Кукундрили на кафенце ... забранено за възрастни!

[clock]

Ха ха ха, Ели Много го обичам този Мистър Бийн!

[clock]

Преди няколко дена само си мислих как пък един мъж не се свъртя в тоя бар! Помислих го и ей го, на, Трол се появи И се заседя

[Еличка]

Преди няколко дена само си мислих как пък един мъж не се свъртя в тоя бар! Помислих го и ей го, на, Трол се появи И се заседя

Оооооооо, да! Сега ще го поздравя - и него, и Мистър Бийн (зад теб в сепарето сръбва).

П. П. А тя дали прави мусака и Кодрит Кадир се замислих....

[troll]

Моята ясна и добре подредена личност е потресена от множеството посоки, които взима дискусията. Ще се опитам да отговоря на всички и много общо. Разбира се ще почна с КК! Нема се да пиша Кадир Кодрита или както там беше... щото туй се появява на много и различни езици основно азиятски и легендата е, че е подарък от боговете за хората.
Начи първия си кремкарамел го правих 3 часа клекнал пред фурната и вперил немигащ поглед в шибаните мехурчета в тавата с водата и слагайки ледчета. Смятам, че не си струва, въпреки резултата.
Ся правя крем карамел в Instant Pot на режим стимване за 15 минути и като го пусна го забравям. Но един път, го направих и в T-fal тенджерата под налягъне и си стана много хубаво. Слагате му решетка отдолу, сипвате поне една чаша вода държите го 5 минути на "2" т.е. високо налягъне. После10 минути го оставям и после изпускам въздуха.

[troll]

Забравих да напиша, че кремкарамела трябва да е покрит, примерно с алуминиево фолио.
А Джейсън Момоа е като член ма семейството...
Това е снимка пт 2013:

От тогава имат много разговори и детето казва, че е много истински, тя употреби израза: че си говори с него, като с мен.
Вчера беше на предпремиера на Аквамен...каза, че филма е много дигатален и че на на 3д предизвиква гадни неща но там дето е почти облечен бива...

[troll]

Добре е да гледате сериала Supernatural.

Тия като ги събраха със супергероите се изказаха тъй:
Ам тия супер герои много дребни... и носят чорапогащи...

[troll]

А Моника Белучи, според мен е точно като Джейсън Момоа, но малко по-слаба като бизнес(ся е време за мъжете звезди:-) ), аз я помня от матрицата. Тя можеше да конкурира скарлет джохансен, ако беше по-спортна, но и тъй бива.
Просто туй са нормални хора, които имат много повече финансов успех в киното, но не се взимат за актьори...

[milena02]

Нося и дръвце за камината, и половин ляб, че Трольо да се нахрани, и шише джин за куфтейлите, и малко чипс, че да не заслабнем преждевременно. Сипи сега! Още един път, че си го изпих! Ай и трети път, че да ида из сепаретата да видя кой-що. Ко дращи туй момче тука, бре? Сонет пишел! Един зад врата и да почерпи цялата кръчма! Ти кво списваш, драги ми господине? За вас - казва - епопея пиша! Бря! И му разрових гащите и форумите и верно - човекът писал! С което увековечил покойния Дейвид Остин - нашия многоуважаем гуру и пътеводна звезда в розарството. Лека му пръст и всички небесни рози и най-вече Дарби да осветяват пътя му! Поклон пред паметта на един човек, отдал себе си на красотата в растителния и хармонията в нашия човешки свят. А на салфетката, върху която трогателно беше надраскано следното, пише:


Опълченците и "Дарби"


Нека носим йоще мазол по ръцете,
синила от бела, тръни по дупето;
нека болки спомнят онзи ден на зор
няма да си промениме наший кръгозор;
пак ще ни се карат мъжете ни, нека,
нека ни се смеят комшиите; нека
градината с рози пред нашия праг
е онуй, с което ще се борим пак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупените нокти и раните стидни
по ръцете още от тримера стар;
нека таз градина да ни бъде дар!
Нека. Но ние си знаем как форума славно
върши нещо ново, пък макар и бавно,
що дава ни сили и в зимните дни
и домати вкусни, и тикви плоди;
защото тук в двора, таман до асмата,
що ми ражда грозде и берем с децата,
има роза дивна с необятен връх,
за която вси се бихме до последен дъх,
на поръчките смели триумфа огромен;
защото на двора има един корен,
има едно име, що вечно цъфти
и в наште градини кат слънце блести,
едно име кратко, но тъй драматично,
като „Греъм Томас“ , само че по-лично,
що смисъл ни дава по тежкия път,
и на съседа завистник строшава зъбът.

О, Дарби!

Три деня нашите дружини
как дупки копаят. Хорските градини
първи плод изкарват и вече цъфтят.
Напъни ужасни! Дванайсетий път
белът се забива във почвата дива,
падаш, ставаш, псуваш и пот те облива.
Камък подир камък! Не подгъваш крак!
Мъжът ти безумний иска качамак
и вика: "Ще мра, ма! Дай си ми сармите!"
И тръшва вратата с викове сърдити,
и "Не мога вече!" се провиква пак.
Ти му отговаряш с други вик: тъпак!
И с нови хъс и сили, пот и зор, и дървье;
форумките наши, одрани до кърви,
копат и засаждат корени безчет,
всякой гледа само да не пропусне ред,
после фотосесия пред вси да изложи
и Дарби най-прекрасен в нея да положи.
Лопатите чаткат. Съпрузи ревът,
гладни ни налитат, но нека да мрът.
Съседите, гледам, и те са на пости,
какво да ги правим като все са прости:
за рози нехаят и в жега, и в студ
не знаят какво е градинският труд.
Белът е потрошен, отпорът е лют.
Три дни копаем, но почвата – твърда,
ти я натискаш, земята не мърда,
кокошките в двора се тресат от смях.
Нищо. Те ще смажат нечий май стомах
кат пиле с картофи под капак на фурна.
Земята поддава; време е за щурма!
Последният напън вече е настал.
Тогава Калико, наший генерал,
ревна през дувара: "Кукундрили вие,
присадката Дарбина пак сте я зарили!
На вашата мъдрост Остин повери
всички ценни рози и Дарбито дори!"
При тези думи гневни форумките с плач
извадиха всеки корен и го отпочнаха пак
рошави и бесни! О, геройски час!
Ругатни ужасни се мълвят тогаз,
силиците липсват, но инатът трае,
белът се пречупва - манията остае
и тъпата радост до крак да измрът,
ма да има Дарби в розарския кът
с пукнати ребра, но и с една победа.
"Форумът целия сега нази гледа,
тая дупка плитка той ще я съзре,
ако ще ме хокат дружно, да мра по-добре!“
Няма веч лопати! Ще заложим бомба!
Само за да стане дупката огромна.
Има и мотики, а в душата - плам
Камъне и дървье се помляха там.
"Грабайте теслата!" – Калико изкряска
и юрна се всеки към мазе завчаска
кат луди калинки без дъх от мерак,
търсят, ровичкат в бараката пак!
Комшиите тръпнат, друг път не видели
толкоз ненормални живи кукундрели,
от сърце се смеят те на всеки миг,
този смях отдавна им е станал тик.
Форумките наши като алпинеум твърди
теслите измъкват и не им се сърдят
и фърлят се в трапа без никаква реч,
че никакви думи не им служат веч.
Но нов камънак все отдолу излиза,
мъжът ти пък дудне, че пак е без риза.
Йоще миг - ще го фраснеш по мутрата с гръм.
Изведнъж Дал пристигна като в приказен сън.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес този форум, щом парти зафаща,
спомня си Дарби и битката страшна.
Без роза такава не си ти човек
и нямаш градина за бъдния век.

[troll]

Сори миленски.

За теб туй е литературно произведение.
А за мен е историческо стихотворение.
И гибелта на много българи е несъизмерима
със смърта на Остин непрежалима.

[wenche]

Ох, Миленски, какъв дар си ни ти Само един много добър и много интелигентен човек може да се шегува с всичко, без да е пошло и без да е обидно. Обичаме те, таланте! И пак се чудя, с какво сме те заслужили