Липсва ми

За разговори, други теми или просто да побъбрим...
Публикувай отговор
Аватар
katina
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1436
Регистриран на: Юни 7, '12, 18:46
Местоположение: Хасково
Дал благодарност: 64 пъти
Получил благодарност: 33 пъти

Re: Липсва ми

Мнение от katina »

Oхх, Миленко :lol: :lol: :lol: просълзи ме от смях :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: любимият Чудомир :liubov: "Комиците" ряпа да ядат, добре ще е да те наемат да им оправиш сценария, че язък им за кадърните артисти :daaa: Ненадмината си :tzeluvka: :tzvetentze:
Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Липсва ми

Мнение от milena02 »

troll написа:Кацнах в Монреал!
А ако ви липсва нещо, запитайте се кво е.
:mrgreen:
Ти липсваш! Ние просто се забавляваме. Включвай се в купона!
bell

Re: Липсва ми

Мнение от bell »

milena02 написа:Ей, позабравихме класиците! Бай Чудомир иска да сподели последните клюки.

Малко ли ми думахте: да ида у Сашини, да дойда у Бел, че да видя какво се казва наредба и градина!
:shock:
О, ти Чудомире какво се обърка :shock: време не стига, всичко край мен бърза, но епос за теб светкавично спретнах и отлитам да върша книжовни дела.
Га мога ще пиша пак тук, защото ми липсвате.
Дадо Вазов


Бел стара и новий Батак
в миналото градина с рози цъфтеше до мрак;

и нека таз лудост дар да ни бъде!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
Ноел, Лале, Анемон и всякакви тревни смески
що гордо разтупват нашите гърди
С перовскии, агастачета и всекакви мерудии
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там от нейде на навръх планината,
ме оборудваха с всекаква монарда,
то кампанули, ахилей, то белгийци
Туй непета, пенстемон
що небето при Миша плоди с мерак,
издига се някой див, чутовен дългоплоден мак,
покрит с бели косми и със светъл мъх
и с безумен подвиг кътове създадох,
защото у форума има един повей,
че само с роза със скука се живей
и в нашто минало само, кат легенда грей,
а, куп имена, нови,, цветни, и героични
кат Бодили, диви, екзотични,
и на клеветата наша за рози строшиха зъбът.
О, Роза!
Три деня бродя из градина
как розите да браня. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Рози душат!
Пристъпи ужасни! Цяла пролет
гъсти орди диваци лазят по метър високи,
Рози немеят, пръчки се стелят, и храсти заливат.
Треви подир ахилей! Рояк след рояк!
И ордите пълят в редиците с рози сърдити,

Дарби отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините с тръни, получили тор,
пушкат и отблъскват, с нов прираст, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
с гърди геройски цвят да изложи,
и един враг гераниум белгийски
повече мъртъв да положи.
Ножици екнат.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три седмици веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските рози не фърчат към тях.
Тогава Калико, наший розен генерал,
ревна гороломно: "Млади рози опълченци,
венчайте Градината с розени цветове!
на вашата сила царят Дарби повери
войната и градина и себе дори!"
При тез думи с ножици люти
силни рози горди
очакват геройски душманските тревни орди
теукриуми, мюленбергии, стипи!
О, геройски час!
химията липсва, ножици траят,

"Форумът цял сега нази гледа,
ако ша ни пречат да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има дива градина!
И изведнъж Резачка пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес градина цъфти, поля светят,
Рози греят, друго на педя орязано,
славата му дивна на всяка му китка,
нека на педя да бъде, кат геврек
от роза до роза и от век на век!

:hihihi:
Аватар
orkud
Кафе машина
Мнения: 3351
Регистриран на: Дек 2, '09, 12:34
Получил благодарност: 1 път
Обратна връзка:

Re: Липсва ми

Мнение от orkud »

Ах, не бях попадала на тези бисери, със сълзи се смея, Миленкооо. Скоро ще седна и отново ще си ги чета с кеф и кафе в ръка. Благодаря за прекрасната утрин :liubov2: :gush:
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Липсва ми

Мнение от Гео, граф »

Хехе, гледам дядо Вазов начести с ъпгрейдването на Опълченците, явно му се нрави градинарско-цветарското общество. И все Дарби води атаката най-отпред :sflower: :angelche:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Tanet
Кафе машина
Мнения: 4787
Регистриран на: Яну 13, '10, 11:52
Местоположение: Севлиево 5-а зона
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 1 път

Re: Липсва ми

Мнение от Tanet »

Стига борба, малко носталгия и символизъм ви требе, ей ги на:


Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом без китки излишни? -
Ах, не проблясват в моя трезор,
средства спестени-похарчих ги скришом.
аз съм заложник и сам влизам във спор,
градина с рози или зарзават да обгрижвам,
моята страст е и моят позор,
моята казън са дрешките дрипави!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях сред лехите марулени? -
Ах, не пробуждайте стария спор,
домати и кейл или китки обрулени -
аз съм заложник на мрачна дилема,
красотата ще спаси ли света
ил глада ще и свие перчема.

сън ли е бил, сън ли цветния двор,
май по-добре да сваря сладкото от вишни!
"Истинските неща в живота, не са нещата"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]

градинките на "утринния покой"
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Липсва ми

Мнение от Гео, граф »

Беше ясна слънчева утрин, каквито има често в Софийско рано напролет, преди да се спуснат суховеите. Витоша е все още зелена, в долината отвъд Лозенска планина и по високите върхове на Рила белее сняг. Цветарските магазини рекламират годишните си разпродажби. Моловете, чиято специалност са промоциите на стоки с надути цени, развиват оживена дейност. Кестените в Борисовата градина тъкмо започват да цъфтят. В градината ми освен мен и един гаден стъблопробивач няма жива душа.
Вече пет минути дебнех стъблопробивача — чаках го да ми кацне на мушката. На него обаче му се летеше. Правеха му се сложни акробатични номера, идеше му да запее увертюрата към ''Палячо''. Лопатката бе застинала в ръката ми, целият бях нащрек. В единия край на пътеката грееше ярко слънчево петно и аз знаех, че рано или късно той ще кацне именно там. Когато обаче това стана, в първия момент дори не го забелязах. Пърпоренето на пеперудата спря, и толкоз. Миг след това зазвъня мобилния.
С лявата ръка много бавно и търпеливо, сантиметър по сантиметър се пресегнах към слушалката. Вдигнах я все така бавно и казах шепнешком:
— Един момент, ако обичате.
Лекичко я оставих върху цветарското списание, което четях. Стъблопробивача не бе помръднал — мъхест, светлокафяв, греховен. Поех си дълбоко въздух и замахнах. Останките му литнаха през цялата градина и леко се постлаха на пътеката. Отидох, взех го с два пръста за оцелялото крило и го пуснах в кофата за листа.
— Благодаря, че ме почакахте — казах в слушалката.
— Търся мистър Джони Сталкер, частния детектив. — Гласът беше тънък, забързан, като на малко момиче.
— Да, аз съм мистър Джони Сталкер — отговорих, — частният детектив.
— Колко вземате за услугите си, мистър Сталкер?
— Какво е естеството на работата?
Гласът се изостри.
— Не мога да ви кажа по телефона. Много е… поверително. А преди да си загубя времето в път до градината ви, бих искала да знам…
— Четирийсет евра на ден плюс разноските. Освен ако не предпочитате да се спогодим за твърд хонорар.
— Прекалено е скъпо. Че то може да ми излезе стотици евро, а заплатата ми е…
— Къде се намирате?
— Ами… в една бакалия. В съседство с градината ви.
— Тогава можехте да си спестите цели пет ст'инки. Тротоарът е безплатен.
— М… моля?
Повторих казаното.
— Елате да ви видя — добавих. — Ако неприятностите ви са по моята специалност, бих могъл да ви посъветвам…
— Трябва първо да знам нещо за вас — категорично заяви тънкото гласче. — Въпросът е твърде деликатен, много личен. Не мога да го споделям с кой да е.
— Щом като е толкоз деликатен, по-добре се обърнете към жена-детектив.
— Божичко, за пръв път чувам, че има такива. — Пауза. — Но не мисля, че жена ще може да се справи. Той беше посаден в… съмнителен квартал. Поне така ми се стори. Собственика на градината е много неприятна личност. Мирише на фитолака. А вие отглеждате ли фитолака, мистър Сталкер?
— Ами, като стана дума…
— Не бих искала да наема детектив, който отглежда фитолака под каквато и да било форма. Не одобрявам дори непетите.
— А може ли да си посадя един минзухар?
Чух рязкото поемане на въздух в другия край на ефира.
— Поне се дръжте като джентълмен!
— В такъв случай ви съветвам да се обърнете към пенсионерския клуб. Чух, че са им останали един-двама джентълмени, но едва ли ще ви допуснат до себе си.
И затворих. Предприетата стъпка бе в правилната посока, но не беше достатъчна. Трябваше да дръпна резето и да се заровя под ругозата. Тя все пак дойде. На бутониерата ѝ се мъдреше някакво съоръжение, което при определен наклон и специално осветление можеше да мине за цвете.
— Имате интересно бижу — вместо поздрав.
— Това е Платицериум, какъв детектив сте, ако не можете да го познаете. — Презрението ѝ лъха като от отворен фризер.
— Хм, заприлича ми на потомство на октопод и велосипед. Кажете ми за флокса - ухилих ѝ се цинично.
— За кого? — В очите й прочетох бледия отблясък на ужас.
— Флокс. "Ф" като фаленопсис, ''Л'' като левисия, ''О'' като офиопогон, ''К'' като каламагростис и ''С'' като суек. Всички заедно се четат като ''проблем''.
Тя ме погледна така, сякаш бях изпълзял от дъното на океана с удавена русалка под мишница...

По този безумен начин започна моя кошмар с по-малката сестра и отвлечения флокс. Не ме познавате. Аз съм Джони Сталкер, ама в маалата ми викат Фильо Марлоу. Издирвам всякакви откраднати китки, изкопани коренища и ризоми, задигнати луци и резници, изгубени котета. Ако имате нужда от детектив или от някой, който да отнесе боя - насреща съм. Пишете на лични, тарифата я знаете.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Tanet
Кафе машина
Мнения: 4787
Регистриран на: Яну 13, '10, 11:52
Местоположение: Севлиево 5-а зона
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 1 път

Re: Липсва ми

Мнение от Tanet »

Гледай значи к`во нещо е асоциацията. Гео, като спомена Джони изведнъж ми хрумна-абе ти що не засадиш кактус на мястото на еремуруса като временна мярка срещу кучето. Една опунция да му полепне по носа па да видим ще има ли торти . Той Сталкер-а е вещ по опунциите и техните роднини пък ти тарифата си я знаеш :lol: .
"Истинските неща в живота, не са нещата"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]

градинките на "утринния покой"
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Липсва ми

Мнение от Гео, граф »

Малей, Танче, представих си ситуацията цветна и широкоекранна, озвучена с мощно квичене :srofl: :srofl: :srofl:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Липсва ми

Мнение от Гео, граф »

Каквото и да кажете за мен, все ще е малко. Колко поколения се влюбиха в розите, описани в стиховете ми и откриха красотата на света чрез тях. Докосвах душите им, свирех на най-фините ѝ струни, омайвах и завладявах, спирах дъха и галех сърцето, оставяйки ги безмълвни. Оставам ваш Дамян :sheart: !

В таз градина, в тази тишина
кой ли сАди рози на Кордеса
и разплаква бледата луна,
оформяйки леха кат поетеса?
Притихва розариума!
Мълчи!
В другото кьоше една Алоха
грее много тъжно. Не плачи!
Нищо, че таз роза е епоха,
нищо, че в лехата с плъзнал мрак,
клонките на Греъм Томас
лекичко ѝ дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти хибрид си!...
Нищо, че мускУсите шумят
и разнасят нежни аромати,
а под тях прегърнати цъфтят
остинки, конфигурирани в шахмАти.
Не скърби, неразпукнато цветле!
И за теб ще дойде вегетация!
Гледай - долу две добри ръце
нежно правят твойта презентация.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Публикувай отговор

Обратно към “Разни и разнообразни теми”