Re: За една голяма уста
Публикувано на: Фев 9, '19, 19:16
Имам някакъв смътен спомен, че се закачих за тази тема в началото, после дали защото не бях влизала отдавна, бях забравила. И сега я преоткрих! Никога не съм чела нечия тема наведнъж , от начало до край, без прекъсване, и без да загубя интерес.
Лалелче, ти си истинско съкровище! Тук с едни луковици събра толкова хора, които те четат с широко отворени очи, предлагат рози, съпреживяват.....
Толкова близко и мое усетих увлечението ти по рисуването, калиграфията ми припомни как пишех всичко в училище - поръчения, бележници, плакати....Как си уших с ръчната шевна машина сватбената рокля, как плетях блузи до ръкавите, и ги зарязвах. Гоблени не съм шила, защото си знам, че никога няма да ги завърша.
А като видях местенцето в Руен, разтупка ми се сърцето. Това е една голяма моя любов от пръв поглед. Ти не ги усещаш точно така нещата, но аз стъпих на едно такова място, търсейки имот за татко, и се влюбих безпаметно! И ако живеехме в апартамент, щяхме да обърнем света и да си го купим!
Татко се отказа, реши че не му е подходящо, имаше някакви неуредици с пътя и разрешението за строеж ("вилата" трябваше да се изгради наново), беше достатъчно евтино, но ние нямахме тези пари. Бях поразена от хармонията на това място, където човек не беше пипал нищо цели четири години. Дядото си беше отишъл от този свят, но на закачалката висеше куртката му, чехлите бяха до вратата.Стоеше къщичката на кучето, зайчарниците.
Дърветата раждаха дюли,яблки, лозите грозде, независимо, че всичко беше прорасло и обрасло. Нищо не беше покосено от болести, нямаше и червеи. Сравнението с моята продукция направо ме смаза, ние пръскаме, и пак нямаме. Смокинята не беше измръзнала като при нас. Имаше ток, вода, единственото неудобство беше, че се слизаше до имота по стръмна пътека. Но ако сега собственика се навие да го продаде на същата цена, имаме възможност, ще го купим. И нищичко няма да пипна, освен да направим някаква барачка за спане, и да ходим там в най-големите жеги. Ще си седя на верандата и ще гледам невероятната гледка вечер към града, ще си окося само една пътека да минавам, и нищо, ама нищичко няма да пипна. Обичам я тази дивотия! Е, може някоя роза, но не обещавам да я гледам. Все пак, декар двор е, няма да изтърпя, ще бодна нещо.
Лалелче, ти си истинско съкровище! Тук с едни луковици събра толкова хора, които те четат с широко отворени очи, предлагат рози, съпреживяват.....
Толкова близко и мое усетих увлечението ти по рисуването, калиграфията ми припомни как пишех всичко в училище - поръчения, бележници, плакати....Как си уших с ръчната шевна машина сватбената рокля, как плетях блузи до ръкавите, и ги зарязвах. Гоблени не съм шила, защото си знам, че никога няма да ги завърша.
А като видях местенцето в Руен, разтупка ми се сърцето. Това е една голяма моя любов от пръв поглед. Ти не ги усещаш точно така нещата, но аз стъпих на едно такова място, търсейки имот за татко, и се влюбих безпаметно! И ако живеехме в апартамент, щяхме да обърнем света и да си го купим!
Татко се отказа, реши че не му е подходящо, имаше някакви неуредици с пътя и разрешението за строеж ("вилата" трябваше да се изгради наново), беше достатъчно евтино, но ние нямахме тези пари. Бях поразена от хармонията на това място, където човек не беше пипал нищо цели четири години. Дядото си беше отишъл от този свят, но на закачалката висеше куртката му, чехлите бяха до вратата.Стоеше къщичката на кучето, зайчарниците.
Дърветата раждаха дюли,яблки, лозите грозде, независимо, че всичко беше прорасло и обрасло. Нищо не беше покосено от болести, нямаше и червеи. Сравнението с моята продукция направо ме смаза, ние пръскаме, и пак нямаме. Смокинята не беше измръзнала като при нас. Имаше ток, вода, единственото неудобство беше, че се слизаше до имота по стръмна пътека. Но ако сега собственика се навие да го продаде на същата цена, имаме възможност, ще го купим. И нищичко няма да пипна, освен да направим някаква барачка за спане, и да ходим там в най-големите жеги. Ще си седя на верандата и ще гледам невероятната гледка вечер към града, ще си окося само една пътека да минавам, и нищо, ама нищичко няма да пипна. Обичам я тази дивотия! Е, може някоя роза, но не обещавам да я гледам. Все пак, декар двор е, няма да изтърпя, ще бодна нещо.