Кукундрили на кафенце ... забранено за възрастни!

[pepelqshka71]

AND NOTHING ELSE MATTERS

Специално за Графинята

[Малката Ида]

веднага развенчавам митът

хих

[Еличка]

Идич, липсваше ми
Само потвърди написаното - изпънат крак като струна, достолепен поглед, нито една троха под купичката.... Ееее, Графиня......

[Малката Ида]

Идич, липсваше ми
Само потвърди написаното - изпънат крак като струна, достолепен поглед, нито една троха под купичката.... Ееее, Графиня......

потвърждавам и уточнявам нейно графско велико височество люпи семки

[Еличка]

Да, Пепеляшче, точно за нея е. Не ми се търсеше, наум ѝ го изпях!
Люпи семки? Графиня? Идич, моля да се поправиш - може би дегустира някакви трюфели с кашу.....

[Малката Ида]

мхм...сигурно
тук какво ще да е тренира за нова титла може би

[Еличка]

Ами, тц! Туй към Миленски е насочено. Аз ще се кютна зад бара, там е дебела работата

[milena02]

... да не чакаме, Марийче. Съветвам те и ти да не се надяваш!

Не разбирам скептицизма. Ако съм трезва и мога да нацеля клавиатурата, винаги докладвам. Ето! Додох си! Имам пикантни клюки! Вие да видите, Ивайло Диманов - да, поета! - взел, че отворил кръчма на "Графа". В Съюза на журналистите. На самооПслужване, понеже още няма сервитьорки. И барман няма. И готвач няма. И всичкото това е Ивайло. Ние се събрахме там 15-ина човека компания. Аз - единствената жена измежду класиците. И понеже няма персонал, половината вечер я прекарах пред фритюрника отзад. Първоначално четохме менюто, а Иво чете стихове, после стоя с някакъв бял парцал, преметнат през лакът, и уж писа нещо. После пак дойде и само дето не се разрева. Вика: аз съм човек писмовен, откъде да знам какво ми поръчвате - това "корндон бля" нямам идея какво е! Бегай! - викам. - Дай на кака тигана! Седни тука да пиеш една гроздова, аз ще се оправя с идиотите! И ги започнах: "Казвай, друже!" Тройка кюфтета с гарнитура. Бравос, ама ще ядеш кебапчета с руска салата, това имаме. Ти, бре? Шкембе чорба! Шекембе утре по това време, днеска - боб. Друг? Ами... то нали няма да ме биеш, ама омлет ми се яде. Имаш го, чедо, носи се! Третият? Текила! Бе ти нормален ли си, бе? Ква текила, ние тука половин кило ракия ни остана, колкото да се смърсим, ти текила искаш". Дробчета има ли? Има, има - викам, - във вид на стъргани моркови, ай сиктир от глезотии..." И така Ивайло Диманов живна, момчето. Пийна си, похапна си квото дал Бог. Накрая застанах на входа и човек без да пусне три-четири лева бакшиш за заведението не съм пускала да мине.

[Мария Николова]

Седя и чакам и за миг не се усъмних.
Ей на, дочаках доклада!
Ивайло Завалията Диманов да не се е надявал, че Странджата ще му върти кръчмата, а той само ще носи тежестта на бялата кърпа през лакът?
Вземи стани шеф на кухнята, Агенте, да се заговори за новата кръчма. Като тръгне алъш вериша, ще ходите с Лалето като специални гости на заведението.

[milena02]

Аз, Мерко, съм много лоша реклама за която и да било кръчма. Първо, не съм си читава - я ще се кача на бара да танцувам туист, я ще отнема микрофона на певицата, я ще ухапя сервитьора... всичко това се е случвало и вече си нямам вяра! Второ, приятелите ми ("арт елита" - голям майтап!!!) са отбрани дебили. Те не могат като хората да седят, а вечно трябва някакъв резил да става. И трето, викаш, "да се заговори". Не знам как стана, но в тримилионен град като София няма местенце, където да съм анонимна - в недобрия смисъл на думата. Излагала съм се навсякъде!