Пътеписите на душата ми
Re: Пътеписите на душата ми
Спасени и гладни!
Вече пораснали!
Моето пораснало момиче, Фифи !:liubov2:
Най малкия член на нашето семейство, Марко ....Марко Поло
Лято е!Отпуснете се и му се насладете!
Поздрав най сърдечен!
Вече пораснали!
Моето пораснало момиче, Фифи !:liubov2:
Най малкия член на нашето семейство, Марко ....Марко Поло
Лято е!Отпуснете се и му се насладете!
Поздрав най сърдечен!
Re: Пътеписите на душата ми
Какви вълшебни истории разказваш, Малка Ида...
Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш...
- Lalel4e
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2518
- Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
- Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
- Дал благодарност: 605 пъти
- Получил благодарност: 562 пъти
Re: Пътеписите на душата ми
Оххх...ххх...ххх... ...
(Това е ох-ено ехо, от онова дето се блъска дълго време в стените на сърцето и уж аха да затихне, ама не)
Откъде да я захвана?... Седнах тия дни и аз като примерна ученичка да попрочета, та почнах я тая тема от началото (до 29-та стр. почти всичко съм изчела), гледах и че съм писала тук-там малко 'де в несвяст... абе да, спомням си, че тогава не всичко ми хареса, но и не всичко бях видяла. Аз бих запазила малко по-див вид на градината, вярно, ама ти мен няма да слушаш! Имаш достатъчно безкрайно цветна душа и си създала достатъчно красиви неща, че да трогнеш бих казала всички, ама се сетих, че има хора дето не го умеят това нещо да се трогват. Гледах си бавно, спокойно и ме обзе една такава много благородна завист, която с всяка страница и снимка ставаше все по-малко благородна...
А пък като разбрах, че местенцето е в Красен... направо 'сякакво благородство ми са изпари
Зарадваха ме снимките на местността! Не знам как се чувстваш там като си родена в Балкана, ама на мен все повече ми липсва моя си край (аз съм от Русе и селото ми е на др. край на прир. парк Русенски Лом) и като видя снимки от хълмистите полета... ееех...
Много ме радва интериора ти и направо не ми стига акъла колко много неща си сътворила за дома. Аз само мечтая. Е, създала съм доста други неща, да, (имах наглостта да се поизфукам тук във форума една нощ пак в едно такова състояние на полу-несвяст ), обаче всичко при мен е някак си толкова разнопосочно и... ще ми се вече да имам едно такова местенце като твоето, където да лъха на мен
Много ми хареса работилницата - мечта! И бараката за инструменти...
...самопрекъсвам се
(Това е ох-ено ехо, от онова дето се блъска дълго време в стените на сърцето и уж аха да затихне, ама не)
Откъде да я захвана?... Седнах тия дни и аз като примерна ученичка да попрочета, та почнах я тая тема от началото (до 29-та стр. почти всичко съм изчела), гледах и че съм писала тук-там малко 'де в несвяст... абе да, спомням си, че тогава не всичко ми хареса, но и не всичко бях видяла. Аз бих запазила малко по-див вид на градината, вярно, ама ти мен няма да слушаш! Имаш достатъчно безкрайно цветна душа и си създала достатъчно красиви неща, че да трогнеш бих казала всички, ама се сетих, че има хора дето не го умеят това нещо да се трогват. Гледах си бавно, спокойно и ме обзе една такава много благородна завист, която с всяка страница и снимка ставаше все по-малко благородна...
А пък като разбрах, че местенцето е в Красен... направо 'сякакво благородство ми са изпари
Зарадваха ме снимките на местността! Не знам как се чувстваш там като си родена в Балкана, ама на мен все повече ми липсва моя си край (аз съм от Русе и селото ми е на др. край на прир. парк Русенски Лом) и като видя снимки от хълмистите полета... ееех...
Много ме радва интериора ти и направо не ми стига акъла колко много неща си сътворила за дома. Аз само мечтая. Е, създала съм доста други неща, да, (имах наглостта да се поизфукам тук във форума една нощ пак в едно такова състояние на полу-несвяст ), обаче всичко при мен е някак си толкова разнопосочно и... ще ми се вече да имам едно такова местенце като твоето, където да лъха на мен
Много ми хареса работилницата - мечта! И бараката за инструменти...
...самопрекъсвам се
Моето представяне в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC2qiRn ... I5o9nT8RCw
Блог: Цветята, времето и вятъра
Re: Пътеписите на душата ми
Еххххх....ххххх....ххххх....говори ми,говори!
Благодаря ти, Лалелче!
Моите бебета!
Поздрав най-сърдечен!
Благодаря ти, Лалелче!
Моите бебета!
Поздрав най-сърдечен!
Re: Пътеписите на душата ми
Ех, Малката Не пропускам нито една твоя снимка или разказ. Ти, момиче, сякаш не си от тези свят, ти си дар за нас. Обичам те!
- мечтица
- Кафе машина
- Мнения: 4886
- Регистриран на: Юли 4, '13, 08:31
- Дал благодарност: 612 пъти
- Получил благодарност: 817 пъти
Re: Пътеписите на душата ми
Прекрасни снимки на малки сладурани
И аз винаги с голямо удоволствие влизам в темата ти.
Не пиша често,но като Венче,не пропускам нито една твоя снимка.
И аз винаги с голямо удоволствие влизам в темата ти.
Не пиша често,но като Венче,не пропускам нито една твоя снимка.
Ние си мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той всъщност ни гледа отвътре - ЖИЛБЕР СЕСБРОН
-
- Наркоман
- Мнения: 11635
- Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
- Дал благодарност: 73 пъти
- Получил благодарност: 53 пъти
Re: Пътеписите на душата ми
Божеее,какви снимки си направила на малкото пухче !
Лалелче ,най-важно е нашето изживяване в/на градината .Не колко квадрата,не колко броя са и не какво е латинското им име ,а само и единствено какво е това за нас.Едва ли има някой ,който да не свързва градината си с детството си и китките на баба.И не точно какво баба е гледала ,а нашето безгрижие по онова време.
Лалелче ,най-важно е нашето изживяване в/на градината .Не колко квадрата,не колко броя са и не какво е латинското им име ,а само и единствено какво е това за нас.Едва ли има някой ,който да не свързва градината си с детството си и китките на баба.И не точно какво баба е гледала ,а нашето безгрижие по онова време.