НЕМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!!!

[Мариана Бечева]

Цитати от "Децата на новото хилядолетие":

"Една от личностите, ангажирани с децата индиго, е холандката Каролина Хеенкамп, която излага вижданията си предимно в Интернет. В книгата си „Деца от друго време“ тя сполучливо отбелязва:

„От дълго време основният въпрос е все същият: «Какво реално се случва с децата и младежите?» С поведението си все повече от тях показват, че отхвърлят обществените норми и не желаят да се приспособят. Те тласкат родителите и обкръжението си към несигурност и смущение. Невниманието, липсата на концентрация и хиперактивността междувременно се превърнаха в популярни понятия. Надсетивните преживявания, силната интуиция и паранормалните дарби също не са рядкост. Много от новите деца вече ходят на детска градина или училище и изискват от възпитателите си други норми. Те най-вече имат нужда от ясни линии, ясни чувства, ясни граници, ясни взаимоотношения, ясна любов, ясна дисциплина и много свобода […]

В обичайното мислене съществува дефиниция за «нормален» и «различен». Но какво е нормално? Стряскащо е да разберем колко много деца имат дефицитни смущения или са медиумно надарени и колко бързо се налага тенденцията (която идва от САЩ) те да бъдат тъпкани и успокоявани с медикаменти. Сякаш е издадена заповед те да се възпитават по начин, комфортен за обществото, за да се избегнат всякакви нови варианти. По мое мнение поведението на децата вече не може да бъде обяснено само с нормалното социално развитие. Има нещо повече.“(16)

Лий Керъл и Йън Тобър подробно описват кои според тях са децата индиго и как могат да бъдат разпознати:

1. Те имат чувството, че са кралски височества (и често се държат по съответния начин).

2. Имат чувството, че „си заслужава да се живее“ и се учудват, когато някой не споделя мнението им.

3. Имат силно развито чувство за собствена значимост и често заявяват пред родителите си „кои са“.

4. Имат проблеми с абсолютните авторитети (авторитети без обяснение или възможност за избор).

5. Не правят определени неща, например им е трудно да се редят на опашка.

6. Фрустрират се, когато системите са рационализирани и не изискват креативно мислене.

7. Често виждат по-добри възможности за нещо — вкъщи или в училище — вследствие на което често са смятани за бунтовници срещу системата (не са съгласни с никаква система).

8. Несоциални са, въпреки че се движат сред себеподобни. Сред тях няма хора с тяхното съзнание, вследствие на което се затварят в себе си и имат чувството, че никой не ги разбира. Социално погледнато за тях училището е много трудно.

9. За тях дисциплината не е свързана с „чувство за вина“ („Само почакай, докато баща ти се върне и види какво си направил.“).

10. Не са сдържани, когато показват от какво имат нужда.(6)

Каролина Хеенкамп навлиза още по-дълбоко и допълва децата индиго със следните характеристики:

• вътрешно разбиране на живота;

• живеене според висши принципи;

• знаят, че трябва да живеем съвместно с другите хора;

• често обединяват в себе си мъжки и женски аспекти (андрогинитет);

• знаят, че на света има повече неща, отколкото виждаме;

• вярват, че материята и физическият живот са илюзия. Твърдят, че животът се дължи на енергията или живото съзнание;

• знаят, че всичко във Вселената е свързано. За тях времето, пространството, дистанцията и формата не са отделни неща, както ние смятаме;

• чувстват, че всеки живот трябва да се уважава и отношението към него да е свързано с безупречност, любов и съчувствие;

• разбират духовните концепции по-добре от физичните;

• не се ограничават с атавистични идеали и религиозни постановки;

• не могат да бъдат накарани да направят нещо, в което не вярват;

• не приемат лидерството на хора, които нямат техните етични възгледи;

• дори социалният натиск не може да ги тласне към подчинение;

• не вярват в теориите за вината и наказанието и следователно се оставят да бъдат тежко наказвани;

• не желаят да бъдат ограничавани по какъвто и да било начин;

• трябва да устроят живота си според своите висши принципи — в противен случай се депресират, стават саморазрушителни и страхливи;

• те са честни, справедливи и независими;

• често нямат нормални телесни усещания;

• петте им сетива са много чувствителни и лесно могат да бъдат превъзбудени;

• свръхчувствителни са към храна; за тях най-добра е естествената и органично отгледаната храна;

• с лекота общуват с животни, растения, други деца и природата;

• често разговарят с „невидим“ приятел и затова често са смятани за деца с буйно въображение или дори „особена психика“.(16 a)

В средата на 80-те години Нанси Ан Тейп, която въвежда понятието „деца индиго“ и първа започва да се интересува, установява появата на много от тях и започва да ги изучава. Основното, което забелязва, е, че на възраст от шест, седем и осем години те нямат никаква представа и план какво искат да правят в живота си — и това продължава още дълго време. Когато обаче, навършат двадесет и шест, двадесет и седем години, настъпва радикален обрат. Децата индиго изведнъж имат своя жизнена мисия. По-големите се посвещават на целите си, а по-младите още при навлизането в този живот вече знаят с какво биха се занимавали.

Децата индиго без изключение имат степен на интелигентност (IQ) 130 и 140. Има и такива със 160 и повече. (IQ под 69 се смята за умствена изостаналост, 70–79 е границата, 80–89 е ниска степен на интелигентност, 90–109 е средната степен, 110–119 е висока интелигентност, 120–129 е много над средното ниво, а над 130 е свръхинтелигентност.) Преди десет години вероятно едно от 10 000 деца е имало IQ 130, днес това е едва ли не обичайно. Човешката интелигентност драматично нараства. Не трябва да се учудваме, че с всеки ден откритията растат и компютърните програми превъзхождат предишните. Скоростта на развитие в технически план стремително се увеличава и всичко идва от главите на хората (и душите естествено). Това показва какво се случва с хората. И преди всичко, че нещо се случва.

Нанси Ан Тейп разделя децата индиго на четири подгрупи, които описва по следния начин:

1) Хуманистичен тип: бъдещи лекари, адвокати, лечители и политици. Те ще са в услуга на множеството и са хиперактивни. Изключително общителни, контактуват с всички, по всяко време и винаги са дружелюбни. Имат развити идеи, но ги изразяват трудно, което се проявява в тялото им чрез хиперактивност. Това са деца, които не могат да играят със собствените си играчки, те разхвърлят всичко, а след това може да решат друго. На тях винаги трябва да им се напомня, че трябва да подреждат стаята си, защото постоянно се разсейват с нещо.

2) Идейно ориентиран тип: деца индиго, които се интересуват повече от визии, отколкото от хора. Те са бъдещи инженери, дизайнери, архитекти, астронавти, пилоти и офицери. Физически са спортен тип и имат проблем с контрола. Малките Индиго се опитват да манипулират родителите си. Момчетата — майките, а момичетата — бащите. Ако човек се поддаде, проблемът става сериозен. Това е типът, който в младежка възраст е склонен към различни зависимости (най-вече към наркотици).

3. Артистичен тип: той е много чувствителен и дори още по-слабо развит от предходния. Такива деца се въодушевяват от изкуството и са креативни. С каквото и да се занимават, ще гледат на професията си от творческата й страна. На възраст между четири и десет години вероятно артистичният тип ще се интересува от всевъзможни изкуства, ще се занимава за кратко с всяко от тях и ще го изоставя. За него е препоръчително да наема, а не да купува инструменти, защото на следващия ден може да решат друго. Не е изключено артистичният Индиго да свири едновременно на 5–6 инструмента, а на младежка възраст просто да се амбицира и да стане виртуоз в една област.
4) Интердименсионален тип: те са по-едри от всички останали и на две-три години вече не може да им се каже нищо. Отговорът им е: „Това го знам, мога и сам, остави ме на мира!“ Те са хората, които в бъдеще ще развият и наложат нови философии и религии. В отрицателен смисъл могат да бъдат груби, тъй като физически са по-едри и по-силни от останалите деца на тяхната възраст и не се интегрират както другите три типа. По тази причина Нанси Ан Тейп ги нарича интердименсионапни: тя вярва, че те идват от друга планета и преди това не са се инкарнирали на Земята.

Естествено има индиго деца, които са надарени с ясновидски или други медиумни способности, но най-характерната черта при тях все пак остава мощният интелект и силното чувство за собствена значимост.

При идването си на Земята децата индиго добре „знаят“ кои са, искат и другите да го знаят и да се държат с тях по съответния начин. Имат самочувствие на трийсетгодишни и трудно могат да бъдат разубедени от нещо. Те имат нужда от друг тип възпитание. На заповеди от типа: „Сядай и започвай да ядеш!“ отвръщат без да губят присъствие на духа. Децата искат всичко да им се обяснява, да ги питат. Те не приемат заповеди и упорито отказват да бъдат контролирани, въпреки че те лично обичат да контролират.

Налага се да се срещаме, общуваме и дори да живеем с такива индиговосини създания / малкия ми син е такъв/ и е добре да знаем какво да очакваме от тях.

[katia]

... Защо смяташ че ще има друг резултат с още повече тояга?

Не съм твърдяла никъде, че е нужна ''още повече тояга'', Ани ! Нужна е само тази, която вече съществува, да бъде ефективна. Тогава циганина няма да убива за десет лева, а полицая ще се удари сам през ръката, когато посегне да вземе двайсетарката на прегрешилия шофьор, вместо това ще му направи акт, който ще бъде платен в бюджета и ще има пари за пенсии, за заплатата на същия тоя полицай, както и за заплатите на доктора, даскала и чиновника. Така го разбирам аз предвиждането на бъдещето най-простичко казано. Законите се спазват, съдилищата работят, министри влизат в затвора и им се иззема имуществото, което влиза в хазната, за корупция се лежи до живот както и за убийство и още някоя и друга подробност, за която сега нямам време, щото бачкам сепаГ и всички сме хепи, не ли

Копирам горното не щото отговарям на него а за да ме видиш
Гео върни се
Ние не сме срещу справедливостта. Моите мисли текат в посока, че злото е заразно, но и доброто а и самата среда за която пък ние сме отговорни
Ако имаш време погледни статията...много време я търсих.
http://varnasummer.com/mislene/1352-teo ... ortsi.html

Гладуел се занимава със социалните епидемии. Той смята, че човек нарушава закона не само (и даже не толкова) заради лоша наследственост или неправилно възпитание. Огромно влияние върху него има онова, което вижда около себе си.

[calico]

Гео, само да те попитам: ти твоите деца със страх ли ги направи свестни хора?
(не ми казвай за ония шамарчета и наказанийца, знаем всички за това)

Питам те със страх ли ги възпитава, в страх ли растяха и живееха, страха от наказание ли им беше определящото в поведението?

[РОУЗ]

"Теорията на счупените прозорци" доказва не само, че хубавата среда сама по себе си оказва влияние, а че се постига с ред.
На някои индивиди им е трудна причинно-следствената връзка и трябва да иим се помага.
Илюстрация с един съвсем прост пример- съсед гори шума, други съседи се възмущават, правят му дружески забележки, редуват се след всяко аутодафе, в резултат той продължава да гори шумата, но вече тайно, в 6 ч. сутринта драгите съседи се будят от задушлив пушек, прокрадващ се през отворените им прозорци.
За западняка е въпрос на един телефонен разговор да си реши проблема, съседът получава фиш в края на месеца, никой вече не гори шума, двамата си хортуват от двете страни на оградата, докато подрязват живия плет и обсъждат времето.
Нашите се гледат на кръв през дувара, спират да си говорят, ще ги видите в автобуса и ще се чудите що българите са все намусени.
А, забравих нещо, преди да му пуснат фиша на западняка, някое човече, независимо дали под натиск или по съвест, се е замислило, че само със забрана и глоба шумата няма да изчезне, и му е хрумнало да сложи контейнери за шума по улицата.
На българското човече на същата служба вероятно ще се наложи да му се помогне, личният ми опит е, че постоянният натиск оказва възпитателен ефект и създава трайни работни навици у администрацията. Особено в местната власт.

Чак три пъти си пуснах много същественото си мнение! Понякога така ми се получава, но няма кой да питам, те такъв форум нема.
Което иде да покаже, че българинът не е чак толкова лош, колкото се самоизкарва, при неработеща държава можеше да е много по-зле, ако съвестните не бяха повече от безсъвестните.

[katia]

Да де аз тъмно на съвестните наблягам.
Виж РОУЗ нека да сме честни. Малко те познавам, но ми е достатъчно за да имам добро мнение за теб. Сега въпроса ми: Ти би ли се занимавала с политика в нашата страна? Подозирам че отговора е - не И аз не бих, не знам добър човек ли съм или лош. Поставена в ситуация в която ще заработят инстинктите ми за самосъхранение или защита на близък сигурно бих прегазила много закони без да се замисля особено. Но в други ситуации бих се съобразила и с мравките.
С въпроса си само казвам че свестен човек в политиката няма да се навре или и да опита тя ще го изхвърли, веднага ще намерят слабото ти място, всеки има какво да губи, всеки има близки. Говоря това защото мой близък се опита да бъде шеф на една полиция преди време и напусна доброволно, не му хареса другия вариант.
И друг пример моите съседи цяло лято ядат скара, а скарата им е доста непочистена. Ние мрънкаме в къщи, псуваме и затваряме прозорци. Един ден ми прекипя, така не бях крещяла от години, забравих държанието на йога и през ум не ми мина че може да ги помоля. Верно съседа рече абе няма ти да ми казваш какво ще ям. Очаквах на другата вечер пак да усетя пушека, но от тогава до сега и да ядат скара не знам кога си я приготвят.
Със счупения прозорец исках да кажа, че когато истинските гадняри си понесат последиците, добрите хора които по принцип са си добри веднага влизат в пътя. Но чрез страх от наказание е ясно че престъпник няма да спрем, но пък подкокоросвеме свестните като немеца на Гео.
Не съм против реда и законите но някак с мярка... щото който и да е човек при условие че половината му заплата са данъци, някак си ако може да си спести поне малко ще го направи. И примерите са много

[Гео, граф]

Гео върни се
Ние не сме срещу справедливостта. Моите мисли текат в посока, че злото е заразно, но и доброто а и самата среда за която пък ние сме отговорни.

Шме увОлнат, бре ! Тук съм, ама не винаги мога да отговоря, защото нали трябва и да обмисля отговора си.
И за миг дори не съм си помислила, че някой от пишещите тук може да е против справедливостта, Кейт ! Нали си говорихме с теб за тия неща, смятам, че си разбрала позицията ми за "заразителното" добро - нали ти разправях за сина ми и как му казвах да бъде ''любовен'' (любезен+чаровен) ... А статията ще я прочета, но няма как в работно време, искам да се съсредоточа .

Гео, само да те попитам: ти твоите деца със страх ли ги направи свестни хора?
(не ми казвай за ония шамарчета и наказанийца, знаем всички за това)

Питам те със страх ли ги възпитава, в страх ли растяха и живееха, страха от наказание ли им беше определящото в поведението?

Основно с любов възпитавах децата си, Ани, признавам си, тя е и е била в пъти повече от наказанията и страха, смятам, че те са неизбежно зло. Но няма нужда са се преекспонират двете крайни състояния. ''Бий дупенце, за да не биеш дупище'' е казал народа ни, макар че винаги съм могла да бъда много по-ужасна, използвайки думите, нежели ръчицата . Дет викаше синковеца като малък: Най ме е страх, когато мама започне да говори тихо! Ама аз не съм критерий, децата ми и до ден днешен ми казват майка-талибанка. Онова дето го написах по едно време днес за НЕ-то, при мен винаги е било окончателно. Може да ми се иска да кажа ДА, но щом веднъж съм забранила, няма сила, която да ме помръдне. Та отговора ми е не, Ани, децата ми не са живели в страх, но не е липсвала здравословна доза от него. Точно така си представям и обществото в една държава - спокойни за бъдещето си, осигурени с работа хора, които се боят здравословно от закона. Не говоря за законност от рода на ЧК все пак

[Deleted User 3996]

В студентските години правих курсова работа на тема- Принудителната сила на Държавата.
Докато се ровех из източниците, някъде попаднах на мисъл, че извън обществото човек е или бог или животно.

[Гео, граф]

Все си мисля, че ей ТУК щеше да е по-удачно да я водим тази дискусия .

Не я обичам тая тема и това е

//////////////////////////////////////////

Послеписвам, за да не пускам нов пост:

Аз щото все нещо чета и все нещо ми изплува от прочетеното, та се сетих първо за Фермата на животните на Оруел, после мисълта ми литна към Затворникът и шестопръстия на Пелевин, след това забих в Хищните вещи на века на братята Стругацки, метнах се до Ерих Фром и неговото Бягство от свободата и хептен се овъртолих ... Катето спомена политиката и нежеланието на читавите хора да се намесват в нея, та затова се получи тоя хаос у мен. Не можем да пренебрегнем взаимодействието между психологическите и социологическите фактори върху характера на съвременния човек - от една страна те натиска обществото с неговите норми и закони, от друга личността ти и нейното усещане за свобода, което май при всеки е различно. "Винаги и във всички времена са съществували такива хора, абсолютно доволни от положението си в обществото и поради това абсолютно доволни от положението на самото общество". Не съм го казала аз, нямам толкова акъл, казали са го Стругацки. А Фром продължава: "Освобождаването от физическите ограничения превръща свободата в тежест, непосилна за възможностите на човека, от която той се опитва да избяга. Свободата не е само отсъствие на външен натиск, но и присъствие на нещо стойностно в човека, без което тя не може да бъде постигната. Колкото повече свобода човек постига при отделянето си от първичното, толкова по–добре разбира, че няма друг избор освен да се приобщи към света със спонтанността на обичта и труда си или да търси сигурност чрез нови зависимости от света, които ограничават свободата му."

Ай ся дъвчете тоя кокал

[calico]

Ама Гео, Роуз - ама никой не отрича, че в обществото са нужни някакви правила, за да можем заедно да съжителстваме. Такова е положението, сега. Необходими са. Моля ви, не ми приписвайте такива внушения, момичета.
Казвам само че, общество регулирано основно от страх, поражда това, което днес е пред очите ни. И то не ни харесва.
Защо семейните отношения не се регулират от страх?

Това което казвам, е че такива, каквито са хората днес, те не могат да изградят друго общество, колкото и да са наплашени от всякакви наказания. Общество, основано на страх, е обречено на деградация. И понеже не можем да изградим общество, основано на любов, в което всеки доброволно ще спазва правилата, какво остава? Да, правилно- това, което казват посветените от всички времена - всеки да започне да изгражда от себе си проводник на любовта, не на страха. Няма друг начин.
Да, това е малко утопично- кога ли всички или почти всички хора ще направят това със себе си?
Отговорът е - никога. Защото живеят в система от страх. Неголяма част може би ще успеят, но масово - не. И колкото повече страх стоварват отгоре им, толкова по-голяма ще е съпротивата им срещу това, и толкова повече ще са проявите на страха, например престъпленията. Това ще води до все по-голяма и по-тежка тояга, и в ответ - до още повече престъпления. Наблюдаваме го и сега. и не само у нас, а и там дето уж тоягата работи ефективно.
И понеже това развитие е против Божия план, такива общества ще бъдат ликвидирани, разрушени. Ставало е много пъти, и сега ще стане, щом не се поема по друг път. А "другият път" минава през всеки конкретен човек, лично, персонално и отговорно.

[Миша]

И понеже това развитие е против Божия план, такива общества ще бъдат ликвидирани, разрушени.

Аз казах. Хау!
В Божествен свят други възгледи не се толерират!