Добре заварили!

[Гео, граф]

... и тези три снимки съм аз, да!

Не е психоанализа, а психотерапия, знам аз, нали съм от същия отбор бе, шиле

[vanina_g]

Еличкааа, няма какво повече да кажа, те по-сладкодумните от мен са го казали - всичко при теб е ПРИ-КАЗ-НО!
И защо ти се подмазвам аз, като една явна кукундрила - моля, моля, моля, за някое коренче от мащерката, ако и когато я разсаждаш! Завидях на Гео за нея, твоята също изглежда приказно, а аз уморих вече една
Какво ще кажеш, става ли

[Еличка]

Ванинче , пращай веднага адрес за мащерката! Толкова се радвам, ако мога да дам нещо! От мащерката си имам плантацийка, точно до двора, така че има! Ако почвата ти е много богата, сложи под и около корена чакъл и камъчета!!!
П. П. И да я кръстиш на мен, ей, подмазвачке , за да ти е наречена!

[мечтица]

Елче,градината ти постено се оформя в прекрасно кътче,а след година,две,ще бъде райско местенце
Въх...(нищо че съм кукундрила под прикритие) и аз да се подмажа
Влюбих се в твоята млечка,
от снощи сън не ме хваща,вече си я представям в алпениума.
Ако имаш едно коренче в излишек,с голяма любов бих я приютила.
А пак от мен,каквото желаеш,на есен можем ще направим размяна

[Еличка]

Мечтице, оформя се, ама всичко още е в детската градина, а така ми се искаше изведнъж да стане. Но, както сме писали, цветята и децата ни учат на търпение. Идва и денят, когато ни се ще отново да са мънички и да се грижим за тях.
Тази млечка си взех миналата година от една скала в Родопите. Имаше много, огромни туфи. Аз откопах само две бебета, беше ме страх да не би да не им хареса при мен, а те растат. Сега прецъфтява и май ще направи семенца. Ако разберем как и кога се сеят, с радост бих я размножила Ако някой има идея, нека каже.

[мечтица]

Елче,ти събери семена,да има,ще ги пробваме.
Но щом казваш че от Родопи,през юли синът ми обеща да направим едно екскурзионно пътуване из тоя край
тъй че ще отварям очите на 4.
Леелеее,ще се наложи да взема със себе си саксийки и пръст

[Гео, граф]

Елче,ти събери семена,да има,ще ги пробваме.
Но щом казваш че от Родопи,през юли синът ми обеща да направим едно екскурзионно пътуване из тоя край
тъй че ще отварям очите на 4.
Леелеее,ще се наложи да взема със себе си саксийки и пръст

Мечтице, сетих се за Иса, която винаги има в колата си лопатка, ръкавици и достатъчен брой пликове за предвидени ситуации - спира, откопава, прибира в плика и продължава

[Еличка]

Леелеее,ще се наложи да взема със себе си саксийки и пръст

Мечтице, сетих се за Иса, която винаги има в колата си лопатка, ръкавици и достатъчен брой пликове за предвидени ситуации - спира, откопава, прибира в плика и продължава

То не е смешно, защото сутринта се почувствах безпомощна. Да ме пита човек защо нося гримове в чантата, като почти не ги ползвам. Сложи си една лопатка, все ще потрябва! Тръгвам одеве от вилата към града и решавам да мина по по-дългия път през гората. И попадам на един декар стелария . А тия дни замислих да бодна малко между люляците, дето нищо не вирее. Намирам пръчка, ама тя мокра, тц. Накрая с ръце едвам успях само едно коренче да извадя, пфууу!

[Гео, граф]

Чакай да ти разправям за Иса, Елчо. Пътуваме с нея и с децата ни (дъщеря ѝ и сина ми) към Дивчовото, тоест към градината ѝ. Селцето се намира по долината на р. Черни Вит, но за да се стигне до там, се минава по магистрала Хемус, през Ябланица, покрай Тетевен и т.н. Пътуваме си весело значи в едно жежко лято, ние двете отпред си хортуваме за китки, а дечурите мълчат, всеки забучил слушалки в ушите си. Слизаме от магистралата и точно се спускаме по завоите към Ябланица, когато внезапно Иса изкрещява: Какво беше това синьото??? и натепва спирачки. Ония отзад дойдоха отпред, изкараха си акълите, разврещяха се, разгеле че зад нас нямаше кола. Е, да, ама мястото тясно, няма как да спрем и да се върнем пеша 200 метра назад. Иса хладнокръвно продължава надолу още поне два километра, мантинелата между двете платна свършва, тя дава ляв мигач, обръща посоката и започва да се изкачва обратно към магистралата. Децата свирепеят отзад, тя кротко им предлага да слязат, щом не им харесва и те млъкват намусени. Качваме се на магистралата, ама там трябва да продължим към София и кой знае къде да обърнем, затова сладурката направи някакво нарушение (тук ми се губи как беше точно) и се озовава в гръб на полицейска патрулка ... Очаквах, че ще премине на пръсти покрай тях, ама не. Нашта спира, вдигайки прахоляк до бога, слиза и отива при катаджиите, говори нещо с тях, разменят усмивки, връща се и продължаваме по пътя към Ябланица. Питаме я защо слезе, а тя: Обясних им, че на четвъртия завой надолу ще спра на аварийки за пет минути, да не се притесняват, бързо ще свърша. Ние: А те? Тя: Кво те. Казаха добре. Ние: Не те ли питаха защо ще спираш точно на четвъртия завой? Тя: Питаха ме, казах им, че там има едно синьо растение, което ме интересува, те казаха добре и това беше... Откъм нас смаяно мълчание. Стигаме до четвъртия завой, Иса кара бавно с едно око в пътя, с другото в шкарпа, коли ни подминават и свиркат, тя деликатно ги сиктердосва, вижда търсеното синьо, спира на аварийки, вади от багажника лопатка, ръкавици и пликове и се емва по ронливия склон. Аз с нея естествено. Не помня какво беше синьото, бурен-красавец ще да е бил, откопахме 4-5 растения и таман се засмъквахме по плъзгащите се сипеи, те ти ги ченгетата. Карат бавно, очите им като чинийки за торта, аха да изпаднат от лицата им, а зад тях колона коли. Махаме им като на стари приятели, прибираме в багажника плячката и се подреждаме на опашката... Резултата беше нови китки за градината, две полусварени и нервирани до крайност деца, грубо около 10-12 километра навъртени повече, двама катаджии с интересен случай за разказване и една безкрайно доволна от себе си Иса ... Много ми липсва тя и пътуванията с нея, и градината ѝ, и приказките ни за какво ли не. За съжаление не мога да открия една нейна снимка пред гигантския ѝ мискантус зебрина, но затова пък намерих цупльовците

[Еличка]

Жестоко!

Това е любимия ми край, знаеш. Там винаги има какво да се откопае, а цупльовците не ги водим с нас ! Преди десетина години пътуваме с мъжа ми и гледам поляна с жълти минзухари и възторжено викам:
- Спирай!
- Пишка ли ти се? Айде на Тетевен на бензиностанцията.
- Спирай, гледай колко минзухари!
Той не спря, нямало как на това място. Тогава нямахме вила, просто исках да поседна до тези жълтурковци. Пет минути се обяснявахме, после аз му се разсърдих и половин час не му говорих. И десет години му напомням как не е искал да ми достави удоволствие! Ама тази година го предупредих, че видя ли хепатики някъде, ще спре, ако иска да обръща, ако ще да е след половин километър! И видях една полянка . Е, слязохме, той извади инструмент, плик. Взех си двечки, до тях чудна млечка, та и нея приютих.

А снимката с мискантуса съм я виждала. Това не се забравя!