Липсва ми

[Гео, граф]

Здравейте, цветни хора! Аз съм бай ви Д.Н.Адамс. Не съм точно от Онова семейство Адамс, ако веднага помислихте за това, но с тях сме близки роднини по съребрена линия - трето ребро, четвърти опашен прешлен. Тъй като съм почетен член на The Royal Horticultural Society, всяка пролет посещавам Челси и не пропускам цветарската Олимпиада в двореца Хамптън. Там станах свидетел на една повече от странна случка с, както впоследствие разбрах, източноевропейски флористи. Като пуснах шпионите на Британска секретна разузнавателна служба МИ6, те ми донесоха, че въпросните са членове на тайното общество Хобикафе и аз реших да се присъединя към него. Така че ето ме на прага ви с молба да ме приемете при вас за редови член. И за отплата ще ви разкажа какво се случи в Челси:


Животът, Вселената и всичко останало (основно в градините)

... Гео и Агент02 изпаднаха случайно от пространствено-времевата аномалия насред изложението за цветя в Челси в един прекрасен и очарователен есенен ден и се фраснаха доста яко в безупречно поддържаната трева.
Аплодисментите на тълпата бяха грандиозни.
Те не бяха за тях, но, така или иначе, Гео и Агента инстинктивно се поклониха, което беше луд късмет, понеже подвижната каменна украса на една от градините, която всъщност тълпата аплодираше, профуча някакви си милиметри над главата на Гео. В тълпата един човек припадна.
Те се хвърлиха на земята, която им се струваше, че се върти около тях.
— Какво беше това? — изсъска Гео.
— Нещо сиво — изсъска в отговор Агент02.
— Къде сме?
— Ъъ, някъде на зелено.
— Форми — измърмори Гео — Трябват ми форми. И имена. Може и на латински.
Аплодисментите бързо бяха последвани от удивени възгласи и идиотското хихикане на стотици хора, неспособни да решат все още дали да вярват на очите си или не.
— Т’ва вашата ръчна количка ли е? — попита един строг глас.
— Какво беше това? — прошепна Агента.
Гео погледна нагоре.
— Нещо синьо — каза тя.
— Форма?
Гео погледна отново.
— Има форма — изсъска тя с дивашки сбърчени вежди — на полицай.
Известно време те останаха присвити на земята, като се мръщеха яростно. Синьото нещо с формата на полицай ги потупа по рамената.
— Хайде, вие двете! — каза формата. — Ще ви отведем.
Тези думи подействаха на Гео като електрически шок. Тя скочи на крака подобно на цветар, който вижда цъфнала магнолия и изстреля поредица от стреснати погледи в панорамата около нея, която внезапно се бе превърнала в нещо потресаващо познато.
— Откъде намери това? — изкрещя тя на полицейската форма.
— Какво каза? — попита стреснато формата.
— Това е изложението за цветя в Челси, нали? — изтърси Гео. — Къде го намери, как го докара тук? Мисля — добави тя, притискайки с ръка веждата си, — че е по-добре да се успокоя. — После рязко клекна пред Агента.
— Полицай е — каза Гео. — Какво ще правим?
Агент02 сви рамене.
— Какво искаме да правим? — попита тя.
— Аз искам ти — отвърна Гео — да ми кажеш, че съм сънувала през последните пет години.
Агента отново сви рамене и услужливо каза:
— Сънувала си през последните пет години.
Гео се изправи.
— Всичко е наред, старши — каза тя. — Сънувала съм през последните пет години. Питайте нея — добави, сочейки Агент02, — тя беше вътре.
След като каза това, Гео небрежно се запъти към края на моравата, изръсвайки торбата с луковиците на земята. После забеляза торбата и спря. Втренчи поглед в нея. Хвърли се към полицая.
— Тогава откъде съм взела тая торба? Какви са тия луковици?!? — изпищя тя.
Припадна и остана да лежи на тревата, нервно потръпвайки.
Агента поклати глава.
— Изкарала е лоши години, редуваха се дъжд и суша в неравноделен такт — обясни тя на полицая и двамата заедно вдигнаха Гео, сложиха я на ръчната количка и я отнесоха по алеята между две градини, цялата поръсена с листенца от Дарби. Тълпата реагира по много и различни начини. Повечето от хората не можаха да издържат гледката и вместо това зяпаха топиарите с форма на Татко Слон, Мама Слоница и Малкото Слонче и къщичката на Баба Яга, забулена с вариегатна хедера.
— Сега, мадам, — каза полицаят след като си проправиха път през любопитната тълпа и положиха смиреното тяло на Гео върху едно одеало — може би ще си направите труда да ми кажете кои сте вие, откъде идвате и каква беше тази малка сцена?
Агент02 погледна за момент към земята като че ли събираше сили за нещо, после се изправи и впери поглед в полицая, като го блъсна със силата на всеки инч на шестте светлинни години разстояние между Земята и родната си градина близо до Бетелгиус-Драговищица.
— Добре — каза Агента много тихо, — ще ти кажа.
— Да, добре, няма да е необходимо — забързано се отметна полицаят, — само не го повтаряйте, каквото и да беше това. — Той се обърна и забърза, търсейки някой, който да не е от района на Бетелгиус-Драговищица. За щастие, в Челси изобилстваше с такива.
Съзнанието на Гео неохотно наближи тялото ѝ, сякаш от голямо разстояние. То беше преживяло в него тежки времена. Бавно и нервно то прекрачи и зае обичайното си положение.
Гео седна.
— Къде съм? — попита тя.
— На изложението за цветя в Челси — отвърна Агент02.
— Прекрасно — каза Гео и съзнанието ѝ изскочи отново за кратка почивка. Тялото ѝ кльопна обратно на тревата.
Десет минути по-късно, над чаша боровинков сок в палатката за разхладителни напитки, изпитото ѝ лице започна да си възвръща цвета.
— Как се чувстваш? — попита Агент02.
— У дома съм — пресипнало каза Гео, затвори очи и жадно вдъхна аромата на сока.
— У дома съм — повтори тя, — у дома. Това е Земята, сега сме днес, кошмарът свърши. — Отвори очи отново и се усмихна безгрижно. — Там съм, където ми е мястото — разчувствано прошепна тя.
— Има две неща, които чувствам, че би трябвало да ти кажа — обади се Агент02, подхвърляйки ѝ един брой на вестник 24 часа върху масата.
— Аз съм у дома — каза Гео.
— Да — продължи Агента. — Едното нещо е — тя посочи датата в горния край на вестника, — че Земята ще бъде унищожена след два дена. — А другото нещо е, че май имаш кал и семена в косата. — Тя гаврътна сока си...

[Гео, граф]

Миленооооооу, Агентееееей, къде се запиля, мари??? Отвлече те Лалето в дън гори тилилейски и няма кой да ни весели...

[Силвия]

Миленооооооу, Агентееееей, къде се запиля, мари??? Отвлече те Лалето в дън гори тилилейски и няма кой да ни весели...

Мда и за срещата подскачаше, а я немА

[ToBo]

Избира рокля, букет и ресторант

[Гео, граф]

Дневникът на Агент Милена02

1 януари, понеделник

49,5 кг (напълно рутинно тлъстеене), гаджета 1 (ура!), любов 3 пъти (ура!), калории 2100, калории, изразходвани при любов, 600, тъй че общо калории 1500 (образцово).

7,15 ч. сутринта. Ура! Край на сушавите години. От ...амнайсе седмици и пет дни имам функционална връзка със зрял мъж, което доказва, че не съм парий в любовта, както се опасявах преди. Чувствам се прекрасно, приличам на Кейт Мидълтън или друга сияеща новобрачна, откриваща ракова болница, преди да си свали воала, докато всички наоколо си я представят в леглото с принц Уилям. Оох. Жоро Лалето току-що помръдна. Може би ще се събуди и ще ми каже какво мисли за възгледите ми.

7,30 ч. сутринта. Мистър Лале не се събужда. Сетих се, ще стана и ще му приготвя фантастична закуска с наденички, бъркани яйца и гъби или пък защо не яйца по бенедиктински или флорентински.

7,31 ч. сутринта. В зависимост от това какво всъщност представляват яйцата по бенедиктински или флорентински.

7,32 ч. сутринта. Само дето нямам наденички и гъби.

7,33 ч. сутринта. Нито пък яйца.

7,34 ч. сутринта. А като се замисля — и мляко.

7,35 ч. сутринта. Още не се е събудил. Мммм. Хубав е. Обичам да го гледам като спи. Мн. секси — широки рамене и космати гърди. Не че единствената ми цел е сексът де. Интересува ме умът Му. Мммм.

7,37 ч. сутринта. Още не се събужда. Разбирам, че не бива да вдигам шум, но може би ще успея лекичко да Го събудя, като му пращам мисловни сигнали.

7,40 ч. сутринта. Може да вложа… АААААХ!

7,50 ч. сутринта. Жоро Лалето седна в леглото като глътнал бастун и кресна: ''Миленоу, няма ли да престанеш. По дяволите. Да ме гледаш, докато спя. Иди и си намери друга работа.''

8,45 ч. сутринта. В кафене "Рошавата гарга'' с капучино, шоколадов кроасан и цигарка. Какво облекчение е да изпушиш една, без да се налага да се криеш и да се правиш на добро момиче. Всъщност присъствието на мъж в къщата носи мн. усложнения, тъй като не можеш да си позволиш да стоиш в банята колкото си искаш, защото е ясно, че някой друг ще закъснее за работа, ще се напикае и т.н. Освен това се дразня, като гледам как Лалето вечер спретнато си сгъва долните гащи, което прави обичайното държане на дрехите на купища по пода странно притеснително. Да не говорим, че ще идва и тази вечер, което налага да се отбия в супермаркета преди или след работа. Е, не съм длъжна, но ужасяващата истина е, че ми се иска да го направя по някакъв чудноват, генетично връщащ ме в миналото начин, който не бих могла да споделя с Форума.

8,50 ч. сутринта. Ммм. Интересно какъв ще е Мистър Лале като баща (баща на отрочето си имам предвид. Не мой. Това би било нездраво, нещо като при Едип)?

8,55 ч. сутринта. Както и да е, не бива да се вманиачавам и да фантазирам.

9 ч. сутринта. Дали комшиите с голямата поляна в Драговищица ще ни разрешат да опънем сватбена шатра на моравата им за приема… Пфу.

В кафенето нахлу Дал, свежа и нахакана, с плисирана пола и ябълковозелен блейзър с лъскави златни копчета, подобна на космонавт, който се изтърсва в Народния театър посред постановката и сяда невъзмутимо на първия ред.
— Здрасти, миличка — загука тя. — Знам, че винаги закусваш тук по това време. Реших да се отбия и да разбера кога искаш да ти оправят цветовете. Ооох, май ще пийна едно кафе. Дали затоплят млякото?
— Дал, казах ти, че не искам да ми оправят цветовете — смотолевих аз, изчервена до ушите, защото хората ни зяпаха. Доближи се намусена сервитьорка с тътрещи се крака.
— Я не се дърпай като магарица. Имаш нужда да се изявиш, а не през цялото време да седиш и да гледаш отстрани с тия твои размазани щуротии. Здравей, скъпа! Така. Сега. Да видим. Знаеш ли, мисля, че ще поръчам едно кафе. Но би ли ми затоплила млякото? Не мога да пия кафе със студено мляко. Веднага получавам разстройство. И тогава приятелката ми Милена ще…
— Еспресо? Филтър? Кап, полумас или декоф? — сряза я сервитьорката и събра всички чинии от съседната маса, като ме гледаше обвинително, сякаш приятелката ми беше моя грешка.
— Кап полумас декоф — прошепнах извинително аз.
— Това момиче защо е тъжно? И не говори ли български? — Дал изгледа отдалечаващия се гръб. — Странно се живее тук. Не знаят ли какво се облича в петък сутрин?

Проследих погледа й, отправен към група момичета на съседната маса. Едната чукаше по клавишите на лаптопа си, издокарана във ватенка, фуста и овчи калпак, докато другата се кипреше на обувки с токчета като игли от Прада, къси вълнени чорапки, впити шорти за сърф, дълго до пода палто от кожа на лама и вълнена шапка на бутански овчар с наушници и крещеше в микрофона на телефона за глава със слушалки в ушите: ''Той пак ме спипа да поръчвам от Шмит и ще ми вземе апартамента. А аз му викам: Стига де, мъжленце, аз само два хемерокалиса", докато шестгодишната й дъщеря нещастно боцкаше с вилицата си из чинията с пържени картофи.
— Това момиче само ли си говори с такъв език? — полюбопитства Дал. — В странен свят живееш. Защо не заживееш като нормалните хора?
— Това са нормалните хора — яростно отговорих аз и кимнах за илюстрация към улицата навън, където за нещастие минаваше монахиня в кафяво расо, която буташе количка с две бебета.
— Ето, затова си объркана...

[лалесъм]

трябваше да е през секунда поне, Гео, не през минута

[Гео, граф]

трябваше да е през секунда поне, Гео, не през минута

Да не мислиш, че съм внимавала, Лаленце?! Така го е написала Филдинг, аз съм направила само корекцийка тук-там, за да отговаря на съответните необходимости

[zeleno]

ох ох ох
къде беше темата за памперси
нали там ги раздаваха

[kannamy]

Мале Гео какъв скрит талант си .

[wenche]

Оохххх, хахаха
На мен ВЕЧЕ не ми трябва памперс