Добре заварили!

[Еличка]

Еееех, Тутти! Колко мило ми стана, защото моето още не е градина, а детска градина. Както каза веднъж Клокич, фазата е "Алиса в страната на чудесата" - аюгата е по-висока от розите .
А иначе и аз обичам да си присядам на пейчиците, ама за кратко, току видя някой бурен и скачам.
Черпя по кафенце .

[ljuboznatelna]

Потънах в твоята приказка. Нагазила съм някъде в началото и съм останала там, и много съм пропуснала. Сега изобщо не ми се изплува, толкова е красиво!

[Гео, граф]

Аз пък не виждам снимките

[Еличка]

Оооооооо, Люб, благодаря ти от сърце, че си приседнала при мен! Стой си, а аз и критики приемам, така че никой да не се смущава.
Е, щеше да е наистина красиво, ако не правехме нещата "на парче". Ако можехме още първата година да оправим всичко, ако не ни се налагаше месеци да чистим боклуци и драки, ако имахме средствата, а не да редим пъзел. Амаааа, каквото такова. Така може и да е по-сладко, знам ли? Най-хубаво ми става, като ни звъннат приятели : "Може ли да дойдем на вилата?".

Аз пък не виждам снимките

А, не е голяма загуба . Нищо ново, просто си ги събрах тук на едно място.

[Emilly1212]

Еличка, много обичам да съм в твоята градина! Като видя снимките, ми става едно спокойно и добро на душата. Градината ти някак ми е усмихната, топла и уютна...също както си представям теб!

[Еличка]

Охооо, Емче ! Винаги си ми добре дошла, Слънчице! И аз така се радвам, като светне бялата оградка

[clock]

Еличе, или аз съм пропуснала или ти сега за първи път показваш гледката си от градината Планини, гори, ахаа и замирисва на бор. Знаеш ли, с такава гледка и едно цветенце да няма в градината пак му се пълни душата на човек. Седиш си на пейката и очите в планината, после погледнеш в градината и скочиш, на човек винаги му се иска красотата да е съвсем близо до него. Създала си много хубави кътчета. Представих си брезичката пораснала и шарената сенчица под нея, тревите развяли гриви, розите нацъфтели и отрупани с цвят! Имаш едни акценти, които страшно харесвам! Като глинените гърнета наредени върху капака на шахтата, стълбата подпряна на дървото, чайника закачен сякаш за малко. Едни ей такива неща, които само като ги зърна и знам, че е от твоята градина. Оставяш автографа си навсякъде, това искам да кажа И е хубаво, и е интересно, и е запомнящо се! Мда!

[Еличка]

Клокич, така го описа, сякаш всеки ден си тук. Имам една неземно любима феичка от форума ,знаеш ли как ме нарича, когато си говорим - Копитце
Ясно е, че и ти си козирог, Копитце Понякога, като те чета, се чудя аз ли съм го писала.
И нещо на уше - есенната ми роза Souvenir du Docteur Jamain расте, няма да ми вадиш твоята

[Lalel4e]

Леелеее,ще се наложи да взема със себе си саксийки и пръст

Мечтице, сетих се за Иса, която винаги има в колата си лопатка, ръкавици и достатъчен брой пликове за предвидени ситуации - спира, откопава, прибира в плика и продължава

То не е смешно, защото сутринта се почувствах безпомощна. Да ме пита човек защо нося гримове в чантата, като почти не ги ползвам. Сложи си една лопатка, все ще потрябва! Тръгвам одеве от вилата към града и решавам да мина по по-дългия път през гората. И попадам на един декар стелария . А тия дни замислих да бодна малко между люляците, дето нищо не вирее. Намирам пръчка, ама тя мокра, тц. Накрая с ръце едвам успях само едно коренче да извадя, пфууу!

Ма казвайте по-рано де!! Миналата седмица се борих в Родопите с една дива иглика... Успях да й отскубна само листата и ми стана много мъчно. Ма може ли да тръгна на планина без нож в пояса??
И млечка имаше в изобилие, бая й се чудих... но я отказах. Отнесох само едно миниатюрно седумче, за което бях сигурна, че ще се справи. Вчера се сетих, че съм го забравила в багажника... Ама в найлонова кесийка - нищичко му няма - и влагата се е запазила, пък то и без влага щеше да оцелее, ама така си е съвсем добре - днес го бучнах в едно саксийче да добрува

[nelka-nelka]

Елче, и от мен един сърдечен поздрав, макар и с огромно закъснение.
Много си харесах подбора от трите снимки, който е направила Гео, ще се връщам да разглеждам отново.