Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
-
- Виенско кафе
- Мнения: 320
- Регистриран на: Ное 22, '14, 17:32
- Местоположение: село Тъжа
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Саше, смятай че ако аз бях попаднала в такава ситуация, едва ли щях да се справя...Езика на фльонга, тресяща се от паника и самоизяждане как съм могла да забравя за ангажимента, който съм поела. И какво викаш, гинко билоба и марихуана . Търси се кой да направи селекцията!
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15866
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 831 пъти
- Получил благодарност: 1672 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Преди малко се чух с братовчедка ми и тутакси ми изникнаха историите с нея, та бързам да споделя .
Едно време, знаете, хората са раждали по много деца. Майкини бяха седем, баща ми имаше три сестри и брат. Смятайте колко много братовчеди имам. Но с една от тях бяхме като сестри, тя е по-голяма от мен с три години и от нея съм се учила на всякакви дивотии. Имам много случки с нея, но тази ми е любимата!
Родителите ми заминаха за цял месец на екскурзия из соц-страните, а мен ме оставиха при леля. Голям кеф. Правехме беля след беля, но венеца беше една игра на фризьорки. Аз имах коса до кръста и я носех на дебела плитка, а Емилия ходеше офъкана като момче. Та хайде да играем на фризьорки. Хайде, съгласявам се на всичко. Тя ме сплита, после аз я тупирам, после пак е нейн ред и следва лукавия въпрос: Може ли да ти подравня отдолу плитката, че е неравна? Ма моооже разбира се - тя е моя идол, за нея и косата си давам. Помня като днес студената ножица на тила си. Вцепених се като хипнотизирана . А тя хръс-хръс-хръс, косата много и сплетена при това, не може току-така да се среже. После пред очите ми се залюля 30 сантиметровата ми плитка, която на забавен каданс се разплиташе, а аз стоях все така вцепенена. Ужасното дойде след секунда - любимата ми братовчедка събра в шепа останалата коса на върха на главата ми и доотряза каквото беше останало. Почти до кожа... В следващята секунда вече се търкаляше по земята и виеше от смях, облепена с хубавата ми коса, а аз я ритах в изстъпление. Едва ни разтърва леля, която се прибра навреме, слава богу, иначе кой знае какво щях да ѝ направя. Като ме заведоха при професионална фризьорка, тя се хвана за бузите и изврещя: Какво сте го правили това дете, бе??? А баща ми не ми говорѝ цял месец... Такива ми ти работи. Сещам се за Манюня
Едно време, знаете, хората са раждали по много деца. Майкини бяха седем, баща ми имаше три сестри и брат. Смятайте колко много братовчеди имам. Но с една от тях бяхме като сестри, тя е по-голяма от мен с три години и от нея съм се учила на всякакви дивотии. Имам много случки с нея, но тази ми е любимата!
Родителите ми заминаха за цял месец на екскурзия из соц-страните, а мен ме оставиха при леля. Голям кеф. Правехме беля след беля, но венеца беше една игра на фризьорки. Аз имах коса до кръста и я носех на дебела плитка, а Емилия ходеше офъкана като момче. Та хайде да играем на фризьорки. Хайде, съгласявам се на всичко. Тя ме сплита, после аз я тупирам, после пак е нейн ред и следва лукавия въпрос: Може ли да ти подравня отдолу плитката, че е неравна? Ма моооже разбира се - тя е моя идол, за нея и косата си давам. Помня като днес студената ножица на тила си. Вцепених се като хипнотизирана . А тя хръс-хръс-хръс, косата много и сплетена при това, не може току-така да се среже. После пред очите ми се залюля 30 сантиметровата ми плитка, която на забавен каданс се разплиташе, а аз стоях все така вцепенена. Ужасното дойде след секунда - любимата ми братовчедка събра в шепа останалата коса на върха на главата ми и доотряза каквото беше останало. Почти до кожа... В следващята секунда вече се търкаляше по земята и виеше от смях, облепена с хубавата ми коса, а аз я ритах в изстъпление. Едва ни разтърва леля, която се прибра навреме, слава богу, иначе кой знае какво щях да ѝ направя. Като ме заведоха при професионална фризьорка, тя се хвана за бузите и изврещя: Какво сте го правили това дете, бе??? А баща ми не ми говорѝ цял месец... Такива ми ти работи. Сещам се за Манюня
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
О, Гео! И аз се сещам за Манюня, а историите с братовчеди са безкрайни. С моя ни пращаха всяко лято през ваканциите на село при баба. Горката жена, дано на онзи свят да ни е простила! Веднъж опряхме до "Пирогов", защото играехме на криеница, аз се скрих в един сандък, а братовчед ми не просто ме откри, а пусна вътре двама диви дворни котараци и седна връз капака на сандъка, докато отдолу ставаше нещо апокалиптично. Когато ме спасиха, бях издрана така, че трябваше да ми се бие инжекция срещу бяс, а Данаил отнесе нечуван пердах. Друг пък пак двамата отровихме кокошките на баба ми. Решихме, че ще е страшно забавно да ги видим пияни. И от мазето наточихме ракия, натопихме в нея залци хляб и те - кокошките - нали са тъпи, се нахвърлиха да ги ядат. След пет минути залитаха и падаха, а ние умирахме от смях. Обаче, птиците нямат ензими за разграждане на алкохола и след още един час всички се бяха натръшкали. Прибра се отнякъде баба ми и се хвана за главата - дворът като бойно поле и труп до труп кокоши. Хукна по съседките и вика: "Стрино Керацо, пипка е пипнала кокошките; како Гинке, пипка е дошла в селото..." Такава много страшна болест имало "пипка", не знам на ветеринарен език как е. А ние с Дани се скрихме на върха на ореха и отам наблюдавахме паниката из околните дворове. После комшийките дълго се чудиха как само на моята баба пипка е пипнала курника, а на другите - не. Така започнаха съмненията. И братовчед ми издаде четата! Обещаха му колело, ако каже истината за кокошките, и той призна. Не само, че не му купиха колело, но баба ми го би с бастуна безжалостно, защото реши, че той е злият гений. А всъщност инициаторът бях аз, като по-голяма и по-умна.
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
В тази тема освен , за друга реакция не се сещам!!!
Като четох приключенията на адашчето се сетих какви ги вършехме с моята братовчедка, която ми беше като сестра. Тя си имаше нейна сестра, ама тя беше 4 години по-малка от нас, моята пък-6 години по-голяма и...много, много не си ги търсехме. За сметка на това, ние с нея бяхме неразделни, особено през ваканциите. Та...да си дойдем на думата.
Бабини отглеждаха овце и всякакви пернати-кокошки, патки и гъски от онези, дето съскат и те гонят. Понякога ме кълвваха по задните части...кат не тичаш бързо, случва се. Реших да си им върна и с братовчедката замислихме пъклен план.
Бабини живееха много близо до ракиджийския казан на селото. Отстрани се изхвърляха изтормозените джибри, дето са минали дестилацията. Баба вземаше с една кофа и им даваше чат-пат да ядат. След случката разбрахме, че първо ги оставяла да "пооветрят". Абсолютно преднамерено дразнехме гъските и бягахме към казана. Надушиха джибраците и се налапаха. След това се клатушкаха и падаха, и ставаха, и отново...Най-смешно беше като се опитваха да летят...
Адашче, явно гъските са по-яки пиячи от кокошките, или алкохолът в джибрите е бил по-слаб, ама не умряха. Само се превивахме от смях на държанието им... Че и крякаха, та селото събраха...Абе, пиянска история.
За природозащитниците - в случката не пострада нито едно животинче. Полежаха си, изтрезняха и...пак си ни гонеха.
Само с братовчедката отнесохме поредното конско. Любимият израз за порицание на дядо беше: "Бек ни тъ е срам?" Миличкият ми той...
Като четох приключенията на адашчето се сетих какви ги вършехме с моята братовчедка, която ми беше като сестра. Тя си имаше нейна сестра, ама тя беше 4 години по-малка от нас, моята пък-6 години по-голяма и...много, много не си ги търсехме. За сметка на това, ние с нея бяхме неразделни, особено през ваканциите. Та...да си дойдем на думата.
Бабини отглеждаха овце и всякакви пернати-кокошки, патки и гъски от онези, дето съскат и те гонят. Понякога ме кълвваха по задните части...кат не тичаш бързо, случва се. Реших да си им върна и с братовчедката замислихме пъклен план.
Бабини живееха много близо до ракиджийския казан на селото. Отстрани се изхвърляха изтормозените джибри, дето са минали дестилацията. Баба вземаше с една кофа и им даваше чат-пат да ядат. След случката разбрахме, че първо ги оставяла да "пооветрят". Абсолютно преднамерено дразнехме гъските и бягахме към казана. Надушиха джибраците и се налапаха. След това се клатушкаха и падаха, и ставаха, и отново...Най-смешно беше като се опитваха да летят...
Адашче, явно гъските са по-яки пиячи от кокошките, или алкохолът в джибрите е бил по-слаб, ама не умряха. Само се превивахме от смях на държанието им... Че и крякаха, та селото събраха...Абе, пиянска история.
За природозащитниците - в случката не пострада нито едно животинче. Полежаха си, изтрезняха и...пак си ни гонеха.
Само с братовчедката отнесохме поредното конско. Любимият израз за порицание на дядо беше: "Бек ни тъ е срам?" Миличкият ми той...
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Грациньо, Миленко, Диманко, ама и вие сте били едни тихи води...
Ох, задавих се и пак препрочитам „милите” ви щуротийки.
Моите внуци не са ме изненадвали така, но като се замисля...май децата ми, особено благият ми син - да,да . Не смеех да се върна от работа, че не знаех какво ще намеря
Ох, задавих се и пак препрочитам „милите” ви щуротийки.
Моите внуци не са ме изненадвали така, но като се замисля...май децата ми, особено благият ми син - да,да . Не смеех да се върна от работа, че не знаех какво ще намеря
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Много ми е сиво тези дни в дъжда. Следобяд пекна слънце, разведри ме и се сетих за случка. Винаги с приятели, когато искаме да се оправдаем с нещо, дето не зависи от нас или сме попрекалили, използваме последното изречение за "извининение".
Та, Новогодишна нощ е. Заведение, почти всички присъстващи са между 25-35 години. Кой женен, кой с гадже, кой сам на тази възраст....Не всички се познават, но няк са в обща компания. Един от компанията е Казанова. Празна вечер за свалка не оставя!
Час-два ухажва красива дама, която видимо не му обръща внимание, но той си насоява. Някъде преди 12 хубав, възпитан мъж отива при него: "Стига бе, Киро, прекали! Това е жена ми!"
Киро се замисля за секунда, поглежда го от висота (каквато само Казанова притежава) : "Де, бре, Нова година е!"
...
Та, Новогодишна нощ е. Заведение, почти всички присъстващи са между 25-35 години. Кой женен, кой с гадже, кой сам на тази възраст....Не всички се познават, но няк са в обща компания. Един от компанията е Казанова. Празна вечер за свалка не оставя!
Час-два ухажва красива дама, която видимо не му обръща внимание, но той си насоява. Някъде преди 12 хубав, възпитан мъж отива при него: "Стига бе, Киро, прекали! Това е жена ми!"
Киро се замисля за секунда, поглежда го от висота (каквато само Казанова притежава) : "Де, бре, Нова година е!"
...
"Нека бъдем благодарни на хората,които ни правят щастливи, те са вълшебните градинари, които карат душите ни да цъфтят."
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 7262
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
- Дал благодарност: 702 пъти
- Получил благодарност: 1260 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Получавам аз в пощата си в gmail съобщение, на английски, от което разбирам, че за периода от- до дължа за телефон едиколко си. Така го подминавах няколко месеца, но започнах да се дразня. Проверих компанията - съвсем истинска е,индийска, при това много голяма. Обаче моя английски е това, което съм научила зад екрана на компютъра. Сина ми се оправя добре, но аз гордо и самоуверено решавам да се справя сама и им пиша мейл с гугъл преводача, че имат грешка, това не е моето име и моя номер. При което получавам вече по две писма на месец Тогава пиша на преводача едно писмо свободен текст с невъздържан тон, че не се казвам Немасте и това не е номера ми и да престанат вече с писмата. Разбира се, писмата продължават и тогава аз пиша едно гневно писмо на чист български език, че не съм никакъв Немасте и няма да им платя и стотинка! След известно време писмата спряха, не знам дали защото българския помогна
Обаче аз един ден си чета нещо и разбирам, че това Немасте е индийското обръщение като нашето Уважаеми или нещо такова
Обаче аз един ден си чета нещо и разбирам, че това Немасте е индийското обръщение като нашето Уважаеми или нещо такова
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15866
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 831 пъти
- Получил благодарност: 1672 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Те тука те му е мястото на този пърформънс (нищо не пречи да се дублира в две теми - струва си )
МГХ написа: ↑Ное 14, '18, 14:48 Ох, аз схващам по трудно. А какво е като видиш смок стрелец на 20 см. от главата си, когато си със смъкнати гащи в дворната тоалетна и хукнеш да бягаш с гащите на букаи, докато крещиш на ТМ да дойде, а той не чува. Акото /произведението/ си остана в тоалетната все пак, а гащите стигнаха до в къщи заедно с мен. Къде е инсталацията и къде другото, за произведението предполагам стана ясно.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Аз и тука ще дойда, Графиньо! И пак ще оспамя темата! И това не е "първормънс", а "акция". Ти също не се научи, въпреки, че хората ти разсяняваме терминологията!
- Lalel4e
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2577
- Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
- Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
- Дал благодарност: 726 пъти
- Получил благодарност: 695 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Ейй, начиии, като стане въпрос за акане, не можем да се ограничим само в една тема
Моето представяне в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC2qiRn ... I5o9nT8RCw
Блог: Цветята, времето и вятъра