НЕМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!!!

[calico]

Витанова, съжалявам
Вземи мерки за кръвното. И е по-добре да не го водиш по полиции да дава показания.
Да му направиш дебитна карта? Да му носи някой от вас пенсията у дома?
Това е голям стрес за него....

[scleri]

Търся да си купя къща паметник на културата. По възможност в центъра на София. Колкото по-занемарена толкова по-добре. Готов съм да платя общинските глоби за това че къщата се руши.
Ще питате защо? Винаги когато сме коментирали теми свързани с паметници на културата съм съчувствал на собствениците за това че държавата ограничава правото им на разпореждане с тяхната собственост. Вчера обаче разбрах защо " умни хора ", бизнесмени се " набутват " да купуват такива къщи. Някой услужлив държавен човек е прокарал в закона една малка точица която гласи че ако някоя къща, паметник на културата, е опасна за ползване то тя може да бъде частично запазена, вградена, в нова сграда. Най-хубавото обаче идва на края. Собственика на такава, ашладисана, сграда не държи данък сгради. Купувате една полу съборена къща паметник. Изготвяте проектче. Плащате където и колкото трябва за да ви го одобрят. Строите десет етажна бизнес сграда. Отвън , примерно около входа, правите копие на фасадата на бившата къща паметник. Мъничка кръпка. Толкова колкото е била голяма оригиналната сграда. На края имате десет етажа офиси които отдавате под наем без да дължите нито стотинка данък за цялата сграда. И това ако не е далавера здраве му кажи.

[Гео, граф]

Мдааам, разбирам те, Склери. Веднага се сетих за една от най-красивитв къщи в София, на ъгъла на Кракра и Шипка, която беше разрушена на 95 %, като й оставиха само част от фасадата, донадиха отгоре й едно кошмарно стъклено чудовище и го нарекоха Кристъл Палас ...

[Албена]

Ле ле ,Гео,това нещо изглежда кошмарно грозно ! Прилича на зомби - труп без душа!

[Бобсъна]

Само в Балканска Тикволандия бият милиционерите с лопати по тиквите!!

http://www.blitz.bg/news/article/400184" onclick="window.open(this.href);return false;

Ма нали са все герберасти.....

[scleri]

No comment

http://www.budnaera.com/201503/1506020645.html

[Asarina]

И от мен без коментар - гранд хотел София.

[scleri]

Знам че сме цветаро градинарски форум. Знам че деветдесет процента от участниците са дами, ама не мога вече да се сдържам.
Седя си в тази общо взето мрачна утрин в къщи. Пия си кафенцето, и гледам по телевизията как министър Бъчварова ме убеждава че да отрежеш на един човек заплатата и отпуската е най-добрия начин да го стимулираш да работи по-добре. Става въпрос за все не случващата се реформа в МВР, а в това министерство общо взето ми мина живота.
Постъпих там в далечната осемдесет и шеста на миналия век. Две години в Симеоново, и на първи септември осемдесет и осма започнах работа. Още в първия ми работен ден ме поканиха на разговор при началника на Окръжното управление / сега Директора на Областната дирекция / Пред кабинета му, при секретарката, чакаха пет, шест човека, но той отдели двайсетина минути за разговор с мен. Пита ме какво съм завършил, защо искам да работя в МВР и други такива общи въпроси, и след това премина на важното. Първия му въпрос беше - Имаш ли къде да живееш? Жена ти харесва ли работата си? / Тогава да питаш жена ти има ли работа беше безсмислено / Има ли проблеми с колеги, или комшии? Детето ти ходи ли на детска градина? Родителите ти здрави ли са и имат ли нужда от нещо? Извинявайте, ама когато на един човек му решиш основните проблеми на него не му остава друго освен да работи възможно най-добре. Сега младите колеги не успяват да се запознаят с новия началник, и той вече е сменен. Какво остава той да се заинтересува от тях, и проблемите им.
Две, три години след като започнах работа колегата който ме въведе в занаята / лека му пръст, той вече не е сред нас / навърши шейсет години и се пенсионира. Три месеца преди това той премина в разпореждане. Пак си ходеше на работа, но вече не даваше нощни, и съботно неделни дежурства. Не го викаха при извънредни ситуации. За тези три месеца той постепенно предаде работата си на новия колега. Запозна го с района, с контингента, с хората на които може да има доверие и т.н. В деня на пенсионирането му от София пристигнаха началникът на нашия отдел и заместник директора на службата. Директора му се обади по телефона да се извини че не може да дойде защото е зает служебно. Събрахме се след работа в барчето. Големия началник удари една реч за това колко важен и ценен за службата е бил колегата, и как ние обещаваме да продължим започнатото от него. Подари му малък подарък, и плакет от министерството за спомен. Ние младите гледахме отстрани. Ръкопляскахме. Радвахме се заедно с колегата, и заедно с него се чувствахме важни и нужни. На другия ден можете да си представите с какъв ентусиазъм сме работили.
Същата ситуация в днешно време. Първо едно уточнение. На петдесет и четири години съм. Имам нужния стаж за ранно пенсиониране, но си харесвам работата. Здрав съм / като за възрастта си / С един сериозен кредит зад гърба през главата ми дори не минава и случайна мисъл за ранно пенсиониране. И така. Трийсет и първи октомври две и тринайста. Три без десет след обяд. Навън е поредния слънчев ден от отиващото си циганско лято. Аз пиша на компютъра си някакъв протокол. Вратата се отваря и в кабинета ми влиза непознат млад мъж. Облечен в елегантен костюм, с вратовръзка и черно куфарче в ръка. Зад него шефа пристъпва смутено от крак на крак и гледа в земята. Непознатия пита - "Вие ли сте главен инспектор еди кой си ?". Аз съм . - отговарям аз. Той се представя като еди кой си от Дирекция човешки ресурси. Вади от куфарчето пет, шест листа. Подпишете тук и тук - казва непознатия. - Дайте си служебната карта и личното оръжие. Честито. От този момент вече сте пенсионер. Можете да си съберете личните вещи, ако имате такива, и да си отивате. Няма нужда да оставате до пет и половина на работа.
Софиянеца си замина да носи радостната вест в следващата областна дирекция, а ние с колегите се събрахме в стаята на шефа. Не ме е срам да призная на петдесет и четири години, сериозен мъж, очите ми се напълниха със сълзи. По-младите колеги ме успокояват колко е хубаво човек да е пенсионер, но очите им говорят друго. Представете си в следващите дни те с какъв ентусиазъм са си гледали работата. А аз в следващите три дни не можех да влезна в управлението да си взема някои книги и други лични вещи. Щом наближавах сградата очите ми се напълваха със сълзи, и аз засрамен подминавах. Е след известно време свикнах. Сега дори ми харесва да съм пенсионер, макар че понякога ми липсва напрежението на оперативната работа. Мисълта ми обаче е за младите които все още работят в това важно министерство. Искрено им съчувствам за условията при които са поставени да работят, и напълно ги разбирам когато не тичат с особен ентусиазъм след поредното среднощно иззвъняване на телефона. И не мизерните материални условия при които работят са най-важните. По-важно е мизерното отношение което имат към тях новите началници, а още по-лошо и хората на улицата.

Доста се колебах дали да натисна бутона " изпрати " след като написах горната малко сълзлива история, но все пак реших че мога да го споделя с вас защото предполагам, или по-скоро съм убеден че така е не само в МВР, а навсякъде в нова България.

[libra]

Eдин писател дреме в теб.
А-иначе,да тъжно е ,че много от добрите неща не съществуват вече,а на тяхно място все още не сме измислили с какво по-добро да ги заместим.И не само не е по-добро,ами в пъти по-зле или съвсем неработещо. Но надеждата остава.

[Бобсъна]

За бардака на мадам Бъчи с нелюбов:

http://www.glasove.com/categories/na-fo ... ochakvajte" onclick="window.open(this.href);return false;