Да почетем...

[Миша]

НАРОДЕ ???

Прости ни,Апостоле....

[troll]

Това безспорно е най-светлия образ в българската история.
Нещо изключително интернационално.
Аз искам да споделя нещо, което знам от много отдавна.
Имам съученик, чиито баща професьонално се занимаваше с история.
Прекарали сме много време в догадки.
Та от там научих, че когато е изчезнал Апостола в България се е появил един синеок и русокос човек в Иран, може и да беше Ирак, които също са имали проблем с турците.
Не е знаел местния език, но е говорел добър турски. Почнал да организира комитети по места.
Имало го е около 7-8 месеца и след туй е изчезнал.
Говорехме, че агличаните са поддържали турците в Бг, но са били против тях в Иран.
Кво точно е станало едва ли някой знае, а и да знае едва ли ще напише....

[Димана]

ПОКЛОН!
Изобщо не ме интересуват интерпретациите на историците. За мен това е най-великият от великите българи! Така и ще бъде завинаги!

[mama_li]

[benka77]

Дякон Васил Левски

О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!

Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.

[vladislava78]

[кетка]

Поклон!

[greeneyed]

Поклон, Апостоле, вечна ти памят!

[Kikiricaaa]

Поклон пред най-великия българин на всички времена.

[РОУЗ]

" Сам съм, други няма!"