Да почетем...

[Гео, граф]

ВТОРИ ЮНИ

Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица - дъжд. И разгонени псета.
На Околчица - срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически сводници..
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове... Гласове... Знамена... Шарения...
обещания светли и... помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете...

Втори юни си струваше всичко, поете!

Яна Кременска

[Миша]

И аз почнах накриво , Гео, почнах с горчилката от днешното съвремие, но като помислим, та нима онова време е било по-чисто ? Или по- малко бездушно? Обаче се намерили луди глави ,и повярвали, че може да променят съдбата си, не бива, не бива да се предаваме

Моята молитва

"Благословен бог наш..."



О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...



Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;



не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;



не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;



не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;



не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!



А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!



Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.



Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!



Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...

[prijatel62]

Днес, 2 юни, нашият мъжки хор на моряците-ветерани "Хр. Манолов" изнесе концерт на "Раковината" в Морската градина, в чест на Ботев и падналите за свободата на България. В 12,00ч. прозвучаха сирените и веднага след тях бяхме ние. С този концерт закрихме нашия музикален сезон, който отново ще започне през септември. Наесен - с песен!

[Миша]

Поклон, Апостоле!

Ти ни трябваш и днес, Апостоле!

Не зная как да се обръщам към теб, нито дали имам съвест, за да го направя, но едно нещо знам със сигурност – жив си, Апостоле, в сърцата ни и докато някой помни славната ти история ще бъдеш жив! Днес, Дяконе, пак сме „поробени” и ми е мъчно, както на теб ти беше тежко и нетърпимо, така и на мен.
Тежко ми е, Апостоле, тежко ми е! Тежко ми е да гледам старци и деца да се „борят” за територия около кофите за смет. Тежко ми е, че почти всеки баща изоставя жена и деца, но не за да се бори за свободата на родината, а за да я напусне – да търси чужд хляб в чужда държава. Тежко ми е, че хората живеят като мишки и си мълчат, нямат нищо против. Тежко ми е, че всеки ден загиват хора, но не в битки за свободата на родината, а по пътищата, в дискотеките и навсякъде. Хората са станали толкова агресивни и изнервени от робството на мизерията, че се избиват – син убива баща си, брат – брата убива, напълно непознати се убиват... избива се народа сам, Апостоле и ме боли... много ме боли! И знам, че ти единствено можеш да ме разбереш, ти и всички знайни и незнайни българи, които са загинали за свободата, защото са имали същата тази нетърпимост към робството, както и аз. Трябваш ми Дяконе, трябваш ми да възродиш самочувствието на българина, да го мотивираш и събудиш, защото целия ни народ спи и бездейства. Не мога да понеса факта, че сама не мога да направя нищо. Тъжно ми е, че те разочароваме, Апостоле, защото без да те питам, знам, че това не е България, за която си се борил и за която си умрял, това не е Свободата, която си искал. Не искам да знам, че не можеш да почиваш спокойно в незнайния си гроб, защото те боли от угасналите искри на надеждата и несбъднатите мечти. И аз не искам да живея така. Помогни ми, Апостоле! Не мисля, че имам правото и съвестта да говоря за делата ти и всичко, което си направил за България, само мога да се надявам да се родят още хора като теб, защото надеждата умира последна, а и както е казал Панайот Хитов „Хора като Левски се родиха от обстоятелствата и пак обстоятелствата един ден, когато потрябват, ще ги родят, защото, ако българката в робство е раждала такива синове, тя ги ражда и ще ги ражда и през свободния живот!”
Аз тайно се надявам, че ти ще чуеш тези думи и ще ми помогнеш, защото ние българите отново имаме нужда от теб, както преди няколко века!Аз вярвам в теб, Апостоле, повярвай и ти в мен и ми помогни!

Милена Борисова, 16г. , гр. Перник

[greeneyed]

Дълбок поклон пред светлата памет на Апостола! Жив си в сърцата ни!

[mileni]

Много стих изписахме , АПОСТОЛЕ,
много песен се за теб изпя.
Много речи, статии и постове,
интернет пространството разля.

Много патриоти днес, Апостоле,
снимат се пред паметник с цветя,
но ги няма истинските мостове,
свързващи ни с твоята душа.

Много са гредите днес, Апостоле,
дето за бесило ни гласят,
разни подлеци от важни постове
лъжат ни, продават и крадат.

Юда е начело на дружината,
коли , беси, маха със ръка
и небето сдаде над Родината,
вкара ни в кошарата вълка.

А бесилки чакат си героите.
Под въжето днес млад българин стои.
Границата защитил. И своите.
Банда бежанци прогонил, бил.

Само прочети отгоре мислите
на ония, с пищните венци,
времената сякаш са си същите:
жажда за богатства, власт, пари.

Ножът е до кокала, Апостоле,
вярата във ъгъла мълчи,
а надежда плахо шепне:”Просто е!
Ставайте! Надигайте глави!”

Предаваме те всеки ден, Апостоле!
Фалшиви са и думи, и дела.
Най – силни сме в пиянските си тостове:
Наздраве за България!

19.02.2016 г.
П. Карабакалова

Поклон!

[Мария Николова]

Поклон с дълбока почит, Апостоле!

[Asarina]

Поклон!

[Миша]

Знаете ли, на този ден не искам да чета за предателства, искам да чета за надежда!

Искам онова момиче, чието есе постнах, и всички други деца, които се чувстват огорчени , че ние, техните родители, допуснахме на този ден вместо гордост да усещат разочарование, искам те да усетят, че ние не сме се предали , и че и те не бива да се предават! Искам тази тема да свети най-отгоре, но не за да изплачем несбъднатото, а поне с плаха надежда към идното, искам да преглътнем буцата в гърлото и да се изправим срещу проблемите си без вайкане , да почетем Апостола открито , без преструвки и с ясно осъзната мисъл, че не бива да го предаваме , окайвайки се за днешното безвремие, искам всеки да остави поне едно цветенце, макар и виртуално, сигурна съм, че всеки мислено е поднесъл своята благодарност, но нека не бъдем сами , нека поне един виртуален букет да съберем заедно, както Апостола искаше...заедно! Отнякъде се тръгва, нали , от дребното ...

[маргото]

"За отечеството работя, байо!"
"Нашето драгоценно отечество се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъде то равно на другите европейски народи."
"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."
Незабравими думи на Апостола, които и днес звучат актуално. Вече 146 години от обесването на Апостола на свободата, Васил Левски.

"Ако човечеството започне да подрежда някакъв пантеон на представители на човечеството, българите ще дадат Левски. Но това не е едно съкровище, което да се вади по празници – кога роден, кога обесен, да се излъска и след това да се прибере в раклите или не дай Боже да се зарови в земята, за да не го откраднат. Левски е огън, а огънят трябва да гори. Този символ на човечността е оставен на България да го пази. Българите всъщност пазят едно световно съкровище. Как сме го опазили? Как да обясним на хората, че ние посягаме на честта и достойнството на България. Ако трябва да го пазим, ние трябва да обясним на всяко дете, че Левски се ражда с него.” /Антон Дончев/

Поклон пред голямото му дело и саможертва!
Човекът, който живееше във времето и времето живееше в него. Пример за всеки българин!

Личността на Левски, в творбите на съвременните поети...

Духът на Апостола

Когато в мъглата губиш пътя
и почнеш да се луташ за посоката.
Когато времената станат мътни
и чувстваш, че затъваш във дълбокото.

Когато от безсилие задъхан
се спреш преди да паднеш по очите си.
Когато светлината в теб помръкне,
и мракът стане твоята действителност...

Не викай никой. Няма да помогне.
От теб зависи твоето спасение.
Спомни си Левски!
Ще се превъзмогнеш.
Едва тогава чакай Възкресение.

/от нета/

Писмо до Левски

Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
Февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.

Издълбаха небето, Василе,
ще достигнат навярно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.

Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват много коли
и пари трябват много, Василе,
не мечти, а пари, а пари...

Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв странен Васил,
за жени и мъже по бикини -
кой се влюбил и кой се напил.

А дано да не гледаш, Василе,
за какво си се борил до кръв,
че останал би сляп и безсилен,
че наметнал би сам смъртна връв.

/Николина Милева/