Свободата, Санчо ...

[Shami]

Много се двоумя,дали да не ви разкажа една случка пак преживяна от мен,но не искам да сметнете,че приканвам някого,опитвам се да влияя ,да призовавам някого към християнството или нещо такова.Просто това се случи с мен,може да случи със всеки един човек и да го разталкува по всякакви възможни начини.А случките с мен на тая вълна хич не липсват.

[Аника]

А аурата все пак има много хора които я виждат. Но не им вярват. Така и не мога да и обясня как ще вярваш на прибор, а не на човек.

Ти пък

Грешка човешка
Човешко е да се греши
Който е безгрешен, пръв да хвърли камъка и т.н.

Как ще вярвам на субективните възприятия на някой? Ти знаеш ли, че при проведен експеримент за описание на събитие с много очевидци, показанията на всички са различни?

[Аника]

Много се двоумя,дали да не ви разкажа една случка пак преживяна от мен,но не искам да сметнете,че приканвам някого,опитвам се да влияя ,да призовавам някого към християнството или нещо такова.Просто това се случи с мен,може да случи със всеки един човек и да го разталкува по всякакви възможни начини.А случките с мен на тая вълна хич не липсват.

Разкажи де

[calico]

Аника, ако не вярваме на субективните възприятия, просто трябва да спрем да общуваме. Защото всички сме със субективни възприятия, ти сама даде пример. Да отричаш нечии субективни възприятия е все едно да кажееш на някой, че не чувства товаа което чувства. Човека ти казва, че е щастлив, или нещастен, или тъжен, или споокоен, ама ти не му вярваш, щото е субективно, така ли? Грешка ли ще наречеш тези му възприятия?

И какво значи да не вярваш на субективните възприятия на някой, примерно за аурата. Значи че те лъже ли? Сгрешил - в какво?

Най-съвършения апарат, уред, е човека. Продължавам да не разбирам как така няма да се вярва на човека?
Специалният прибор за измерване на нещо си, просто е настроен така, че да го измерва. Не можеш с волтметър да измериш силата на тока, защото не е настроен за това.
Ако човек си настрои собствения си организъм/апарат правилно, ще види същото като оня на когото не вярва.
наместо да си каже :"да бе, моят апарат явно нещо не е настроен добре, я да поработя над настройките", човека предпочита да се съмнява. Хубаво, съмнявай се, ама провери първо.

[Shami]

Ето какво ми се случи.
Млада булка,омъжена от няма и година,работех в кухня в голямо здравно заведение.По същото време моята майка работеше като мед.сестра в същото заведение.Значи познаваха ни всички ,целия персонал.Една част от колежките ми,ми бяха и на сватбата,абе цялата смяна беше,макар и за малко,в гражданското,че за беля тогава им се падаше да работят.Минават се месеци от както съм омъжена и моя милост от здраво момиче започва да боледува изненадващо.Всички мислим грип,настинка,такива неща.Взимам болнични,ходя на лекар,пия антибиотици,не минава.
Взимам платен отпуск,продължавам лечението в къщи,но не минава.Взимам и малко неплатен отпуск,с разбиране от шефа,щото не ми се полагаше нещо такъв,не помня точно,но проблемите ми не отминават.В какво точно се състоеше проблемът ми или болеста.
Липса на енергия,като парцал съм,вдигам температура 37,1 и си я държа с месеци вече.Линея,както викат старите хора,от леглото не мога да стана.Едва ли е нужно да ви казвам колко доктори ме преглеждаха,изследванията не ми бяха проблем изобщо,все пак работя в здравно заведение и нищо,всички викат проблем няма и няма.А аз нямам сили да се движа.Стигна се до там,че няма накъде повече,връщам се на работа и това е,болна,не болна ,водят ме с колата.На обяд колежките ми събираха няколко каси ,мятаха един халат отгоре и импровизиерано легло в дъното на кухнята.Пия два аналгина и лежа там поне два часа докато ми поолекне и пак ставам да си върша работата.
Вече всички ме обсъждаха из коридорите,какво ми се случва и цъкаха само.
Докато една от санитарките ,жената продаваше златни синджирчета ,като допълнителен доход,да си изкара нещо връз заплатата,само измежду персонала.Та тази жена предложила на майка ми да ми купи от нея едно синджирче с кръстче,буквата ми и сърчице против уроки,сещате се,тогава бяха модерни,сини или черни сърчица.Майка ми купува ,какво да прави,даже не знам какво са говорили тогава,че тези неща си бяха скъпи,но маман идва долу в кухнята и пред всички колежки ми провисва синджира на шията.Аз хем доволна,хем ми е съвестно,че ще го изплаща,но се радвах няма какво да лъжа.А синджирчето,кръстчето и буквичката тънки,от най-евтините.
Момичета,няма да повярвате,но след като ми увисна синджира ми мина всичко,станах си предишната,върна ми се енергията,температурата изчезна.Случващото се втрещи целия персонал,всички до един.Пак ме обсъждаха,но вече всички се радваха на развръзката.
По късно след доста години,загубих кръстчето,защото с него се къпех,с него спях ,не го свалях и нещата пак се възобновиха.
Веднага накарах майка ми да ми купи ново,тя смени целия сиджир с нов по голям и здрав с по голямо кръстче,е пак според финансовите и възможности,сега го нося в протмонето,нямаше тоя ефект като първото,но си го пазя.Това ми остана като спомен от нея.

[Мариана Бечева]

Все за последно пиша, но всеки ваш нов пост ме изкушава да споделя още нещо мое...
"Не прави непоискано добро!" нещо, което често забравям.
Ще ви разкажа за един от многото случаи, когато най-малкия ми син, индиговосиния, успява да ми "запуши устата".
Преди две години, след поредно нещастие в дома на моя приятелка, нормална реакция, да помогна, но как... Мислех, мислех, че чак се "зарових" в рода й по майчина и бащина линия. Оказа се, че поколения наред в единия род все са се случвали лоши събития. Ами ако е родово проклятие?А как да се развали, накъде да я насоча... Влиза малкия, както винаги шумен, подскачащ, емоционален. И от вратата ме пита: "Мамо, къде си се отнесла пак...". Разказах му с няколко думи и че търся начин да помогна. А той, със сериозен тон каза: "Ако се намесиш, ще отвориш по-голяма дупка във Вселената." Набързо ме приземи. Ама се подразних, вчерашен келеш, дето една книга не е прочел през живота си, ще ми говори за вселени и дупки! Не се отказвам. Питам го: "Добре де, как все на тоя род..." Отговора беше: Никога не питай как, а защо... ".
Че тъй де, спря ме да се меся там, където не ми е работа.

[calico]

Мариана, пиши, пиши. Защо да се отказваш. виж как си говорим. Да се скараме на темата има ли Бог и аури, е по-добре отколкото да се караме за поръчки, недоставени и умрели цветя ипр.
ми развиваме се пък, какво....

[libra]

Като ни друсна пернишкото земетресение ,ама много яко беше,щеше да отскубне къщата ,веднага се обаждам на сина ми да прибере баба си и да идват в нас на сигурно.Дойдоха,седим на вън и след малко се обажда един приятел и казва " казаха ,че епицентърът е във ваше село ".Никое добро не е само добро и никое лошо не е само лошо.

[katia]

Преместили сте се тук

[calico]

Аника, и аз съм сънувала пропадане в асансьорна шахта. Не като повторение обаче, еднократно.
Може да е свързано с някакви родилни спомени. Казват, че така се усеща душата или човек, когато се спуща в този свят- като пропадане.
Твоят стрх може да е от ужаса, който си изпитала, от отделянето от оня прекрасен и лъчист свят и падането в материята.