Старост

[calico]

Марго, старостта ще настъпи независимо какво и как ядеш.
Така е- човек трябва да се грижи да чистотата на клетките вътре в себе си. Но ако не се погрижи за Духа си - всичко това е бадева. Тялото е просто една дреха, и точно като дреха трябва да се грижим за него - переш, гладиш, кърпиш, да е чисто. Но толкова, повече не можеш за него. И точно като дреха то ще си остарее и износи, каквото и да правиш. Но докато носи тази дреха, човек трябва да се погрижи за духа си, той всъщност затова е на тази Земя. Не е тук, за да се грижи за тялото си, тук е за да се погрижи за душата и духа си. Здравият дух прави тялото здраво, а не обратното.

[gospodinov]

Петър Дънов
"Многото ядене спъва духовния живот. Човек, колкото повече напредва, толкова по-малко се храни. Малкото ядене действа лечебно. Който бързо яде, бързо умира

Ако някой много яде и не работи, ще затлъстее много и скоро ще вика лекар. Затлъстяването е един признак, че мислите и чувствата не са правилни. Същият закон е и за сухите хора.

Някои мислят, че може и без храна или с по-малко храна и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си и то с пър- вокачествена храна. Не ги ли храните, ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не седи в яденето, но в лакомията на човека много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за ония, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции.
Не трябва да преяждате. Който яде много, не дава храна на мозъчната система. Физическото му тяло се развива за сметка на мозъка. За да държи в изправност тялото си, ума и сърцето си, човек трябва да готви добре и с Любов. Най-добрият готвач е човек сам да си приготви яденето. Щом нахрани тялото си, той изпраща храна на сърцето и мозъка. От енегиите на тъй приетата храна се създават красивите форми на тялото и удовете. Който се храни правилно, той има красив строеж на тялото си, красиви очи, уши, нос, уста и т.н. Човек може да бъде красив, само ако енергиите му се разпределят правилно по всички удове. Не стане ли това, едни органи ще възприемат повече енергия, отколкото други. На това се дължи остротата на човешкия характер. Всяка дисхармония в организма прави човека сприхав, груб, остър. Изкуство е да се знае как да се отправят енергиите от стомаха в сърцето и от сърцето в мозъка."
http://petardanov.com/index.php/topic/1 ... #gsc.tab=0" onclick="window.open(this.href);return false;

[МГХ]

Е, хайде сега , оказах се бездуховна според Дънов. Но той не ме е познавал щото сме се разминали във времето и няма начин да го опровергая. Но на вас ще кажа. Какво толкова. Като наблюдавах и размишлявах как в годините стигнах от 50 до 80+ килограма, установих, че в годините на щастие и безгрижие не съм имала проблеми с килограмите. Започна се когато се появи страх за децата , стрес в работата и т.н. И разбрах, че моят начин да боря стреса, за да не се поболея или да не се смахна е .... като си хапвам . Никакви усилия на волята не помагат. За всичко останало съм желязна , но за това -не.
Не се оправдавам. Нито се оплаквам.
Твърдя,че старостта е избор. Можеш да си стар на 40 и да си млад на 70.
Без значение дали си слаб или дебел.
Обаче няма съмнение, че от храната зависи здравето. Виж количеството е друга работа. И с естествени /малко преработени и чисти храни/ може да се прекалява. От екологично грозде и смокини също се дебелее.
По важно е душевното здраве.От него зависи физическото.
Ох, прекалих с бъбренето. Не исках да пиша в тази тема . Самата аз се каня да живея дълго и активно До дълбока старост да продължа да си тичам от един ангажимент към друг, да имам идеи, да пътешествам и да правя нови неща. Като си помисля колко още неща бих могла да правя .... олеле, кажете да спра да пиша ...

[маргото]

Беше друго време, топло, романтично...
Пролет беше, а сега е есен и е толкова, толкова различно...
Истинската младост никога не се състарява. Да си млад не е никаква заслуга, но да
доживееш до дълбока старост и да бъдеш полезен някому - това е чудо, заради
което си заслужава да напрегнеш всичките си сили.

С пръсти, изцапани с химикалка,
мила, бъбрива, и смешна , и малка.
Още на пътя отчупва от хляба.
Боже, и тя е на някого баба?!

То е направо почти неприлично -
другите баби изглеждат различно -
повече мрънкат и повече шетат,
щом ги погледнеш - накуцват и кретат,
бабешка мафия от поучителки,
с грохнали кокали, пра- пра-родителки.

А пък ей тази, с палтенцето врабешко,
не е прихванала нищичко бабешко,
вечно заета да ръси вълнения,
смешки и мръсни стихотворения.
Нещо с дантела, на слънцето проснато,
нещо невинно, добро, недокоснато,
хубава мисъл, небрежно изпусната,
в миг неуверен - прехапана устната,
вкусно живее, дори допълнително
иска да вземе. И нищо мъчително,
тъжно, погубено тя не споделя.
Тя си живее в безкрайна неделя.

Смешна и шантава бабичка. Само, че
има във нея подскачащо пламъче.
Странна е и я избягват съседите.
Тя сам сама си поправя повредите,
Внуците идват един път в годината.
Тяхната баба за тях е родината,
тяхната малка и весела бабичка,
странна и смешна, и крехка, и слабичка,
бабичка - огън, със нейни си навици.
Вечер във скайпа им праща наздравици.

Толкова умна, в добро настроение.
Да е далече си е разхищение.
Плаче на ум, а на глас се шегува
и във един екземпляр съществува.

/"Бабичка една" - Мария Донева/

[МГХ]

Марго , "Само, че
има във нея подскачащо пламъче."
Ей това е!

[маргото]

Миленка, душата не остарява, желанията на човек си остават същите, само дето физически тялото е ограничено, за да може да ги изпълни.

[calico]

Миленка, душата не остарява, желанията на човек си остават същите, само дето физически тялото е ограничено, за да може да ги изпълни.

Марго, това за мен изобщо не е вярно, не знам за другите. Желанията ми хич не са същите като някога. И това не е щото не мога да ги изпълня, а защото поне малко съм поумняла и съм слезнала от хамстерската въртележка, дето съм я мислила че това е живота.
Ама дай пример де, да не би да изтървам нещо -кои са тия желания, дето ги имаме и искаме, пък не можем да ги изпълним?

[scleri]

Калико, за съжаление Маргото е права. Акъла си ми е точно толкова щурав колкото беше когато бях на двайсет. Само че благодарение на натрупания житейски опит при еднакви ситуации сега бих реагирал малко по-различно. Това не означава че съм се променил. Просто съм натрупал опит, и може би мъничко поумнял. Това последното не е много сигурно.
Що се отнася до желанията също съм напълно съгласен с Маргото. На мен планините ми са в сърцето. Роден съм в средата на равното Тракийско поле, но корена ми е дълбоко в пиринските чукари. Дядовците ми са обикаляли планинските усои кога с овчарска гега, кога с пушка ако се налагало. Аз обикалях с раница на гърба / бях планински водач за Пирин / , но с годинките вече силите ми не са същите, а и един артрит ме мъчи от години. Сега мога да се кача на лифта от хижа Гоце Делчев над Добринище и да погледна любимия връх Полежан от близо. Лифта над Банско ще ме качи в подножието на Вихрен и Тодорка, но само това мога. Да се доближа. Ако се напъна сигурно ще мога да се кача и на Вихрен, ама гарантирано ще остана там Като Христо Проданов на Еверест. Няма да имам сили да слезна. Мога да ти изброявам още куп и по-възвишени, а и съвсем по-прозаични желания. Както споменах корена ми е селски. Обичам печена тиква и си хапвам, ама обичам и червено вино и солена сланинка. Само че за това последното желанието силно се разминава с възможностите. Една хубава порцийка соленко в комбинация с бутилка от любимия Мавруд и ще ми носите цветя точно сега когато са най-скъпи щото кръвното ми ще удари космически висини. Та такива ми ти работи с пресечната точка на желания и възможности.

[МГХ]

Ей, ама и вие сте. Че кой му обръща внимание на артрита и кръвното. Пия си хапчетата и като не мога с правата лопата, минах на вила и все се справям. Вървя по-бавно, но пък да не съм се отказала от някое пътешествие. Няма да разказвам колко превозни средства използвах до Кавала и обратно. Последно гонихме един автобус за Русе / тук друг имаше заслуга, за което съм благодарна/ и го изпреварихме с половин час , за да го причакаме на Луковит. Та какво за желанията ? Изпълнявам си ги. Сега реших , че ще се занимавам с друго, не с основната си професия и го направих. И т.н., и т.н.....
Ани, не знам за теб, но аз не се отказвам лесно. На 62 все още мисля,че има доста неща за правене, но не в къщи, а навън сред хората. А,да, оптимист съм .
ПП. точно сега се върнах от купон с червен пелин,питка ,баница и сланинка. Ще си взема хапчето за кръвно и ще почета тук . После ще довърша една бутилка и ще пиша отчет по един социален проект. Към 1-2 ч ще си поспя до към 9.00 сутринта , щото съм сова и утре ще заведа ММ на Междузвездни войни /нали е събота все пак/.

[troll]

Много мислих дали да пиша.
Ми аз май съм изключение.
Нямам никаква болежка и не пия хапчета, а вино и бира и уиски. Готвя и похапвам. Теглото, в момента ми е наднормено, ма го свалям тихо и кротко.
Ям от всичко по малко.
Готвя по малко. Но често.
Гледам да е разнообразно.
Силен съм като бик и почти толкоз умен.
Смятам, че всички хора имат право на щастие в този живот и затуй аз, лично, избягвам тъпите, грозните и досадните.
Много уважавам религиите, сексуалните предпочитания и политическите пристрастия на всички, но предпочитам да ги упражняват свободно далеч от мен.
Харесвам обработката на първични матеряли, като дърво, метал. Особено с ръчни инструменти.
Харесвам градинарстването, ослбено в часта перфектно планиране, за което търся информация отвсякъде.
Плодовете на градинарстването ме принудиха да погледна по-серьозно на консервирането ,а и готвенето.
Всичко туй се вписва в моя бъдещ живот като пенсионер, а ми носи радост и сега.
В живота винаги избирам най-мирното решение, но съм винаги готов за нечии чужд избор.
Рядко се ядосвам. Предпочитам да ядосвам тези, които се опитват да ме ядосат.
А за староста ... очаквам спокойно нещата, които не мога да променя.