Гео, граф. Благодаря ! ... 8-)

[Мария Николова]

Графиньо, предполагам, че имаш тъмния Дивчо



Веднагически ще ти пратя светлия, докато цъфти, за да мога да му намеря корена. Сложи го временно някъде да ти стои като "топъл резерв". (На времето си блъсках акъла какво ли ще е "топъл резерв" и попаднах на знаещ. В авиацията това е дублиран уред. Ако единия уред излезе от строя, незабавно се действа с втория - "топлия резерв". )
Ако с Диамантените топки се получи както се опасявам, веднага правиш разманяната със Светлия Дивчо.



Решила съм да ликвидирам популацията. Да направя нещо ново на това място, като ги няма вече хасмата и къпината. Още няколко години ще никнат ланшните семена на диваците и филизи на къпината, но ще ги махам и ще дойде ден да се изчистят.

[Гео, граф]

Ето го Дивчо Меркин отпреди три седмици, ти го разпознай тъмен ли е, светъл ли е . И арката се вижда как е ''облечена'' само откъм страната на зрителя. От другата до дясното краче зад стипата съм позиционирала Диамантената топка, ама само аз си знам, че е там

[Мария Николова]

Тъмния е!
Ще вадя светлия.
Ще наизвадя и семеначета ехинацеи около различни мами - с очакването, че различни ще ти цъфнат.
Нали няма да ги хвърлиш?

Боже, пак погледнах твоя Дивчо и се разколебах - май имат по-светла ивица в средата. Светлия е.
Край, ще вадя тъмния!

[Мария Николова]

Извадени, но се вързах в къщи и закъснях за Еконт. Ще чакат и утре тръгвват.

[Гео, граф]

Извадени, но се вързах в къщи и закъснях за Еконт. Ще чакат и утре тръгвват.

Леле, Мерко, човек да не каже, че харесва нещо !

[Гео, граф]

Люб, само те тагвам, за да видиш бялата будлея - дочакааааах !!!!

Е, наистина само три цвята, но и на тях се радвам много ! Благодаря ти !!!

[ljuboznatelna]

Давала съм ти бяла будлея? Вярно, че имах една много на сянка и щях да я загубя, трябва нея да съм ти дала? Ама аз наскоро ходих да ровя дали е жива още Голяма съм шматка тогава! Много се радвам!
(тази функция с тагването е много яка! )

[Гео, граф]

Абе казвам ви, че не обичам лятото заради жегите, вие не ми вярвате. Кво муй хубавото да бълбукаш в собствен сос, питам ?!? А в планината прохлада, спокойствие (без петък и събота вечер, но това е друга тема), благоухания и тишина. Пък и вода като има - нищо друго ми не требе на мен

[desi_slava]

Оххх, Гео! Какви гледки
Аз не съм фен на такъв тип къмпингуване, обаче като се сетя за твоите разкази ,чак на мен ми се прихожда!
Дано си отпочинала и заредена с положителна енергия!

[Гео, граф]

Оххх, Гео! Какви гледки
Аз не съм фен на такъв тип къмпингуване, обаче като се сетя за твоите разкази ,чак на мен ми се прихожда!
Дано си отпочинала и заредена с положителна енергия!

Всеки си е луд по своему, Дес, а нали знаеш, че аз съм събирателен образ на лудости ! Така че едва ли вече впечатлявам кой знае колко. Впрочем ходихме на гости на МарианаГ, която къмпира с фемилито си в другия край на язовира, а после и те с мъжа ѝ ни върнаха визитата. Обаче няма да издавам как пристигна тя самата, нека си разкаже собственолично, да не ѝ развалям изненадата

[desi_slava]

То всички сме си луди кой повече , кой по-малко - важното е да ти е кеф!
МарианаГ да си признава тук без бой

[mariyanag]

Ами тя лудостта е май заразна тук. То къмпингуващите сме си малко ......луди, ама пЛирода, тишина, гора, вода, свобода, чистота, какарички и какаричоци, далечина и ииии хитроумно справяне с най - различни препятствийца. Като бяха при нас /от къде Сърница, на срещу й - виж колко географско обяснение/ половинката на Гео само вметна, че при тях рибата кълве ииии на другия ден - им връщаме визитата. ММ с колата по раздрънкан път /10 км за 40 минути/, а аз по вода - с каяче. Ами зор бе, първо ми духа откъде гърбинята и ми местеше задницата като на кючеклийка, туй почти половината язовир, после имах около 500метра прилична гладкиня и после понеже си го пожелах, ме задуха насреща. Ама как подухнуйваше - чак зайчета на вълните имаше. Борба, аз греба - то ме връща и уж виждам наколната къщичка като маркер, че Гео е отсреща й, ама само я виждам и ахъ да я изпонаприближа и греба, и греба, и почти не помръдвам. Звъни ми телефона, зор да оставя греблото, да отворя капака и да се обадя: глас мил и свиден, Гео:" Мериън, виждаме те с бинокъла, само махни да сме сигурни, че си ти и влез по - към брега". Махнах радостно като кучешка опашка пред наденичка. Сал туй ми трябваше - даде ми кураж и сила, и като загребочках.....зор, зор, ама веке му се виждаше крайот. И така още сума време са борих с вълните дето ме подмятаха - едната ме вдигне, на следващата носът на каячето загребе вода и ме позаподмие. На брега ми ръкомахаха мъжовете, изчакаха ме търпеливо да ги стигна, издърпаха ме - трепереха ми ръце, крака и всичко що можеше да ми трепери. Мокра, понадухана, обаче се преборих със страховете си, с уменията си/пишман каякар съм отскоро/, с ината си /нема пък да се предам и да изляза на брега/ и стигнах до Гео - голяма радост. Една вусна топла супичка ми върна душата и прекарахме един приказен ден през Родопски гори и води. Върнах се с колата, а каяка отгоре - вятърко не спря да подухнуйва. Ето това е.

[clock]

Ха ха ха , ох, Мариянка, ще падна от смях! Толкова образно си го описала и аз така живо си те представих, че чак ми идеше да махна с теб към спасителният бряг Браво за куража! Абе направо си те представих насред големият язовир с малкото каякче! Като мушица и вятърът подухнуйва. Герой си ти! Герой! А пък топлата супичка.... ммммм, майкоо...
И само ако знаете колко ви завиждам на теб и Геоооо Нашето любимо място е ей там, преди завоя, на Широката поляна. Ама котките ни вързаха ръце, крака, кола и не можем да додрапаме до водица, небе, борове и свобода.
Изкарали сте си страхотно! Знам го! Но искам още снимки! Ей така, щедро, напоително, да ми се подмокрят краката от кеф и съзерцание!

[Гео, граф]

Ха така, друго си е разказ от първо лице. Благодаря ти и за него, и за самото действие, и за снимките, и за всичко, Мериън !

Ами тя лудостта е май заразна тук...

Няма да отричам горното твърдение, но си мисля, че тази зараза е доброволна и доставя истинско удоволствие

Начи сега да ви кажа - изпълнена съм с уважение, преклонение и възторг от чутовния подвиг на нашата съфорумка и приятелка МарианаГ. Язовира по оста е дълъг 18-19 км, тя измина при насрещен вятър 10 от тях при положение, че не е чак толкова стар каякар. САМА!!! Без поддържащ втори човек, сама! Мъжа ѝ няколко пъти ѝ предложи да я пресрещне и да я вземе с джипа, тя обаче рече и отсече и дойде на самоход! Истински боец е Мериън, инат македонски ! Загледайте се в средата на снимката там, където се вижда покрива на къща на брега (по-далечната). Това е на около два километра, смятайте как е минала пет пъти по толкова за два часа и малко ... Не успях да снимам триумфалното пристигане на нашата каякарка, но поне да видите за какво става дума - на преден план е залива, в който акостира и който е тих и на завет. Иначе в езерото си подухнуйваше здраво, както образно го е описала тя



Иначе ей така си уважаваме мъжовете



Доспатски целувки за целия форум от Мериън и от мен



Снимките са на нейни, да не си помислите, че съм задобряла

[libra]

Eййй,завидях ви ,начиии! Ама,без гребане в насрещното !