Пътеписите на душата ми

Началото, перспективи, развитие, до къде стигнахме, с какво можем да се похвалим
Публикувай отговор
Аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 17028
Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
Местоположение: София
Дал благодарност: 136 пъти
Получил благодарност: 468 пъти
Обратна връзка:

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Миша »

tili написа:Нали знаеш, че за хубави снимки няма насита :) :gush:
Подкрепям с две ръце! :daaa: :daaa: :daaa:
Благодаря за разходката! :tzvetentze:

Направо сякаш се пренесох в друг свят-на спокойствие и чистата, обичам старите къщи, носят спомен за домашен уют и топлина
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение
Аватар
vanina_g
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1460
Регистриран на: Апр 5, '16, 09:03
Местоположение: Пловдив
Дал благодарност: 3 пъти

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от vanina_g »

Панорамите са :potekoha:
Страхотен двор! Всичко пипнато с вкус! Много красиво Ида! :tzvetentze:
Малката Ида

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Малката Ида »

"...хей, Балкан ти наш,
колко мъки знаеш,
колко тайни криеш,
ех, Балкан, ти, роден наш!"

Моят Балкан! :sheart: :sheart: :sheart:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Поздрав най-сърдечен! :tzeluvka: :tzvetentze:
Аника
Кафевар/ка/
Мнения: 954
Регистриран на: Ное 6, '16, 22:49

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Аника »

Ха, наскоро се оплаквах на приятели колко ми е домъчняло за това място :tzvetentze:
iv.tarlen
Баш кафе майстор
Мнения: 2384
Регистриран на: Юни 7, '16, 16:45
Местоположение: Казанлък

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от iv.tarlen »

Ида, благодаря! :tzeluvka:
Малката Ида

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Малката Ида »

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


"Помниш ли бате старата къща?
Помниш ли двора и онези страшни гъски дето все ме нападаха, а ти все ме спасяваше. После дядо ги премести в задния двор.
Помниш ли как вечер се сгушвахме под тежкия юрган с фенерчето в ръка и си четяхме страшни истории чак докато съмне и закукуригат петлите.
Завъртахме глобуса със затворени очи и си избирахме място. На мен все се падаше Франция, а на теб Австралия. Как мечтаехме да избягаме от това село, в което нищо никога не се случва. Аз да видя Айфеловата кула, а ти кенгуру.
Мечтаехме да сме богати, без да знаем, че вече сме били.
Помниш ли колко горещи бяха летата? А зимата как копаехме тунели през снега за да излезем и да стигнем до училище? И как се учехме добре за да избягаме, когато пораснем и се научихме как се бяга, но не и как се остава. Не и как да се върнем у дома.
Но домът ни вече го няма бате. Баба и дядо вече ги няма. Чул си сигурно, но не успя да отидеш да си вземеш „сбогом”. И аз не успях... Знаеш – работа. Но сега като се върнах бате… Къщата се е срутила и всичко е разграбено. Обаче пейката е още там. Онази, същата, на която стояхме и брояхме звездите.
Все си представях как баба ще ни чака там, на вратата. Ще ни посрещне с усмивка и ще ни прегърне в топлата си прегръдка. Как обувките ни ще хрущят по чакъла докато бягаме към къщата. Ще седнем край печката на меката агнешка кожа, докато се пекат чушките, които набрахме от градината. Баба ще меси хляб на старата софра, а онзи котарак с дългите мустаци кротко ще мърка в краката й.
После дядо ще донесе дини от бостана – от онези най-сочните и ще ни даде средата, където динята е най-сладка. Такъв вкус по магазините няма бате. „Вкус” по магазините няма. Живот там няма. Има лъскави опаковки и ние избягахме заради опаковките, но нямаше кой да ни каже, че това е лъжа.
А яйцата колко вкусни бяха само. И хляба. И домашния суджук. А през есента, когато гроздето натежеше и се изпълнеше със сладък сок, големите го беряха и отиваха на казаните да варят ракия. Ние се въртяхме около тях и не разбирахме защо са толкова важни тези традиции, на които се опитваха да ни научат.
Вечер след дългия ден, преди да е мръкнало още, срязвахме домат, сирене и хляб върху вчерашния вестник и макар че храната беше малко, бяхме сити. Макар че работехме много и спяхме малко, бяхме отпочинали. Сега сме гладни, а имаме всичко. Постоянно уморени. Богати, а едновременно толкова бедни.
Помниш ли бате как се радвахме на малкото? А онази голяма, шарена лимка, дето все побеждаваше с нея, помниш ли я?
Липсваш ми, да знаеш. Липсва ми детството с теб. Свободата. Даже и тежкия труд ми липсва. Всичко! Чувствам се бездомна бате - като птицата без крака, която отлетяла и вече не можела да кацне. Не можела да се върне. И сега й оставало само да се носи по вятъра докато не може вече да лети и падне безжизнена на някое чуждо място... а пък в следващия си живот няма вече да вярва в лъжи, няма да отлита, няма да бяга..."
Мария Миразчийска - Мариачи
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 708 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Гео, граф »

Разрева ме, Малката...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Tanet
Кафе машина
Мнения: 4787
Регистриран на: Яну 13, '10, 11:52
Местоположение: Севлиево 5-а зона
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 1 път

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Tanet »

Ида, благодаря за споделения разказ. Много е вълнуващ...,но за хора от нашето и по-предходно поколение. Ние, поколението на прехода сме разкъсани между два свята и проблема ни е, че или не искаме или не можем да скъсаме с единия и да продължим в другия. Днешните поколения не биха се развълнували толкова защото в тяхната реалност е по-приемлива динамиката отколкото уседналостта. Те са хора на космополитното общество, в което едно от най-нормалните неща да пътуваш и да живееш не там където си се родил, а където избере душата ти. Аз също съм от "старите" и за мен все още важи "камъка си тежи на мястото" и " у дома и стените помагат", но не съм си изяснила още кое е по-добре -да има ли нации и държави или всички да сме едно цяло просто хора родени на тази планета. Събитията през последното десетилетие показват, че колкото и да да се опитваме още не можем или не сме дорасли да преодолеем деленето по раси и националности. Европа се опитва, но дали ще и се получи? Въпреки това, мисля,че те там на запад просперират защото не бягат от родните си места като нас, не отиват там където някой вече е направил битието по-добро, а сами си го градят и както повелява закона " ако вложиш определено количество енергия в нещо , тя се натрупва и води до качествена промяна". За съжаление в природата не остава незаето място, ако един вид освободи ареала си друг го замества, така ще стане и с България ако в нея не остават такива заради, които тя да носи името си. Другите нации ако и да мигририт, някак успяват да запазян национална идентичност, има китайски квартали, арабски квартали, италиански квартала, но май не съм чувала за български. Ние като че ли по-лесно приемаме чуждите традиции и загърбваме своите и така се претопяваме. Извинявай за лиричното отклонение, но напоследък все по-често разсъждавам защо така умираме като народ.... :tzvetentze:
"Истинските неща в живота, не са нещата"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]

градинките на "утринния покой"
Аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 17028
Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
Местоположение: София
Дал благодарност: 136 пъти
Получил благодарност: 468 пъти
Обратна връзка:

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Миша »

А мен пък ме е яд на такива разкази, вече никак не ме разплакват, звучат ми като живо лицемерие, какво се е изменило-нищо, за същото мечтаят таман като едно време, да избягат , тогава-към по-охолен живот, сега-към р омантиката на детството. Мога да пиша и сълзливо, обаче нямам време, само ще щрихирам основната си мисъл , като им е толкова мъчно за бащината/дядовата къща защо отидоха на онзи край на света и позволиха да се разграби бащино огнище? И защо сега, като били поумнели и виждали какво са изгубили, не дойдат да го вдигнат от развалините, онуй богатство още стои тук, и земята е същата, и птиците в небето се реят, само мазолестите ръце на бабите ни ги няма , тези баби, които трябваше да ги заместят отлетяха към по-лекото, ама не случайно я имаме тая приказка "Земята не ще молитва, иска мотика ", обаче мотиката прави мазоли, друго е някой да ти е прекопал градинката и ти само да береш истински домат :evil: Градили родителите ни, от тая същата земя със собствените си ръце правили тухли и градили дом , снадежда да го оглася детски смях и снахи и зетьове да го довършат, защото толкоз им стигнали силите на старите, да сложат основите, а ние загърбихме и труд , и мечти им, да гоним Михаля, предадохме ги, щях да кажа нещо, ама ме сви гърлото, че не върви така да се изказвам, грях е към онези, които зазидваха кръсчето в дувара да помнят идните от къде идват. съжалявам, че така накъсано е писанието ми, времето миъ е малко, а мисълта прелита преди да я хвана, както казва Гео, но ми омръзнаха тези сълзливи лицемерни вопли , оставиха бащино огнище цигани да го грабят ....като видя порутените къщи, още недовършени и сърцето ми плаче с кървави сълзи, за паметта на тези, които са ги строили ми е жал, не за другите...Че след война те Дом са съградили , а ние без война Родина разрушихме ...
Последно промяна от Миша на Сеп 1, '17, 10:39, променено общо 1 път.
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 708 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Гео, граф »

Ах, Танчеее, къде ме вкара и ти :sworried: ... Съвсем скоро с приятели коментирахме дали е редно да продължават в училище да се изучават Под игото и Мамино детенце или да се заменят със Записки по българските въстания и Бит и душевност на нашия народ на Иван Хаджийски (с когото в момента се запознавам за мой срам). С други думи докога ще предъвкваме темата за робството и ще се оправдаваме за недостойните си постъпки като народ с нея. И, да, права си, че следващите поколения имат своите си пътища, своите си книги, своите си герои - все различни от нашите. Което май показва, че остаряваме :sooo: ? Ми няма лошо, Sic transit gloria mundi, не ли :swink: !

В битността си на европейци (защото ние сме такива не по документи, а по географски, цивилизационни, етнокултурни и още куп причини) ние носим дълбоко залегналите в европееца черти и една от тях е вкорененото чувство за уседналост, даже бих казала еснафското ни привързване към земята, към родното място. Не еснафско в смисъл на дребнаво, а в патриархален смисъл. Защото европейското общество си е останало в някаква степен патриархално, бюргерско, поне до войните. Едва след тях започва свободното и активно движение на хора из континента и по света. Докато една Америка носи в корените си подвижността, мобилността на пионерите, както и безкрайното им многообразие като етноси, респективно ценности. А едно от условията за сравнително безпроблемна смяна на мястото, на което живееш, професията, която упражняваш, приятелите, с които дружиш, е именно тази подвижност. Или липса на усещане за корени, които виждаме в американското общество.

Питаш се ''кое е по-добре -да има ли нации и държави или всички да сме едно цяло просто хора родени на тази планета''. Аз не мога да ти дам еднозначен отговор, но ще си поровя из темата, защото също като теб съм я промишлявала. Само религиозните фундаменталисти могат да си позволят да отричат факта, че всички сме хора - един биологичен вид в безкрайно многообразие. За мен въпроса е по-скоро в нациите, не толкова в държавността. Защото отказвам да се съглася с новите евродирективи за уеднаквяване на всички етноси в съюза. Това ми намирисва на Оруел от Фермата на животните - "Всички животни са равни, но някои са по-равни от други", т.е. на нов вид тоталитаризъм. И най-малкия народ има свой принос в света. Не е задължително да излъчи от себе си велики учени, художници, музиканти, философи, спортисти... всеки народ носи традициите си, фолклора си, душевността си и те са различни от тези на съседа. В това е красотата на разнообразието и то трябва да се съхрани. Така си мисля аз. Опитах се да бъда максимално кратка, но не и изчерпателна, а темата е колосална...

Малката, оцапах ти местенцето, извини ме :sblush: !
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Публикувай отговор

Обратно към “Нашите албуми”