За една голяма уста

[Тутти]

Обичам да чета твоите приключения. Забавно, с чувство за хумор, свежо. А лалетата са голяма поляна, всичко върви добре, ще ти обявим пръстите за зелени, ясно е. Розите също те харесват, я колко резници се подредили с листа и коренчета. Чудех се как с есправяш с толкова малки саксийки,,но виж ти каква градина пренесе от балкона на вилата. Поздрав!

[ljuboznatelna]

Според мен не е очеболец, имала съм и никак не прилича. И вчера пак скубах от моята марихуана, и да ти кажа, имаше и такива ластуни като твоите. Както и да е, тя си е много красива, стига да не ти покрие останалите. Там в онази пустуш ще ти радва окото.
В онзи двор, за който ти споменах, имаше пълна хармония, благодарение на това, че човек не беше се месил четири години.

[Lalel4e]

Скоро пак четох твоя разказ за онова място. Описваш го много идеалистично, но при мен не е така...
Може би там е имало повече почва. Пък и не е било толкова дълго без стопани - нашето от 20 години не е пипвано. Обрасло страшно много с шипки и дръвчета - повече от половината място е завзето. Особено голяма напаст е вишнака - върви подпочвено и из целия двор избиват фиданки. ММ като дойде всеки път му става лошо... Казва, че без багер няма да се оправи работата. Но няма да има багер. Няма да се инвестира в нищо там. Просто ще си ходя докато ми е кеф - за фитнес и за собствено удоволствие.
За капак почти в средата на двора има един орех и всичко под него (че и по още 2-3 м. встрани) е къпинак... Непристъпно място. Ужасен пущинак е всъщност - наистина!

Очиболецът май си е очиболец. Разгледах доста снимки в нета и повечето видове имаха доста различни листа, но видях и като моя. Доколкото знам Botan е доста компетентен, така че засега приемам неговото мнение до доказване на противното
Всъщност не знам дали ще се стигне до доказване - зависи очиболецът дали ще благоволи да цъфне, че да се види какво е точно, но за превземане на мястото мисля, че не може да става дума. Там нищо не вирее освен вишните. Много е сухо и много малко пръст. Повярвай, в сравнение със северняшкото ми село е истинска пустош! Там в Дунавската равнина дворът за 5 години е станал като джунгла. Най-ниската трева ми стига до коленете и расте по цимента . Там, където е пръстта, всичко е над метър и половина!

И въпреки, че трия повече, отколкото пиша, пак става много дълго, а не съм изказала и половината на това, което искам
Мисля си тези дни кога ще се видим с вас на живо - семейно И все изникват нови и нови неща - сега покрай края на учебната година пак всичко е много динамично. Един ангажимент отпада, на негово място - три нови. Като онази ламя от приказките, дето като й отрежеш едната глава, на нейно място порастват три

[ljuboznatelna]

Ааа, щом Ботан казва, нямам право да споря, имам му 100% доверие!
Ние сме ви на път, освен ако не минавате през Тракия ,на път за вашето местенце, но и от там сме лесни.
И онова местенце е пущинак и руини, но ние го гледахме с романтични очи, вперени в бъдещето, когато може би някой щеше да има сили да се пребори и с къпините. Всъщност най-хубавото си беше гледката.

[Lalel4e]

хаха, да, така е - гледката

Обичам да чета твоите приключения. Забавно, с чувство за хумор, свежо. А лалетата са голяма поляна, всичко върви добре, ще ти обявим пръстите за зелени, ясно е. Розите също те харесват, я колко резници се подредили с листа и коренчета. Чудех се как с есправяш с толкова малки саксийки,,но виж ти каква градина пренесе от балкона на вилата. Поздрав!

Туттиии

[desunie]

Лече, много обичам да те чета. Чувствам се като
любопитно дете и някой ми разказва приключенска история с неочакван край и развръзка.

[Lalel4e]

Ейй, не остава време за тая тема! Ту на вилата, ту в поръчките - тази година вече сериозно прекалих с лалетата...

Имам много за наваксване с историите.
Само да си кажа, че снимките могат още малко да се увеличат ако се отворят в нов (под)прозорец и се кликне върху тях с лупичката.

Всеки път си мисля, че няма повече буболечки, които да не съм виждала, и всеки път някой ме изненадва! Това не знам дали е оня "Голям син бегач", (дето май някъде четох, че е защитен), но е голям красавец и ще си го покажа:



Нещо, което недоразказах:
Един от миналите пъти отидохме на вилата семейно (е, почти... без големия син). И по едно време малкия набара купчината влажна пръст, която току-що бях пресяла и взе да се рови и да я мачкоти. Баща му си беше взел работата там, щото не смогва - пишеше нещо на лаптопа, но по едно време скочи и вика: "Ще си поиграя малко със синчето!" И като клекна до него в пръстта... взе да я мачка като глина (а тя глинесто-песъчлива) и изпод ръцете му "излезе" ей това зайче:





Малкия, разбира се, се побърка от кеф


Такаа...
Следващият път като отидох, преди да започна работа, направих проучвателна обиколка на двора и съседния пустеещ парцел.. Вече си имам два вида дива орхидея. Всъщност, тя си е май същия вид, но има две разцветки - открих и по-бяла. Пръснати са в изобилие из целия съседен парцел:



Освен нея се загледах в доста други интересни цветенца.. Има едно, което не е кой знае колко атрактивно отдалеч, но с изключително интересни цветове:





Не знам дали представлява някаква ценност, има го в две или три разцветки - бяло, цикламено и мисля още едно по-лилавеещо... ох, вече забравих

Открих и тези ириси в изоставения двор. Не знам дали са се самозасадили или са прелетели семенца, но мисля да си ги присвоя когато там се местят ирисите. Забити са под едни храсталаци, едва ли се чувстват добре. (Опитвам се да си оправдая присвояването )



До ирисите намерих и това:
Не съм достатъчно компетентна, но тези месести листа ми се сториха познати...



И в моя двор има саморасли ириси, мислех, че са бебета и няма да цъфтят тази година, но последния път като отидох ме изненадаха:



Този бръмбарляк ме посрещна върху лилиума. Предполагам че огризката е негово дело, но бях твърде заета да го разглеждам (а май и той - мене), а когато реших, че най-вероятно е вредител и е добре да го ликвидирам, той беше безследно изчезнал (явно си е направил правилни изводи...)



Единият ми седум беше цъфнал:
(Не знаех, че седумите цъфтят.. (Колко още много неща не знам... :sgigle:))



Eто още няколко красиви дивачета:





Това керемиденкото е много ситно, и то е в още два цвята мисля -бяло и цикламено.

Шипките са много красиви в цъфтеж и ухаят на рози:







А на изпроводяк - този облак - като недоизяден захарен памук, боднат ей тъй в небето - сам самичък, като стожер на здрача...

[ljuboznatelna]

Леле, страхотен заек! Сигурно е било голямо забавление!
Имаш си чудесни местни цветенца Да ти се чуди човек защо правиш поръчки То после ще иска треперене, плевене, поливане....

[Lalel4e]

Леле, страхотен заек! Сигурно е било голямо забавление!

Имаш си чудесни местни цветенца Да ти се чуди човек защо правиш поръчки То после ще иска треперене, плевене, поливане....

Ами...
Аз затова само луковични...
Съседа на три пъти ми предлага маркуча да си полея (защото ние още нямаме вода там), а аз се чудя как да го убедя, че нямам нищо за поливане

Като цяло смятам да се огранича с луковични, рози, божур (имам един от свекървата - щом е оцелял 20 години без грижи, значи ще го бъде )
Сложих един клематис, а хризантемите са експериментални - засега обаче вървят прекрасно. Миналогодишната е в отлично състояние, игликата също. Имам си саморасли ириси, значи и ирисите ще оцелеят... ми то се оказа, че всъщност не съм се ограничила много...


Люб, братчеда на марихуаната, който ми подари, се чувства прекрасно при мен



Загуби долните две листа при пресаждането, но ги прежали бързо и е свежар
Ще ми е много весел спомен, благодаря!

[Lalel4e]

Вече взех повечко да се отпускам да пиша по другите теми и не помня кое къде съм казала, пък хем искам да си събера всичко и в моята тема, хем се притеснявам да не се повтарям прекалено...

Тази седмица ме тресе яко луковичената треска! Ама якооо...
Сън не ме лови, сънувам луци и лалета... По-миналата нощ сънувах, че на село има още необран чесън от баба
Изобщо... както каза Гео... пиша се бегАла...

Та като нямам какво друго да правя вкъщи, ровя в саксиите - първи под обсега ми попаднаха кокичетата. Имаше още някое и друго непожълтяло листо, ама сърце мъжко юнашко не трае... Разрових, гледам луковиците - чудни!!! ОГРООООМНИ

Тук снимах една "нормална" (тази вляво) - такива ги донесох от село преди две години. Средната е с бебе, обиколката е 10,5 см, а крайната вдясно (без бебе) е с обиколка 7,7 см



Видях че корените им още са свежи, затова другите ги оставих в саксията да дозаспят.

Междувременно - да се изповядам, че и да не вземете да си мислите за мене, че съм кой знае какво чудо зеленоръко: успях да унищожа няколко китки! Две иглики дадоха фира Подведоха ме - май ги преторих. Ама какво ги правят в тези магазини не знам - купуваш я с цвят в диаметър 7-8 см (!!!) и се чудиш възможно ли е да е иглика това нещо изобщо... Прибираш я вкъщи и тя почва да линее. Поливаш - листата избледняват. Засушаваш - издребнява. Наторяваш - изгнива... ейййй!!!

Имам загуби и при луковиците - не съм се разминала без изгнили лалета. Засега при бебетата и бурканите, ама то аз градина нямах, та... Две ми изгниха в сандъка, а на вилата още не съм извадила всички, но имах едно интересно явление... Тъй като от много акъл есента белязах всяка луковичка с шишче, набучено с острото нагоре (това имаше и друга цел - да няма място де да се дупят котаците да акат...), та по едно време (лалетата още цъфтяха), забелязах до едното шишче две дребни спаружени листенца - тръгнало е лаленцето, но нещо го е пресякло и изсъхнало. Разрових - викам да изкарам ако има гнилоч - да не се разпространява. Ровя, ровя и стигам до... напълно здрава, едра луковица... Сега като казвам... ако помня и къде съм я сложила...

Посях есента лавандула в една кутийка - ама да ме питате защо есента - ми за да си блъскам главата !!! Взе че поникна, ама зимата ха тук на тъмно, ха там на топло... Поливаш, не поливаш... накрая ми станаха такава тежест тия поници, че почти се зарадвах като загинаха

Садя без да правя сметка че ще порасне и после само пъшкам и прескачам.
Насях есента и теменужки... само че в една кутийка за еднократна употреба - 10х20 см, 4 пръста дълбока... ама я натъпках - викам си то нали ще разсаждам... Теменужки в единия край, метличина в другия и в средата изсипах един цял пакет карамфили някакви, дето им изтичаше годността и даже не се надявах да покълнат.
Да, ама покълнаха! Мнооого. Не ги пресадих навреме, избуяха, зацъфтяха (без карамфилите). Ето ги метличините с последната фрезия и теменужката - домашно отгледани в една никаква кутийка



(Увредена е, разбира се - как няма да е... То в такова кутийче наблъскано с още 10 теменужки, 50 карамфила и 5 метличини как да расте нормално?! Как е цъфнала изобщо се чудя! Само теменужките разсадих - при разделянето останаха почти без коренчета, но се държат. На слънце клюмват веднага, но на сенчица се съвземат.)


Ешеверийчетата... Пепеляшиии! Едното е избило 4-5 наведнъж от едно листо


Ирисите... - реших се да ги лепна в темата за ириси, а вие взехте, че ги харесахте
Изобщо не подозирах, че ще имам ириси!! Забелязах ги преди 3-4 седмици като се наврях в отдалечения край да сека дърветата. (Три дни бях с лека температура и световъртеж и като се ядосах, грабнах една брадва и така добре се раздвижих... всичко ми мина )

Листаците на ирисчетата бяха едни дребни и хилави, мислех, че тази пролет за пръв път растат (пък нищо не знам за ирисите - може и така да е ) Не очаквах цъфтеж, но ме изненадаха. Аз до тази пролет и листата им не разпознавах, та за малко да ги изпотъпча





Какво още - божур, карамфилчета и една розичка - оцелели от свекървата - повече от 10 години без надзор.



Някой иска да се снима



Карамфилчетата съм пропуснала, ама то не че има много какво да се покаже. От най-ситните, ароматни.

Розичката ми е изключително скъпа
Kaто дете се влюбих в една такава в съседния двор. Ситна, огнено-жълта с оранжева жар по края на листенцата. После видях, че свекървата има същата на вилата, но не там, където е тази и с годините беше заместена от шипка. Беше ми много тъжно до миналата година, когато с изненада забелязах, че е единствената оцеляла роза, но на съвсем друго място. В голямата си еуфория изобщо не съобразих да я бележа, защото без цвят не мога да я различа от шипките наоколо. Притесних се, че може да съм се отнесла и да съм я изкоренила с някоя шипка, но миналата седмица видях, че още е там, жива и цъфти - едва се вижда измежду листака на шипките и едно младо дръвче, но тази година ще разчистя около нея



Тук просто ми хареса светлината:





И на изпроводяк прецъфтялата дива орхидея контражурно на залязващото слънце: