Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
- zeleno
- Наркоман
- Мнения: 13673
- Регистриран на: Ное 23, '10, 15:59
- Дал благодарност: 123 пъти
- Получил благодарност: 237 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
събира дъжд , значи
мммммммммм , спомени
и - къде са колегите под индигото ....
мммммммммм , спомени
и - къде са колегите под индигото ....
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Аз имам от днес смешна случка. Трябваше да си взема последния изпит за докторантурата - този по чужд език, в моя случай - руски, но въобще не го и мислех. Отивам аз тази сутрин в университета, сядам пред комисията и започваме следното упражнение: аз чета от една руска книга и превеждам всяко изречение на български, такъв е регламента. След всеки мой превод някой от катедрата снизходително възкликва "Браво!". И така половин час. А аз се чувствам като идиот. Накрая някой се сети да ме попита къде съм завършила магистратурата си. И аз честно отговарям: Литературния институт "Максим Горки" в Москва. С това изпитът приключи, защото хората се сконфузиха ужасно.
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
е, Миленски, ми като не вземат пълна справка за кандидатите, така се получава. щяха да си спестят изпита, а и на теб
ма пък какво, поразходи се, почети малко, няма лошо.
пък и личния контакт си е друга работа
Браво на теб
ма пък какво, поразходи се, почети малко, няма лошо.
пък и личния контакт си е друга работа
Браво на теб
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15823
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 718 пъти
- Получил благодарност: 1511 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Абе нали не е: Здрасти, Меги! (придружено с веселяшко помахване)milena02 написа:Аз имам от днес смешна случка...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Чакай, Гео, тогава да разкажа и на останалите девойки за "Здрасти, Меги!", че не става ясно какъв дебил съм. Значи, това беше на първите два изпита - писмен и устен по руска литература. Събрали сме се десетина кандидати в една зала, народът притеснен, гризе писалките и тръпне какъв въпрос ще изтегли. Минава асистентът, всеки си тегли въпрос и се залавя да пише. В този момент в залата влиза деканът на факултета - маститата проф. Костова, да си нагледа раята. Работата е там, че за мен тя си е Магдалена - изкукалата цветарка, с която се познаваме от векове. И така, както професорката обгръща със строг, но справедлив академичен поглед аудиторията и паството се смръзва, така аз радостно се обаждам най-отзад: "Здрасти, Меги!" и помахвам веселяшки с ръка. Тя излиза и в същия миг получавам съобщение на телефона: "Ще те убия, Миленски, патко тъпа!" На устния изпит вече си бях взела поука и се обръщах към всички официално и церемониално. После се нагушкахме и не ме наби. Но заради това "Здрасти, Меги!" й се наложи строго да ми смъкне оценката, за да не ни заподозрат в шуробаджанащина, въпреки че изобщо нямаше такъв момент. Честно и почтено си спечелих мястото - общият ми бал беше 5,75 (и то след Мегините санкции), а след мен най-високият беше 4,50. Обаче, си затвърдих убеждението, че аз нищо като нормален човек не мога да свърша, вечно създавам някаква идиотия околовръст...
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15823
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 718 пъти
- Получил благодарност: 1511 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Е затва те обичам толкова много, бяла птицо !!!milena02 написа:... аз нищо като нормален човек не мога да свърша, вечно създавам някаква идиотия околовръст...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
агенте, нямаш спирка
Здрасти Миленски!
Няма подходяща емотиконка с помахване
Здрасти Миленски!
Няма подходяща емотиконка с помахване
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Честито на д-р Милена!mama_li написа: агенте, нямаш спирка
Здрасти Миленски!
Няма подходяща емотиконка с помахване
-
- Кафе машина
- Мнения: 3460
- Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
- Местоположение: Стара Загора
- Получил благодарност: 4 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
И да ни покани на защитата!
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Да ви развеселя съботно с последното приключение на вашия Агент. Значи! Запътили сме се с Жоро Лалето на балет в Музикалния театър. Той обаче, поради пусти престъпни дела, закъснява и влетяваме буквално в последната минута. Разпоредителката ни отваря вратата към напълно тъмния салон и казва да сядаме, където намерим, а в антракта да си потърсим местата. Това са секундите, в които залата е напълно тъмна, а завесата още не е вдигната. Т.е. пълен мрак. И аз тръгвам първа по един ред, нищо не виждам и с ръка опипвам празните седалки, като гледам да се добутаме колкото се може по към центъра на реда. Накрая вече виждам очертанията на някакви глави в мрака, пускам ръка, опипвам една мекичка седалка и се настанявам. Лалето сяда до мен. В този миг завесата се вдига, а седалката под мен се размърдва. Бря! И с ужас разбирам, че съм седнала в скута на някакъв господин. Скочих аз като ужилена, преместихме се с едно място по-вдясно, аз прошепвам в ухото на човека: "Безкрайно съжалявам! Моля да ме извините!", а той в тъмнината прошепва на моето ухо: "Няма нищо! Беше много нежно!" Лалето до мен се тресе от смях, а после си го отнесе, защото като в антракта го попитах той не е ли видял къде сядам, рече: "Видях, естествено, но реших, че това е съкровеното ти желание, а желанията на една дама са закон за едно Лале".
ПП Сега разбираш ли, Гео, защо твърдя, че нищо като нормален човек не мога да направя. И на балет като хората не ми се получава да ида.
ПП Сега разбираш ли, Гео, защо твърдя, че нищо като нормален човек не мога да направя. И на балет като хората не ми се получава да ида.