Липсва ми

За разговори, други теми или просто да побъбрим...
Публикувай отговор
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Липсва ми

Мнение от milena02 »

Привет, драги мои форумки! Аз съм батко ви Алън А. Милн. Кикотът във вашето интернационално общество събуди от зимен сън един много сладък мой герой и той тръгна на разходка из Гората. По-добре да не беше тръгвал...

Глава,
в която Димана Пух отива на гости и попада натясно

Милена, известна на приятелите си като Димана Пух, или само Димана, за по-кратко, се разхождаше един ден из Гората и си тананикаше гордо някаква песничка. Беше си я съчинила същия ден по време на Гимнастиката за Отслабване, която правеше всяка сутрин пред огледалото:
- Тра-ла-ла, тра-ла-ла - като се изпъваше колкото може нагоре и назад и: - тра-ла-ла, тра-ла-ох, помощ! - ла - като се навеждаше да докосне пръстите на краката си... След закуска тя си я бе повтаряла толкова пъти, че я научи наизуст, и сега я пееше без грешка:
- Тра-ла-ла, тра-ла-ла
тра-ла-ла, тра-ла-ла,
рум-тум-тум, рум-тум-тум!
Като весело си тананикаше и весело се разхождаше наоколо, тя си мислеше какво ли правят другарките й и как би се чувствал някой, ако не е градинар. Неочаквано стигна до един голям двор, а на оградата видя голяма порта.
- Аха! (Тра-ла-ла, рум-тум-тум!) Ако зная нещо за нещата, тази порта значи Лалесъм - каза Димана. - А Лалесъм значи Компания. А Компания - значи Похапване и Публика, която Ме Слуша, докато Тананикам, и тям подобни...Рум-тум-тум, тум-ру-рум!
Димана се доближи, открехна портата, пъхна главата си и извика:
- Има ли някой в къщи?
Отвътре се чу трополене и после - тишина.
- Питам има ли някой в къщи? - извика силно Димана.
- Не! - обади се един глас и после добави: - Няма защо да крещиш толкова! Чух те много добре още първия път!
- Жалко! - каза Димана. - Ама съвсем никой ли няма?
- Никой!
Димана си измъкна главата, почеса я, замисли се и си каза: "Трябва да има някой, който да каже «никой»!" Тя пъхна отново главата си и извика:
- Здрасти, Лаленце! Ти ли си?
- Не - каза Лалето с променен глас.
- Не е ли това гласът на Лалесъм?
- Не мисля! - каза Лалето. - Не би трябвало да бъде!
- О! - извика Димана.
Тя пак измъкна главата си от открехнатата порта, помисли малко, после отново я пъхна в процепа и каза:
- Добре, но бъди така добра и ми кажи къде е Лалесъм?
- Тя отиде да види своята съфорумка Димана Пух, която й е голяма приятелка.
- Но това съм Аз! - каза Димана много изненадана.
- Кой Аз?!
- Димана, форумката!
- Сигурна ли си? - извика Лалесъм още по-учудено.
- Съвсем! Съвсем сигурна! - каза Димана.
- А, добре! Тогава заповядай вътре!
Димана взе да се се провира, провира през портата и най-после влезе.
- Вярно! - каза Лалесъм, като я разгледа от главата до петите. - Наистина си ти! Радвам се, че те виждам!
- Ти кой помисли, че съм?
- Не бях сигурна. Знаеш какво е във Форума. Не бива да пускаш всекиго в градината си. Трябва да се внимава! Какво ще кажеш, нещичко за похапване?
Димана много обичаше да похапва нещо към 11 часа сутрин и много се зарадва, като видя, че Лаленцето започна да нарежда паници и чаши. А когато Лалесъм я попита: "Баница, кекс или кренвирши с хляб?, Димана толкова се развълнува, че извика: "И трите!" Ала се уплаши да не я помислят за лакома и добави: "Но не се тревожи за хляб, моля ти се!" И дълго след това не продума... Най-сетне, мляскайки с лепкав език, тя стана, целуна любезно по двете бузи Лалесъм и каза, че трябва да си върви.
- Трябва ли? - попита Лалето учтиво.
- Е добре - каза Димана, - бих могла да остана още малко, ако има...ако...ти - говореше тя, като усърдно гледаше към долапа.
- Фактически аз трябва да излизам вече - каза Лалесъм.
- Добре. Тръгвам тогава. Довиждане.
- Довиждане, щом не искаш повече да ядеш!
- Има ли още нещо? - попита бързо Димана.
Лалесъм надникна в паниците и каза:
- Е, не. Свършило се е всичко.
- Така и предполагах - каза си тихичко гостенката. - Довиждане! Трябва вече да си тръгвам.
Тя започна да се измъква от портата. С ръцете си разтвори кованите врати, а с краката си забуксува по калдаръма в опит да се промъкне между тях. След малко носът й се показа на улицата. След още малко...и ушите, и двете й ръце се показаха, после раменете и после...
- Ох! Помощ! - извика Димана. - По-добре е да се върна... Ох! Жалко, трябва да продължа напред... Но не мога да направя и това! Ами сега? - изплаши се Димана. - Помощ! Ох! Помощ!
Лалесъм също искаше да излезе на разходка, но като видя, че парадната порта е запушена, излезе през комшулука, заобиколи и застана пред Димана:
- Хей, ти май се заклещи?
- Ами! Н-не! - отговори Димана безгрижно. - Почивам си, мисля си и си тананикам!
- Я си подай ръката!
Димана си подаде ръката и Лалесъм започна да я тегли...тегли...тегли...
- Ох! - извика Димана. - Боли!
- Никакво съмнение, кукундрило, заклещена си!
- Това стана - сърдито извика Димана, - защото портата ти не е достатъчно голяма!
- Това стана - строго каза Лалесъм - от много ядене! Още тогава си помислих - само че не исках да ти го кажа, - че един от двама ни яде много и това не бях аз! Е...ще отида да доведа Агент02.
Агент02 живееше на другия край на Гората и когато той дойде със Лалесъм и видя предната половина на Димана, каза "Глупава моя шматко!" с такава обич, че всички се обнадеждиха.
- Тъкмо бях започнала да се тревожа - каза Димана, като тихичко подсмърчаше, - че Лалето няма да може вече да използва парадната си порта. А това никак не бих желала!
- И аз също! - каза Лалето.
- Какво? Няма да може да я използва ли? - каза Агент02. - Разбира се, че ще може!
- Дано! - каза Лалесъм.
- Ако не успеем да те издърпаме напред, Димано, ще те избутаме назад.
Угрижена, Лалесъм изскуба едно нежелано глухарче и каза, че ако я избутат назад, Димана ще се върне у дома й и че разбира се, на Лалесъм ще й е много приятно да вижда Димана, но нали все пак трябва да се знае: някои форумки са създадени да живеят в града, други - на село и...
- Искаш да кажеш, че аз никога няма да изляза навън? - прекъсна я Димана.
- Искам да кажа, че като си излязла вече наполовина, ще бъде жалко да се откажем от постигнатото.
Агент02 кимна:
- Тогава ни остава само едно: да чакаме... докато изтънееш отново.
- Колко ще трае това чакане? - попита Димана разтревожена.
- Около една седмица, мисля.
- Но аз не мога да седя тук цяла седмица!
- Много си добре там, загубена патко! Да не мислиш, че ще бъде лесно да те измъкнем?
- Ще си чатим с теб! - извика Лалесъм радостно. Дано само не се прецака интернета - прибави тя. - И понеже, стара кукундрило, заемаш почти половината ми двор, ще имаш ли нещо против, ако използвам задните ти части да си простирам на тях прането? И без това те за нищо не ти служат сега, а на мен ще ми е много удобно!
- Цяла седмица! - каза Димана тъжно. - А за храна?
- Боя се, че няма да има храна - каза Агент02, - защото трябва по-бързо да изтънееш. Но ние ще си чатим с теб.
Димана се опита да въздъхне, ала разбра, че не може, защото е много натясно. И една сълза се отрони от окото й, когато каза:
- Тогава, моля ви се, чатете ми с някакви Ободряващи Клюки, което ще бъде помощ и утеха за една Зазидана Кукундрила в Голямо Притеснение.
Цяла седмица Агент02 си чати за форумните клюки със Северния край на Димана, а на Южния Лаленцето си сушеше прането. Помежду им съфорумката им ставаше все по-тънка и по-тънка. А в края на седмицата Агент02 каза:
- Хайде сега!
Той хвана Димана за ръцете, Лалесъм хвана Агент02, а всички съфорумки и приятелки хванаха - една зад друга - Лалето и дружно задърпаха...
Дълго се чуваше само гласът на Димана:
- Ох!
и
- Ах!
и изведнъж се чу: "Пльок!", като че отхвръкна тапа от бутилка.
И Агент02, и Лалесъм, и всички техни съфорумки и приятелки се преметнаха презглава и паднаха по гръб една върху друга... а на върха на този куп изскочи Димана - свободна!
След като благодари с кимване на приятелките си, тя важно-важно продължи разходката си из Гората, като си тананикаше гордо.
Агент02 погледна след нея с обич и си каза: "Моя тъпа, загубена шматко!"
лалесъм

Re: Липсва ми

Мнение от лалесъм »

ох, бе :lol: :lol: :lol:
:tzeluvka:
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Липсва ми

Мнение от milena02 »

Като сте на приказна тема, да се присъединя и аз - Астрид Линдгрен. Една моя любима героиня, която дори си има своя тема в този форум, отдавна не се е мяркала насам и сигурно се тревожите какво прави. Ето какво:


Тити тръгва на работа


Форумките, естествено, ходеха на работа. В осем часа всяка сутрин тръгваха с кафе в ръка, с папки под мишница. По това време Тити обикновено поливаше градината си или обличаше Господин Внуче в малкото му костюмче, или пък правеше утринната си гимнастика, което ставаше по следния начин: Тити се юрваше по алеите в парка като изтребител и омлатваше около 10-20 километра, като се премяташе във въздуха. После сядаше върху масата в кухнята и си закусваше най-спокойно с голяма плодова салата и пълнозърнест хляб. Винаги когато поемаха към офисите, форумките поглеждаха с копнеж към Вила Титилула. Как биха предпочели да си побъбрят с Тити! Ако поне и Тити ходеше на работа, щеше да бъде по-поносимо.
- Представи си колко весело бихме прекарвали на връщане от работа - каза една форумка.
- Да, пък и на отиване - добави друга.
Колкото повече си мислеха за това, толкова по-досадно им се струваше, дето Тити не ходи на работа, и накрая решиха, че ще се опитат да я убедят да постъпи на служба.
- Не можеш да си представиш какъв сладурест шеф си имаме - каза Зеленко хитро на Тити един следобед, когато тя и Красиана бяха на гости във Вила Титилула, след като вече бяха оплевили прилежно градините си.
- Да знаеш само колко е весело във фирмата - уверяваше я Красиана. - Бих полудяла, ако не можех да отивам там.
Тити стоеше пред мивката, натопила рижите си коси в легена и ги миеше. Тя не продума, но така тръсна гривата си, та водата се разплиска наоколо.
- Освен това там не се стои кой знае колко време - продължи Зеленко. - Само осем часа.
- Да, пък си имаме и Коледна, и Великденска, и лятна отпуска - добави Мишето.
Тити замислено взе хавлия и си направи чалма, без да каже нищо. Но изведнъж решително изсипа цялата вода от легена на пода, така че ританките на Господин Внуче, който седеше наблизо и си играеше с някаква дрънкалка, съвършено се измокриха.
- Несправедливо е! - каза строго Тити, без да я е грижа за отчаяния Господин Внуче и за мокрите му ританки. - Съвсем несправедливо е! Не мога да понеса това!
- Какво именно? — учуди се Зеленко.
- След четири месеца е Коледа и вие ще имате отпуска. А аз с тези две внучета? Какво ще имам аз? - гласът на Тити прозвуча тъжно. - Никаква отпуска, никаква, дори и най-малка Коледна отпуска - проточи жално тя. — Това не може да продължава така! От утре тръгвам на работа.
Зеленко и Красиана заръкопляскаха от възторг.
- Ур-а-а! Тогава ще те чакаме пред нас в осем часа.
— О, не — каза Пипи. — Толкова рано не мога да тръгна - внучетата трябва да закусят. А освен това сигурно ще пристигна с кола.
Така и направи. На другия ден точно в 10 часа изкара автомобила от гаража и малко по-късно всички жители на столицата се втурнаха към прозорците си, за да видят дали през града не минава писта на Формула 1, пък те да не знаят. Но те се лъжеха. Това не беше Шумахер. Просто Тити много бързаше за работа. Тя изскърца с гуми на служебния паркинк, наби спирачките на колата, паркира я до едно дърво и отвори вратата на офиса с такъв трясък, че Зеленко, Красиана и техните кротки колеги подскочиха от бюрата.
- Привет-мривет! — изрева Тити и разтърси къдравата си рижа грива. - Навреме ли идвам за инквизицията?
Зеленко и Красиана бяха разказали на своя шеф за новата колежка, която се казва Тити Дългото чорапче. А и босът беше слушал да се говори за Тити в кварталния фитнес клуб и понеже беше много мил и добър шеф, реши да направи каквото може, за да се почувствува Тити добре в офиса.
Тити се тръшна на едно свободно бюро, без никой да й разреши. Но шефът не обърна внимание на нехайното й поведение. Само й каза любезно:
— Добре дошла във фирмата, мила Тити. Надявам се, че тук ще ти хареса и че ще научиш много неща.
— Ами да; пък аз се надявам, че ще имам Коледна отпуска — каза Тити. — Затова и дойдох. Справедливостта преди всичко!
— Кажи ми първо всичките си имена — помоли я шефът, — за да те запиша в Личен състав.
— Името ми е Титилота Людмила Клематисова Розовъдова Шведска Дългото чорапче, съпруга на капитан Титилот Дългия чорап, някога страшилище за конкуренцията, а понастоящем любвеобилен дядо. Всъщност Тити е галеното ми име, защото татко смяташе, че Титилота е много дълго.
— Добре — каза шефът, — тогава и ние ще те наричаме Тити. Хайде сега да проверя малко твоята квалификация. Ти си голям специалист и сигурно знаеш много неща. Да започнем със счетоводството. Е, Тити, можеш ли да ми кажеш колко прави седем и пет?
— Хм, ти като не знаеш, да не мислиш, че смятам да ти го кажа.
Колегите впериха ужасени очи в Тити. Шефът й обясни, че в офиса не се отговаря така: Освен това на биг бос не се говори на «ти», а се казва «господине».
— Извинявам се много — промълви разкаяно Тити, — но не знаех това. Вече няма да правя така.
— Надявам се — каза шефът, — а сега знай, че седем и пет прави дванайсет.
— Ето на! — каза Тити. — Ето че си го знаел! А тогава защо ме питаш? Ах, каква съм, пак ти говоря на «ти». Извинявай! — и Тити си изскубна няколко рижи косъма.
Шефът се престори, че не забелязва нищо и продължи интервюто.
— Кажи, Тити, колко мислиш, че прави осем и четири?
— Около шейсет и седем — предположи Тити.
— Грешиш — каза началникът. — Осем и четири прави дванайсет.
— Слушай какво, пич, започваш да прекаляваш. Та нали току-що ми каза, че седем и пет прави дванайсет. В края на краищата дори и в една фирма трябва да има известен ред. А всъщност щом като толкова се тормозиш за тия глупости, върви в служебното барче да удариш едно малко, пък ни остави на мира да си разкажем клюките! Ох, пак казах «ти» — извика ужасена Тити. — Моля те, прости ми още този път, а занапред ще се старая да не забравям.
Шефът се съгласи. Но реши, че засега няма смисъл да учи Тити на счетоводство и започна да крещи на другите колеги.
— Зелено, я ми отговори на този въпрос — каза той. — «Ако "Димов" имат седем нови сорта рози, а "Флоров" девет, колко рози имат двете фирми общо?»
— Да, кажи, Зеленко — намеси се Тити, — пък ми отговори и на въпроса: «Ако "Флоров" ти продаде рози с черни петна, а "Димов" ти пробута растения с бактериален рак, кой е виновен и откъде са задигнали сортовете?»
Шефът се помъчи да си даде вид, че не чува нищо и се обърна към Мишето:
— Е, Мише, да вземем следния пример: Клокчето била със своите другарчета в разсадника. Като тръгнала, имала 100 лева, а когато се прибрала, нямала ни една стотинка. Колко е похарчила?
— Ами че да! — провикна се Тити. — Искам да зная защо Клокчето не е отмъкнала още 100 лева от мъжа си, дали си е купила японска мушмула с тези пари и дали я е засадила както трябва веднага след като се е прибрала в къщи?
Шефът реши да изостави счетоводството, като предположи, че на Тити може би ще се хареса повече да учи маркетинг. Затова извади хубава диаграма, на която беше нарисувана тълпа народ. Пред носа на тълпата стоеше буквата «Т».
— Е, Тити, сега ще видиш нещо забавно — рече той бодро. — Това е тълпа. А с буквата пред тълпата обозначаваме "таргет".
— За нищо на света не мога да повярвам — усъмни се Тити. — В нашия форум сме сто пъти повече хора, а пък ни викат "Хоби Кафе". Но много ми се иска да разбера какво общо имаме с "таргета".
Шефът извади друга картинка, на която беше нарисуван питон, и обясни на Тити, че буквичката под него е «П», т.е. пиар.
— Като става дума за змии — каза Тити, — винаги се сещам как се борих с една огромна змия във форума. Това беше страшна змия. Може да не повярвате, но пишеше по трийсетина поста накуп, зла като оса и всеки ден изяждаше по петима форумци и по две форумки за десерт. Веднъж поиска и мен да изяде за десерт, уви се около мен — г-р-р-р, — но аз си рекох «нали съм опитен списовател» и я ударих по главата — бум! — а тя изсъска: фс-с-с-с-с! — и тогава я ударих още веднъж — бум, а тя — пффт — взе, че умря. Та това значи ми било пиар! Извънредно забележително!
Тити млъкна, за да си поеме дъх. Шефът вече си мислеше каква шумна и досадна колежка е Тити и предложи на подопечните си да попишат доклади малко. Сигурно Тити ще си пише мирно и тихо, помисли той, извади листове и химикалки и ги раздаде на служителите.
— Пишете каквото искате — каза им той и седна на бюрото си, за да си прегледа пощата.
След малко вдигна очи, за да види как върви писането. Всички колеги гледаха Тити, която лежеше на пода и увлечено правеше коремни преси.
— Но, Тити — каза нетърпеливо шефът, — защо не си пишеш доклада,?
— Листата ми се свършиха отдавна, защото списъкът с рози, дето си го написах, не може да се хване на такива малки листа. Точно в момента систематизирам остинките. Като стигна до Кордес и Мейланд, май че ще трябва да пиша по стените на коридора.
Шефът напрегнато размишляваше.
— Какво ще кажете да хапнем по вафла? — каза той след малко.
Всички колеги се втурнаха към автомата за кафе и закуски освен Тити, която продължаваше да лежи на пода.
— Вие си яжте, пък аз ще си поотпочина — заяви тя. — От много тренировки и най-здравият може да се съсипе.
Сега вече търпението на шефа се изчерпа окончателно. Той каза на подчинените си, че са свободни за днес, защото иска да поговори насаме с Тити. Когато двамата останаха сами, Тити стана и пристъпи към шефското бюро.
— Знаеш ли какво — каза тя, но веднага се поправи. — Знаеш ли какво, господине, много ми беше забавно да дойда да видя какво правите тук. Но надали ще идвам повече. Пък с Коледната отпуска да става каквото ще! Тук има премного счетоводство, маркетинг, змии и така нататък. Просто ми се замая главата. Надявам се, господине, че няма да ти бъде мъчно.
Но началникът отвърна, че ще му бъде много мъчно, и то най-вече задето Тити дори не се е постарала да се държи прилично и че никой нов кадър, колкото и да му се ходи на работа, няма да бъде приет, ако се държи като Тити.
— Лошо ли се държах? — Тити беше смаяна. — Дори не подозирах — каза тя с много тъжен вид.
Никой не би могъл да изглежда така печален като Тити, когато съжаляваше за нещо. Тя помълча малко, а после промълви с глас, който потреперваше:
— Виж, господине, когато имаш две внучета, и съпруг, който е любящ дядо, а самата ти цял живот обикаляш по света и гледаш градина, не можеш да знаеш как да се държиш в офиса сред всичките тия маркетинги и лични състави.
Тогава шефът каза, че я разбира, че не й се сърди вече и че когато Тити си отгледа внучетата още малко, би могла пак да дойде на работа. Тити засия от радост и се провикна:
— Господине, колко си добър! И затова ти нося нещо, господине!
Тити извади от чантата си саксийка с вкоренено Дарби и я сложи на бюрото му. Шефът каза, че не може да приеме такъв ценен подарък, но Тити запротестира:
— Трябва да го вземеш! Иначе утре ще дойда пак и тогава да видиш какво ще стане!
После Тити се втурна на двора и с един скок се метна в колата си. Служителите се струпаха около нея, за да я черпят кафе и да я изпратят.
— Де такива офиси като в Швеция - каза важно Тити и гледаше чиновниците отгоре. — Там трябва да идете. Великденската отпуска започва три дни след Коледната, а лятната — три дни след Великденската. Лятната отпуска свършва на 1 ноември и после наистина следва доста тежко време до Коледната отпуска, която започва на 11 ноември. Но човек се примирява, защото дават огромни премии. В Швеция е строго забранено да се пишат доклади. Понякога се случва някое младо служителче да се вмъкне в тоалетната и да пише тайно, но горко му, ако шефът му го усети. В офисите изобщо нямат счетоводство и когато някой колега знае колко прави седем и пет, наказват го цял ден носи на останалите кафета, ако е бил толкова глупав да каже това на прекия си началник. Маркетинг правят единствено в петък, и то само ако се намери нещо, което да продават. Но никога не се намира.
— Добре де, ами тогава какво правят в работата? — учуди се една новопостъпила колежка.
— Садят растения — отговори уверено Тити. — Една дълга тръба свързва близкия ботанически център с офисните помещения и оттам непрестанно извират разсади, тъй че служителите едва смогват да ги засадят.
- А шефът какво прави? — недоумяваше един млад колега.
— Копае им дупките, глупчо - отвърна Тити. — Да не мислиш, че служителките сами правят това? Съвсем не! Те дори не ходят лично на работа, а пращат мъжете си.
Тити тръсна рижата си грива.
— Довиждане, деца! — провикна се тя весело. — Скоро няма да ме видите. Но помнете винаги колко пари е похарчила Клокчето в разсадника, иначе ще бъдете нещастни. Ха-ха-ха!
Със звънлив смях Тити подкара колата, тъй че изпод гумите й се разхвърча чакъл, а прозорците на офисната сграда задрънчаха.
Аватар
Димана
Кафе машина
Мнения: 3082
Регистриран на: Яну 29, '11, 16:59

Re: Липсва ми

Мнение от Димана »

Ей, агентке02.... :D :D :D
Скоро не се бях смяла така... :hihihi: :hihihi: :hihihi:
За следващото гостуване у Лалето, моля да си разшири вратата. Не смея и да си представя другия вариант-да не ме гостѝ, щото ако не хапна към 11, ставам...дзвер!!! :D :D :D
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Липсва ми

Мнение от calico »

eйййййййййййййййййййййй, добре че прописа пак :ieeemyzh: :ieeemyzh: :ieeemyzh: :lol: :lol: :lol:


Димана Пух и Титилота, страхотия :lol:
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
niania
Кафе с мляко
Мнения: 254
Регистриран на: Май 20, '16, 01:27

Re: Липсва ми

Мнение от niania »

Много е готино ! :lol:
Единственото сигурно нещо е , че нищо не е сигурно .
Аватар
ravik
Кафе машина
Мнения: 4636
Регистриран на: Ное 23, '09, 16:09
Получил благодарност: 2 пъти

Re: Липсва ми

Мнение от ravik »

Всички колеги гледаха Тити, която лежеше на пода и увлечено правеше коремни преси. :lol: :lol: :lol:
Недей спа! Отивай на SPA!
Цветята ми: http://community.webshots.com/user/ravique
niania
Кафе с мляко
Мнения: 254
Регистриран на: Май 20, '16, 01:27

Re: Липсва ми

Мнение от niania »

Логнах се специално аз ,
Да ви кажа , че логНистиката ви куца
ОгОрчена и въмУтена сега
От факта неоспорим , че величия класически
мъкнете по перони празни и вагони грязни.
Е , веднъж не чух , че бохчичка с пиле печено
Или поне с мазна баничка спечена
Изпратили сте ги „По живо , по здраво”.
Айде , наште селяндури ги оставете ,
но людете важни кат хората изпратете .
Казах си болката аз ,
Отивам Морфей да помоля
трелите нощни да потуши
за да може и мойта милост да поспи .

б.а. трели нощни =чутовно хъркане на ММ

П.П. Детето /няма и 4 години/ пита „Мамо , какво четеш „
Аз , по инерция „Опълченците на Шипка „
То „ Ами то много смешно”
Дано и ако прочете гореспоменатото стихотворение , споменът от тази случка е от подсъзнателно заличените
Единственото сигурно нещо е , че нищо не е сигурно .
libra
Наркоман
Мнения: 11635
Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
Дал благодарност: 73 пъти
Получил благодарност: 53 пъти

Re: Липсва ми

Мнение от libra »

:hmmm:
niania
Кафе с мляко
Мнения: 254
Регистриран на: Май 20, '16, 01:27

Re: Липсва ми

Мнение от niania »

milena02 написа:Леле, Гео, добре, че си успяла да изтичаш до Подуене да видиш барем за малко Димчо, че аз бях на Централна гара да посрещам Пенчо Славейков от Париж. Той е стар човек и не е добре със здравето, така че още си почива и само тава драсна: .....
libra , ето го поводът за моите среднощни писания .
После прочетох темата пак и стигнах до извод опАК :

На двете момичета мили ,
наричани едната по име , а другата с титли
дължа извинение огромно ,
прочетох , че и по терминали
са търчали като за световно .

Надявам се , че хуморът ми постен , не е възприет като злостен , защото и двете гореспоменати персони , заслужават само :sbow: :sbow:
Единственото сигурно нещо е , че нищо не е сигурно .
Публикувай отговор

Обратно към “Разни и разнообразни теми”