Липсва ми

[calico]

малеееееей, дневника на Агента
чети още Гео, чети от него

[Тутти]

Ей, напомням, че сега е Великият пост,и особено тази седмица е само на вода, внимавайте с тези изразходвани калории. Пълно въздържание се иска, а не по три пъти, пък отгоре на всичко и яйца по Бенедиктински. И сватбата не е минала... Ама Агента си знае дали, или.

[Мария Николова]

Голям кеф е всичко наведнъж да прочетеш! Страшотно е, Графиньо, страшотно хубаво!!! Извадих късмет, че тъкмо посетих WC и се разминах без подмокряне от смях.

[milena02]

Божееееее....!!! Абе какви сте ги вършили вие тука, бре? Графиньо, ти този дуел, от който все се измъкваш от шубе, вече направо си го изпроси! Заета жена съм, човек на легло, така да се каже, ме чака всяка вечер в къщи, а само да се обърна - и хоп, на Бриджит Джоунс ме обърнахте. Но... справедливостта изисква да призная, че си го заслужих, задето ви напъхах преди време в какви ли не персонажи и никой не ме би много. Така че - хайде и този път живей, Графиньо. Няма да те стрелям! Но че ще ти дам урок, ще ти дам!

[Гео, граф]

Тракат ми зъбите от страх, Миленски ... Айде давай, да видим с какво ще се сечем - със сабя, с рапира или с катана . Ако речеш, може да си спретнем модерен петобой - колоездене от София до Драговищица и обратно със спукани гуми, маратон по същия маршрут, завършващ със скоростно орязване на риза, ски-спускане по писта Томба между саксийки с ацери, преплуване на езерото Ариана без унищожаване на водната леща и танц със саби от Гаяне на Хачатурян. Кошкаеш ?

[milena02]

От целия ти арсенал, Графиньо, най-много ми допада танцът със саби. Но аз също като теб съм от чистокръвна порода и ще отвърна на предизвикателството с твоето оръжие. Ще те нахендря в такъв литературен образ, че всички да ти се смеят. Честна дума!

[zeleno]

аз пък чакам
готова съм да гледам сеир
хи хи хи

[Гео, граф]

... Но аз също като теб съм от чистокръвна порода и ще отвърна на предизвикателството с твоето оръжие. Ще те нахендря в такъв литературен образ, че всички да ти се смеят. Честна дума!

Чаках, чаках, чакАлото ми се изчака, Миленски ... Ей, нА, и Зеленко чака...
Затова вземам инициативата в свои ръце и ще се опитам сама да се нахендря

....................................................................

В покрайнините на големия, стар, прашен град имаше един квартал с бетонни блокове и запустели места около тях. В един от тези блокове, който се казваше Кула Вилекула, живееше Гео Късата памет, която беше запалена цветарка, но не го умееше особено добре това занятие. Тя имаше бяла котка и черен котарак и не беше много силна, но все пак можеше да вдигне едновременно и двете котета - по едно във всяка ръка. Баща ѝ не беше негърски крал, а майка ѝ четеше повече и от нея, обаче те не живееха наблизо и това беше много хубаво, защото никой не я караше да си ляга тъкмо когато ѝ беше най-весело или пък да гълта рибено масло, когато ѝ се ядяха бонбони.

В съседство с нейния блок Кула Вулекула имаше други блокове, даже и къщи. В една от тях живееше Лили, която имаше малка градинка зад къщата, пълна с невъзможно красиви цветя и голяма градина далече от града, почти в гората, която обичаше още повече и която беше напълнила с още по-невъзможно красиви цветя.

През онази хубава лятна сутрин, когато Гео за пръв път прекрачи прага на Кула Вилекула, Лили стоеше пред къщата си и се чудеше какво да прави и си мислеше дали ще се случи нещо приятно през деня или пък той ще бъде един от ония дни, в които нищо не може да се измисли. Тогава вратата на Кула Вилекула се отвори и оттам излезе една цветарка. Това беше Гео Късата памет, която тръгваше на утринна разходка. Лили никога не беше виждала такова чудновато чудо. Косата на Гео имаше цвета на слама и стърчеше на всички посоки. Носа ѝ беше посипан с лунички и тя непрекъснато го бърчеше смешно. Дрехата си беше шила сама, като всеки път, когато спираше за малко да шие, за да пийне кафе или да полее сентпилолиите, после забравяше какво иска да направи (точно затова се казваше Гео Късата памет) и продължаваше по друг начин, та въпросната дреха приличаше повече на умопомрачение, отколкото на дреха. Но онова, което най-много изненада Лили, беше мързеливата пухкава котка, която досадено влачеше опашка след нея и похапваше от брахиподиума. Наоколо живееха и други котки, те си бяха улични и Лили се грижеше за много от тях, но никъде нямаше такава смешна котка.

Гео тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия - на паважа. Лили я проследи с очи, докато се скри от погледа ѝ. След малко тя се върна, като сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Гео стигна до портата на Лили и спря. Цветарките мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Лили попита:

- Защо вървиш заднишком?
- Защо вървя заднишком ли? — възкликна Гео. - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска? Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят така и никой не го смята за странно.
- Че откъде знаеш? - учуди се Томи. - Да не си ходила в Египет?
- Как да не съм ходила в Египет! Запиши си някъде, че съм ходила. Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала много по-особени неща от хора, които вървят заднишком. Какво ли би казала, ако ме беше видяла да ходя на ръце, както правят в Индокитай?
- Сега вече излъга - заяви Лили.
Гео се замисли за миг.
- Имаш право. Излъгах - промълви тя печално.
- Грозно е да се лъже! - каза Лили
- Да, много е грозно да се лъже - съгласи се Гео още по-печално. - Но понякога забравям това, разбираш ли? Пък и как ще искаш от една цветарка с къса памет да казва винаги истината? Освен това — продължи Гео и луничавото ѝ лице се озари - ще ти кажа, че в Белгийско Конго няма нито един човек, който да говори истината. Там по цял ден лъжат. Започват в седем часа сутринта и продължават до залез-слънце. Тъй че ако някой път се случи да излъжа, опитай се да ми простиш и си спомни, че съм живяла повечко време в Белгийско Конго. Но въпреки това бихме могли да станем приятели, а?...

[gospodinov]

Може би това е Гео Kъсата памет?

[zeleno]

ой , Пипи , Пипи
целуФки