Свободата, Санчо ...

[Shami]

Не знаех в коя тема да пиша,затова го вмъквам тук.
Колко много съм се отказала да вярвам в доброто у хората,става въпрос за напълно непознатите.Не знам с вас как е,но аз съм станала една подозрителна и мнителна,търся под вола теле,дето се вика.
Днес в кварталното магазинче ,докато пазарувахме с малкия ми син,на излизане ни спира един възрастен господин ,в ръката си държеше кутия шоколадови бонбони,Своге с ягода,любимите са на детето.Почерпи ни човека,днес имал рожден ден,почерпи не само нас,а и още хора в магазинчето.Сега,виждаше се че човечецът е беден,даже много,но не това ме притесни,по скоро се осъмних за нещо психично и не посмях да изям бонбона,даже и на детето не разреших.Мисля,че сгреших в преценката,човекът си беше добронамерен,но аз явно се вманиачавам нещо.
То малко ли филми с какви ли не случки съм изгледала и съм нащрек за всичко .После в къщи два пъти си удрям главата в шкафа,не виждам,че вратичката е отворена .Даже и рана ми се появи.Не знам дали нещата са свързани ,може би си въобразявам,но не трябва пред всяка подадена ръка да търся причина или подтекст.Трябва да вярвам в доброто.

[Еличка]

Амиииииии, тези неща са до усещане.
Аз например от дете мнооого обичам подадено на гробището. Там (баба ми е е казвала) винаги е чисто и се раздава за здраве, с мъка и болка, но с обич. Но много хора се страхуват от такава храна, или взимат и отсипват на гроб..... Всеки си преценява.
Недей да го мислимш, Шами! Може би човечецът не е имал кого да почерпи.... Да, тъжно е! Аз често се упреквам, че плача за такива неща - не можем да решим всички беди на този свят, а как ми се иска . На твое място аз мислено си отправям собствена молитва за този човек.... Нека бъде здрав, нека утре се завърнат децата, които е искал да почерпи,.... нататък си ти....