За една голяма уста

[ljuboznatelna]

Забравила съм кога цъфти аубриетата, имах отдавна, когато започнах да запълвам скалния кът и имах слънце. Тази е от едни чужди сандъчета , които трябваше да се запълнят със сакъзчета. Дожаля ми да я изхвърля, няколко вече раздадох, останаха две. В саксийки ги набутах.В момента имат цветчета тук там. Бяха зарязани без поливане, но пак добре са се справили. Два цвята е.

[ljuboznatelna]

Е, синьото е лилаво

[libra]

Идеята е да не пресъхват.По това време те са в почивка ,както и лалета и нарциси .Корените са им изсъхнали в почвата.
Твоите явно добре са се справили с този режим или може би не са пресъхвали .Всъщност ,не знаем купешките дали да вадени и съхранявани по коректен начин.Твоите са и много тлъстички ,охранени.

[Lalel4e]

Е, синьото е лилаво

Е, жалко!
Тъкмо се залепих за синичкото Ама нищо де - каквото е - няма да артисат Ще ги прилапам и дано се чувстват добре при мен! Пък дано и семенцата ми покарат, пък ако има и някоя синичка между тях ехеее
___________________________________________________________________

Либреее, три дни кълвах темата за грижите по лалетата и акъла ми са взе!
Миналото лято така хубавко си държах луковичките в едни хартиени кесийки... Че даже и ако помня къде изобщо са били... и нито тебешир, нито мухъл! А в темата едни ужасии - та градуси, та влажности... добре поне че хлебарките не ги ядат

Да не мислиш са били под 25 градуса?? Ц! Абсурд! Сигурно съм ги държала на терасата, където в жегите и над 35 става...
Напъвам се, мисля, мисля и... абе последно бяха в едни пластмасови кутии... отворени, разбира се, но... нещо такова

Oх, добре че сте вие двечките да ме разсейвате, че днес съм като гладно кученце - такъв свеж ден и сигурно всички са по градините, пък аз само обикалям наоколо и скимтя

[libra]

Луковиците от лалета,нарциси и прочее държа в хартиени пликове в сутерена,където не е кой знае какъв хлад .Ама ,от къде по-хладно .Лалета и нарциси не вадя всяка година ,не е това моята представа за кеф от градина.Някои лалета изчезнаха ,но мисля от сляпото куче .

[Lalel4e]

Чета, чета, и не че много разбирам, но тези дни стигам до извода, че нещата са мнооого специфични за всяка отделна градина и всеки градинар. Вчера бая се спекох като изчетох неволите ви по лалетата... но днес отново ме обзе оптимистично настроение.
При всеки е различно.
На един му се скапват луците от нищо, друг няма проблеми. (А дори и от едни и същи места ги купуваме, поне една голяма част.) То почви, то температури, вредители...
При мен на вилата е песъчливо, каменисто и с много котки. Заради кое точно не знам, но нямам сляпо куче. Така че нямам шанс да придобия съседските лалета по легален начин

За ваденето и саденето вас ви разбирам - имате големи градини, пълни с всякакви красоти, постоянно имате много работа в тях и луковичните са ви една мъъъничка частица от пъзела.

При мен общо взето друго няма
Пък и да има, почти не го виждам, щото от две години съм вманиачена по лука. За мен ваденето и пренареждането на лаленцата е преживяване по сила и възторг равносилно на цъфтежа им. Да се ровя в пръстта, да усещам луковиците в ръцете си... Ако можеше, щях три пъти в годината да ги вадя и да ги садя по различни начини!

Ако се чувстват добре при моите условия - оk. Ако решат да се скапват.. еми каквото такова!
В краен случай ще наблегна на бабешките неуморими лалета и пей сърце!
В края на краищата това е хоби - трябва да ме радва!

[ljuboznatelna]

Вади, вади. Аз моите защото не ги вадих, остана ми само един вид. Защото са хибридни ли, защото много поливаме ли....Иначе от сляпото куче съм ги защитила.

[Lalel4e]

Еееми, днес съм го ударила на писане - ще ме търпите
Готвя, притичвам до лаптопа, чета, пиша, беж обратно до печката и така

Сега пък открих темата за природосъобразното земеделие и ме затресе още по-силно!
Отне ми около половин час да проумея що е то сидерати и накрая разбрах, че някой се е сетил за това мнооого преди мен
Скоро си мислех дали няма избуяващи тревисти, които не се вкореняват дълбоко и безотказно и които да отглеждам, за да използвам после за компост/мулч или просто да оставям в почвата да се разлагат след прекопаване. И ето - то не само имало, ами и някой се е сетил ехеее къде преди мен - чак наука са направили хората!

Чудя се обаче дали на моето място може да се очаква каквото и да е тревисто да избуи
Даже коприва не вирее там - явно й е прекалено сухо. Не знам.

От друга страна някъде ми мина през погледа че луковичните не обичат ...азот ли беше, какво беше??
Еми то си е много важно не просто да ториш, а да знаеш с какво ториш и защо! Зависи какви култури ще отглеждаш там и какви нужди имат те, нали?
Ох, ох, май ще ме гонят от къщи
Отивам да чопля темата за сидератите!

[Еличка]

Лече, нямам много време тези дни, ама погледнах - между вечерята, банята. Хубаво пишеш, разказваш (с думи и снимки) , на един дъх да те изчете човек. Може и да съм пропуснала, ама далече ли е това място? Не ходите често... Защо не изчетеш темата за сухоустойчивите растения на Ноелче. И съвет от мен - на всичко, дето ще посадиш, без твоите луковици, от които нищо не отбирам, слагай тераует. Най-сетне, след две години борба и мъка, двора на вилата ни започва да прилича на градина. А колко растения загубих от тази липса на почва
П. П. При нас беше същият пущинак и трагедия. Колко люляци, габъри, шипки и къпини сме изкоренили, уфффф.

[Lalel4e]

Благодаря, Еличка! Мястото е на 20 км от нас - не е чак толкова далече, но нещата са много индивидуални, то не е въпрос само чисто физически да е достъпно. Първо, там няма никакви условия - ток, вода, тоалетна... Дори самият двор все още е и голям пущинак и ако някой дойде с мен общо взето трябва или да копае, или да седи на някоя табуретка цял ден, а за тези дейности мераклии няма

Второ, като текнат и ангажиментите - едва успявам и веднъж седмично да се изтърколя до там.
Пък и 5 лв са си 5 лв (за гориво). Освен тези, които давам за лук и семки (ММ няма представа какви пари изсипвам за луковици - засега го убеждавам, че те много се размножават - ми така де - всяко лале като направи по 2-3 бебета - ето - утроили са се за година )
Clok4e (златна ) много ме спаси с тези 50 луковици дето ми ги подари миналата година - така оправдавам видовото разнообразие Като включим и разпада на хибридите като довод - ето ти защо всяка година имам все повече на брой и тооолкова различни лалета

Не че ММ не ме подкрепя или има нещо против, не! Кара ме да ходя даже, защото ми се отразявало много добре, но да не е твърде често, щото не може да диша дълго без мен .
Освен това смята, че там нищо няма да стане - бъхтя абсолютно напразно, ходя просто за да се раздвижвам и релаксирам (няма лошо), но резултати да не очаквам! Пък ако видиш ли някой ден успея да пооправя, той ще се чувства длъжен да осигури ограда, ток, вода.. и става много сложно

Ти как се справи за две години само?? Аз ако успея до есента да разчистя 1/4, ще съм супер горда от себе си!
Ааа - забелязах една подробност - пишеш в мн. число
Да предположа, че сте били двама - тогава излиза, че аз за 4 годинки може и да се справя... Ми супер, съгласна съм!!

Нещо, което не очаквах е, че там има видове, които мога да загубя, ако се втурна да сека, скубя и ровя безразборно. Ето - случайно разбрах за дивите орхидеи, после ирисите, последният път и оранжевата роза, дето можеше лесно да замине барабар с шипките и дивите фиданки между които се е навряла... Имам чувството, че трябва една година само да наблюдавам какво има там, че да не унищожавам напосоки. Все си мисля че няма какво повече да ме изненада и всеки път откривам нещо ново.

За сухоустойчивите мисля четох. И още ще чета. Засега не съм се засилила да зацветявам. Искам да разкопая, да се справя с плевелите, да подобря малко почвата, да я пресея, да я пренаредя, че засега е разпиляна така безразборно по скалата... Тук-таме е само по 10 см. Иска ми се да струпам по-дебел слой, като на места оголя скалата, но това са много трудоемки и дъъълги процеси...