Совите не са това,което са!

[scleri]

Совите не са това което са.
Поста ми не е съвсем / по-скоро въобще не е / свързан с темата, но не можах да измисля къде да ви покажа това по-долу.

Вижте силата на грима, и старанието на една актриса да се въплати напълно в своята героиня.

Това е американската актриса Наоми Гросман




А това е нейната героиня Пепър.



За да постигне това се наложило да си остриже косата до дъно, и всеки ден преди снимките да търпи по три часа да я гримират.

[Гео, граф]

Е затва не станах актриса ................

[МГХ]

Ужас! Е, те това не бих изтърпяла. Не че не се правя на какво ли не заради общото настроение , но ....

[calico]

и що пък да не се изтърпи, като ти е професия?
кви неща сме търпяли, голяма работа че някой се направил на грозен, геройство го изкарахте бе Миленка...

[wrong dreamer]

Ами, ако долната снимка беше на актрисата, а горната на героинята, щеше да ме убедиш по лесно в качествата на гримьорите.

[Малката Ида]

АЗ НЕ ОБИЧАМ
от Владимир Висоцки

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Превод от руски: Румен Леонидов

[Гео, граф]

Една тъжна приказка от Мария Карагьозова Станкова

Един човек имал трима сина. Единият бил много як, другият бил много мазен, а третият – откровено тъп.
Човекът бил беден, нямало какво да остави на синовете си, та ги събрал един ден и казал:
- Вече пораснахте, време е да спра да се грижа за вас. Искам да кажа, че е време за Перестройка! Тръгнете по белия свят да си търсите късмета и ако го намерите, върнете се да ми кажете.
Тръгнали тримата да си търсят късмета и стигнали до един кръстопът. А там – три табели. На едната пишело „Ако тръгнеш по този път, далеч ще стигнеш, ама ще трябва много да се мазниш на хората“. На втората било написано „Тръгнеш ли по този път, ще станеш цар, но ще те мразят“. А третата била: „А си тръгнал, а са ти отрязали главата“.
Стояли тримата сина, чели и се чесали по главите.
Мазният син казал:
- Ами... аз мога да се мазня. Отвътре ми иде. Ще взема да тръгна по първия път.
- Ми, тръгни – казал якият брат – Аз пък съм як и ще стана цар, а който ме мрази, ще го спукам от бой.
- Ми, аз... - почти изплакал тъпият – За мен не остана хубав път.
- Аре, бе! Не реви! Ти си тъп, а тъпите са късметлии. Може да ти се размине – казал якият.
- Не бой се! Тръгвай! Ще ти помагам с каквото мога – успокоил го мазният.
Тръгнали братята по пътищата си.
Мазният попаднал в едно царство. Там си нямали съдия и царяло пълно беззаконие.
- Хора, изберете ме за съдия. Всичко ще оправя за нула време! - викнал от площада мазният.
Избрали го. Седнал той насред площада и започнал да съди:
- Бедните са виновни за всичко! - казал Мазния – Те ще плащат на богатите, те ще влизат в затвора и ще им се взима всичко до последната риза! Това е основен закон и ще го прилагаме редовно!
Ревнали бедните и тъкмо да се вдигнат на бунт, но в това време Мазния изкарал мазни кебапчета и бира на площада. Бедните започнали да ядат и пият, и забравили за бунта.
Якият брат също си тръгнал по пътя. Стигнал до едно много мрачно царство. Там само тъгували и плачели.
- Що плачете, бе хора? - попитал Якия.
- Изгубихме нашата добра царица Надежда Демократовна – през сълзи му отговорили.
- Не плачете! Сега ще ви помогна – успокоил ги и подпалил царството от четири страни, за да стане светло.
Паникьосали се хората, хукнали да гасят, а Якия, като видял, че идеята му не е много добра, веднага организирал гасене на пожари. Потушил много бързо огъня и го избрали за главен пожарникар, но тайно го намразили. Намразили го, но нали бил як, та набил всички, които тъгували за починалата Надежда Демократовна и те от боя се развеселили, та го направили първо генерал, а после и цар. И като започнало едно управление... Управлявал Якия до девето коляно. Който го мразел ядял бой, който го обичал – получавал подаръци. Особено много подаръци получавали тези, които му рисували портрети, пеели песни за него и стихове пишели.
Съвсем скоро всички се заливали от любов към Якия, но вътрешно много го мразели и си пишели тайни писма, изпълнени със злоба и ирония.
Честно казано, Якия не бил лош цар. Като видел, че някоя идея не се харесва на народа, веднага си я прибирал, пребивал някой от министрите и после го пращал посланик в Гори Тилилейски. Като започнел народа много да мрънка, увеличавал му данъците и казвал: „Съсипахте го това царство, ей!“ и обидено си влизал в двореца.
Полека – лека му свикнали, мразели го, но си го търпели, щото знаели, че ще ги бие и не искали да ходят насинени.
Третият вървял по пътя и стигнал до едно съвсем малко царство. Там живеели много стари хора, повечето ходели с бастуни и патерици, а останалите били с алцхаймер. В това царство имало една много висока кула, а на върха й – камбана. Тъпия, понеже не можел нищо да прави, та станал гимнастик. Подхванал старците и започнал да ги учи как се изкачват стълби пеша. Всеки ден трябвало да се качват до камбаната и да я удрят на всеки кръгъл час. Отначало на всички им се струвало полезно, но постепенно, когато доста измрели по стъпалата, започнало да им става скучно. На всички отгоре, появил се отнякъде някакъв асансьорен техник и монтирал асансьор до камбаната. Едва тогава, тези, които още не ги ловял алцхаймерът, се сетили, че гимнастикът им просто е тъп. Направили подписка за обезглавяването му.
Като разбрал Тъпия, че ще го обезглавяват, веднага писал на братята си.
Те дошли на часа. Мазния донесъл кебапчета и бира, а Якия набил асансьорния техник.
Това подействало, ама не достатъчно. Наложило се по друг начин да спасяват тъпия си брат. Якия му предложил да го прати консул в Гори Тилилейски. Мазния му предложил да спре с гимнастиката и да се занимава с доноси. Тъпия гордо отказал. Тогава извикали Седящия Бик – един много мъдър индианец – на помощ. Пристигнал Седящия, огледал обстановката, изпушил една лула срещу луната и казал:
- Този е наистина много тъп. Той е точно като бледоликите, които живеят при нас. Ще го назначите за представител на бледоликите в това царство. Аз, от своя страна, ще изпращам тук бели и тъпи, за да разчистя малко моето царство. Така с една стрела ще убием два бизона. Хоук!“
- Не те разбирам – казал тъпия.
- Не е нужно да разбираш – прозял се Седящия Биг – много е просто. Аз ще ти пращам пари, а ти ще прибираш тъпите белокожи.
- Пак не те разбирам – заинатил се Тъпия.
- Няма да ти отрежат главата, бе! - намесил се Мазния.
- Защо, бе? Защо да не ми я отрежат? - съвсем се объркал Тъпия.
Якия не отговорил. Набил брат си, набил старците, набил още веднъж асансьорния техник и всички бити дружно организирали Съюз на белите тъпи хора.
Докато тримата братя геройствали по света, бащата починал. Така и не разбрал, че синовете му си намерили късмета.