НЕМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!!!

[calico]

аааа, Кате, разгадано е , оот хиляди години. Само че не от науката. А ние сме приучени да вярваме само на науката, то там ни е проблема я.
Консуматори и груби материалисти- слагаме си наочниците и мислим, че ако науката не е доказала нещо, то го няма.

не знам що са ти подтискали тета вълните. всъщност знам де, ама това е все едно да отрежеш крилата на ангел, че да е като другите.
Аз, както вече писах, съм си със засилн тета ритъм, не знам откога, установиха ми го на 25 години. Ама нямам странични ефекти, освен забравянето

[Мариана Бечева]

Като дете много обичах времето преди заспиване. Постепенното отпускане на тялото, мислите изчезват, заспивам, а чувам всички звуци покрай мен. И тогава се появяваха "картините", така си ги бях кръстила. Често се появи и изчезне, но понякога успявах да задържа някоя и я разглеждах подробно. Не помня какви бяха, но чрез тях пътешествах. С никого не бях споделяла, мислех че при всички е така, а и ми се искаше да ги запазя само за мен. С растежа ми все по-рядко се получаваше, но напълно изчезнаха когато се омъжих.

[katia]

Ани когато на работа ни сложиха компютри и имахме интернет аз потърсих информация, тогава и разбрах за какво всъщност е ставало дума. Тогава и прочетох че и други майки имат такива "проблеми" с децата си и търсят помощ т.е и на техните деца бяха назначени лечения със същото лекарство за епилепсия. Тогава още дори не знаех какво е йога и разбирах майките. Сега ако потърсиш информация не се показват мнения на разтревожени майки, дори има лечения с тета вълни. Това имах предвид за науката, тя не е виновна тя се развива. Това което съществува и хората го знаят от векове няма да изчезне, за да се приеме и разбере от всички хора то трябва да е логично обяснено само с вяра няма да стане.
Ние сънуваме, чувстваме, знаем неща които няма от къде да знаем това никой не го оспорва, защото го има при всеки а науката няма обяснение за него. За това и дадох пример с животните, природата е създала неща които ние не можем да разгадаем и да поберем в умовете си, но сме стигнали до там поне че знаем че съществуват.

[katia]

Като дете много обичах времето преди заспиване. Постепенното отпускане на тялото, мислите изчезват, заспивам, а чувам всички звуци покрай мен. И тогава се появяваха "картините", така си ги бях кръстила. Често се появи и изчезне, но понякога успявах да задържа някоя и я разглеждах подробно. Не помня какви бяха, но чрез тях пътешествах. С никого не бях споделяла, мислех че при всички е така, а и ми се искаше да ги запазя само за мен. С растежа ми все по-рядко се получаваше, но напълно изчезнаха когато се омъжих.

Казваш си сега няма да спя а ще гледам и се чувстваш съвсем свеж и в следващия момент се пробуждаш и картината я няма и се чудиш заспал ли си наистина или не си и какво е станало

[calico]

знам Кате, така е. Ти го каза - с вяра няма да стане. Е, аз мисля че там е проблема на човечеството - вярата е малко. Хората имат нужда от патериците на науката. И това е така, защото са твърде много рационални и твърде малко интуитивни. Такъв ни е света - рационален, и такива са плодовете му - войни, агресия, беднотия и пр. хубавини. Така са ни приучили, така приучваме децата си още от рождение - фиксираме ги само в един начин на възприемане на световете, и то много стеснен диапазон. Ако бяхме приучени на друг начин на възприемане, на интуитивен ( а това се учи), и ако и ние и обществото учехме децата на този начин, отдавна щяхме всички да знаем, че сме свързани, че като направиш нещо на някой то все едно на себе си го правиш и т.н., и щяхме да сме изградили съвсем друг свят - без войни и със зачитане на всеки живот.
е, не е така. сега ще чакаме науката да ни докаже туй онуй, дето си е в нас и дето просто трябва да го потърсиим. Да, ама нямаме вяра. и кръга се затваря.
Затова и този свят ще се разпадне, ще премине, не може да просъществува по този начин, отричащ взаимосвързаността и Божествеността на всичко във всички Вселени.

[Shami]

Ама,аз вярвам може да съм старомодна, обикновен човек,но вярвам.

[Мариана Бечева]

Поразголихме се, но много се надявам че писанията ни ще се четат с разбиране, а не с присмех. Разказвам случка, която още ме кара да треперя от преживяното:
На 04.02. 2017 г., събота, обикновен почивен ден. Но след обяда постепенно започна да се набира напрежение, страх и чувам едно гласче в главата ми постоянно да ми нашепва "Сашо, Сашо, Сашо". А той се прибра от работа, спа, игра на компютъра, няма причина да се притеснявам за него. Напрежението обаче расте, нито мога да си го обясня, нито успявам да го потуша. Вечерта Сашо ми каза, че ще ходи на дискотека с приятелче. Опитах се да го възпра, но как... и защо... Обадиха му се да излезе, за да се до разберат кога тръгват за града. А аз ще експлоадирам. Тръпки по гърба и врата и "Сашо, Сашо,, Сашо".
Минаха 10 минути. Изведнъж бързо отваряне на врати и влита малкия... Крещи "Мамо, тате, бързо, циганите ще убият Сашо!" Скочих от дивана, хвърчала ли съм, тичала ли съм, спомен нямам. Помня как влитам в младежкия клуб, на 20 м от нас и виждам 3 души върху моя син. Страшно и ужасно! Развиках се, циганите се отделиха от него и се изнесоха. После Бърза помощ, полиция, следствие, споразумение... Важното е че се размина само с два избити зъба, можеше да е много по-зле.
Че тъй де, не знам какво ми подсказваше за предстоящата беда и това че "знаех" че ще се случи нещо лошо с детето ми, а не успях да го предпазя...
И да знаете от мен: Майчиния инстинкт е по-силен от инстинкта за самосъхранение!!!

[katia]

Самото чувство че хората те опознават е неприятно, дали ще е присмех това не би трябвало да те вълнува.Това си е техен проблем. Един голям виновник за човешкото нещастие е че не мислим какво ни е приятно на нас, не го правим така както ни се иска а го правим или не заради това какво ще кажат хората. Дори къщите ни са подредени почти по един и същи начин защото така е редно. Една трудна битка за мен - Моята холна маса стои под един осветен рафт със стрептокарпуси, стои там защото се катеря по нея за да поливам, тежка е и не ми се мъкне постоянно. Е Реално по лесно превърнах апартамента в оранжерия от това да не стои масата на средата на хола там където и е мястото и що и там и е мястото, ами щото там си я държат всички хора. Другата битка -махнах килима махнах го защото често оливам с вода когато поливам, ама хората имат килими. Традиционното ни мислене стои над собственото ни удобство. Домовете ни не трябва да са еднакви, трябва да са ни удобни, както и дрехите и душите ни и мисленето ни
Няма как логично да се обясни майчиния инстинкт всяка майка има подобен случай. Моят син не е конфликтен,но преди няколко години се скара с едно момче заради момиче. Отношенията ни са такива че той споделя, щом чух разказа ми стана ясно че ще има сериозен конфликт, той е емоционален като всеки младеж но до там минава му, щом сподели. След разказа просто зачаках да ми звъннат от училище. 2 дена по късно звъннаха чакаха линейка а аз да тръгвам направо за бъза помощ. Другото момче му беше счупило носа с железен бокс. Оперираха го...мина замина. Най-голямото учудване и за учителите и за другото момче дойде когото аз кротко успях да обясня и да убедя и сина си и съпруга си че не бива да повдигаме обвинение срещу другото момче, въпреки че случая се разследва и ни викаха в полицията. Това накара побойника да премисли нещата и по-късно да се извини, очакваше да има сериозни неприятности. Не винаги но много често когато отговориш на агресията по неочакван човешки начин поставяш хората в ситуация при която не могат да реагират по друг начин освен с добро

[Аника]

Добре са се развили нещата, но за съжаление въобще не е сигурно, че винаги ще е така. Много често, особено при децата, когато усетят, че някое е лесна жертва, стават още по-нападателни. Всяка ситуация е различна

[katia]

Да така е случаите и ситуациите са различни. Но лошото както и доброто са заразни, когато ситуацията те постави срещу ядосан човек, всички сме ги срещали нелюбезни, чудещи се на кого да си го изкарат, обикновено предизвикват същата реакция и при нас. Ако въпреки поведението им ти си ведър, любезен и спокоен в 99% от случаите ги принуждаваш да копират твоето поведение. Аз не съм ведър човек по природа, но това което казвам съм го изпробвала многократно и резултата винаги е смяна на настроението на човека отсреща. Вече ми е станало ежедневие.
Малките деца по правило копират поведение, въпреки че в моя случай става въпрос за вече пораснали момчета. Когато на лошото поведение на детето отговориш с лошо, то си прави извод, ако продължа да се държа така ще ме накажат, то не мисли какво е направило, спира го страха от наказанието и когато усети че ще се измъкне повтаря постъпката и е доволно че не са го хванали. Когато детето проумее че е постъпило зле и е причинило вреда но му се отговори с добро, то не се страхува но се замисля. Страха според мен е най лошия начин да накараш някой да ти съдейства.
И разбира се това е само мое мнение. Хората сме различни и поведението в обществото ни е различно, водени сме от нашите собствени разбирания и опит. За мен беше важно да не продължавам конфликта защото и сина ми се е сбил независимо че той беше потърпевшия. Когато се започва скандал и двамата човека участват в него няма по -малко или повече виновни.