Дневник на пишман градинаря
- lenuza73
- Кафе машина
- Мнения: 3700
- Регистриран на: Окт 3, '10, 18:27
- Дал благодарност: 14 пъти
- Получил благодарност: 18 пъти
Re: Дневник на пишман градинаря
Аз в тази тема не съм писала до сега,но влизам да се посмея
та сега се сещам,че и аз съм имала пишман градинарски творения
от мераци да имам нещо червено в градината си,решавам да купя една червенолистна слива от СС ..речено сторено ,идва бусът на Еконт до вкъщи и аз изумена виждам една триметрова фидана да стърчи извън буса
питам момчето какво е това,а той каза,че това съм си поръчала добреее,викам си,а как ще го пренеса това на село,добре,че по него време колата с шибидах ,та прекосявайки цяла Варна с отворен багажник умирайки от срам ,отивам аз на село да садя върлината .Изпльосках я по средата на градината /защото толкоз ми бил акъла/ не бях чела нищо до тогава за тея сливи,пък и градина нямах ,но въодушевена и аз незнам от какво,турям сливата и я чакам нещо да пусне Да пусне ама нъц...дойде май,таз сопа нищо не пуска..Викам тва нещо е дефектно и грабвам лозарските ножици ,и хайде сливока с нова прическа /реших че е прекалено висока ,за това не иска да се разлиства/
И така зачаках аз пак...но ...уви,лятото към края ,сливата без листа.Грабвам лопатата и я местя,щото сигурно и е много слънчево...
Насадих това което остана от нея/едно стърчащо сухо клонче/на сянка и втора година зачаквам аз пак ,поне да пусне листа,сливи кат неще
И така...след двегодишни молби сливата не каза нищо, а аз зачетох вече ,какво що,и разбрах ,че дървото и да го резна до долу,няма да се възтанови,щото не е лале Е това ми бяха пишманските срамотии до сега тази случка я спестявам ,че голям срам бера заради сливата..та не се смейте и вие много всеки е имал такива "успехи" в градинарстването,а до ден днешен повече сливи не искам да видя,дори и червенолистни
п.п само да доуточня,че когато извърших това действие спрямо сливата,не знаех какво е присадка,не знаех,че на гол корен всичко се топи във вода за няколко часа преди да влезе в земята, абе нищо не знаех,ма мерак градина да имам...........
та сега се сещам,че и аз съм имала пишман градинарски творения
от мераци да имам нещо червено в градината си,решавам да купя една червенолистна слива от СС ..речено сторено ,идва бусът на Еконт до вкъщи и аз изумена виждам една триметрова фидана да стърчи извън буса
питам момчето какво е това,а той каза,че това съм си поръчала добреее,викам си,а как ще го пренеса това на село,добре,че по него време колата с шибидах ,та прекосявайки цяла Варна с отворен багажник умирайки от срам ,отивам аз на село да садя върлината .Изпльосках я по средата на градината /защото толкоз ми бил акъла/ не бях чела нищо до тогава за тея сливи,пък и градина нямах ,но въодушевена и аз незнам от какво,турям сливата и я чакам нещо да пусне Да пусне ама нъц...дойде май,таз сопа нищо не пуска..Викам тва нещо е дефектно и грабвам лозарските ножици ,и хайде сливока с нова прическа /реших че е прекалено висока ,за това не иска да се разлиства/
И така зачаках аз пак...но ...уви,лятото към края ,сливата без листа.Грабвам лопатата и я местя,щото сигурно и е много слънчево...
Насадих това което остана от нея/едно стърчащо сухо клонче/на сянка и втора година зачаквам аз пак ,поне да пусне листа,сливи кат неще
И така...след двегодишни молби сливата не каза нищо, а аз зачетох вече ,какво що,и разбрах ,че дървото и да го резна до долу,няма да се възтанови,щото не е лале Е това ми бяха пишманските срамотии до сега тази случка я спестявам ,че голям срам бера заради сливата..та не се смейте и вие много всеки е имал такива "успехи" в градинарстването,а до ден днешен повече сливи не искам да видя,дори и червенолистни
п.п само да доуточня,че когато извърших това действие спрямо сливата,не знаех какво е присадка,не знаех,че на гол корен всичко се топи във вода за няколко часа преди да влезе в земята, абе нищо не знаех,ма мерак градина да имам...........
Re: Дневник на пишман градинаря
ей ме и мен тука (пак)
вчера разбрах каква съм я свършила есента, като съм садила последните найсе рози - вместо от купчината компост, съм взела от купчината с тора и съм си напълнила дупките с розите с тор до-го-ре
блестящи листа развиват на този етап.
вчера разбрах каква съм я свършила есента, като съм садила последните найсе рози - вместо от купчината компост, съм взела от купчината с тора и съм си напълнила дупките с розите с тор до-го-ре
блестящи листа развиват на този етап.
Re: Дневник на пишман градинаря
Аз пък си обгрижвам такива тревички с надеждата, че може да са хризантемчета от семена. Ръсих къде ли не, хризантеми не поникват, но съм обнадеждена от тези тревички, та дори ги пикирах.
Re: Дневник на пишман градинаря
Хайде и аз в тази тема.
Значи поръчвам си аз 2 саксии със "специален мъх" от Функие, гледайки в нета едни камъни с мъх, красотички в мъх и си ги намествам за къде ще са...
Вчера ги разнасям из градината и какво да видя- на определеното място за тоя мъх се е появил абсолютно същия
Е, как не съм забелязала миналата година, че си имам мъх
Значи поръчвам си аз 2 саксии със "специален мъх" от Функие, гледайки в нета едни камъни с мъх, красотички в мъх и си ги намествам за къде ще са...
Вчера ги разнасям из градината и какво да видя- на определеното място за тоя мъх се е появил абсолютно същия
Е, как не съм забелязала миналата година, че си имам мъх
Re: Дневник на пишман градинаря
хахах, ами пролетно време обикновено има повече мъх, отколкото наесен, може и да си нямала
-
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2667
- Регистриран на: Мар 26, '12, 22:53
- Местоположение: Варна
- Обратна връзка:
Re: Дневник на пишман градинаря
и аз така но съм напълнила с тор кофичките за разсадите за доматиLois написа:ей ме и мен тука (пак)
вчера разбрах каква съм я свършила есента, като съм садила последните найсе рози - вместо от купчината компост, съм взела от купчината с тора и съм си напълнила дупките с розите с тор до-го-ре
блестящи листа развиват на този етап.
не мога да ги преместя, пониците са като косъмчета
Светът е пълен с непознати хора...
Re: Дневник на пишман градинаря
Краси, Алис, това не е за пишманисване, така сееха разсада на село в доброто старо време когато имаше животни.
Всеки един човек е уникален, точно като всички останали.
Маргарет Мийд
Маргарет Мийд