Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

За разговори, други теми или просто да побъбрим...
Публикувай отговор
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от Гео, граф »

Днес страхотно се веселихме в една група във фб с такива лични историйки и затова реших да направя такава тема. Не че нямаме поводи за смях, ама е по-различно да си разкажеш за някой резил, нали 8-) ! Поради това ще започна първа :arrow:

Тази случка е от геоложкия ми период, с други думи съм била на около 22-23 години. Принципно аз се хващам на бас само и единствено когато съм на 200% сигурна и винаги губя. Та хванахме се с един колега за нещо си, вече не помня за какво, но залога беше цената на кутия цигари (тогава пушех HB - 4лв.). Загубих, естествено, и той ме води в най-долнопробната циганска кръчма в Ихтиман (там работехме), посочва ми вратата и ме праща да му взема еквивалента на моите цигари в Арда без филтър, 0.35лв. Влитам бойко почти с ритник, двайсетина глави се врътват и двойно количество оклещени очи се вторачват в униформата ми - военизирана, в защитни цветове, с яркочервена барета, кипро кривната над едното ухо, кубинки и обесено на врата ми СРП (сцинтилационен радиоактивен прибор), който адски мяза на портативен гранатомет. Минавам бавно по пътеката по средата, като оглеждам едно по едно всяко лице, заставам пред тезгяха, плясвам драматично две двулевки и искам 12 пакета Арда без филтър. Натъпквам стоката по джобовете на коленете и куртката и със същата балетна стъпка се изнасям под възхитените погледи на ''братята''. Вън колегата ми квичи, превил се одве до прозореца, в който си е направил специална прозирка, за да не пропусне представлението. Пуши ги, гадта, половин година. С цигаре. Като му свършат нормалните цигари. И не пропускаше да ми предложи да се почерпя... Оттогава никога повече не се хванах на бас!
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31531
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 816 пъти
Получил благодарност: 1731 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от Мария Николова »

Хахахахахахаха! Много ми хареса как щедростта ти е превърнала наказанието за теб - в наказание за спечелилия баса! :hihihi: :hihihi: :hihihi:
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от Гео, граф »

А па със свекърва ми ако почна да ви разправям! Като млада булка хич ме нямаше с цветята (ако щете вярвайте!). Та в някакъв разговор изброявам колко саксии с китки съм ''оправила'', а тя успокоително ми вика: Нищо, маме, аз съм чувАла, че лошите хора не могат да гледат цветя...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31531
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 816 пъти
Получил благодарност: 1731 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от Мария Николова »

Голямо успокоение! :lol: :lol: :lol:
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от Гео, граф »

Имам една приятелка казачка, голяма читателка. Прекрасно говори български, а пише като професор по българска филология. Действието се разви преди две-три години на Панаира на книгата. Позиционирани сме на щанда на Сиела и те ти го Захари Карабашлиев. Аз не го познах, но тя - да. Включва на пета, вкопава се пред него с искрящи от обожание очи и на висок глас изригва:
- Господин Карабашлиев !!!
Той мига стъписано, в очите му се мярват мъчителни опити да си спомни дали познава дамата, а тя:
- Вие не ме познавате, но аз съм чела всичко Ваше и обожавам произведенията Ви! Гледах скоро Вашата пиеса (и споменава името й). Дълбоко съм убедена, че Вие сте най-великия съвременен български писател, а пиесата Ви може да се сравнява единствено с Последната нощ на Сократ!!!...
И още в същия смисъл. Човека е сразен, измънква тихо:
- Изчакайте минутка, моля!
Оглежда се трескаво, маха с ръка на двама, които бързичко идват и застават до него. Той се обръща към приятелката ми и въздъхва:
- Хайде пак кажете...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Titi
Чист кофеин
Мнения: 7181
Регистриран на: Ное 25, '09, 10:51
Местоположение: София

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от Titi »

Аз имам такава случка - единствена в живота ми. Един ден, изпълнен толкова нагъсто с лоши събития с хубав край, че ако го гледах на филм или ми го разказваха, просто щях да го сметна за пълна измислица. Но както знаем, филмите ряпа да ядат в сравнение с това, което ни поднася Оня отгоре.
Помня всяко събитие от този ден, все едно вчера беше, а с удивление видях, че се е случило през 2006 г. Тогава, още под впечатление на емоциите съм описала деня в онзи, другия форум и сега, за да си спестя писането го открих там и просто го копирам.
Предисторията е, че в един летен ден се извива ужасна, ужасонска буря от тия, дето вятъра кърши дървета и шиба проливен дъжд. А ето и какво ми се случи тогава:

"от Titi » 23 Юни 2006, 19:43
Искам да си споделя с вас какъв ден преживях днес, защото чак сега като се прибрах почнах да осмислям всичко, а съм сама и няма на кой да си излея емоциите.
Почна се от сутринта.
1, Тръгвам за работа, отивам към колата и отдалече виждам, че прозореца на вратата го няма. Призлява ми направо, често съм виждала счупени прозорци и обрани коли на паркинга зад блока. Заставам пред колата и си отдъхвам - забравила съм прозореца вечерта почти целия отворен, седяла е така цяла нощ и сутринта до 9 часа. Никакви проблеми и поражения няма, чудо нечувано.
2, След края на бурята, още вали дъжд, дъщеря ми се обажда може ли да ида да я взема от училище, че още вали като из ведро. Отивам към колата в момента, в който огромен клон се откършва от дървото, дето тя е под него и пада /виждам това отдалече/. Призлява ми за втори път. Тичам натам и виждам, че клона е паднал и затиснал колата, спряла пред моята, покрива й огънат, жалка картинка. На моята отново нищо й няма.
3, Тръгвам. За да спестя от пътя, влизам в много къса уличка, но забранена - еднопосочна, точно пред едно посолство. На средата на късата уличка насреща ми влиза джип. Трябва да му освободя място и връщам на заден. Нищо не виждам, щото задното стъкло изпотено и давам по усет, до момента в който усетих, че се блъснах в кола. Спирам, излизам, виждам паркиралата кола, перпендикулярно на моята, минала съм много близо и номера й се заврял в калника ми. Изкача охраната, развиква се, че това колата на посланика. Иска да вика полиция. Аз ни жива ни умряла. Не мога си мръдна колата, щото ще му изкъртя номера и ще го одера още повече. Идва шофьора, почва да се вайка все на него ли ще се случат такива, качва се на колата си и я дръпва леко и внимателно малко назад. Аз вече мога да мръдна, оглеждаме двете коли - НИЩО......НИЩИЧКО, нито по неговата, маааалка драскотинка отгоре на номера му само, по моята отново нищо.
4, Закарвам детето в къщи и се връщам на работа. Адски задръствания, вали. Близо до офиса ми колона от сто коли се придвижваме метър през пет минути по баира в началото на "Черни връх". Седя си аз в колата и дремя, щото няма шанс скоро да мръдна и изведнъж ......ДРЪЪЪННН! Тоя зад мене, по неизвестни за мен причини ме шибва отзад така, че очилата ми както си бяха отгоре на косата ми паднаха в краката. Е, сега вече не само ми призлява, ами ми омекнаха и крака, и всичко, не смея да изляза да видя какво стана. Все пак излизам. Виждам едно соцвозило, незнам ква марка, и двата му фара счупени, бронята огъната. Поглеждам моята кола - ако щете вярвайте, НИЩО !!!! Нищичко й няма, ама съвсем нищо. От другата кола излязъл един господин циганин и гледа уплашено. Аз чак не мога да осмисля, че е възможно след тоя удар и при неговите поражения моята кола да е невредима. Само вдигам рамене и си тръгвам.
4. Прибирам се от работа, отключвам, направо не смея да изляза на отрупаната ми със саксии тераса, като знам какво ще заваря след тая невиждана буря.
Познахте, нали?? Никакви щети, НИЩИЧКО, връхче на петунийка не е паднало, нямам нормално и реално обяснение как е възможно това да се случи, но е факт. Може би посока на вятър ли, какво ли .......абе не ми се мисли сега да търся обяснения, само се радвам на фактите.

Е, много дълъг ми стана поста, така че няма да коментирам нищо. То и какво да каже човек след всичко това, освен: "Благодаря ти Господи"
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от scleri »

И аз ще ви разкажа една история. Не влиза в категориите трагикомична или каръшка в никакъв случай, но може да се класифицира като безумна в смисъл на необяснима. Някои по - емоционални хора биха я нарекли чудо. Знам че всеки е чувал куп подобни истории, но всички те започват или с една жена каза, или един приятел чел в интернет. Аз ви я разказвам от първо лице защото се случи с мен. Не е преразказ на нещо дето някой чул че някой е преживял. И така:

Действието се развива преди петнайсетина години. Някъде точно по Велик ден. На за да разберете по-пълно случилото се ще трябва да започна малко по-отдалеч. Женен бях от пет, шест години. Родителите на жена ми, млади пенсионери / и двамата пенсионирани като първа категория труд / се бяха преместили да живеят в едно близко село. Работеха. Имаха доста добро лично стопанство, а и изкарваха някой лев от градината. Шуреят / братът на жена ми / също беше женен от скоро. Работеше, но като на всяко младо семейство парите все не им стигаха и родителите му / те са родители и на моята жена / му помагаха здраво. На нас не даваха и стотинка. Аз тогава бях сравнително добре платен, и това не ме е дразнело кой знае колко, но на жена ми и тежеше. Все пак и тя им е дете, а за нея все не остава. Все брат и има голям зор в момента. Та в цялата тая ситуация един ден телевизора ни здаде багажа. Включвам го и той ме върна в детството. В смисъл започна да работи черно бяло. Идваха двама, трима майстори да го гледат. Казаха кинескопа. Опитваха да направят нещо. Включваха го на някакви стендове но нищо. И тримата бяха категорични. Кинескопа не подлежи на ремонт. Трябва да се смени. Само че цената на един нов кинескоп беше две трети от цената на нов телевизор, и ние решихме че няма да ремонтираме стария, а ще си купим нов. Тук се намеси тъщата. Каза - " Деца. До сега с нищо не сме ви помогнали. От мен имате нов телевизор. Само да взема парите от рентата. " В очакване на рентата ние обикаляхме магазините да си избираме телевизор, а в къщи си гледахме стария черно и бяло. Така около два, три месеца. Точно по Велик ден тъщата ни беше на гости. Беше дошла до града да си напазарува това онова за празника. Към пет часа си я изпратихме по живо по здраво на автобуса и се прибрахме в къщи. Към осем без нещо аз си гледам черно белия телевизор, а съпругата ми приготвя вечерята в кухнята. Изведнъж телевизора стана цветен. Ама като нов не е имал толкова качествена картина. Отворих врата и викам на жената - " Ела да видиш какъв съм майстор. Оправих телевизора." Оправих, обаче без да съм пипнал нищо. Половин час по-късно шуреят звъни на вратата, ама звъни на пожар. Тръгвайте бързо за село - вика. Майка нещо не е добре. Когато отидохме тя вече беше починала. Съседката ни каза че двете били в църквата. / Нали беше Велик ден /. На тъщата изведнъж и прилошало. Строполила се на земята. Последните и думи били - " Не можах да купя телевизор на децата ". Точно в този момент / като правя груба сметка на случилото се / нашия телевизор отново стана цветен. Гледахме го около половин година, и тъста изпълни желанието на тъщата. Подари ни нов телевизор. Стария го занесохме на село. Там го гледаха две, три години. След това тъста се върна в града. Не му се седеше сам на село. Къщата я продадоха така както си беше напълно обзаведена заедно с нашия телевизор. Какво е станало с него не знам. Може още да работи, но най- вероятно вече е изхвърлен. Факт е че един безнадежно повреден телевизор се самопоправи в момента в който тъщата ми напусна тоя свят с мисълта за нас и неизпълненото обещание.
Аватар
gonel
Кафевар/ка/
Мнения: 952
Регистриран на: Фев 23, '10, 08:27
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 24 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от gonel »

И аз да разкажа моята безумна случка..
11 Септември, 2001г, връщам се от Копенхаген за София. Полета е много ранен, трябва да станем рано, спя на пресекулки.. И сънувам кошмар, ние сме на 11 км височина и ни казват, че ще се разбием.. И аз се побърквам от мъка! И само плача 'не искам да умра, аз не искам да умра!!!' Виждам всичко много ясно, до прозореца съм, политаме надолу... Аз все плача с глас същото! Събудих се от гласа си...
В самолета не седнах до прозореца, до коридора съм, треперят ми мартинките! Кацаме във Виена, до тук добре, чакаме там час-два.. Качваме се за София, самолета е пълен с българи.. И самолета не захожда към пистата, стои си при ръкава.. Минава половин час, никой нищо не казва.. По едно време отзад в ляво се чува нещо като дрелка, дрънчи здраво.. И някой от задните седалки казва 'А стига бе, самолета е повреден, сега го поправят с дрелки и чукове, а защо не го сменят, как ще летим..' Аз си казвам - 'Ето, това е, ще се случи и нищо няма да помогне!' След още половин час все пак политаме.. За, няма време да се побъркаш от страх, кацаме в София! Сковала съм се от напрежение..
Влизаме в летището и до всеки един се лепва полицай - къде ходи, защо, с кого, кога, кво носиш.. И аз си викам 'Ей, че много са ни чакали' ;)
Минаха още два часа в обяснения, накрая ММ ме прегръща и казва - 'САЩ са във война!' Реших, че ще ни отнесе някоя атомка, само исках за миг да видя дечицата си!
Летяхме с нашата трошка към вкъщи, слушахме радио, държахме се за ръце..
Аз всъщност бях сънувала кошмара на някой от самолетите в САЩ!!!
Горките хорица!
Търся хибискуси Black Dragon, Magnifique, Zoey!
марианна
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1861
Регистриран на: Юни 6, '13, 10:07
Местоположение: Самоков

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от марианна »

А аз ще ви разкажа,защо вече никога няма да пътувам с моята мамаша извън страната :lol:
Даже и пари да ми дава ,няма да тръгна никога вече
Първия път
Прибираме се с нея от Германия,слизаме от самолета,стигаме нашата митница и се оказва,че госпожата си е забравила личната карта(само да доуточня,че моята мама е чужд гражданин и има лична карта за постоянно пребиваване в страната)Вади най невъзмутимо руския паспорт и напира да минава,хората и обесняват,че не може да влезе в БГ с този паспорт,а само с ЛК,а тя се прави на луда:)Естествено я арестуваха :lol: :lol: Аз по нея,като кутре,тя си седи невъзмутима и хич не и пука,а аз вече съм полудяла първо,че не мога да я прибера и второ от това ,че на нея не и пука:)
Накрая се намери един мой съученик,та и станах гарант,та я пуснаха след 4 часа разправии
Втори път
Отиваме на Гърция на почивка,трябвало да си носи свидетелството за сключен брак,кой ти помни :ufff:
Пак 3 часа разправии,без нейно участие разбира се,пак тровене на нерви
Трети и последен път!Тук чашата преля
Прибираме се от Турция през Гърция,цял автобус 40 човека.Минаваме турската граница,стигаме гръцката и тя установява,че и няма личната карта :ufff: Свалят ни целия рейс,този път сме 40,нея я вкарват пак в някакъв кабинет,мен ме викат да ме разпитват каква ми е и ми казват,че ако не се намери,цялата група трябва да се върне обратно в Турция и от там през Капитан Андреево ще ни пуснат,като пак и стана гарант :oops: Викам на господина ,че ще ни линчуват,ама на него не му пука,нито на майка ми.След 1 час тя се сеща ,че е пазарувала на фришопа и там я е вадила.Качвам се с екскурзовода на автобуса,връщам се до турската граница и естествено картата е там,пуснаха ни след около 3 часа.Сега ми е смешно,но наистина повече никъде не съм отишла с нея,нека някой друг си трови нервите:)
Аватар
Noel
Наркоман
Мнения: 10630
Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
Местоположение: София кв. Борово
Получил благодарност: 1 път

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от Noel »

Ето един смях и от мен.
Млада и хубавка,с нова ефирна рокля пием кафе с приятелка.
На сладки приказки два часа,решаваме да си тръгваме.
Тя в едната посока,аз решавам да се помотая по Витошка.
Вдигнала носле събирам погледи,женската ми суетност пърха.
В един момент усещам след себе си група млади мъже,обръщам се небрежно,ми не...нищо интересно.
И така,аз пред тях напудрена,те след мен...
В един момент най-смелият ме настига
-Госпожице,госпожице...
Отмятам надменно коса и го гледам унищожително...
-Извинете,оправете си роклята.
Недоумявам,тоя се хили и ми сочи.Извъртам се и..прекрасната ми нова рокля е захваната в бельото.
От заведението с приятелката (в тоалетната преди раздяла)по цялата Витошка съм разхождала заголено д...
Умрях :oops: :oops: :oops:
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
Публикувай отговор

Обратно към “Разни и разнообразни теми”