Не веднъж съм се жалвала за "блатцето" в двора и поради тази причина често ровя за информация по темата кои иглолистни биха понесли много влажни местообитания, където подпочвените води са високи и се задържат в почвата, без да има добър дренаж. Днес попаднах на ето тази статия (
източник: https://coniferlover.wordpress.com/2010 ... /#comments):
Иглолистни за екстремно сухи или влажни места
Макар че повечето иглолистни предпочитат идеалната почва – добре дранирана, влажна глина, има и такива, които биха се справили добре в почти блатисти или в изключително сухи места.
Повечето ели и цуги не са толерантни към прекалено мокри или много сухи почви.
Не малко иглолистни дървета могат да понасят много влажни, почти блатисти почви. Може би най-толерантни към влажни почви са разновидностите наTaxodium , като например "Cascade Falls" и "Peve Yellow". Също така сортовете Thuja occidentalis като „Degroots Spire“, „Hetz Wintergreen“, „Holmstrup“, „Rushmore“ и „Smaragd“ понасят влажните почви добре. Сортовете Thuja plicata като „Canadian Gold“ и „Virescens“ също са толерантни към много влажни почви. Таксодиум и туя често се срещат в блатисти или заблатени места в естествените им местообитания. Въпреки че тези иглолистни дървета всъщност предпочитат добре дренирани почви, те са в състояние да оцелеят и в блатисти райони, където могат да се представя доста по-добре от много други видове.
Други иглолистни толерират средно влажни почви, такива, които са заблатени, но в крайна сметка успяват да изсъхнат; също така места в ниското, където дъждовната вода се стича, но се и отича, без да се задържа. Някои от най-добрите иглолистни за подобни местообитания са различните смърчове, като Picea abies ‘Pendula Major’, Picea glauca ‘Pendula’, Picea mariana ‘Aurea, Picea pungens ‘Fat Albert’, Picea pungens ‘Hoopsii’, и Picea pungens ‘Montgomery’. В природата, Picea glauca and Picea pungens често се срещат в края на потоци или на брега на езера. Изненадващо е, че Picea glauca и Picea pungens също понасят доста добре и сухи места. Повечето видове Larix предпочитат достатъчно влага и също биха били добър избор за тези влажни, но не и заблатени местообитания. Примери за това са Larix decidua „Horstmann Recurved“ и Larix sibirica „Conica“. Larix laricina често се среща на блатисти места, но повечето видове Larix не обичат блато.
От друга страна, някои иглолистни дървета се представят добре в много сухи местообитания. Отново повечето от тези растения биха предпочели умерено влажна, но добре дренирана почва, ако им бъде даден избор, но ще понесат и сериозно засушаване. Някои хвойни са отличен избор за сухи, песъкливи или каменисти почви. Примери са Juniperus communis ‘Effusa’, ‘Green Carpet’, ‘Kalebab’. Juniperus horizontalis също е много толерантен към сухи почви. Освен хойните, и много борове са добър избор за песъкливи, силно дренирани и сухи почви, особено двуиглените и трииглените представители. Някои добри разновидности за сухи места са Pinus banksiana ‘Uncle Foggy’, Pinus leucodermis ‘Emerald Arrow’ и Pinus leucodermis ‘Mint Truffle’, Pinus mugo ‘Big Tuna’, ‘Slowmound’, и Pinus mugo ‘Tannenbaum’ и ‘Sherwood Compact’, също както и Pinus nigra ‘Helga’ и Pinus sylvestris.
Повечето иглолистни дървета, които са толерантни към сухи почви, трябва да се поддържат достатъчно влажни, докато се установят. Трябва обаче да им се осигури допълнително поливане във времена на голяма суша. Много петиглени борове като Pinus strobus, въпреки че предпочитат много добре дренирани и дори песъкливи почви, всъщност не са толкова толерантни към изключително сухи места. Повечето растения, които са толерантни към много сухи почви, също така са толерантни и към алкални почви.