Откраднатите 5 минутки-глътка вечност за душата
Re: Откраднатите 5 минутки-глътка вечност за душата
Съгласен, дори тези 5 минутки да са само, колкото да поседнеш и да забележиш, колко красива е есента
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15823
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 717 пъти
- Получил благодарност: 1481 пъти
Re: Откраднатите 5 минутки-глътка вечност за душата
От мен и Исихия 9 минути. Но си заслужава всяка секунда !
[video][/video]
[video][/video]
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31531
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 817 пъти
- Получил благодарност: 1738 пъти
Re: Откраднатите 5 минутки-глътка вечност за душата
Албена написа:Една поетеса ,която открих във Фейсбук - Мария Иванова Фьон
***
Аз си имам тревички и орехи....
Имам лятна рогозка мокра.
Ветрове дома ми събориха
и си търся листо за покрив.
Мен ми стига обелка лимонена
и тръпчива от слънце лятно.
Аз си нося торба със спомени,
водорасли пазя в косата.
Други вече си пълнят чашите,
и измислят елхи, снежинки…
Аз държа есента за опашката
и я грея, да не настине.
Пак си прося трохи от топлото
и се храня с огризки от шарки.
Гоня всички охранени облаци.
Аз съм есенната клошарка.
05.12.2013
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3883
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 43 пъти
- Получил благодарност: 268 пъти
Re: Откраднатите 5 минутки-глътка вечност за душата
На стената на приятел срещнах туй стихче. Не е някакво високо постижение в света на мерената реч, но така както си звучи леко наивно така те хваща здраво за гърлото.
Здравейте, бабо, дядо! Как дойдохте?
Сънувам ли ви? Малко съм смутен...
Нали отдавна вече уж ви няма,
а виждам ви застанали пред мен???
Дойдохме, чедо. Ей ни във съня ти.
Прощавай, изненадан си. Личи!
Измолихме от Господ пет минути
да видим пак любимите очи.
А Господ само пет ли, бабо даде?
Нали добър е уж? И милостив!
Защо като изпрати ви при мене,
на време бил е толкоз пестелив?
Добър е, чедо! Той добре си знае...
понякога секундата е век.
А друг път цял живот не стига
за сбогом със любим човек.
Тогаз да питам бързо.. Дядо, как си?
Подай насам измръзнали ръце.
Ти помниш ли как тихичко заспивах
в онуй сковано детско легълце?
Добре съм, сине! Всичко помня !
Креватчето ти със любов сковах.
Но друга болка тука, чедо имам...
Да взема сбогом с тебе не можах!
Затуй от дядо си да знаеш,
любов не трябва да пестиш!
Обичаш ли, на глас го казвай!
Сърце на две да не делиш!
Сега от баба да запомниш
една тъй глупава лъжа!
Че дважди никой не умирал
и няма обич след смъртта.
Веднъж от рожба да си тръгнеш
е неизбежно, няма как.
Два пъти ако го направиш
умираш пак, и пак, и пак!
А вие... що тогаз дойдохте?
Последната ти дума ме срази!
С коя ръка сега да трия, бабо,
ей тез проклети, глупави сълзи?
Сълзите, чедо дават сила
и винаги за мъката са лек.
Дървото няма да заплаче!
Щом плачеш, значи си човек!
Ще тръгваме, че стана време
и вече видело е вън.
Кога те стигне тежко бреме,
спомни си, чедо този сън.
Почакай, дай да ви целуна!
Глава да сложа на любимо рамо...
При кой да тичам утре за да кажа,
че паднах и ожулил съм коляно?
Че скъсах панталона на дувара
с приятели кога играх....
И в кой да дойда да се сгуша,
кога от нещо ме е страх?
Коляното ще мине, сине,
страхът с любов ще победиш.
За хора на сърце любими
не трябва, чедо да тъжиш.
Живота тича като вятър,
не спира нивга своя бяг,
а някога, след много време
със тебе ще си видим пак!
Асен Маринкин
Картината е "Непознатите Ангели", художници Ненко Чернев и Юлия Бузилова.
Здравейте, бабо, дядо! Как дойдохте?
Сънувам ли ви? Малко съм смутен...
Нали отдавна вече уж ви няма,
а виждам ви застанали пред мен???
Дойдохме, чедо. Ей ни във съня ти.
Прощавай, изненадан си. Личи!
Измолихме от Господ пет минути
да видим пак любимите очи.
А Господ само пет ли, бабо даде?
Нали добър е уж? И милостив!
Защо като изпрати ви при мене,
на време бил е толкоз пестелив?
Добър е, чедо! Той добре си знае...
понякога секундата е век.
А друг път цял живот не стига
за сбогом със любим човек.
Тогаз да питам бързо.. Дядо, как си?
Подай насам измръзнали ръце.
Ти помниш ли как тихичко заспивах
в онуй сковано детско легълце?
Добре съм, сине! Всичко помня !
Креватчето ти със любов сковах.
Но друга болка тука, чедо имам...
Да взема сбогом с тебе не можах!
Затуй от дядо си да знаеш,
любов не трябва да пестиш!
Обичаш ли, на глас го казвай!
Сърце на две да не делиш!
Сега от баба да запомниш
една тъй глупава лъжа!
Че дважди никой не умирал
и няма обич след смъртта.
Веднъж от рожба да си тръгнеш
е неизбежно, няма как.
Два пъти ако го направиш
умираш пак, и пак, и пак!
А вие... що тогаз дойдохте?
Последната ти дума ме срази!
С коя ръка сега да трия, бабо,
ей тез проклети, глупави сълзи?
Сълзите, чедо дават сила
и винаги за мъката са лек.
Дървото няма да заплаче!
Щом плачеш, значи си човек!
Ще тръгваме, че стана време
и вече видело е вън.
Кога те стигне тежко бреме,
спомни си, чедо този сън.
Почакай, дай да ви целуна!
Глава да сложа на любимо рамо...
При кой да тичам утре за да кажа,
че паднах и ожулил съм коляно?
Че скъсах панталона на дувара
с приятели кога играх....
И в кой да дойда да се сгуша,
кога от нещо ме е страх?
Коляното ще мине, сине,
страхът с любов ще победиш.
За хора на сърце любими
не трябва, чедо да тъжиш.
Живота тича като вятър,
не спира нивга своя бяг,
а някога, след много време
със тебе ще си видим пак!
Асен Маринкин
Картината е "Непознатите Ангели", художници Ненко Чернев и Юлия Бузилова.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31531
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 817 пъти
- Получил благодарност: 1738 пъти
Re: Откраднатите 5 минутки-глътка вечност за душата
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17028
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 136 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: Откраднатите 5 минутки-глътка вечност за душата
Още малко неземна музика от Алексей Архиповский - Маленькая Вещь
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31531
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 817 пъти
- Получил благодарност: 1738 пъти
Re: Откраднатите 5 минутки-глътка вечност за душата
Днес имах изключително въодушевяващ повод да избърша и наредя отново разни бутилки с декупаж, подарявани ми по различни поводи през годините от мили форумни другарчета. Поглеждах дъната им с надежда, че може да съм залепила ХН коя от кого е... Но не... Зная, че две нови бутилки с "лимонадени закопчалки" са от Пепеляшка. Друга, с много хубави накацали птичета, съм я "кръстила", че ми е от Клокчето, заради аватара й. И да не е - тъй си остава!
Има и тема за декупаж във форума.
Но най-първата декупажна бутилка и декупажна чиния няма как да забравя, че са ми подарък от orkud, която вече не влиза във форума, но не пропуща да ми звънне на всеки празник. До тогава не бях виждала декупаж! Картинките на салфетките са... рози, разбира се! Но и едно много хубаво стихотворение на салфетка, без автор. Докато бутилката беше на масата, преписах на ХН стихотворението и сега ще го споделя с вас.
Моята мярка
На колко си години,
щом попитат ме,
не знам и аз какво да отговоря.
Че възрастта не се измерва
със годините,
а на Душата
с младостта и старостта.
Какво завършил си,
след туй ако попитат ме,
не зная пак какво да отговоря.
Че със завършването
учен не се става.
Животът, ако ли не те научи
и ако нямаш нещо вътре в себе си,
какво че еди що си си завършил?
Богат ли си,
ако накрая попитат ме,
не знам отново как да отговоря.
Богатството не се измерва
със парите.
Богат човек е и с умения, и с време.
Какво, че някой е богат с пари,
щом нищ е духом?
И тъй нататък
за каквото попитат ме,
не зная все какво да отговарям.
Не зная прав ли съм, или греша,
ала измервам всичко с моя мярка,
не с общоприетата.
И тази мярка е
човешката душа.
Има и тема за декупаж във форума.
Но най-първата декупажна бутилка и декупажна чиния няма как да забравя, че са ми подарък от orkud, която вече не влиза във форума, но не пропуща да ми звънне на всеки празник. До тогава не бях виждала декупаж! Картинките на салфетките са... рози, разбира се! Но и едно много хубаво стихотворение на салфетка, без автор. Докато бутилката беше на масата, преписах на ХН стихотворението и сега ще го споделя с вас.
Моята мярка
На колко си години,
щом попитат ме,
не знам и аз какво да отговоря.
Че възрастта не се измерва
със годините,
а на Душата
с младостта и старостта.
Какво завършил си,
след туй ако попитат ме,
не зная пак какво да отговоря.
Че със завършването
учен не се става.
Животът, ако ли не те научи
и ако нямаш нещо вътре в себе си,
какво че еди що си си завършил?
Богат ли си,
ако накрая попитат ме,
не знам отново как да отговоря.
Богатството не се измерва
със парите.
Богат човек е и с умения, и с време.
Какво, че някой е богат с пари,
щом нищ е духом?
И тъй нататък
за каквото попитат ме,
не зная все какво да отговарям.
Не зная прав ли съм, или греша,
ала измервам всичко с моя мярка,
не с общоприетата.
И тази мярка е
човешката душа.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.