Лиственица (Larix) Larch

[mugofrodo8]

Листвениците (Larix) са род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство Лиственичеви (Lariceae), разпространени в хладните части на умерения пояс на Северното полукълбо. Те са едни от преобладаващите растения в тайгата на Русия и Канада.Това са листопадни едри бързорастящи дървета достигащи на височина от 15 до 50 м. , които въпреки че се определят като иглолистни по някои фитоморфологични белези спадат и към широколистни . Клонките са диморфични - дълги (10-50 cm) с по няколко пъпки и къси (1-2 mm) с по една пъпка. Листата са игловидни, широки до 1 mm и дълги 2-5 cm. Те са разположени спирално по дългите клонки и в гъсти струпвания от по 20-50 иглички по късите. През есента игличките пожълтяват и падат, оставяйки дървото голо през зимата. Репродуктивните органи се появяват по върховете на скъсените клонки (клъстери). Шишарките на лиственицата са дълги 1-9 cm, зелени или лилави, като покафеняват 5-8 месеца след опрашването. При около половината видове люспите на прицветника са дълги и видими, а при останалите — къси и скрити между семенните люспи. Северните видове имат по-малки шишарки (1-3 cm) с къси присеменници, а южните — по-дълги шишарки (3-9 cm), като най-дългите шишарки и присеменници имат най-южните видове в Хималаите.




Дървесината на лиственицата се цени, заради нейната здравина, водоплътност и трайност. Висококачествени трупи се използват за строителството на яхти и други малки водни съдове. Лиственицата, обикновено видовете Larix decidua, Larix kaempferi и Larix laricina, често се използва за отглеждане на бонсай. Съвременната систематика разделя род Лиственица (Larix) в 3 таксономични секции и около 25 вида и 7 подвида от които в Европа естествено се среща само един - Larix decidua ( Европейска лиственица) . В нашата страна няма естествено разпространени лиственици , но отдавна и широко се култивира като декоративно - парково и горско дърво Европейска лиственица (Larix decidua). Култивирана извън ареала и европейската лиственица не расте добре и бива нападана от различни гъбни и насекомни неприятели , като причина за това се явява предимно грешки , произтичащи от непознаването на биологията и . В България европейската лиственица се култивира отдавна на различни места , предимно в планините (Рила,Витоша,Стара планина,Средна гора и др.) но не навсякъде резултатите са задоволителни главно поради лошия производ на семената и поради несъобразителността към екологичните и изисквания . Много добри резултати са получени при култивирането и в Рила и Витоша . Днес повечето видове от род Лиственица показват добро развитие при висока атмосферна и почвена влажност на добре дренирани - песъчливо-глинести почви на добре припечни и осветени места в цялата страна над 300 - 500 м надморска височина . От Японската лиственица (Larix kaempferi) няколко екземпляра показват добър растеж главно в планински частни градини на надморска височина над 1000 м. Останалите сортове като : Larix gmelinii (Даурийска лиственица) , Larix laricina (Аляска или Канадска лиственица ) , Larix sukaczewii (Руска лиственица ) , Larix sibirica (Сибирска лиственица) и много други не показват въобще добър растеж на територията на Европа . При европейската лиственица са известни много форми ( вариетети ) които се различават по формата на стъблото , по големината на шишарките и др. Често тези форми имат различни екологични и растежни особености - познаването на които има определено значение за нейното развъждане. Най - известни в лесовъдството са три вариететни форми : Алпийската, Судетската и Полската лиственица . Като декоративни дървета най - подходаящи в по ниските части на страната до към 300 м могат да се отглеждат всички плачещи и вещерски форми на вида Larix decidua ( европейска лиственица) - Larix decidua 'Pendula' , Larix decidua 'Repens' ,Larix decidua 'Puli' ,Larix decidua 'Krejča Mutation' и много други .

[calico]

айде, хора, качвайте снимки по темите, нека се напълни и да гледаме, дори и стари снимки, няма значение

МугоФродо, пак поклон за колосалния труд, който положи за този раздел

[isa]

Добре, айде аз да започна с моята пендула

Larix decidua pendula



При мен в планината на около 600 м. надморско равнище се развива чудесно. На три години е вече. От първата година оправям един дефект- 2 от общо 5-те присадки /ларикса е на присадка 1.80 м./през пролетта ненадейно защо изсъхнаха. От подложката избиха по-късно няколко клончета и аз оставих едното да расте като го привързах с тел. На следващата година го поокастрих защото знам че избили от подложката клони трябва да се режат, за да не отнемат силата на присадката. Да ама аз оставих едно и се опитвам да го държа под контрол, за да коригирам след време това



От тази страна обикновено не снимам и не показвам ларикса, но вече има подобрение. От останалите живи присадки избиха странични клончета които също увивам с тел около стъблото и чакам да се оформи хубава корона.

На същата тази снимка отдясно на пендулата е Larix kaempferi Diana.
С него сгреших, поръчах го заплесната по една снимка на която впоследствие установих че има съвсем друг ларикс, който е по-малък и би станал в композиция с пендулата. А Диана расте със страшна сила и ставала огромно дърво. Сега през уикенда премерих прираста за една година- 70 см. Абсолютно задължително ще го преместя.

Тук / снимка от събота/ се виждат и двата ларикса, доколкото могат да се видят от снега и малко натурийки.

[ljuboznatelna]

При мен на опеченото поле обаче картинката е по-различна Още повече, че горния слой насип е доста песъчлив.
Пролетта, докато е влажно, пуска нови клонки, но те не успяват да пораснат достатъчно. Долните пък съхнат. И така се получава фризура а ла Тина Търнър

[Светката]

Красавицата ми

[Димана]

Светка, от кой вид е твоята, на колко години е, къде я гледаш и, последен въпрос, откъде я имаш?

[pepelqshka71]

Larix decidua pendula




От поръчката от Витрофлора 2014г. На присадка 150см. Не съм го пипала. Голям ми е красавец, но искам да постигна ефекта на Светката. Да го режа ли, кога и как?

[ljuboznatelna]

Те изглеждат почти еднакво?

[pepelqshka71]

На Светката е по гъста някакси.
Тоест да продължавам да не я пипам .

[незабравка]

По принцип плачещите ларикси са симпатяги големи,но на Светката има и някакъв особен чар- ,като че нещо в извивката на клоните ли,що ли,нещо неуловимо пък пленява.