За една голяма уста
- Lalel4e
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2518
- Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
- Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
- Дал благодарност: 605 пъти
- Получил благодарност: 562 пъти
Re: За една голяма уста
Това е постоянното състояние на малкия ни син - нежност. (Е, когато не се цупи, но това я мн. рядко)
Кученцето се казва Бойко, много мило същество и много ми напомня (по характер) на кученцето, което имах едно време - Джина:
Иде, как бих могла да го спестя... Три дни съм настръхвала само при мисълта, че такова същество пъпли нейде из Пловдив... да се чуди вече човек врабец ли прелита или муха... Страшилище!
Пък и както ММ ми каза веднъж: "Ти си пълна с противоположности!" - влече си ме
Иначе, днес разбрах - това било Нилска водоплавка, храни се с малки рибки и жабки - който иска да пита чичко Гугъл за по-подробно инфо, че да не си пълня темата повече със страхотии
Снощи изрових едни стари снимки от село, ммм... когато имам повечко време ще подбера и ще ги пусна. Ето, започвам страницата с хубости и надявамсе скоро няма да имам неприятни неща за показване
Моето представяне в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC2qiRn ... I5o9nT8RCw
Блог: Цветята, времето и вятъра
Re: За една голяма уста
и ДОБРОТА! бих добавила като гледам снимката отново
Сега, преди да си започнала да качваш следващите снимки, живо ме интересува ти оня сандък от предната страница напълни ли го вече? Щото ако си - си търси немедленно още един! Не питай, намери сандък
Re: За една голяма уста
Лалелче, луда жЕно! Моля те, обичам те, не пускай повече такива същества! Имам ужасна фобия! Горда съм, като смачкам дребен бръмбар върху цвят от роза. Това лято убих 2-3, дето ми превзеха и изядоха цветовете. Цял баир ме чува, видя ли дълъг зелен скакалец ...
За "поничката" , дето ти е подарила виртуално Идич, умирам ! Това ти трябва на теб, да ти укроти размислите и страстите! Котките го умеят, ако си нямаш - взимай! Иначе ще запълниш и банята със сандъци!
За "поничката" , дето ти е подарила виртуално Идич, умирам ! Това ти трябва на теб, да ти укроти размислите и страстите! Котките го умеят, ако си нямаш - взимай! Иначе ще запълниш и банята със сандъци!
"Нека бъдем благодарни на хората,които ни правят щастливи, те са вълшебните градинари, които карат душите ни да цъфтят."
- Lalel4e
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2518
- Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
- Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
- Дал благодарност: 605 пъти
- Получил благодарност: 562 пъти
Re: За една голяма уста
Напълно си права, Clock-4e, напълно! Добричък си ми е, сладък добродушко и много нежно гушка и веднъж му казвам: "Все ми идва да ти викам Пухчо, ама ти си толкова клечав, че хич някак си не ти отива" а той: "Нищо, това не пречи да ме наричаш ПУхчо" и аз: "Защото това е вътрешното ти състояние, нали!" такъв е сладур...
А за сандъка... не съм сигурна че сФанах дълбокомислената идея... само в случай, че си му хвърлила око, да знаеш - просто го скрих обратно в това същото му състояние с все паяжина отгоре му, защото не ми стигна акъла да правя каквото и да било с него на тоя етап. Иска ми се да имаше и втори, и пети, ама едничък е, даже хептен идея си нямам отде се е взел, нямам спомени за такива вещи от детството (прилича малко на сандък за оръжие... )
И аз те обичам!
Против фобия от насекоми препоръчвам три дни пренареждане на керемиди - действа безотказно и протича в следните три етапа:
Ден първи: Вдигаш керемидата с два пръста, виждаш паяк отдолу и я мяташ настрани - упражнението се повтаря докато ти изтръпнат пръстите.
Ден втори: Вдигаш керемидата с три пръста, щот другите два не ги чувстваш и виждаш отдолу паяк - изчакваш да видиш накъде ще тръгне . Ако тръгне към ръката ти, мяташ керемидата, ако тръгне в обратна посока, просто го оставяш да си отиде щот нямаш сили да мяташ сичките керемиди настрана.
Ден трети: Вдигаш керемида (с другата ръка) и виждаш отдолу паяк. Просто го изтикваш от керемидата със свободната ръка (така или иначе вече не я усещаш... )
Ден четвърти е само за проверка - ако все още гледаш дали изобщо има паяци по керемидите, значи терапията трябва да се продължи с покрива на съседите
Иначе по отношение на сладките животинки имам следната философия: Докато нямам двор, където душичката да излезе поне да се изпика на воля, не вземам нищо! В апартамент животно - не! Пробвахме с едно сладко зайче, измъчихме се и ние, и то. ОБИЧАМ ЖИВОТНИ, но ... засега се задоволявам с наличните насекоми - за други нямам условия
Иначе, да са изфукам още малко, ааайде, от мен да мине :
ММ ми купи седло
вече е малко реставрирано от моя милост и изглежда така:
Сега си чакам коня!
Моето представяне в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC2qiRn ... I5o9nT8RCw
Блог: Цветята, времето и вятъра
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15816
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 710 пъти
- Получил благодарност: 1479 пъти
Re: За една голяма уста
Ситуацията ми напомня един стар виц.
Каубойска кръчма в дивия запад. Вратата се отваря с трясък и влиза много ядосан каубой, който изкрещява:
- Кой боядиса коня ми зелен???
- Аз - на бара се е подпрял огромен мъж с пура в уста и още по-огромни пищови.
- Дойдох да Ви кажа, че е изсъхнал и вече може да го лакирате
Каубойска кръчма в дивия запад. Вратата се отваря с трясък и влиза много ядосан каубой, който изкрещява:
- Кой боядиса коня ми зелен???
- Аз - на бара се е подпрял огромен мъж с пура в уста и още по-огромни пищови.
- Дойдох да Ви кажа, че е изсъхнал и вече може да го лакирате
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Lalel4e
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2518
- Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
- Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
- Дал благодарност: 605 пъти
- Получил благодарност: 562 пъти
Re: За една голяма уста
Моето представяне в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC2qiRn ... I5o9nT8RCw
Блог: Цветята, времето и вятъра
Re: За една голяма уста
Ехааа! Седлото е супер! Непременно да снимаш и коня!
Сандък не искам Друга ми е идеята, ама за нея ще мина на лични
Сандък не искам Друга ми е идеята, ама за нея ще мина на лични
- Lalel4e
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2518
- Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
- Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
- Дал благодарност: 605 пъти
- Получил благодарност: 562 пъти
Re: За една голяма уста
Ха честит ми форумски РД!
На този ден преди година съм дръзнала да пиша за първи път. Сетих се да погледна, понеже на 19. 10. 2017 г. - незабравима дата за мен, седнах да садя луковиците дето ги домъкнах от село миналото лято
Та някъде по това време почнаха цветарските ми лудости
Върнах се назад и поразгледах началото на темата. Спомних си вълненията около първите пролетни нослета по моите луковици
И в сандъка, и в саксийките, и в бурканите с вода - всичко цъфна и беше прекрасна цветна пролет.
Вашите вълнения около моите бесни набези по пущинаците са вдъхновяващи!
Отново е октомври - врме за нови луковични приключения. Тук мога да отбележа голям напредък - от около 200 луковици миналата година, тази съм стигнала до около 400!
Proud with myself
Някои планове се промениха. От идеите, които сте ми дали за моето далечно село, установих, че съм изпълнила една - хамака!
Опитали сте да ме убедите, че вилното ми място е идеално за лалеената (лелеяната) ми полянка. Аз бях силно притеснена да заравям луковици на онова недружелюбно бърдо, но се престраших да експериментирам с два нарциса.
Сега, година по-късно, явно съм асимилирала идеята, или просто съм притисната от обстоятелствата - 100-те лалеени луковици няма да се съберат на терасата, ако ще да я напълня с пръст на два етажа
Напоследък започнах едни плахи прибежки към вилното пространство, скоро ще кача снимчици. Засега съм снимала само три неща, които са ме впечатлили при последното посещение:
Игликата, която купих миналата година и мислех, че е някакъв кекав сорт-еднодневка (като повечето купени цветя, които умират до седмица), не само че е жива, ами и се пробвала да цъфне, милата, втори път, есента. Нищо, че е в окаяно състояние, пресрамих се да я покажа - все пак е герой! (А аз съм за бой... ама това е друга тема )
Хризантемата, също купена, на два пъти почти изтървана от засушаване, също е съживена и пълна с пъпки
И едно саморасло седумче, което аз много харесвам като вид и смятам да го развъдя на по-големи площи:
В заключение само ще кажа, че тази есен повечко ще слушкам и ще си набуча лука на вилата!
Ехх, исках да звуча по-жизнерадостно, а ми е едно такова ...носталгично - както всяка есен .
На този ден преди година съм дръзнала да пиша за първи път. Сетих се да погледна, понеже на 19. 10. 2017 г. - незабравима дата за мен, седнах да садя луковиците дето ги домъкнах от село миналото лято
Та някъде по това време почнаха цветарските ми лудости
Върнах се назад и поразгледах началото на темата. Спомних си вълненията около първите пролетни нослета по моите луковици
И в сандъка, и в саксийките, и в бурканите с вода - всичко цъфна и беше прекрасна цветна пролет.
Вашите вълнения около моите бесни набези по пущинаците са вдъхновяващи!
Отново е октомври - врме за нови луковични приключения. Тук мога да отбележа голям напредък - от около 200 луковици миналата година, тази съм стигнала до около 400!
Proud with myself
Някои планове се промениха. От идеите, които сте ми дали за моето далечно село, установих, че съм изпълнила една - хамака!
Опитали сте да ме убедите, че вилното ми място е идеално за лалеената (лелеяната) ми полянка. Аз бях силно притеснена да заравям луковици на онова недружелюбно бърдо, но се престраших да експериментирам с два нарциса.
Сега, година по-късно, явно съм асимилирала идеята, или просто съм притисната от обстоятелствата - 100-те лалеени луковици няма да се съберат на терасата, ако ще да я напълня с пръст на два етажа
Напоследък започнах едни плахи прибежки към вилното пространство, скоро ще кача снимчици. Засега съм снимала само три неща, които са ме впечатлили при последното посещение:
Игликата, която купих миналата година и мислех, че е някакъв кекав сорт-еднодневка (като повечето купени цветя, които умират до седмица), не само че е жива, ами и се пробвала да цъфне, милата, втори път, есента. Нищо, че е в окаяно състояние, пресрамих се да я покажа - все пак е герой! (А аз съм за бой... ама това е друга тема )
Хризантемата, също купена, на два пъти почти изтървана от засушаване, също е съживена и пълна с пъпки
И едно саморасло седумче, което аз много харесвам като вид и смятам да го развъдя на по-големи площи:
В заключение само ще кажа, че тази есен повечко ще слушкам и ще си набуча лука на вилата!
Ехх, исках да звуча по-жизнерадостно, а ми е едно такова ...носталгично - както всяка есен .
Моето представяне в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC2qiRn ... I5o9nT8RCw
Блог: Цветята, времето и вятъра
- МГХ
- Наркоман
- Мнения: 10086
- Регистриран на: Окт 4, '12, 23:28
- Местоположение: Русе
- Дал благодарност: 347 пъти
- Получил благодарност: 918 пъти
Re: За една голяма уста
Хубаво си е при нас, ама вече си го разбрала. Хич не ни и слушай, но независимо от това идеите ще ти се раждат от нашето бръщолевене. Пък после други и така ... няма край.
Другата година ще се заровиш и в темата за плодните дървета...и т.н.
А иначе ... радвам се, че намери форума и ...нас.
Поздрав от Русе / цветята са от моя РД / за да видиш колко още неща можеш да садиш на ранчото ....
Другата година ще се заровиш и в темата за плодните дървета...и т.н.
А иначе ... радвам се, че намери форума и ...нас.
Поздрав от Русе / цветята са от моя РД / за да видиш колко още неща можеш да садиш на ранчото ....