За една голяма уста

[Lalel4e]

Едва-едва се докопвам до 30. 04. 2020

Първите диви орхидеи подават къдрави главички из целия двор. Странно е как се пръкват измежду всякакви буренаци, клонаци, храсталаци и изобщо пущинаци -аци Странно ми е че не растат на туфи, а са единични бройки, най-много до 3, през метър - два. Може и скоро да са се заселили там, затова да е така, не знам.



Лалеената феерия се вихри, а на мен ми е все така трудно да подбера снимки...





Бяло-жълто-черната комбинация вече се е оформила. Все пак Кралицата на нощта ми изглежда с много дребни чашки
Дали е някаква реакция от късното засаждане, или си е такава, не знам. Но освен че дребнее, се скъсва да произвежда бебета и то съвсем цъфтящи. Тази година стиснах зъби и реших да бъда жестока - очупих пъпките на бебоците, за да се засилят луковиците. Почти на всички. Имам една снимка с откъснатите пъпки на земята, но няма да я показвам, че някой може да му прилошее, или да ме намрази





Малко котешко нашествие:
Като ги нахраня и се натъркалват из двора



French Blend Rose набира скорост и съм се изтрепала да я снимам от всички положения. Най-топлите и греещи лаленца, в нежна преливаща гама.. направооооо







Денят беше много ветровит, а облаците - драматични.









По-късно над града изви буря, която от планината изглеждаше страховито. ММ се обади от Стария град, където го е заварил пороя. Имало е и градушка. Слушах шума на дъжда през телефона и снимах бурята отдалеч, докато при мен грееше слънце - беше странно.





Жълто-червената комбинация преля в това:



Queen of Night се съчетава страхотно с Lambada според мен. Някой път ще си направя туфичка от двете.




Тези разкошни папагали не помня дали споменах, че не съм ги избирала аз - пробутали са ми ги вместо не знам какво. Нарекох ги "мартеници" Не са мой тип и в началото като ги видях се разочаровах. Даже първо помислих, че е вирус. После обаче ми харесаха. Изобщо, папагалите са разкошни лалета! Толкова са екзотични!!



Всички са бяло и червено, само ей този е жълтеникав и по-различен като цяло.



Ето ги после в букетче вкъщи





Цветът на Amazing Parrot е трудно уловим с телефон...



Червените "тиквички" също. Ако някой не е чел предишните постове, да кажа пак, че това е най-яркото, най-светлото, най-плътното и най-светещото червено, което някога съм виждала. "Взема очите" почти в буквалния смисъл. Не знам как се вижда на вашите екрани, но е изгарящо! Нисичко кичесто лале, нямам идея как се казва, "не съм го купувала аз". (Аз съм го купувала, но не съм знаела какво купувам )



Докато съм на портрети, ето един Bleu Aimable със 7 листенца



Изключително красиво лале, много съм щастлива, че се докопах поне до този сорт, тъй като явно до някои не съм - Атлантис например - ще рева из целия форум!

Следващите кадри не са за хора със слаби нерви
Мислех, че тази тревичка е цъфнала с дребно яркожълто цветче, а то било... паяче.



...паяче, и то какво! Под определен ъгъл грапавините по гръбчето му приличат на... всеки да си реши на какво му приличат:



В жълто-буболечената тема да вкарам и ей този приятел, който яко се беше напудрил и май изпитваше сериозни затруднения да се измъкне от лалето:



Ако се вгледате отблизо в това цветенце-тревичка, ще видите какви интересни образувания има - предполагам, че това са семената, но не ми е ясно как от тези дребни нежни цветченца се преобразуват в такива шипове... Бях тръгнала да скубя тревата около нарцисите, но това го оставих. Смятам да го наблюдавам как ще се развие и ако не го изтърва, да си взема семенца



Една много синя теменужка за разкош



Май ще следва проъдлжение, че стана много

______________________________

[Lalel4e]

30. 04. 2020 - продължение

Пак малко общ изглед с "мартениците" и анемонето на преден план:



По-отблизо:



Малко още по-общ изглед от терасата на "втория етаж". С разхвърляните кофи и инструменти
Така съм аз - копая, нося, после изведнъж хвърлям всичко и се втурвам да снимам.





Над жълтите лаленца - любимата French Blend Rose, a на заден план блузата ми виси на един циментов кол като плашило







По едно време и над мен притъмня и заваля. Аз обаче си имам работно място и за дъжд
Копая водомерна шахта...



След дъжда лаленцата са затворили чашки







Blushing Lady - фотосесия
С French Blend Rose:





Без French Blend Rose





Hocus Pocus:



Привечер отново припече и всичко се обагри в топлите лъчи на залязващото слънце. Окопаната ми пътечка лъсна





Толкова за 30. 04.

_________________________

[greeneyed]

Много работи виждам на тези снимки освен лалета - удоволствието от работата сред заобикалящата природа, удовлетворението от създадената красота, виждам съседни къщи и стълбове, лалелче, кога ще пускате тока?

[daneda]

Ако се вгледате отблизо в това цветенце-тревичка, ще видите какви интересни образувания има - предполагам, че това са семената, но не ми е ясно как от тези дребни нежни цветченца се преобразуват в такива шипове... Бях тръгнала да скубя тревата около нарцисите, но това го оставих. Смятам да го наблюдавам как ще се развие и ако не го изтърва, да си взема семенца

Лалелче, като бяхме малки деца на това растение му казвахме щъркелчета, понеже като скъсаш дръжката със семенните кутийки и ги изправиш приличат на главички на щъркели!

[Lalel4e]

Грийни, много добре си видяла всичко!
Няма да пускаме тока
Питай кога ще пуснем водата - тя ми е важна. Ток не ми трябва особено. Имам си фенерче
Изобщо, през ум не ми минава за удобства! Ако не идват други хора там, не бих се сетила даже един стол да си осигуря! Удобствата за мен са изцяло каквото касае отглеждането на растения - инструменти, кофи, чадър - такива работи

Тези дни ходихме там с ММ и с малкия - ами то като дойде някой от цивилизацията, се усеща колко е неудобно. Почват да търсят сянка, къде да седнат, за маси мислят... Скоро се усетих, че не съм предвидила място за площадка, където да може да се сложат маса и столове. Всичко съм разкопала и зацветила

Ще трябва да местя доста растения за тази цел...
Ноо, те подробностите около тази вила са много и няма смисъл да обяснявам.

Дани, не знаех за щъркелчетата! В моя северен край май го нямаше това растенийце.

_________________________________

[greeneyed]

А ти не си ли спала в планината? Да видиш какво значи да се събудиш наспана и отпочинала? Хеле пък сравнен с въздуха в Пловдив? Ама трябва да му дойде времето, насила не става.

[Lalel4e]

Спала съм и в планината, и в гората под открито небе - без покрив, без палатка. Ако зависеше от мен, бих се преселила там и без ток, и без вода даже... ММ е много градско чедо, освен това е художник и арменец По фината работа е, не може да строи, не разбира от тези неща и не иска да се занимава. А аз не съм от онези жени дето водят парада. Както казваш - насила не става. А и имотни неуредици има с това място, тя не е една.
Малко по малко, с годините...
Щастлива съм, че има де да се вихря, да сека, да копая, да преобразявам и да бучкам луци и китки, да дишам и да се радвам на всичко това.
Те нещата и до финанси опират - гледам по едно време ММ седнал да рови из нета за къща с двор Викам му какво ровиш - с какво ще я купим?? Той вика "да се ориентирам". Е, ориентира се - спря да рови

________________________________

[Ян бибиян]

Лалече, кралицата на лалетата. Невероятно колко много си ги събрала и помниш имената на всички, а тези папагали са уау. Сега сън няма да ме хване и се разхождам виртуално във твоята приказна лалеена ферия

[Lalel4e]

06. 05. 2020.

С месец закъснение да покажа последните лалеени изпълнения и официално да закрия сезона, или по-точно разказите за сезона, който отдавна е закрит...
За вас ваденето и саденето на лалетата може да е неприятно задължение, но за мен е продължение на удоволствието и своеобразен буфер между отдалечените периоди на цъфтеж. Ако имах гърне с жълтици, не знам дали щеше да ми доставя и половината кеф да си ги гледам и пипам, който ми доставят луковиците
Вече извадих една голяма част, основно бебета и им се радвам колко са наедрели, а големите са се размножили.

Нооо да се върна на това, за което съм тук - да покажа последната доза лалеено щастие за тази година.
Първото фото обаче е на ирис. Първият цъфнал ирис. И първият ирис, който имам в живота си въобще, изключая онова диваче, което трудно се различава от околната среда ако не знаеш, че там има цвете



Последната лалеена конфигурация:



Blushing Lady избледняла на прецъфтяване, лилавото до нея Bleu Aimable и, разбира се, пламтящата любима French Blend Rose. На преден план едно бяло анемоне, което трябваше да бъде синьо



Отново общ план с оголената пътечка, насред която се е настанило едно гнездо диви орхидеи, старателно заградено с бели камъчета, за да се предпази от тъпчене. Голямо обикаляне на тази орхидея падна, нямам търпение да заспи и да я изместя



Анемонето отблизо. Бяло, ама хубавко





Малко бръмбарова любов в покрайнините на седумната плантация



Малко повечко бръмбарова лИбоФ... Срам нямат тия! На листото на лалето!



Е, има и самотници...



Ама то да излезеш от лалето не е като да влезеш..



А съвсем друго си е да си висиш отвънка надолу с главата...



Докато сме в тъмната гама, да покажа една мутантка. 10-листна Queen of Night



Близък поглед на Menton



И още един мутант - Bleu Aimable 7 листа:



Много красиво лале, нищо че е лилаво На снимката го докарах с малко синкави нюанси, ама за мен си е чисто лилаво, синичко си му е само оченцето. Все пак си е много красиво лале и едва се сдържам да не ви засипя с негови снимки. Ето същата малко по-отблизо. Е, друго си е като снимаш с истински фотоапарат. Макар че тук няма да се забележи кой знае каква разлика, аз като фотограф се радвам че една приятелка ме подкокороса, а и Неви подклади от друга страна като каза, че е грабнала голямата камера и ей ма на - с "тухлата" в ръце - щракам листя и буболечки



Тримца в редичка



И за последно една единичка



Хайде малко да разрошим атмосферата с този развълнуван убавец:



Освен лалеените красоти, в мойто пущиначе се намирват много разни други дребни радости. Това тук е най-ситното и най-нежно цветенце, което съм виждала. Даже телефона не щя да го фокусира, ама ще го видите все пак.





Този ден обаче бурята не ми се размина.
Задуха страшен мразовит вятър, дотолкова, че ми се наложи да увия едно поларено одеялце, което винаги държа в колата, около кръста си под якето. За мен лошото време наистина си е хубаво нещо! Дойде ми добре да ме принуди да пооправя малко вътре, че вече направо нямаше къде да се стъпи.
Имах си и два "лъва" - пазителя като съдебната палата в столицата Те стриктно съблюдаваха дали от съкровищницата няма да излезе нещичко за похапване (не излезе)



След дъжда нямах много време за снимки на прекрасните росни китки.



Бабешкото червено божурче по традиция направи две пъпки и цъфна. Надявам се да се развие след като го преместих на слънце, въпреки, че последните 20-тина години сигурно не е мръдвал от това ниво. Свекървата го беше засадила на пълна сянка. За съжаление Соланж също цъфна с два цвята и отхвърли всички многобройни пъпки, които беше направил Младичък е, а при мен е зверска суша. Въпреки че го полях няколко пъти, явно не му е било достатъчно. Дано да заякне и да се закрепи с годините.



Около божурите се пръкнала тази нежна лилава тревичка. Толкова е фина, че чак не знам дали мога да видя семенцата. Дано се размножи сама, защото аз няма да мога.



След бурята небето беше драматично, а лалетата грееха на здрачаване.



Последно сбогом, защото ги обрах и занесох вкъщи... уж да снимам, ама..





____________________________________

[Emilly1212]

Много красиви снимки! Облаците и лалетата след дъжда са феноменални, страхотни! С нетърпение ще чакам снимките ти следващата година. Чудесна лалеена плантация си сътворила! За кратко им се радваме, но си заслужава! Прелестни са!