Къщурки :)

[vodo-leika]

Случайно попаднах на тези снимчици, самотни къщурки за мечтателни души :



Ето и още от тях: http://www.boredpanda.com/isolated-lonely-houses/#post2

[къщичка]

Много пъти съм си представяла как живея в едно такова на пръв поглед самотно място. Самотно, но откъм човешка гледна точка. Иначе си е доста населено с животинки всякакви, човек повече би се разбирал с тях, отколкото с друг хомо сапиенс.
Всъщност един такъв живот не би бил особено труден. Стига да се постигне хармония с природата, то бихме живели доста по-спокойно.
Няма да я има бюрократщината, срещите с досадни хора, наглостта, властолюбието, материалщината и да не изреждам още.
Но ние толкова сме пристрастени към цивилизацията, че не ни стиска да го направим. А всъщност така хомо сапиенса е оцелял.
Ако в днешно време видите или познавате такъв отшелник, ще го сметнете за странен или луд, нали?
Пък аз ще му завидя.

[troll]

За вас туй е красота и романтика....
за мен е едно възможно бъдеще.
Това са къщи ферми.
Тук пенсията е като социялна помощ.Често явление е да продават пенсионерите къщата и да се преместят в апартамент или евтина отдалечена къща, като тези.
Абе не ми се обсъжда... ма нема избор.

Аз даже съм се замислил да придобия нещо такова преди пенсия, та да го развия, докато мога...

[ivanina]

Ако в днешно време видите или познавате такъв отшелник, ще го сметнете за странен или луд, нали?
Пък аз ще му завидя.

Мила къщичка , с последното си изречение направо уцели в десятката!
...имам какво да кажа по въпроса ...и ти това добре го знаеш !- вилната ми къщичка в момента (в която съм родена и пораснала) и която за всички е видимо че е отдалечена от кварталната гъчканица ! Не се смятам за луда , нито за отшелник,напротив !...липсата ми на злободневието от ранната ми детска възраст ме оформи като ЧИСТ човек. Имахме само едни съседи ,бяха по-възрастни от моите родители за които мога да кажа не само че се разбирахме тогава ,а и ОБИЧАХ като част от семейството си! В главата ми липсваше съседското злословие , завист ,надничането в двора на съседа (кой влиза , кой излиза от там) и ред други такива отрицателни емоции и този ми начин на живот ме запази чиста откъм тази страна на живота и за това днес не мога да понасям скандалните отношения - нито на живо нито във форума.Видя ли такова нещо ,единственото ми желание е да омиротворявам! Също така липсата на човешко присъствие(за детството си говоря) създава един такъв КОПНЕЖ за срещата със себеподобните и когато това се случваше аз просто много им се радвах на приятелчетата си и бях щастлива с тях!
Разбира се това не трая много време - следва училище , работа - при които си вече вътре в "играта"- но това което оформи в мен "изолацията" си остана ЗАВИНАГИ в мен - търсенето на спокойствие ,безмерна любов към животинки и растения и копнежа за контакта ми към хората! Аз продължавам на боготворя този мой изолиран самостоятелен рай , а трудът на животът ми вложен в градският ми почти НЕОБИТАЕМ апартаменски дом ще се окаже нещо като част от НЕЩАТА постигнати в моят живот с които съм искала само да се" ДОКАЖА " и което не е в сърцето ми и НЕ ОБИЧАМ! ... ... с две думи изказах мнението си - как изолацията в една такава къщичка може да се отрази в оформянето на характера на човека Няма луди , няма странни - има хора свободни като простора около тях , хора които винаги са неподправени - винаги САМИТЕ СЕБЕ СИ! -и ако това на някого не му харесва "Здраве му кажи!".

[Noel]

Как да не ги пожелае човек



тази е големичка,но пък как е затрупана

[calico]

Троле, кажи повече за тия къщи-ферми. Звучи интересно.

Но не знам дали на Земята ще има толкова място за всички в такива къщурки, само си представям ако например само хората в Ню Йорк се разселят в такива къщи, колко място ще трябва.

http://www.chudesa.net/top-10-na-nai-pr ... ni-snimki/





а иначе, приказните къщурки привличат точно с приказността си. В Щатите има цял град от такива приказни къщурки, хем си в град, хем в приказка- Кармел - това е неголям град в Монтарей, щата Калифорния http://krasivdom.com/2009/12/30/%D0%BA% ... omment-705



https://www.google.bg/search?q=The+Fair ... 3#imgdii=_

[Deleted User 2919]

Много е хубава темата!Екстра. Никога не бях в селската Франция..но да гледам фотоси обичам.
http://tchaykovsky.ru/blog_a/solnbat.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
http://tchaykovsky.ru/blog_a/derfrance_4.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
http://homester.com.ua/design/apartment ... uzkiy-shi/" onclick="window.open(this.href);return false;

[serena]

Къщичка, все едно аз съм писала поста ти Има страхотни къщурки, само ако може без снега и студа, че нещо не ми понася никак, и да са по-нависоко, да не се наводни. Чудя се така както не обичам да общувам твърде много с хора, колко ли време бих изтраяла на такова местенце, само с животните около мен...

[ivanina]

Къщичка, все едно аз съм писала поста ти Има страхотни къщурки, само ако може без снега и студа, че нещо не ми понася никак, и да са по-нависоко, да не се наводни. Чудя се така както не обичам да общувам твърде много с хора, колко ли време бих изтраяла на такова местенце, само с животните около мен...

Точно това е интересното ...не ми показвайте картинки разни , в нета ги има БОЛ , по-скоро споделете как бихте живели в една от тях- това е по- ВАЖНОТО! ....и въобще всичката ви дейност свързана със отдалечената от чуждо човешко присъствие къщичка!

[serena]

Аз веднага ще кажа, че сама не бих се осмелила да живея на отдалечено място. Твърде много неща, всъщност всичко, ляга на плещите на един човек. Може и да се справя, но със сигурност ще ми липсва споделянето на ежедневието с партньор, с когото се разбирам и ми е приятно да живея. Не мога да преценя и доколко съм в състояние да се откажа от някои предимства на цивилизацията. Вероятно всичко е въпрос на пренастройка в мисленето и известно време за свикване. Това, което най-много ме притеснява, е липсата на медицинско обслужване и дали ще има комуникации, както и защита от престъпници. Иначе съм сигурна, че бих се чувствала прекрасно, аз винаги съм живяла в голям град, в апартамент (с изключение на почти две години) и честно казано липсва ми досегът със земята, възможността да излезеш от къщи на двора, да седнеш и само да гледаш и слушаш звуците на природата около себе си. По-добра медитация и зареждане от това не мога да си представя.