НЕМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!!!

[mama_li]

Момичета, аз съм като чукчите, "чукча читател, не писател" . Много интересна тема сте захванали. Може би наистина е добре да се отвори нова тема, където да се прехвърлят постовете от тази. Така, както направихме с темата за хляба с квас.
А за гостите в темата, и аз често съм в такава позиция. Вляза за малко, отплесна се нещо, компа ме изхвърлил, а аз си вися из темите. Друг път просто претичам без да си влизам в профила и пак излизам като гост.

[Миша]

Това с гостите вече го обсъждахме, повечето сме си наши, откакто е ъпдейта сме така, обикновено изписва името на пишещия, останалите са "гости"

viewtopic.php?f=7&t=3971&start=270#p827394

[Deleted User 3996]

И аз ви чета с интерес. Не вземам участие, понеже надали ще мога да се изразя така добре както вие.

[Гео, граф]

''— Посвири, Зорбас! — предложих аз.
— Сандурът, нали вече казахме, началство, сандурът иска весело сърце. Ще посвиря след един месец, след два месеца, след две години, знам ли и аз? И ще запея тогава как се разделят двама души завинаги.
— Завинаги! — извиках аз изплашено.
Повтарях в себе си тази страшна безвъзвратна дума, но нямах смелост да я чуя изречена; изплаших се.
— Завинаги! — каза отново Зорбас, като преглътна мъчително. — Завинаги! Тези работи, дето ми ги разправяш, че пак ще се срещнем, че ще изградим манастир — това са утешения за болния, докато бере душа… Не ги приемам! Не ги ща! Какво? Женички ли сме, та да търсим утешения? Не щем утешения! Да, завинаги!
— Може и да остана… — казах аз, изплашен от грубата нежност на Зорбас. — Може и да дойда с теб; свободен съм!
Зорбас поклати глава.
— Не, не си свободен — каза той. — Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта…
— Ще я скъсам някой ден! — казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя.
— Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако ѝ се изплъзне — отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът? Лайкучка, лайкучка! Не е ром, та да прекатури света!
Замълча; наля си да пие, но се отказа.
— Прощавай, началство, аз съм селянин човек; думите се лепят по зъбите ми, както калта по краката; не мога да ги усуквам и да майсторя вежливости, не мога; ама ти разбираш.
Изпразни чашата си, погледна ме.
— Разбираш! — извика той, сякаш го обхвана внезапно гняв. — Разбираш и това ще ти изяде главата! Ако не разбираше, щеше да бъдеш щастлив. Какво ти липсва? Млад си, пари имаш, ум имаш, здрав си, добър човек си, нищо не ти липсва. Нищо не ти липсва, дявол да го вземе! Само едно; казахме — лудата глава. А щом тя ти липсва, началство…
Поклати едрата си глава, отново замълча.
Едва не избухнах в плач; всичко, каквото казваше Зорбас, беше истина… Когато бях дете — велики стремежи, свръхчовешки копнежи, седях сам и въздишах, защото светът не можеше да ме побере.
А после, полека-лека, с времето, ставах все по-благоразумен; поставях граници, отделях силното от слабото, човешкото от божественото, държах здраво хвърчилото си да не избяга.''

Алексис Зорбас
Никос Казандзакис

[Миша]

Един цитат от поредицата "Забравените Родопи " :
"Върви животeс, ага има кой да го бута, ле каксо кравана с тоягана, ле каксо вожено с каруцана... Ей така се живее в Родопите – лятото с работата, зимата с песента. А мухабета… мухабета тук си е целогодишен – сладък, зевзешки "

Та пишете, зима е


Спомних си и снимката от тези разкази , фотограф е Красимир Матаров


И коментарът под нея на Идичка
"Боже,каква снимка!Поглеждаш ,и сълзите ти рукват!"

Това е, няма как да го опиша ,чиста искрена и всеобхватна енергия

[calico]

Страхотна е тази снимка, Мише!
Тези дни на няколко пъти я виждах, винаги чувството, което ме обзема, е ликуване и радост.
Такива блеснали и живи очи, тази усмивка, жеста на щедро раздаване - просто неотразимо усещане.
По дрехите си личи бедния живот, но душата, душата... изписана е на лицето. Как да не се възрадва човек като я види.
Евалла на това Човешко същество. Трудният живот, бръчките, немотията и всичко ще остане тук, то е нищо, преходно е.
А Там - там ще отнесе ей тая усмивка и щедрост, и човещината....

[Миша]

винаги чувството, което ме обзема, е ликуване и радост

и най-вече благодарност , огромна благодарност и преклонение пред Истински Човек

Тази жена е обикновена българска жена, дали въобще е чувала за енергии и медитации , никога не съм виждала толкова чувства да струят от един човек

[Shami]

Значи и без медитации и енергии човек може да е добре и щастлив.Виждам ,че и ти Мише се чудиш като мен

[Shami]

Попрочетох малко за медитацията.Струва ми се фантастично това за което говорят.Но доколкото разбрах,това си е верно друго течение,
както го наричате.

[calico]

Значи и без медитации и енергии човек може да е добре и щастлив.Виждам ,че и ти Мише се чудиш като мен

Шами, ето този откъс отговаря на въпроса ти:

Всеки може да практикува медитацията, тя не изисква специална екипировка или умения. Позовава се на определени техники, които помагат за постигане на крайната цел на процеса. Може да я практикувате навсякъде, не е нужно да стоите неподвижно с часове в поза лотос в гората или на морския бряг (както ни показват много от актьорите в популярните филми). Може да медитирате вкъщи, в офиса, на опашката в магазина, докато чакате пред кабинета на доктора, навсякъде.

Може и като се жъне или копае пипера

от тук е, някаква много бегла статия за медитацията https://medpedia.framar.bg/%D0%BB%D0%B5 ... 0%B8%D0%B5