Как приемат половинките ви вашето хоби?

[wenche]

Re: Как приемат половинките ви вашето хоби?

Ами както аз неговите - с усмивка и търпение, даже с известна доза снизхождение.
Знае, че не е препоръчително да отваря багажника на колата ми, а сгънати хартийки и салфетки не се изхвърлят.
За парите не повдига въпрос, защото се досеща, че ще му направя сметка, колко ни излиза гърчавата гарга или глиганският котлет и ще стигнем до извода, че ще ни е по-евтино да похапнем трюфели.
Сега, когато се виждат някакви резултати от градинарстването ми, споделя удоволствието от съзерцанието, дори скланя да дойде да погледне едни страхотни тичинки или да се съгласи, че има огромна разлика между две почти еднакви рози.
А мероприятия като ЧРД на форума или гостуване при Саша или Дал са точно толкова важни, колкото ЧРД на свеки или посрещане на момчетата от ножарския форум, затова плановете се съгласуват равноправно.
Та изпращам целувки на моето момче

[ivanina]

Ми...май беше по- добре , до като ММ не ме взимаше на сериозно сред цветята.
Ма , то с какъвто се събереш - такъв ставаш!...само цветар не беше , а сега с него играем вече в един отбор и това съвсем не ме улеснява, дори на против... влачи маса усложнения.
За кво става реч?!...ами ще споделя. Не ми дава да изхвърля нито едно отскубнато растение.
Разреждам летните цветя циния например, и небрежно си мятам корените върху пътечката и кога се обърна тях ги няма. Викам си - изхвърлил ги е значи и приключвам с мисълта, до като след два дни ги виждам грижливо засадени в друг участък на градината, но с клюмнали китки.
Така се отнесе и с туята , която с негова помощ изкоренихме пред къщи.Беше засадена близо до пътната врата, и след изваждането и аз му отварям нашироко вратата да върви на улицата към купчинката с натрупани клони и сухи треви, а той рязко сменя посоката с туята на рамо към градината и я засади-представяте ли си, посред юни- три годишно дърво....до края на лятото стана суха като барут.
За градинската ми юка, не ми се говори!...падна страшна битка с тия две растения - размножават се на широко и розите ми се превърнаха в живи мъченици.Та един ден ги подхванах с правата лопата , ама не става....не ми беше по силите и потърсих мъжка помощ.
Направи изкоп край юките мъжо, размята и кирката и мърмори ли мърмори. Как да е ....събори ги.
Аз извлякох едната (с голям зор) до контейнера , и оставих другата за него....ама, той не я пипна.
Така с навирен корен втората юка изкара зимата тръшната близо до смърча- затрупана в сняг.
Тази пролет, отново я подхванах и извлякох към контейнера но там вече срещнах живият мъжки отпор.
Не ми даде да я изхвърля.
Взе правата лопата , изкопа дълбока дупка на поляната и я забучи. Поля я с две кофи вода, а от там насетне Господ си има вече грижата за нея.
Ето я , рожбата му расте и хубавее....на лято даже ще цъфти!
.....та, за добро ли- за лошо ли!?, но така сме в градинарското ми хоби....няма скука!