Рецeпти за любимите домати от Иван Руских

[Deleted User 7475]

Защитете своите растения! Пестициди, фунгициди, инсектициди, хербициди.

Темата е за средствата за защита на растенията.
Хербицидите са вещества, които убиват плевелите. Всички хербициди са химически синтезирани вещества. Сред тях няма биологически средства за защита. Хербицидите се разделят на две големи групи - първата група са тоталните хербициди, които убиват всички растения безразборно (пример за това е Раундъп и всички производни на глифозата) и втората обширна група са хербицидите с избирателно действие, действащи само на определени плевели в посевите и насажденията на определени селскостопански растения. Тази втора група хербициди действа само на тези плевели, за които е предназначена. С хербицидите изобщо е сложно, защото те имат особено специфична структура. Те имат тясно изразено действие и произволно приложение може да има крайно негативни последствия. Има хербициди, които действат само върху листата, други действат само, приложени върху почвата, а има такива, които дестват върху листата и почвата комбинирано. Например, с тоталните хербициди, които са на основата на глифозата, няма никакъв смисъл да се обработва почвата. Затова, ако искате да се избавите от плевелите, ще трябва да изорете/прекопаете почвата, да изчакате поникването на плевелите и чак тогава да проведете обработката. Ако такъв тотален хербицид попадне върху култивирано растение, то и тях ще ги очаква нещастен край. Затова трябва да сме много внимателни с хербицидите.
Фунгицидите са следващата голяма група за защита на растенията. Фунгицидите се борят срещу болестите. Асортиментът на фунгицидите е огромен. Трябва да помним, че фунгицидите биват с контактно и със системно действие. Фунгицидите с контактно действие действат само на това място, на което са попаднали (на лист, на част от стъблото). Фунгицидите със системно действие се просмукват във вътрешността на растенията, действащото вещество циркулира по растението за някакво време и предпазва растението от действието на гъбичките (гъбичната инфекция). Контактните фунгициди не са особено полезни за здравето и регламентът на приложение е много строг. Трябва да се проверява карантинният срок, отбелязан на опаковката (понякога с дребен шрифт), след който срок може да се берат плодовете и зеленчуците. Системните фунгициди имат доста по-продължителен срок на действие и не трябва да се превишава дозата (в противен случай реколтата ни ще е замърсена с тези средства за защита).
Същото се отнася и за инсектицидите (пестицидите, които унищожават насекомите и акарите). Те биват контактни, контактно-чревни, а има и системни. Ако инсектицидът е контактен, то той трябва непосредствено да попадне на насекомото. Ако инсектицидът е чревен, то насекомото трябва да го изяде (да изяде от листото, да изсмуче сока) и по този начин нещо да попадне в чревната му система. Ако инсектицидът е със системно действие, то той се просмуква в растението и циркулира в него и когато насекомото го прободе с хоботчето си, да може да изпие от сока и веднага да загине.
От една страна, използването на химични средства се явява извънредно ефективно. От друга страна се знае, че в малките стопанства не винаги се спазва регламентът за използване на тези вещества. Не винаги ползвателят може добре да разбере (особено написано с дребен шрифт) и спази правилната употреба на химичните средства за защита и особено да спази карантинния срок, за който химичните веществата в растението вече да са се разложили и да няма опасност за здравето. По мнение на Иван Руских, използването на системни препарати като средство за защита трябва да се сведе до минимум. Не ни призовава към абсолютно отказване от системните средства за защита. В тези плодове и зеленчуци, които се продават в магазините, има остатъчни вещества от средствата за защита, макар и да са в малки дози. Всекидневното ядене на такива плодове и зеленчуци няма да ни е от полза за здравето. Затова нека се опитваме да сведем до минимум използването на системни препарати в нашите лични стопанства. При защита на декоративни растения е напълно оправдано използването на системни препарати за защита на растенията. Ние можем да обработим нашите рози, храсти и други и в течение на две-три седмици да сме спокойни, че там няма да се появят листни въшки или други вредители. Ние можем да напръскаме със системен пестицид (инсектицид) или да полеем корените на тези декоративни растения, така че те да се наситят и да са защитени дълго време от вредители.
Тази тема има за задача да ни помогне по-лесно да се ориентираме при покупка на средства за защита на растенията, които отглеждаме и чиято продукция потребяваме, така че да не сгрешим и да не създадем опасност за нашето здраве и това на децата ни. Иван се надява, че тази информация ни е полезна и ние ще сме здрави и доволни от реколтата си.

[apis]

Алис , поздравления за българския език !

[Краси Лазаров]

15. срещу вредители по зелеви култури
25 мл. екстракт валериана на 3 л. вода и прилепител,защото трудно се задържа разтвора върху листата. Пръска се през 10 дни. Зелето на видеото беше без дупчица по листата. Рецептата е от „Сад огород своими руками“. Ще опитам рецептата и за домати срещу трипс.

[apis]

Хубаво е,че има енциклопедия на рецепти за отглеждане на домати,още по хубаво ще е да са на български език.
Пък макар и 100 процента от хората отглеждащи този любим на много хора зарзават да знаят перфектно
по няколко чужди езика .Дори и част от дадените насоки,ако не са разбрани,то няма как да се изпълнят точно.
Много добре са отделени отделните рецепти с друг цвят и отделен номер,така го няма сливане помежду им.

[Deleted User 7475]

Биопрепарати - какво е това и как да ги използваме

Какви биопрепарати съществуват, кои от тях са достъпни и как могат да ни помогнат при отглеждане на цветя, плодове и всевъзможни декоративни растения? Всички биопрепарати се делят на три големи групи.
Първата голяма група биопрепарати са биофунгицидите, които ни помагат да се борим с гъбичните болести по растенията. Най-популярен сред достъпните биофунгициди е Фитоспоринът. По правило тези препарати следва да се употребяват за профилактика или за лечение. Но биофунгицидите нямат бронебойните качества на химическите фунгициди. Затова всички привърженици на екоземеделието трябва да знаят, че е по-добре болестта да бъде предупредена, вместо да се лекува, но това се отнася и за тези, които се занимават с традиционното отглеждане на растения.
Втората голяма група биопрепарати са биоинсектицидите. Биоинсектицидите могат да съдържат живи клетки на различни микроорганизми или да не съдържат такива. Биоинсектицидите ни помагат да се борим с насекомите-вредители. Биоакарицидите са към същата група и помагат да се борим с акарите. Тези препарати, които съдържат Bacillus thuringiensis (Bt), (а това може да се прочете на етикета), съдържат живи бактерии и ни помагат да се борим преимуществено с колорадския бръмбар и всевъзможни гъсеници. Същевременно в магазините могат да се намерят много биопрепарати като, например, Актофит, Фитоверм и др. Те не съдържат живи клетки, т.е. тях не можем да размножим в домашни условия, но въпреки това те ни помагат да се борим и с насекомите, и с акарите достатъчно ефективно.
Следващата група биопрепарати са биологическите подобрители. Към тази група отнасят биопрепарата Гумат, (което не е съвсем правилно), който макар да има и биологически произход (добива се от торф, от въглища), може да се синтезира изкуствено. Истински биологически подобрители са цялата съвкупност от препарати, съдържащи живи клетки - азотфиксиращи бактерии или фосфатмобилизиращи. Азотфиксиращите бактерии са способни да свързват атмосферния азот и да го правят достъпен (минерален) за хранене на растенията. Фосфатмобилизаторите могат да разтварят неразтворимите фосфати (недостъпните за растенията) и да осигурят на растенията достатъчно фосфорно хранене.
За да разберем дали даден препарат съдържа или не съдържа живи клетки, е достатъчно да прочетем на опаковката. На етикетите на добрите биопрепарати (например, кефир, сметана) е написано и количеството живи клетки, съдържащи се в 1 мл от препарата. Това е признак, че наистина този препарат съдържа живи клетки и може да бъде размножен в домашни условия. Съществуват комбинирани препарати, като Фитофлорин. Тези комбинирани препарати се борят и с бактериалните, и с гъбичните възбудители на болестите. Повечето биопрепарати имат комплексно действие, а не някакво точно определено действие. Такъв препарат е препаратът на основата на Триходермата. Триходермата е почвена гъбичка, често съдържаща се в почвата. Тя има силно изразено антагонистично действие против възбудителите на различни болести и особено против всевъзможно кореново гниене. Този препарат е в състояние да навлезе в симбиозни взаимодействия с растенията, като понякога създава временна или постоянна микориза и по този начин се явява като биологически фунгицид, има бактерицидни свойства (убива бактерии), има ръстостимулиращ ефект и други полезни свойства като биоподобрение и други. Затова препаратът на основата на Триходермата има перспективно и актуално приложение в нашите градини и не е сложно размножаването му в домашни условия (за което има отделно видео).

[lidiq_macka]

Краси, Алис, БЛАГОДАРЯ!

[Deleted User 7475]

Черупките от яйца като подобрител. Трябва ли да добавяме черупки от яйца към почвата в градината?

Темата е за едно модно мероприятие за подобряване структурата на почвата - добавянето на черупки от яйца към почвата, с цел неутрализация на киселите почви и за обогатяване на почвата с различни минерални вещества. Ще поговорим дали този способ е ефективен и има ли смисъл да се използва. Черупката на средно яйце тежи около 5 г и се състои преимуществено от тебешир, калциев карбонат. Във връзка с това калциевият карбонат се явява като ефективно вещество за неутрализация на киселата реакция на почвата. Битува такова мнение, че внасянето на черупки от яйца в почвата способства за неутрализация на киселите почви. Това, разбира се, е вярно. Но да помислим за това, че яйчената черупка има много плътна структура и се разтваря (разлага) в почвата с помощта на почвените киселини, с помощта на някакви микробиологични процеси достатъчно дълго време. За сравнение колко е дълъг този период в сравнение с внасяне на обикновен тебешир, направихме обикновен градински експеримент. Взехме черупка от яйце, заляхме я с оцет в един буркан, а в друг буркан заляхме наситнена черупка до към 5 мм. Чакаме вече половин час да се разтвори, но тя не се разтваря. При това, ако бяхме сложили, примерно, една чаена лъжичка тебешир, залята с оцет, то реакцията щеше да продължи не повече от 5 минути. Изводът е, че за да е ефективно внасянето на яйчени черупки, те трябва да бъдат смляни като брашно, каквато е структурата на тебешира. Това е доста трудоемка процедура и сложен процес. С други думи, ефектът от внасяне на яйчени черупки в почвата, ще настъпи след много години (около 5-6 години). Ако се добавя доломитово брашно или тебешир, те започват да действат като неутрализатор на киселата реакция на почвата след около една година. Другото важно е дозата. За да се неутрализира до нормални стойности киселата почва, са необходими около 200 г доломитово брашно или тебешир на 1 кв. м почва или около 30-40 г на едно гнездо, в което се засажда доматът, който е чувствителен към недостатъка от калций и към повишената киселинност на почвата (макар и в по-малка степен, в сравнение с други култури по отношение на повишената киселинност). За да приведем почвата в нормално състояние, трябва да използваме около 40 черупки на 1 кв. м или до към 10 черупки на гнездо. Ако се сложат примерно една-две черупки, то тези количества са нищожни и няма да има никакъв ефект от тях. Разбира се, няма да има вреда от това и с течение на годините бавно ще се формира някаква полза. Вреда от това може да има в смисъл, че ще се заблуждаваме от ефективността на този способ, вместо да използваме по-ефективните бързи способи за неутрализация на киселата почва. Ако искаме все пак да използваме черупките от яйцата, то трябва да добавяме и тебешир. В един блог някой написал, че, ако имаме останали корички хляб, по-добре да ги сложим в гнездото при засаждане на домата и макар да няма полза от това, няма да има и вреда (ползата е за подхранване на микрофлората). С черупките е същото. Няма да има никаква панацея, никакви чудеса от внасянето им в почвата, както и няма да има бърз ефект. Ако ги събираме, ако ни се занимава, то можем да го правим. Но това съвсем не ни освобождава от използването на ефективни средства за подобряване структурата и киселинността на почвата.

[Deleted User 7475]

Картофената мана (Phytophthora infestans) по доматите и картофите. 25 минути за знания или години с безполезни супер средства?

Интернет е залят с всевъзможни супер средства за борба с картофената мана - то е мляко с йод, то е Гранофорин/Грануфарм, то са разни комбинации от всичко по малко.
Проведени са няколко опита върху тест-обект, който е възбудител на болестта Phytophthora по доматите в различни кутийки. Нека започнем проверка за това дали е ефикасен Метронидазол (антибиотик) в борбата против фитофтората. Междувременно показва как в една от кутийките триходермата е убила фитофтората. Според хората имало връзка в наименованието на съдържащото се вещество в Метронидазола и в триходермата. Но всъщност не е така. Подвеждащо било и това, че Метронидазол завършва на “зол”, което често се среща при препаратите, които се използват като средство за защита на растенията. Имало много въпроси и отговори, че триходермата може да се купи в аптеката, което не е вярно. Иван използвал различни концентрации от това лекарство и накрая се оказало, че фитофтората расте даже по-добре, отколкото върху растенията. Той го обяснява със съдържанието на нишесте в таблетките. След много проведени експерименти се оказва, че няма никакъв ефект от използването на Метронидазол срещу фитофтората. Имало публикации, че ветеринарите използват Метронидазол при лекуване на животните и след торене с тор от такива животни, е откито фитотоксичното действие от този антибиотик. Призивът е да не тровим растенията и животните с Метронидазол.
Следващият опит е с Гранофорин или Грануфарм (зельонка). Направен е разтвор от половин чаша от препарата в една кофа вода и се оказва, че фитофтората расте и процъфтява в такава среда. Опитът е проведен с различни бактерии и на нито един вид зельонката не действа отрицателно. Зельонката не действа нито на бактериалните болести, нито на гъбичните каквато е фитофтората (за нея обясни, че не е точно гъбично, а нещо друго, което я прави трудна за преборване). Зельонката бързо се разрушава под действие на светлината и никакви концентрации от нея, дори приложени на малки петна на заболелите растения, не дават резултат. Освен това, че няма да действа, ще провокира допълнително заболяване на растението. Тук отваря една скоба и обяснява, че зельонката е добър обеззаразител за семена (1 ч.л. зельонка на 100 мл вода), има повърхностна дезинфекция. Те се накисват на тъмно, обвивката на семената акумулират високи концентрации от препарата, те се боядисват и се запазва действието на зельонката при засяване на семената. Затова от зельонката като метод за обеззаразяване не трябва да се отказваме (макар да не е агресивен метод).
Следващият метод е йодът. Иван казва, че е изпитал много бактерии на въздействието на йода в различни концентрации. Изводът му е, че йодът не действа против фитофтората. Тя прекрасно расте в среда на нишесте с йод (листата съдържат йод и затова опитната среда е такава). И нищо, че са доказани антисептичните свойства на йода в концентрацията, в която се продава, не действа на фитофтората. Може би само, ако се намажат с концентриран йод конкретни места, заразени с фитофтора, би имало ефект, но да се намажат всички заболели места е нереално и накрая растението също ще умре от действието на спирта в йода и от самия йод. А разумните концентрации като половин чаша йод на кофа вода не действат против фитофтората. Някои се опитвали да закачват малки шишенца с йод, разчитайки на изпаренията на йода. Според Иван, ако са спазени всички агротехнически мероприятия, няма никакъв смисъл от този йод. Обяснява, че дори в едната оранжерия да има йод, а в другата - не, ако всичко друго е спазено, няма никаква разлика, т.е. присъствието на шишенца с йод е излишно. И да спрем да вярваме в чудеса, че йодът ще ни спаси от фитофтората.
Следващият опит е проведен с хлорхексидин глюконат. Много добър дезинфектант за семена - идеално сваля цялата микрофлора от повърхността на семената, премахва спорообразуващите и неспорообразуващите микроорганизми. При концентрация 100% хлорхексидин премахва фитофтората, но разтворен във вода, полученият разтвор вече не работи в борбата с фитофтората. В никакъв случай не ни призовава да вземем този препарат от аптеката и да пръскаме нашите домати. Казва, че е безумие и че може би локално намазване на определени зони от растението има някакъв смисъл. Но препаратът е силно фитотоксичен и не ни призовава да го използваме в борбата с картофената мана (фитофтората).
Направил е опити с други препарати - фурацилин, стрептоцид, флуконазол и изводът му е, че изобщо не действат против фитофтората.
Има отделно видео за действито на куркумина в куркумата, която в разумни концентрации действа против фитофтората.
Препоръчва използването на триходерма в борбата с картофената мана. Средата за триходермата е разтвор на 100 г прясна/свежа мая на 10 л вода (маята се явява добра храна за развитие на триходермата, едновременно с това стимулира ръста на растенията и те остават здрави и силни). С този разтвор са напръскани растенията и дори умишлено заразните растения имат прираст, възстановява се и обраазува цветни китки след болестта и не се наблюдават никакви признаци на инфекция. Пръскането с разтвор на триходерма провеждат на всеки 7 или 14 дни. Дори при създаден инфекциозен фон, триходермата не позволява на фитофтората да повреди растенията в оранжерията.

[peterstamov]

Иван казва ли как да си направим триходерма вкъщи, щото доста инфо има по нета?

[Deleted User 7475]

Иван казва ли как да си направим триходерма вкъщи, щото доста инфо има по нета?

6.Размножаване на триходерма
Взима се зърно,по-бързо става с шлифовани семена. Промива се с вода да падне нишестето и се накисва за 24 часа. Пропарва се в микровълнова за 10 мин. да се убият бактериите. Воден разтвор на препарата 2 суп. лъжици се сипва вътре в буркан 720 м.където е приготвеното зърно. Оставя се на топло,след около седмица е готов,когато белите спори станат жълто зелени. Половин чаша от готовият препарат се накисва в 10 л. вода

Спойлер

Покажи