НЕМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!!!

[katia]

Писах сутринта и изтрих, реших, че достатъчно занимавах аудиторията с моите чувства/мисли, видях и че не съм разбрана, от някои.
Мислех да се о бърна към Катето, защото нейните идеи са ми по-близки , да не кажа, че има само едни нищожни нюанси, по които се разминаване. Обаче последния пост на Калико отново ме зачовърка, това с енергиите никак не ми се връзва , или по-скоро с нещастията, които подклаждаме, мислейки з а тях , съжалявам, че толкова дълбая точно там, но преди да преобърна себе си бих искала поне мъничко да разбера.
Значи помагаме един на друг виртуално, обаче в някои случаи може, в други-не. Когато енергията е насочена към определено същество, трябва да помага, когато е насочена към друго същество като събирателен образ на всички болки, увеличава болката му. Къде бъркам.

Никъде не бъркаш, такава е и идеята и вярванията. Аз към практичен човек. Често ми се е случвало на теория да знам нещо но на практика да не го проумявам. Твоя случай е как мислейки положително със самата енергия ще помогнеш на някой, моя такъв случай беше с прошката. На теория знам какво казват за нея. Първо въобще не приемах това. Аз не съм Бог за да прощавам. Как да простя на някой който ме е наранявал години. Как да простя на себе си след като се чувствам отговорна за нещо което се е случило и това нещо не ми харесва. Мислех че всеки трябва да си получи заслуженото. За мен прошката беше огромна несправедливост. Особено пък това- Значи цяла година ще се държиш отвратително ще нараняваш хората както си решиш и накрая веднъж в година всичко ще ти бъде простено. Говоря за отношения между хората които нараняват. Не за престъпления. Реално ние живеем в отношения с хората и докато физическата рана зараства, то лошата постъпка не се забравя- Народна приказка. После започнах да проумявам че няма по голямо наказание за човек от това да усеща вина или да вини някого, това те изяжда не ти дава мира постоянно. Ако простя истински не на думи ще освободя себе си, след определено време вече разбирах че това което мисля е така. Трябваше това да спре за да си почина. Не знаех как с повтаряния и самовнушения не ми се получаваше. Прочетох едно книжка художествена глупост, нищо общо с прошката. Една жена посвети целия си живот, дори и връзките и бяха посветени на това да отмъсти на мъж който я беше зарязал. Той си живееше живота, тя стана богата известна с едничката цел да му отмъсти. Не живя своя живот, не се забавлява.. Книжката беше криминале. След последната страница, не съм се опитвала, просто вече не чувствах противното чувство че някой ми е виновен за нещо. Разбрах че на хората не им е нужна нашата прошка, тя е нужна на нас за да живеем собствения си живот. С това да простя на себе вече е доста по трудно.
За енергията на доброто. На теория е така, за това са и молитвите. Всички религии вярват в това за това и се молят за мир, за плодородие за здраве за каквото се сетиш. Как действа на практика тази молитва аз не знам. Но знам как действа енергията когато е насочено към определено същество, как действа енергията когато е насочена към нещо лошо и под енергия имам предвид мислите на много хора. И ти Меше знаеш това, просто не си му обърнала внимание. Когато бяхме деца, защото мисля че сме горе долу на една възраст. В болшинството си децата бяха добри. Помагахме си във всичко дори и в белите, защитавахме се един друг, често който го набедят че е виновен, мълчеше и поемаше вината на всички като така ги защитаваше и спестяваше наказанията, поне да е наказан само един що да са всичките. Ние не сме били по различни от сегашните деца. Това обаче виждахме. В детските филми виждахме взаимопомощ, такива ни бяха и стихотворенията които учехме. Информация до нас за убийства, престъпления насилие нямаше от къде да дойде и всички мисли и енергия бяха насочени в това да се забавляваме. Така беше и при възрастните. Имаше информационно затъмнение и да ставали убийства рядко се чуваше за тях. Сега е различно от всякъде ни залива информация за тормозени деца, за убийства, за насилие няма къде да се скриеш. Не си заравяме главите но в повечето случаи нищо не можем да направим, защото едно е справедливост вече след като белята е станала друго е въобще да не става. В един момент хората претръпват, като лекаря, дори и да е състрадателен нещастието му е ежедневие ако не претръпне ще свърши в психиатрия. Хората живеят с информацията са нещастието на другите и вече трудно изпитват и състрадание това е ежедневно. Насаждат ни вина постоянно. Помогнете, на животните, на болна жена, на болно дете като преведете пари. Колко пари може да преведе всеки от нас на един, двама, трима, десетима, но хората нуждаещи се от помощ са ежедневие. Това значи всичките ти доходи да отиват за помощи и ти спираш да помагаш но се чувстваш зле че хората имат нужда от помощ. Постоянно насочват вниманието ни към болести и престъпление и хората мислят постоянно за това, ако пък решиш да се усмихнеш ами новините за през час, ако не по твто то по радиото, ако не там в интернет. Насилието ражда насилие дори и да не е срещу теб. Мисля че това е проявлението на енергията насочена постоянно към лоши неща- ето го резултата нашия свят.
Спирам се не съм сигурна успях ли да обясня какво мисля

[calico]

Мише, ще ти отговоря с нещо, което сигурно пак няма да ти хареса. Ще се опитам поне.

Ние винаги и по всяко време трябва да сме отворени да помагаме, както и където можем.
Например станало е тежко земетресение да кажем някъде далеч, много хора са загинали, бедстват останалите и пр. По някакви причини не можем физически да помогнем- далеч сме за да спасяваме хора, нямаме пари да им изпратим и пр. Помощтта ни в случая може да се изразява в нещо като стискането на палци- пращаме им мислено вяра, любов, надежда. И не обвиняваме Бог че е толкова несправедлив и как така допуща такива неща. Разбираш ли - когато се разгневим че тези неща се случват, ние мислено пращаме там енергията на своя гняв. А гневът е разрушителна сила, и той само подсилва разрушението там
Ако искаме наистина да помогнем, трябва да изпратим вяра че всичко ще се оправи, че повече хора ще бъдат спасени, трябва направо мисловни модели да пращаме - как са спасени, нахранени, облечени и обгрижени- това всъщност е любовта.
Никъде не бъркаш. Трябва просто да изпращаш само енергиите на любовта и да внимаваш да няма обвинения, възмущение, също съжаление и мъка- защото с тези неща само ще увеличиш мъката там.

[Миша]

Съгласна , Кате, насилието ражда насилие, за това и питах преди безброй страници какво става с главиците ни, когато сме облъчени постоянно с шокиращи сцени дори в обикновен телевизионен филм.

В един момент хората претръпват, като лекаря, дори и да е състрадателен нещастието му е ежедневие ако не претръпне ще свърши в психиатрия. Хората живеят с информацията са нещастието на другите и вече трудно изпитват и състрадание това е ежедневно

Ето от това се плаша, от претръпването, от загубата на състрадание. От привикването.
И от затварянето в черупката на своето съществуване
Илюзия , с която всеки се спасява

[katia]

Да но ти може да си отговорна само и единствено за себе си. Не защото така е редно макар че мисля че е така, а защото наистина не можеш да си отговорна за мислите и действията на другите, дори те да са твоите деца. Всеки сам избира пътя си. Колкото и да е голям света той е съставен от хора и всеки един носи отговорност за своите действия.
Нещо което наблюдавам в Стара Загора от известно време. Целия град е разбит от ремонти. Затворено е от година едно възлово кръстовище което поемаше в час пик поне 80% от движението. Сега това се поема от друго кръстовище и там е кошмар. Преди 2 седмици спряха светофара там, първо мислех че е авария но след няколко дни стана ясно че няма и да го пуснат. Колите идват от всякъде, ако не нарушиш правилата може и час да стоиш за да минеш. Първата ми мисъл беше чак сега се избихме Да ама не. Такова нещо не бях виждала. кръстовището се регулира само по добре отколкото със светофар, защото тогава ти се налагаше да минаваш и на червено като завиваш и отсреща се изнервяха. Сега хората просто се изчакват, дават си път, засичала съм там коли завъртяни навсякъде из кръстовището чакащи се една друга. Няма нито един инцидент от както няма светофар. И тава барабар с пешеходците. Мисля че хората изначало са добри и толерантни, лошите са по малко, но по-шумни, по забележими и затова създават впечатление че са повече. Мисля че е достатъчно за всеки един от нас да не се присъединява към тях. Когато моето хлапе беше малко хвърли хартия през прозореца на колата, казах му следващия път да не го прави и той ами то всички хвърлят. Е да ама що пък трябва да си от тези всички, когато всеки реши да не е от всички и няма да има и една хартийка. Искам да кажа че най важно е каква си точно ти не другите и така и за теб и за мен и за всеки един. И заедно един ден ще променим нещата. ако не ние децата ни

[Миша]

Кате, и аз съм мечтател, но когато мечтите се налагат посредством тояга светът се променя бая по-бързо
Продължавам да мечтая за времето, когато ще ометем всичката администрация барабар с цялото котило начело на света
Мечти, все още не са забранени

ПП. В тия мечти тоягата заема съществено място

[katia]

Кате, и аз съм мечтател, но когато мечтите се налагат посредством тояга светът се променя бая по-бързо
Продължавам да мечтая за времето, когато ще ометем всичката администрация барабар с цялото котило начело на света
Мечти, все още не са забранени

ПП. В тия мечти тоягата заема съществено място

[katia]

Кате, и аз съм мечтател, но когато мечтите се налагат посредством тояга светът се променя бая по-бързо
Продължавам да мечтая за времето, когато ще ометем всичката администрация барабар с цялото котило начело на света
Мечти, все още не са забранени

ПП. В тия мечти тоягата заема съществено място

Няма какво да добавя към тази песен Това ще стане един ден и се надявам наистина да има нещо отвъд за да мога да го видя поне оттам

[РОУЗ]

Гневът обикновено е резултат от безпомощност, безсилие, от невъзможност да промениш обстоятелства, събития, хора, да се чувстваш прецакан, излъган...За да няма гняв, човек трябва първо да се освободи от желанието да контролира всичко около себе си и самото чувство, че е длъжен да го прави...има доза надменност в гнева, Его, което те кара да се чувстваш прецакан и Его, ликуващо, когато побеждаваш или дори само се подиграваш над някого.
Между другото, това с Егото много ми харесва, това, че може да се разглежда някак отделно, аз съм бяла и добра, мизериите ги прави То. Понякога ми иде да го ритна, всъщност, на Него му иде да се ритне, щото аз такива неща не правя Шегувам се, просто много нови понятия се налагат, с цел да оневинят човека като поведение, децата -индиго например, отговарям на всички условия, като изключим високия интелект, само че навремето такива ни наричаха калпазани и непослушни, когато го изричаха с любов и в яда си - зверовете. Бях хиперактивна по сегашната формулировка, но баба откъде да знае, викаше ми неврастения и ме водеше на каишка до фурната за хляб, защото веднъж се изплъзнах и започнах да тичам между автомобилите. Нямаше жива сила, която да я накара да повярва, че няма да го направя пак, а аз по принцип не повтарях, измислях нова простотия. Имах всестранни интереси и хобита, едно след друго, спортувах всичко, дето можеше да се спортува, но нищо не довеждах до край, когато видя, че мога да правя нещо го зарязвам и подхващам следващото.
Както и да е, отплеснах се, та за гнева - като млада бях много гневна, палех от раз, в ученическата ми характеристика пишеше "....силно развито чувство за справедливост, което води до конфликт..."
Чувството ми за справедливост си е същото и сега, гневът обаче го няма, или ако го има е много рядко. Не съм се научила да контролирам емоциите, просто съм прередила приоритетите си, антонимът на гняв не е пасивност, поне в моя речник.

Администрацията, ех , администрацията....
Обадих се в общината да отсекат три изсъхнали дървета, надвиснали заплашително над детската площадка, даже цяла седмица се обаждах, отсекоха ги.
За да започне общината да си стопанисва една къща пред блока, в която се бяха населили клошари, правеха пожари, чупеха стъкла и т.н, ми отне повече време и се наложи и към ТВ да се обърна. Най-забавното в тази история е, че в резултат получих чeститка от данъчна служба да си платя всички данъци, че и някаква стара глоба от КАТ ми бяха изровили, веднага ме бяха проверили редовен данъкоплатец ли съм, сякаш искам да ми направят лична услуга, а не да си свършат работата, подозирам, че са ме обявили най-малкото за враг на местната власт.
Отклоних се малко, та за къщата - дошли/в сезона, когато аз не съм в София/, съборили я, че по-лесно, отколкото да я ремонтират, стопанисват и да генерира пари, иска усилие, все пак, не е като да разчертаеш платното с бяла боя и да събираш кинти....пак се отплеснах, та съборили къщата, но останали да стърчат основите с все железата, зловеща гледка, но будни или събудени вече съседи ги атакували по телефоните, върнали ги, изкопали основите, засипали с почва, че и храстчета бяха наболи.
Мога да издам книга на тема бюрокрация, а заедно с ММ можем да издадем поредица, тежаща поне колкото томовете на Ленин.

[Миша]

Кате, и аз съм мечтател, но когато мечтите се налагат посредством тояга светът се променя бая по-бързо
Продължавам да мечтая за времето, когато ще ометем всичката администрация барабар с цялото котило начело на света
Мечти, все още не са забранени

ПП. В тия мечти тоягата заема съществено място

Няма какво да добавя към тази песен Това ще стане един ден и се надявам наистина да има нещо отвъд за да мога да го видя поне оттам

Катюш, това с тоягата беше намигване към нашия разговор на РД за розовите тояги в Индия

Индия с най-опасната нежна армия – „Gulabi Gang“

[Мария Николова]

За мъничко ще премина от само четящите, към пишещите.
До завършването на гимназията се измъчвах, че не мога нищо да направя за човечеството, колкото и да го исках.
Минаха години преди да реша колизията между ценностите си и реалността.
Примирих се, че съм твърде незначителна за цялото човечество.
Но пък мога да направя всичко, според възможностите си поне за един човек. За друг. За трети.
Както правеше майка ми. Без да чака някой "да поиска добро".
Но с това държавата няма нищо общо. Признавам, че изборът на темата за разговора, който тече, леко ме озадачава.