Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[Shami]

Канал ли ,само като видях тази думичка накрая на поста на Лалече и изпаднах във умопомрачение.

[Гео, граф]

... Пък Райчо, нали е съвестен и старателен, не харесал пенисетума, и ни отървал от него

Пак добре, че не е подхванал да ''оплеви'' цялата градина, щом е старателен ...

А тая работа с объркването на имената ми е добре позната ! Най-редовно набирам съседния номер на тоя, на който искам да звънна

[Lalel4e]

Канал ли ,само като видях тази думичка накрая на поста на Лалече и изпаднах във умопомрачение.

Шамиии, аз пък се препотих докато сФана какво общо имам аз с твоето умопомрачение
Два пъти се връщах да прочета поста на Люб дали съм разбрала правилно..

[Shami]

Нямаш Лалече,нямаш вина ,трябваше да дообясна,но изобщо не ми се говореше,такава разправия бера още с тоя канал,но така е ,ако бяхме си викнали човек да ни го направи,да сме забравили за това и да си садя вече цветята.

[mariyanag]

Момичета, думата "канал" е забранена от миналата събота у нас. Казва ви го една абсолютно "пропаднала" жена.
...1ви юни е - Мойто Мило ша ма води да празнувам на Огняново. Демек той с приятели ще се повозят на лодка, а аз най - после ще открия сезона с каяка - ще се поразходя из язовира на гребла. Мъжовете връзват лодката за ремаркето, аз поприпквам около тях с разни неща - зер по - бързо да тръгнем. Почти сме се напудрили, аз съм курдисала седалката и резервни дрехи /след водното гостуване при Гео/ и радостно тичам за греблата и една помпа за мъжете. Вратата на гаража е отворена и аз по - пряко за пореден път вървя към тротоара през гаража. Имаме канал, покрит с дъски. И както съм си щастлива /демек почти тръгваме/ си вървя по дъските с греблата .... Следващото, което си спомням е как стоя на ръце, пропаднала между две дъски с крака не стигащи дъно/ 2 метра е/. Не мога да се измъкна - нямам опорна точка и се крепя само на /да ми е живо и здраво вече много си го обичкам/голямото дупи. То милото ми се заклещило между дъските и така ме спасило от тотално пропадане върху нахвърляните в канала разни- работи. Мъжете чули тресокот и моят вик : "Котеее, не мога да изляза" и тутакси дотичаха да вадят "ряпата". Издърпотиха ме некакси. Седя на цимента и чувам: " леле, как шурти" . Ми, при пропадането съм си порнала крака под коляното, на тибията и си шурти кръв. Е......ИСУЛ, малко шевове, малко тетанус, цвет лиляв на бедро, корем, крака. То не е лесно една качествена жена да се друсне некъде си. На въпроса " и как така стана таз рана", моят отговор: "пропаднах в канала на гаража" наведе милата докторичка на мисъл, че ремонтирам коли..... Мде да беше, ама не е. И те така с каналите. Ама пък леко се отървах само с натъртено - шопскиот кокъл излезе здрав зер.

[Гео, граф]

... /да ми е живо и здраво вече много си го обичкам/... То не е лесно една качествена жена да се друсне некъде си...

Мериън, имало смисъл да си качествена жена сепаГ !

И да знаеш помоему като едното нищо можеш да излезеш насреща на Агента... по каръклък . Добре че е бил малкия дявол ...

[mariyanag]

Гео, аз "на среща" с агента бих излязла - зер ще е забавно, но все си мисля, че даже съм си голям късметлия. Падането беше сериозно , а аз само съм посинена и малко зашита, можех да се потроша и даже претрепя, ако не ми беше опряло дупето, можеше да е къде, къде по - сериозно всичко. И по този повод гледахме пак "Неудачникът" с Риер Ришар И Депардийо- ами голям смях падна, а и самият главен герой хич даже не се чувстваше неудачник, даже си беше щастлив по своему.

[Мария Николова]

Направих си кратка почивка и се връщам пак в двора. Отключвам катинара на синджира и... ха сега де! Не се отключва!
На третата минута вземам масльонката и няколко реклами за бърсане от градинския гараж и във всеки отвори, дупка, дупчица, бе, навсякъде където може да се облее с машинното масло, обилно обливам. Предвкусвам тържеството.
Отключвам.
И не се отключва. На осмата минута неотключване решавам, че силата на пръстите ми не стига. Събота в 2 часа, пълно мъртвило. Без да се сетя за приказната си прическа - едно кукуриго на темето, да не ми пада косата в очите и устата и още едно на тила да ми се проветрява врата - тръгвам да търся една мъжка сила. Тук-там и чак на сергията намерих един човек, напазарил си торбичка кайсии. Водя аз мъжката сила за секунда да отключи катинара. Но.. не се отключва. Вижда човека теслата само на 50 см. зад вратата.
-Чия е тая тесла?
-Моята.
-Дай ми я.
-Как да ти я дам?
-Прехвърли се през вратата.
- Бе, човек, аз по стълбите едва се влача!
Прехвърли се, върна се и запраска катинара с теслата. Видях, че му трябва помощ. Отключих гореспоменатия гараж, взех едно парче арматурно желязо фи 12 и с един замах катинара изхвърча.
А извитото желязо над него си остана на синджира да се чуди сега заключено ли е, като двата края на синджира си стоят, или е отключено, като го няма шефа.
В понеделник ще купувам нов катинар.

[Мария Николова]

Как си завъдих тученица и коприва.
Преди 40 години в целия ни двор (от 3 парцела по документи) нямаше едно коренче коприва и тученица. Гледах прасето Милко от бебе, много мило прасенце беше! За да дръпне по-бързо ми казаха да го храня с коприва и тученица, разбъркани в ярмата. Прасетата много ги обичали, ядели ги като не видели и ушите им плющели.
Свих ушите и тръгнах с две плетени кошници да търся в покрайнините свинските лакомства да ги засадя в двора - да имам под ръка това богатство.
Засадих ги, поливах и след 2-3 седмици набрах първата порция зелени изкушения за Милко.
Милко не щя да ги опита. Не се доближи повторно към ярмата. Три дена хвърлях старата манджа и слагах нова - не, не и не! Само вода пие. Тогава тръгнах да му нося от мандрата суроватка. Ей това се казва плющене на ушите!
Като дойде време да го колят толкова силен беше станал Милко, че се изтръгна и побягна из двора с ножа във врата. Но на грешното място.
Дворът се напълни с коприва и тученица, чиито семенца мравките разнесоха навсякъде.
Изчистих копривата, но тученицата...Сега е повече от капките в океана...

[libra]

Meрко,аз имам много и най-разообразни видове бурени ,но никакъв мил спомен от прасенце.