Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

За разговори, други теми или просто да побъбрим...
Публикувай отговор
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от calico »

Сашееее, то не е за смях, ама аз просто си представих така образно описаната картина, вкл. и Сръчко в нея :lol:
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
libra
Наркоман
Мнения: 11635
Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
Дал благодарност: 73 пъти
Получил благодарност: 53 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от libra »

Сашееее,голям си образ!
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31527
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 810 пъти
Получил благодарност: 1727 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от Мария Николова »

Това си е истинския кошмар в кухнята, ами добре, че се връщам от тоалетна и се смея от душа, без да се замислям! :lol:
Благодаря ти за голямата порция смях, Саше!
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
Shami
Чист кофеин
Мнения: 8438
Регистриран на: Окт 26, '15, 15:52
Местоположение: гр. София
Дал благодарност: 763 пъти
Получил благодарност: 563 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от Shami »

Дааа,и аз си представих създалата се ситуация и от сърце се посмях. :lol:
На мен пък все ми се случват разни странности.
Живея в къща и ММ работи все нощем.Аз оставам с двете деца сама в къщата,а свеки с зълвата си живеят в малка пристройка до нас,тоест в един двор сме.Мине, не мине и нощем ми се чука на прозореца.Аз естествено се събуждам, ставам,отивам отключвам и няма никого отвън.Обикалям къщата,гледам по улицата,да не би този който е чукнал да си е тръгнал докато аз излезна,но уви няма никого отвън.Първите пъти правих това упражнение.После започнах само да поглеждам през пердето.ПитамММ,разказвам случката на всички и всички се чудят.Помислихме че котарака с лапи драще по прозореца,е да ама той по някога спи вътре.Сега и да ми чука някой,не излизам,нито поглеждам,завивам се презглава и се правя на умряла лисица.Последният път се случи същото,само че беше през деня.Децата бяха до мене и те чуха.Всички вкупом се изстреляхме отвън и няма никого.Бих си сложила камера отвън,но все пари излишни няма и това не е преоритет в бюджета.Поне сега и децата го чуха,не съм само аз.Добре че не е толкова често.Иначе и съседите съм предопредила,щото портите не си заключваме,нито ние ,нито те и като има нещо директно си влизаме и се викаме.
Нощем и да ме търсят за нещо,не излизам.Отвсякъде съм обградена с кучета,при това не са едно или две.Ако влезе човек няма начин да не залае поне едно,абсурдно е просто.Та живея си вълнуващо,не скучая. :lol:
Аватар
zeleno
Наркоман
Мнения: 13673
Регистриран на: Ное 23, '10, 15:59
Дал благодарност: 123 пъти
Получил благодарност: 234 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от zeleno »

оххххххх , Сашее
още сълзи бърша ....
:nazdrave:
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 708 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от Гео, граф »

Тази идилична картинка трябва да я прочетат повече хора :srofl: :srofl: :srofl:
Еличка написа:Неделна вечер у дома - обтегнати на дивана, гледаме филм с мъжа ми... Тишина...
Сцена от филма - засукана дама реве на приятелките си, че мъжът ѝ се изнася, има любовница. Те загрижени питат къде я е намерил. Отговорът - в някакъв форум за градини....
Тишина... 10 секунди...
Мъжът ми лекичко се надига от дивана, поглежда ме.... :evil: - Ти защо не вземеш да се отпишеш от Онзи Форум....
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
venetka70
Кафе машина
Мнения: 3610
Регистриран на: Май 21, '15, 12:17
Местоположение: Белица, Силистра / Пловдив /Момчиловци / Чирчик, Узбекистан и накъдето ме отвее вятъра
Дал благодарност: 23 пъти
Получил благодарност: 36 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от venetka70 »

Съботен ден, прекрасно време.... Прогнозата за силен вятър и други подобни не се сбъдна за нашата част на Пловдив.
От 9 сутринта до 6 вечерта с ММ водим битки в градината, основно с розите. Той реже, аз кудкудякам наоколо - това не режи, пак прекали, режеш където не трябва и т.н. Неделя- дъжд, почивка до към 15 часа. Дъжда спря след това и ние довършихме благополучно рязането на всички рози. Одрани до немай къде, каталясали до премала, но довооолни.
В понеделник чакаме на червен светофар на гарата в Пловдив, в пространството между двете ленти на платното от озеленяването в Пловдив режат розите. Докато си чакаме самоооо едното светване на светофара човечеца мина с една голяма ножица и дори без да се навежда изряза 5-6 рози. А познайте дали тези рози ще цъфтят повече от нашите??? Цъфтят си без проблем хайванците, ама ние като сме се вманиачили и като четем едни фермани с грижи за розите и .... не ни остава време да им се радваме.
Flowerlover
Иногда вовремя сделанные шаги меняют походку всей жизни!!
sasha

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от sasha »

Това е една срамна история. Дълго мислих, дали да я разкажа, защото ще разкрие пред вас дебрите на паметта ми, но...намерих кураж.
И така:
Топъл летен ден. Аз съм в Павел баня със Сръчко, да обгрижваме една градина. Около обяд се обажда една дама с намерение да разгледа градината ни. Аз се качвам на колата /случайно бяхме с двете коли/ и летя към Тъжа. Наближавам двора и виждам един автобус пред нас и много хора, които се движат лежерно. Леко освирепявам, защото недоумявам как може водачи да доведат толкова голяма група, без да съгласуват с мен. Нали трябва да се подготвя?
Приближавам и какво да видя:
Това е една група англичани, чието посещение съм уговорила с техния водач Иво. Но аз, не мога да обясня защо, съм планирала за вторник, а това се случва в понеделник. Ето тук навлизаме в необятните импровизации на иначе „безупречната” ми памет. Дамата, която се е обадила по телефона, случайно присъства на случката и с помощта на Гугъл преводач обяснява на Иво, че аз „ей сега ще се върна”. Може би знаете, че аз за най-голямо съжаление съм моноезична, и обясненията с Иво се провеждат с помощта на сина ми, който живее в Англия. Моля го с най-искрената си усмивка да се поразхождат из двора, докато се подготвя. Но подготовката включва: подреждане на маси и столове, домашен сладкиш, кафе, чай и сок/приготвен от мен/. Но все пак това са ...42 души + 2 извънредни/тях въобще не ги отразявам в този момент, но те бяха търпеливи да приключа с труполтията/. Обаждам се на Сръчко да вземе от Павел баня някакви готови сладкиши/ явно няма да са домашни/ и разбирам, че съм го оставила без пари. Някак се решава това малко неудобство и се насочвам към приготвяне на чай и кафе. И изненада.....няма ток. Не знам дали си представяте как ми щръкнаха всичките косички и какви непристойни мисли ми минаха през главата, насочени към бащите на мобилните групи на EVN/щото съм хетеросексуална/. Намирам едно малко газово котлонче, сигурно ги знаете с Ф около 12см и високо 20см и започвам да топля вода с безумен поглед нагоре и в гореща молба Бог да ми помогне, щото няма кой друг. В това време гостите в стройна организация, под мое ръководство, изнасят и подреждат маси и столове/повтарям за 42 души/. Нали разбирате, че тези вещи са прилежно сгънати и скатани на тесни и не много удобни места. Но хората бяха много отзивчиви и работливи и се справиха блестящо. Ама като не говоря езика им, как да ги похваля, разминаха се само с удовлетворението, че са били полезни. Тъкмо направих чая, ел.захранването беше възстановено, направих кафето, Сръчко си дойде и нещата се подредиха някак.
Та да си дойдем на думата: някакви селекционери се занимават да кръстосват малини с къпини, ягоди с ананас, слива с череша, круша с панталоните на швейцарската гвардия, а никой не направи нещо полезно за нас простосмъртните: гинко с марихуана.
Моля, подкрепете ме в това предложение. Давам клетвена декларация, че няма да търся отговорност за кражба на интелектуална собственост и няма да се титуловам за автор на тази идея, само да ни е от полза продукта.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 708 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

Мнение от Гео, граф »

Саше, бърша сълзи и грим :srofl: :srofl: :srofl: :srofl: ...

Заподозрях те аз за гинкото с марихуана, ей! Но ми харесва посоката ти на мислене и подкрепям с две ръце (нали ще има и за мен :swait: :sgiggle:)
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Публикувай отговор

Обратно към “Разни и разнообразни теми”