Природосъобразно земеделие

[ugod]

Подобно нещо ли имаш предвид?

[nadin]

Една година правих купчина от окосена и оскубана трева, дойде зимата, тревата така и не угни (не знаех, че трябва да я поливам и да хвърлям амониева силитра) , и зимата там живяха мишки. Следващото лято успя да угние, смеси се с мишата тор, перфектна работа!

Надин, как пресяваш компоста? Можеш ли да снимаш ситото? Или каквото е там? И по кое време е най-добре да се направи, за да не се излюпят личинките?

Мойто сито е хендмейд Направиха го майсторите, когато сееха пасъка за бетона за оградата. Представлява дървена рамка около метър дълга и около 40 - 50 см широка и дълбока 15. От едната страна е закованатвърда метална мрежа мисля че е за мазилка, но не съм сигурна каква е точно, с квадратни отвори около 8мм страната. Тези отвори са достатъчно големи за компоста ( той е доста фин ) и дребни червеи, но са малки за лаврите на златката. Тях ги връщам обратно върху новите купчини които още гният. Тяхното ако и много добро. Сигурно е по-добро и от това на калифорнийските червеи. Когато пръстта е добре угнила ( на 3 година , без добавяне на препарати) и леко влажна се сее много бързо. Аз ползвам един детски леген отгоре на който слагам ситото ( точно се побира ) и го пълня с пръстта, след което бъркам с лопатка като децата на плажа и готово. легена се пълни от около 10 пълни сита. Най-добре е първо да си избереш съда където да пресяваш и спрямо него да си направиш ситото с подходящите рамери. Мойто побира три лопати компост а и това според мен е оптималното количество за сеене на веднъж. Като отида на село ще го снимам. Аз сея през цялата година когато ми потрябва пръст в градините.

[НАМ]

Ето и обещаното от мен описание как да си отгледаме сами микориза:
Около 80% от растенията формират симбиоза с микоризи. Корените на растенията, „инфектирани“ с полезни гъби, хифите и спорите на гъбите са в почвата и могат да колонизират нови растения. Добра почва за стартиране на микоризно отглеждане може да се получи от чиста, необработена почва от ливади или гори около градината ви. Ако събирате микориза за дървета, то е добре да съберете почва под здраво дърво от същия вид. Важно е да не вземате почва от обработвани площи, за да не се сдобиете с нови патогени.
Намерете няколко многогодишни треви с добре развита коренова система. Добре е да вземете няколко тревисти растения, примерно няколко житни и няколко широколистни (по-голямото разнообразие е добро). Изкопайте ги внимателно заедно с пръстта около корените на около 10 см. дълбочина, това се смята дълбочината на най-добре развита микориза. В къщи изтръскайте внимателно пръстта от корените и нарежете корените на парчета с дължина около един-два см. Смесете ги в съотношение 1:1 със стерилизиран във фурната по-едър пясък. Това е вашият инокулант, той съдържа спори и хифи на микориза. Ако ви трябва малко, можете да сложите по една чаена лъжичка на всяко семенце (пълните си кофичките или формичките със субстрата, който използвате, правите дупчица, поставяте инокуланта, навлажнявате, посаждате в него семенцето, най-добре рътено, за да поникне, покривате семенцето със субстрат и сте готови. Ако ще прилагате инокулант при трансплантиране, трябва да оваляте в него коренчетата.
При следващата стъпка можете да размножите микориза (също и купена). Вземете саксия с диаметър 15 см, напълнена около 2/3 с примерно по метода Родейл компост и вермикулит в съотношение 1:4, отгоре поставяте около 3 см. от инокуланта, посявате нагъсто семенца и ги покривате с компост или дръг събстрат. За семенцата, по литература се използва bahaia grass което при нас не знам дали се намира или sudangrass, която е вид сорго и предполагам, че става с обикновено сорго. Фестука, червена детелина и теснолист живовляк също са дали добри резултати. Поливате при необходимост, подхранвате само при признаци на недостиг на фосфор (посиняване наосновата на листата) или недостиг на азот/хлороза (пожълтяване на младите листа). След 4 месеца растенията се изваждат внимателно с корените, корените се нарязват отново и се използват за инокулант по описания преди начин.
Инокулантът е най-ефективен за използване пресен, но меже да се изсуши и да се съхранява на хладно, сухо и тъмно място. Да се прилага не-по-далече от около 1 см от корените на желаното растение, иначе няма смисъл да се използва, защото микоризата може да съществува само в непосредствена близост до корените
Това не е единственият начин, описанието използва метода INVAM и системата на Rodale Institue.

[chakal]

Ако тези коренчета се направят както Иван отглежда гъбички няма ли да има същия или
По добър ефект ?

[nadin]

Ако тези коренчета се направят както Иван отглежда гъбички няма ли да има същия или
По добър ефект ?

Не знам Ивко как гледа гъбите, но между микоризата и обикновените гъби за култивация има една съществена разлика. На микоризата и трябва живо растение ,защото тя не може да живее самостоятелно, а само в симбиоза с корените на живо растение. Обикновените гъби се развиват върху някакъв гниещ целулозен субстрат на тях живо растение не им трябва.

[nadin]

За мен проблема на метода който е описал НАМ е по-скоро в това че микоризата е различна за различните растения. Например тази, която расте по рододендрони или орхидеи не ми се вярва да може да се отгледа върху корени на трева. Веднъж гледах една статия, в която бяха описани поне 5 вида микоризни гъбички, които се срещат по корени на рододендрони например. Те са различни от микоризите които се ползват при розите или при иглолистните.

[НАМ]

Nadin, права си, този метод не работи за орхидеи, рододендрони и иглолистни. Той е за зеленчуци. Тъй като го коментирахме усилено в доматения форум, аз просто забравих да добавя тази забележка. По този метод ще се култивира микориза от вида Glomus, който съжителсва с около 80% от растенията на земята и който може да се намери по цялата планета, т.е. неговото местообитаване е много обширно.
Също така микориза няма смисъл да се прилага на ростения от семейство кръстоцветни, като зелетата например, те не я използват.
Инокулантът в горната рецепта може да се съхранява 6-12 месеца. При съхранението хифите умират и остават само спорите, затова и заразителната му способност намалява.

[ivko69]

НАМ,благодаря ти за информацията....

[Краси Лазаров]

За мен проблема на метода който е описал НАМ е по-скоро в това че микоризата е различна за различните растения. Например тази, която расте по рододендрони или орхидеи не ми се вярва да може да се отгледа върху корени на трева. Веднъж гледах една статия, в която бяха описани поне 5 вида микоризни гъбички, които се срещат по корени на рододендрони например. Те са различни от микоризите които се ползват при розите или при иглолистните.

Агро био продават микориза 1л. за зеленчуци на експандирана глина за около 15 лв. Миналата година си взех и резултата беше отличен. Слага се по около 3/4 мл. на растение. Ефекта е по-голям при директните сортове.

[ivko69]

Не всеки има възможност да направи това,което предлага НАМ,защото трябват малко познания и терен...Но пък и Краси предлага решение...Много е лесно да си купиш това което ти трябва,но пък е и много приятно да си го направиш ти...Блазни ме мисълта,че утре ще вдигна телефона и в другиден ще си имам това което искам,нооооо.....Ивко ще вземе лопатата и кофата и ще отиде на лов за микориза.... Не съм сигурен,че ще получа качеството на купешкото,ма що па да не пробвам...Не че имам крещяща нужда от микориза и триходарма,и не че ще видя резултата с очи,ма ще сложа малкочко .....Па квото стане...
Благодаря ви и на двамата....