога е нужно да натиснем пауза и да починем и кога е време за
енергична работа. Съобразявайки се с естествения му ритъм, то ще ни се отблагодари с работоспособност и добро настроение, ще ни съхрани и направи пълноценни.