За една голяма уста

То че се знаем, знаем се, ама все пак :)...
Публикувай отговор
Аватар
Lalel4e
Баш кафе майстор
Мнения: 2517
Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
Дал благодарност: 603 пъти
Получил благодарност: 552 пъти

За една голяма уста

Мнение от Lalel4e »

Здравейте и от мен!

Темата ми е вдъхновена от Аника, която се е захванала с една голяма лъжица (пожелавам й успех), аз пък си имам една голяма уста...
Както се казва, всичко, което хвърчи, ми се яде :lol:

Трудно ми е да се представя накратко... Не трудно, невъзможно ми е! :lol:
И понеже съм много раздвоена... как се казва това когато искаш две противоположни неща? - Биполярно разстройство? :lol:
Ще пробвам да се представя накратко и после надълго - за хора, които обичат да четат за живота на другите и имат време за това.

Родена съм в Русе, повече от 20 г. живея в Пловдив - омъжена, с две деца (момчета), но дълбоките ми корени (да се изразя по градинарски), са на село. На 41 съм, живея в апартамент и си нямам градина :cry:.
За щастие наследих имота на село от покойната си баба (къща с двор около 1300м2), но пък за нещастие много рядко ходя до там, въпреки че е само на някакви си 320 км от Пловдив, или точно защото е на цели 320 км според останалите мъже вкъщи :D (Тук правя една малка задявка с пола, защото сме се събрали такива едни... никой не обича женската работа, но само аз си нямам основателна причина за това :lol:)

Имам твърде много хобита, увлечения, способности дори, и няма как да дам воля на всичките. Затова съм си оставила няколко за след пенсия ;). Градинарството беше едно от тях до момента, в който изрових луковиците на баба си (около стотина на брой...)
Никога не съм харесвала хилавите й лалета и зюмбюли, но когато поех в ръце тези дребни лукчета, които като малки утроби са заключили в себе си цялата тайна на цветята от детството ми...
Не се сдържах и реших да ги взема в Пловдив, да ги посадя в саксийки, кутийки, кофички, чашки и т. н., за да видя какво ще излезе от тях и догодина пак да ги върна обратно в градината, където за съжаление няма как да им се радвам. Засега.

Ако не успея да ги уморя, ще споделям своите вълнения с вас тук.
Зарибиха ме луковичките. И то яко. От там и името, което закачливо съчетава Lale и lel4e. (И с двете нямам почти нищо общо :lol: )

Еми това е засега - "накратко"...
Аватар
Lalel4e
Баш кафе майстор
Мнения: 2517
Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
Дал благодарност: 603 пъти
Получил благодарност: 552 пъти

Re: За една голяма уста

Мнение от Lalel4e »

Ето го и дългия вариант:

При все че потъвам от срам като гледам вашите прекрасни цветя и снимки, озаглавени с имената им по сортове, а аз мога да цитирам само латинското наименование на повета :lol:, имам наглостта и да разправям за себе си надълго и нашироко...

(Всичко на всичко имам няколко саксийни растения (нецъфтящи), които отглеждам най-спартански - слънце не виждат, а вода - веднъж в месеца лятото и през два зимата... но нямат умиране. Едно подобие на палма, подарена от любимия, който нямаше идея, че става над 2 м... и аз, за да не го травмирам с излишно залесяване вкъщи, потискам бедната палмичка и почти съм я превърнала в бонзай - вече десетина години не е прехвърлила 50 см... Освен тези имам един оцелял клематис на село и две рози - всичките живи не по моя вина :lol:)

Моето увлечение към градинарството е много младо - само на два месеца. Започна в момента, в който изрових луковиците на баба...
Всъщност не. В този момент може би лумна неудържимия огън, но всичко започна далеееч, далеч по-рано и аз не мога да не си разкажа (такава съм си, може би трябваше да се кръстя Мара Подробната - повече щеше да ми отива...)

Всичко започна преди мнооого, много години, когато наблюдавах как баба ми си пресажда цветята или каквото там правеше с тях. Вземаше саксийки, пълнеше ги с рохкава пръст, затъпкваше внимателно коренчетата на младите растения, поливаше и - готово. Не се стърпях, намерих една малко счупена саксия и си издействах разрешение за ползване. Повторих нейното упражнение с първото крехко растение от градината, което ми попадна пред погледа. Когато отново отидох на село моята саксия се кипреше до тези на баба, прилежно обгрижена. Нейните крехки мушката като че ли още се бореха за място под слънцето, докато моето "цвете" преливаше от саксията и сякаш светът му беше отеснял.
Оказа се бурен...
От тогава мама започна да казва, че имам зелени пръстчета. (Тук се чувствам длъжна да вметна, че на света не трябва да има градинар, който да не е чел "Тисту, момчето със зелените пръстчета" - световна класика - детско книжле, което се излапва бързешком и съдържа, според мен, цялата философия на градинарството, произхода на цветята и тяхното предназначение :))
Дядо ме чакаше за посаждането на всяко ново дръвче, тъй като вярваше безпрекословно в моите свръхестествени способности.

Обичам миризмата на пръстта откакто прочетох "Тайната градина" (втората задължителна книга в живота на един градинар). Там за първи път срещнах идеята, че пръстта мирише хубаво. Обичам да копая, да се ровя в пръстта, да ора и всичко, всичко свързано с тази странна субстанция, от която сме създадени и към която бавно пътуваме... сякаш тя е връзката между живота и смъртта... (Тук се самопрекъсвам.)

Според баща ми да копая било нещо, от което самата ми физика се нуждае (каквото и да значи това).
Според мъжа ми проблемът е психически...:lol:
А според мен няма нищо по-хубаво от това да твориш нещо красиво с ръцете си и ако в това се включи движение и физическо натоварване, насладата става цялостна.
Тайната градина се превърна в една моя мечта, скътана някъде в подсъзнанието. Да има едно такова диво място, което да облагородя, да възродя и да гледам как се променя то и аз... е, осъществи се - сега имам един запустял двор, пълен с буренаци. :lol: Едва намерих вратата - също като в книгата, но скрита не зад бръшлян, а зад повет (който се е борил с това злобно растенийце, само той знае за какво говоря).
Повет, бъзе и коприва... не бях виждала в такива мащаби! Пак се самопрекъсвам.

Прилежно прибрах свещените луковици на баба в една НАЙЛОНОВА КЕСИЯ, и след два-три дни ми хрумна гениалната идея да отворя нета да поразгледам някакви идеи какво да правя с тях по-нататък. Прочетох няколко полунаучни статии, попаднах на едно уникално определение: "Луковиците изглеждат точно като лук, но са изпълнени с много енергия и магия." :lol:...
Едно от първите неща, които научих беше "Никога не слагайте луковиците в найлонова кесия!" Измъкнах ги набързо... имаха фин бял слой, но май не бяха повредени. То ще си покаже напролет :|

Прибрах ги в Пловдив и ги оставих в хартиени торбички да отлежават до октомври. (А през това време събирах кофички от кисело мляко за бъдещата домашна градина).

Междувременно, съвсем инцидентно попаднах на едно магазинче, на чиято врата пишеше "луковици" (пишеше и други, излишни неща :lol:) и съвсем съзнателно нахълтах. Пред погледа ми се изправи цял един луковичен свят. Цяла една стена със снимки на уникални сортове с невероятни форми и всевъзможни цветове. Реших да обогатя жалката колекция на баба с малко благородни холандски лалета. Първо наблегнах на класиката и, за да има повече разнообразие, взех по една луковица, после ме обхвана една такава здравословна параноя че може да не покълнат всички, та реших да взема по две... абе напълних една кесия :|
Прибрах се и се усетих, че исках да сложа няколко луковици само във вода експериментално, но не исках там да попадат най-хубавите и единичните сортове, а всички бяха на едно място и нямаше как да ги различа. Еми... пак минах през магазинчето и купих още няколко.
После обаче видях минзухарите :shock:
Тук, в този форум. Вие сте виновни! :svekurva:
Срам не срам, пак се запътих към райското магазинче.

След като се презапасих с всякакви луковици, от една горичка си накопах пръст, която би била достатъчна да се посади дърво :lol: и я замъкнах вкъщи. Все пак винаги мога да изхвърля излишната, но пък трудно да си набавя допълнително.
Отделих един цял блажен ден, слънчев октомврийски ден, в който се настаних на терасата с една голяма лъжица в ръка (не съм яла луковици, просто още си нямам градинарска лопатка) и обгазявана от последната любима песен на големия ми син, започнах едно разпределение, едно ровене, едно садене, едни надписи, едни списъци... Напълних 4 кофи колкото средни саксии, една около 20-литрова бака от латекс, 15-тина кофички от кисело мляко, една от конфитюр, десетина чашки и... ми свърши пръстта. Свърши ми пръстта! :shock: А половината луковици още не бяха засадени!!! :shock:
Айдеее... пак в гората и пръст за още едно дърво.

Сега чакам да съмне и отивам да садя :)

А дотогава ще преровя отново темата за луковете, тъй като в главата ми още е една голяаааама каша :eeeh:
Надявам се, че пръстчетата ми все още са "зелени"...
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: За една голяма уста

Мнение от Гео, граф »

Е на тва му казвам аз представяне :nod: :daaa: !!!
Респект, Лалелче :sbow: !
И добре дошла :shi: :tzvetentze: !

Щастлива съм, че се появи още един обстоятелствен, подробен, обаятелен, самопрекъсващ се (това точно не ми харесва де :sneee: ), прекрасно пишещ, с чувство за хумор и автохумор съфорумец, на който ще следя всеки следващ пост и ще възлагам надеждите си за постоянство и дълбоко закотвяне във форума :swait: ! Мнооого ми харесаха и двата варианта, ако се напънеш, сигурна съм, че ще сътвориш и трети 8-)

И все пак е хубаво да знаеш, че те чакат тежки месеци. Идва зима, в която няма кърска работа и народонаселението се отдава на блеещи мечти, на поръчки и точене на лиги по всевъзможни сърцеразлупващи китки. Тъй като това място съществува вече отдавна, част от людете са минали през твоите трепети, обръгнали са на изгнили луци, мухлясали коренища, подсечен разсад и всякакви подобни ужасии, за да стигнат до заключението ''който жив остане, ще векува'' и, респективно, са спрели да се терзаят от градинарските неудачи. Само имай търпение, ще пораснеш и ти. Ако приемаш съвети, послушай кака си Гео - не се депресирай от великолепните форумни градини (така изглеждат под определен ъгъл и осветление, акуратно избягващи останалите натурии из дворовете), недей да искаш от всичко по много тутакси, тозчас и незабавно (просто щото не става), отпусни се на веселите форумни вълни и не се шашкай, когато тук-там видиш как се сритваме под масата или се джавкаме за глупости (както е във всяко семейство). Просто се забавлявай :angelche: !
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Димана
Кафе машина
Мнения: 3082
Регистриран на: Яну 29, '11, 16:59

Re: За една голяма уста

Мнение от Димана »

Лалелче, момиче приказливо!!! Много ми беше приятно да прочета представянето ти. Ще стане градинар от тебе, да знайш...Човек, който вижда в луковиците утроби, ще прави градина от сърце! Засадиш ли нещо в почва. каквото и да е, видиш ли го как расте...край, заразата те е пипнала. Онази, хубавата, заради която сме всички тук!
Добре дошла! :tzvetentze:
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: За една голяма уста

Мнение от Гео, граф »

Отново се върнах да препрочета представянията и да коментирам по тях, щото не се удържам на волните съчетания.

1. Това за голямата уста не ме изненадва никак, защото тук малки усти няма. Детсъвика всички сме като девственици - искам мъж ма, мамо, искам го сега, искам го веднага Изображение!

2. В този форум биполярни разстройства няма. Има полиполярни. Ще те поразят със сигурност :twisted: .

3. Като си нямаш наблизо градинка (320 км са си проблем!), действай пред блока. Мога да осигуря всевъзможни съвети и известно количества материали за целта. Разгледай моята тема :arrow:

4. По въпроса за множеството хобита смятай, че си попаднала баш на място. Подфоруми за готварство, фотография, музика, пътешествия, шев и кройка, декупажи, домашни любимци и т.н. бол, а каквото го няма - създавай го :daaa:

5. Изучаването на латински не е задължително, но помага. Щеш не щеш, с течение на времето ще започнеш да говориш на този мъртъв, а всъщност напълно жив тук във форума език. Не на последно място така си тренираме паметта до степен да не помним нашенските имена на китките :sgiggle:

6. Два месеца градинарство, ровене в пръстта за бабините луковици, безпаметно купуване на растения и влачене на кубици почва откъдето ти видят очите, са обещаващо начало. Пиши се бегАла :tzvetoman: ! А бурените са най-благодатните китки - това също предстои да научиш 8-)

7. Споменаването на две книги в един пост веднагически те праща в литературния подфорум. Там споделяме четени книги, любими автори и жанрове, цитати, наши творби, а освен всичко друго пишем и роман :!:

8. Повечето ни мъже (ММ, НМ) споделят мнението на твоя (ТМ) за психическите ни проблеми, свързани с копане/садене/вадене/разместване, но някои подхождат с разбиране към тях, а не малко поемат нашия път (или поне се заемат с моравите и ги бранят нахъсено от нашите попълзновения).

9. Форума ще бъде все по-виновен. С течение на времето ще развиеш зависимост, която си е вид наркомания :angelche:

10. Последно - ако до сега не си се подплашила и избягала с 200, мятай се в морето от информация, питай (винаги ще се намери някой да ти обясни), пиши и се забавлявай. Ако пък се престрашиш, сформира се пловдивска група за рождения ден на форума :sitwasntme:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Lalel4e
Баш кафе майстор
Мнения: 2517
Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
Дал благодарност: 603 пъти
Получил благодарност: 552 пъти

Re: За една голяма уста

Мнение от Lalel4e »

Благодаря за милите думи, Гео!
Добре заварила!
Трети вариант мога да напиша и без да се напъвам :lol:, но ще ви го спестя. Засега ;)
Една самопоправка: луковиците ги писах 100тина на око, без да съм ги броила, а днес като седнах да садя останалите, се оказа, че само те са толкова :shock:
Повечето изглеждат здрави, някои са видимо живи, има 3-4 мухлясали и 1-2 втебеширени - не е беда.
Втората доза пръст е на свършване и най-страшното за мен през дългите зимни месеци е дали мъжете ще успяват да прескачат всички кофички и пр. на терасата или ще ги сметнат за подова настилка...
Надявам се да няма жертви и от двете страни :lol:
А вашите прекрасни градини само ме радват! Хубаво е че има такива хора на тоя свят. Търпение имам, а и многото ми ангажименти няма да позволят лукса да блея (за мечтаенето не могат да ме спрат), обаче от всичко по много няма как да не искам! :lol:
Почвам да пестя за догодина ;) И да си търся градина. Вече обмислям околоблоковото пространство...
Аватар
Lalel4e
Баш кафе майстор
Мнения: 2517
Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
Дал благодарност: 603 пъти
Получил благодарност: 552 пъти

Re: За една голяма уста

Мнение от Lalel4e »

Еха, мн. сте бързи - аз докато стихоплетствам... Благодаря Диманче, Гео - за съветите, ще посетя почти всики линкове /наркоманията малко ме плаши :lol:/, но малко по-късно, че не успях да набуча всички луци
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: За една голяма уста

Мнение от Гео, граф »

Втората доза свършила. Ми ше свърши я, тия растения не могат да растат във въздуха :swink: ...

Това за пестенето...хм, една приятелка ми вика: бе ти една дреха като хората нямаш, а само китки и книги купуваш. Пък на мен ми хуууубавооо! Въпрос на приоритети :scool:

По-нататък (като затънеш здраво в наркоманията), ще ти изпратя творението на Милена02 по въпроса за създаването на една градина. Обичам да посрещам новичките с него :twisted:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Lalel4e
Баш кафе майстор
Мнения: 2517
Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
Дал благодарност: 603 пъти
Получил благодарност: 552 пъти

Re: За една голяма уста

Мнение от Lalel4e »

Гео, граф написа:Това за пестенето...хм, една приятелка ми вика: бе ти една дреха като хората нямаш, а само китки и книги купуваш. Пък на мен ми хуууубавооо! Въпрос на приоритети :scool:

По-нататък (като затънеш здраво в наркоманията), ще ти изпратя творението на Милена02 по въпроса за създаването на една градина. Обичам да посрещам новичките с него :twisted:
Аз от дрехи отдавна съм се отказала :lol: То гоблени, то бои, то платове, та прежди..

А за наркоманията - аз съм си затънала от дете, само отлагах. Можеш да ме посрещаш смело ;)
Аватар
Lalel4e
Баш кафе майстор
Мнения: 2517
Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
Дал благодарност: 603 пъти
Получил благодарност: 552 пъти

Re: За една голяма уста

Мнение от Lalel4e »

Моята "тайна градина". (Тя е два метра под това, което се вижда ;))
Изображение
Публикувай отговор

Обратно към “Представете се”