Пътеписите на душата ми

Началото, перспективи, развитие, до къде стигнахме, с какво можем да се похвалим
Публикувай отговор
Аватар
макс
Кафе машина
Мнения: 3731
Регистриран на: Ное 13, '13, 15:08
Местоположение: София
Дал благодарност: 23 пъти
Получил благодарност: 52 пъти
Обратна връзка:

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от макс »

Иде влизам редовно ,но не пиша често не че няма какво ,но ще се повтарям ,снимките и творенията са ти Уникални ей тъй седа :shock: :potekoha: но много ми хареса тази гледка много си готина ;)
Изображение

Много сериозна но в същото време нежна :tzvetentze:
а и за реклама на кожени якета с естествени яки ставаш ;) :tzeluvka:
Аватар
Еличка
Кафе машина
Мнения: 3460
Регистриран на: Мар 21, '16, 14:39
Получил благодарност: 2 пъти

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Еличка »

Изображение
photos uploader
Сън ме не лОви! Най-сетне ги видях последните ти пътеписи! Бъди благословена, дънкова и лежерна! Не знам какво да ти пожелая за 2018.... Нека в душата ти е топло! Винаги се прибирай с любов и срещай любов! И пази всичко старо, но създавай вечно ново! :tzeluvka:
"Нека бъдем благодарни на хората,които ни правят щастливи, те са вълшебните градинари, които карат душите ни да цъфтят."
Малката Ида

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Малката Ида »

Благодаря,Ели! :liubov:
Малката Ида

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Малката Ида »

Изображение

Този мъж

Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно,
зряло в черната угар до синора в крайната нива.
Овършано по пладне с копита на бели коне
и отвеяно с вятъра, дето от хребета слиза.

Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто.
Той е тежка молитва, изричана нощем безмълвно.
Той е зрънце любов във отлюспена шепа добро,
посадено по изгрев с росата отгоре на хълма.

Този мъж, дето знам, е напукана хлебна кора.
Той небето издига – да диша земята свободно.
Този мъж се замесва с любов и сълзи на жена
и към чуждия хляб не посяга със пръсти греховно.

Този мъж е горещ. Той ухае на прясно сено.
И е силен и нежен, сълзите дори да го стягат.
Този мъж е криле. Той е покрив от бяло платно.
Той е глътка живот. И да бъде живот му приляга.

Н. Господинова

Изображение

КОРЕНИ
Отиде си баба и дворът заглъхна –
там, в сухата стара трева.
И сякаш без баба навънка пресъхна
и нашата селска чешма.
Черешите бели, без време презряха –
окапаха долу в пръстта.
Градините сухи, съвсем пожълтяха
и времето сякаш се спря.
След баба... и дядо. Замина родàта.
А в лозето бурен изби.
Ожъна набързо смъртта със косата
щастливите слънчеви дни…
Навярно така си отива животът
от грубите селски ръце,
които опъват години хомота
в широкото тъжно поле.
До дама* остана сиротна да чака
прастарата круша – черук.
Но рано напролет разлиства клонака,
на всяка забрава напук.
И тихо бръшлянът по къщата скита,
и черги зелени тъче.
Там зиме, и лете, в зелено завито
е нейното старо сърце.
Но спомени пази за дом и за вяра,
за радост, любов и сълзи.
А старото минало, мяра за мяра,
в душата ми бавно пълзи.
Как искам и моите внуци след време
да спомнят – тук баба живя.
Столетната круша да шушне за мене
и нашата родна земя.
И в техния спомен да текне водата,
коминът ни пак да преде.
И крушата в двора да храни в отплата
децата им с куп плодове ...


" Глътка живот "
Нели Господинова

Поздрав най-сърдечен! :tzeluvka: :tzvetentze:
Аватар
Noel
Наркоман
Мнения: 10630
Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
Местоположение: София кв. Борово
Получил благодарност: 1 път

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Noel »

[video][/video]
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Гео, граф »

Здравей, Щурчо :liubov: !

Изображение

Леле, колко са огромни снимките :o
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Малката Ида

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Малката Ида »

:sheart: ДА БЪДЕ!


Изображение
Аватар
радост-31
Виенско кафе
Мнения: 341
Регистриран на: Мар 10, '16, 08:26
Местоположение: Трилистник, Пловдив
Дал благодарност: 79 пъти
Получил благодарност: 249 пъти

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от радост-31 »

Здравей Ида! Снощи писах и тук, на твоето местенце, но превиших времето и всичките думички заминаха. От темата на Руми идвам - радвам се, че още някой споделя мирогледа ми. Още не ми е минало от снощи, а и тази сутрин без да искам отново се натресох на подобен казус.
Бях написала есе по повод на стихотворението Корени. Извини ме за спама, но си лирична душа и може би ще ме разбереш.
Преди две години, в разгара на емоциите около закупуването на първия ни имот сънувах своята прабаба ( все по женска линия, която е покойница от 7 години ). Тя имаше къща в едно сравнително близко село. На пръсти се броят ходенията ми там , защото прабаба и баба бяха скарани - деляха нещо просто ей така за спорта, не че нещото беше важно. Накрая баба наследи всичко. Но сега е скарана с мама - пак делят нещо, и пак не се знае какво. Добре, че имам синове за да спра тази безсмислена традиция.
Та сънувах прабаба - седнала на един голям камък в двора и плаче :" Това ли заслужих? Толкова ли струва труда ми? ". Всичко около нея беше запустяло и обрасло.
Баба не дава къщата на мама, а мама я иска за да не я вземе вуйчо. Но никой няма намерение да живее там или да я ползва. Просто иска да я има.
Преди месеци помолих баба да ми разреши да ползвам двора- много искам да си направя овощна градина и да сложа няколко кошера. Не можело каза, щял и да ги откраднат! А тя самата не е стъпвала там вече 5 години.
За това си отива селските къщи с баба и дядо - от алчност, не от друго.
Извини ме още веднъж, че натъжих пътеписите на душата ти. Но щом ни сподели това стихотворение, значи и твоята душа плаче на тази тема!
Цветен ден и до скоро!
Малката Ида

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Малката Ида »

Тя,тъгата ....понякога,само понякога...
Тази къща....да,от алчност я продадоха :snif: Вече не е наша,не е ничия. :cry: Въпреки това, лятото поисках да я видя.Не мога да ти опиша ... когато я видях... сърцето ми се пръсна на хиляди парчета :sbrokenheart: И газейки през метър висока коприва влязох вътре,през онази дупка в стената...Исках да намеря нещо,парченце от детството си....каквото и да е,което да опазя от забравата.Намерих една стара закачалка(ще я снимам)щя я пооправя и ще я ползвам!Вярвам че някой отгоре, който я е направил ще ми се умихне...

Изображение

Ех...
Публикувай отговор

Обратно към “Нашите албуми”