Природосъобразно земеделие

Модератор: Миша

Публикувай отговор
НАМ
Кана кафе
Мнения: 546
Регистриран на: Юни 20, '18, 11:41
Дал благодарност: 147 пъти
Получил благодарност: 107 пъти

Re: Природосъобразно земеделие

Мнение от НАМ »

Ще продължа малко темата за добрите почвени микроорганизми, както бях обещала. В научната литература казват, че в първата седмица от прилагането триходермата тя може да подтисне установяването на микоризата, ако се прилагат едновременно. Затова е добре да има поне една седмица разлика във времето от прилагането им. Това е в случай, че искаме да ги приложим при засаждане на открито. Ако сме заразили предварително разсада с микориза, не е необходимо вземането на тази мярка (въпреки че аз лично бих поставила триходермата около две седмици преди разсаждане, за да изчисти останалите растителни остатъци и болестотворни микроорганизми). Когато микоризата веднъж вече се е установила, тя може да съжителства симбиотично с триходермата.
Изкуствените (а дори и органичните) торове убиват добрите почвени микроби, защото съдържат висока концентрация на соли. Ето защо, ако изберем пътя за работа с естествените почвени микроорганизми, трябва да намалим драстично употребата им. Важно е обаче, ако досега сме ги използвали, да не ги спрем изведнъж, а да ги намалим в рамките на 3-4 години до 10% от досегашните им стойности, като първата година намалението да е поне 60%. Твърди се, че почва, която е торена с фосфорни торове през последните 10 г., е изградила достатъчно запаси от този елемент за следващите 100 г. Проблемът с фосфора не е, че той е недостатъчен, а че е във форма, в която растенията не могат да го използват. Ако обаче има микориза и съпътстващия я добър набор от микроорганизми (т.н. биом), те ще направят свързания фосфор достъпен за нашите растения. Което е не по-малко важно, здравите почвени микроорганизми ще доставят на нашите растения микроелементи, които в последните десетилетия драстично са намалели в интензивно отглежданите плодове и зеленчуци, тъй като растенията не могат да ги усвояват сами в свързаните форми, в които те се намират в природата. Преди време гледах една таблица, която показваше процентното намаление на тези толкова важни за здравето ни микроелементи в храната – при много от тях намалението е около и повече от 50% за последните около 80 г. Изследването е за САЩ, но вероятно картинката е подобна навсякъде. Ще пусна този линк, когато намеря отново тази таблица. Смята се, че това е и една от основните причини за доста от съвременните болести.
За да доставим микориза на растенията си, ако градината ни е била активно обработвана преди това, можем да използваме или готов препарат, или метода, който описах по-рано. За да си отгледаме здрава почва в дългосрочен план обаче, не е достатъчно да заразяваме растенията с микориза и да прилагаме триходерма срещу патогените. Най-много да попаднем след време в същия капан, в който попаднахме с масовото прилагане на изкуствени торове и препарати за борба с болестите. Природата не работи само с едно средство, а със сложни системи от много елементи, и когато извадим едно нещо от тях и започнем да прилагаме само него, в един момент започваме да причиняваме повече вреда, отколкото полза. И макар че ние все още малко знаем за това какво влиза в тези системи и какви са функциите на отделните елементи в тях, можем да им позволим да се развият в нашата градина и без това детайлно познание. В следващия постинг ще опиша няколко лесни начина.
Аватар
shoshy
Баш кафе майстор
Мнения: 2931
Регистриран на: Мар 30, '11, 16:09
Местоположение: Бургас
Дал благодарност: 3 пъти
Получил благодарност: 5 пъти

Re: Природосъобразно земеделие

Мнение от shoshy »

НАМ, благодаря за информацията.
Относно триходермата... Продават торф за разсади с триходерма. Мислите ли, че ако се посипи в градината с него ще е достатъчно за да се разнесе триходермата.
Deleted User 7475

Re: Природосъобразно земеделие

Мнение от Deleted User 7475 »

shoshy написа: Фев 23, '19, 21:11 НАМ, благодаря за информацията.
Относно триходермата... Продават торф за разсади с триходерма. Мислите ли, че ако се посипи в градината с него ще е достатъчно за да се разнесе триходермата.
Шоши, виж тук
viewtopic.php?p=872351#p872351
Аватар
shoshy
Баш кафе майстор
Мнения: 2931
Регистриран на: Мар 30, '11, 16:09
Местоположение: Бургас
Дал благодарност: 3 пъти
Получил благодарност: 5 пъти

Re: Природосъобразно земеделие

Мнение от shoshy »

Алис написа: Фев 23, '19, 21:41
shoshy написа: Фев 23, '19, 21:11 НАМ, благодаря за информацията.
Относно триходермата... Продават торф за разсади с триходерма. Мислите ли, че ако се посипи в градината с него ще е достатъчно за да се разнесе триходермата.
Шоши, виж тук
viewtopic.php?p=872351#p872351
Алис, :oops: :hmmm: в темата от линка не намерих отговор на въпроса.
Торф с триходерма вече имам и се чудя дали има смисъл този който ми остане, да ползвам в градината.
Deleted User 7475

Re: Природосъобразно земеделие

Мнение от Deleted User 7475 »

Не знам каква трайност има триходермата в торфа. Поне няма да навреди.
НАМ
Кана кафе
Мнения: 546
Регистриран на: Юни 20, '18, 11:41
Дал благодарност: 147 пъти
Получил благодарност: 107 пъти

Re: Природосъобразно земеделие

Мнение от НАМ »

Shoshy, ако торфът ти е влажен, триходермата ще си живее в него, докато има какво да похапва, в общи линии достатъчно дълго.
НАМ
Кана кафе
Мнения: 546
Регистриран на: Юни 20, '18, 11:41
Дал благодарност: 147 пъти
Получил благодарност: 107 пъти

Re: Природосъобразно земеделие

Мнение от НАМ »

Ето линк към статиятаза която писах по-горе, описваща няколко научни проучвания за драстичното намаление на полезни вещества в храната ни за изминалия половин век https://www.theguardian.com/lifeandstyl ... .shopping3. На английски е, може би в един момент ще можем да синтезираменай-важното, но е храна за дълбок размисъл. Изводът е, че трябва да търсим сортове отпреди 1950-та година, тъй като по-новите се селектират за висока производителност и устойчивост на болести, но това е за сметка на намаляване на полезните вещества в тях. Необходимо е и да използваме различни методи за добавяне на липсващите минерали към почвата си, било, като събираме и добавяме скален прах от различни скали, било морски водорасли или дори разредена морска вода, било може би като индианците едно време да зариваме парчета морска риба в почвата, те го правели под царевицата. Установено е, че в морската вода се съдържат повече минерали, отколкото се срещат на сушата, и между тях има такива, които са много важни за нашето здраве. Истината е, че ако някои минерали липсват в нашата почва, никакви микроорганизми и сидерати не могат да й ги доставят, те само могат да извлечат от много по-широк диапазон отколкото корените на зеленчуците неща, които вече съществуват в почвата. В изкуствените торове точно много редките елементи изобщо не се добавят, но заради наличието на лесна храна и растенията, и микроорганизмите стават мързеливи и не работят усилено съвместно за доставяне на пълната палитра на дори съществуващи в почвата минерали, да не говорим за ензими и витамини, които не се извличат от почвата, а се синтезират от живите организми.
Аватар
nadin
Чист кофеин
Мнения: 7196
Регистриран на: Май 17, '11, 15:33
Местоположение: София
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 271 пъти
Обратна връзка:

Re: Природосъобразно земеделие

Мнение от nadin »

добре де едно време плодовете и зеленчуците са били с по-качествен състав. Ама тогава бабите и дядовците на село със сигурност не са поливали с морска вода, не са трошили скали или сипвали сушени водорасли, най-много зимата да са хвърляли тора от кравите и овцете. Ако е въпрос на сорт го разбирам, но вкарването в почвите на вещества, без да е ясно как ще реагират с нашите почви си е направо опасно. Може така да се засоли почвата че после за нищо да не става.
Не забравяйте едно че в Западна Европа почвите са бедни. Те черноземи нямат, почвите им са обработвани интензивно с десетилетия да не говорим за хидропонното отглеждане. При нас има почви, които там няма и различни климатични условия които по различен начин влияят върху усвояването на хранителните вещества от растенията. Не трябва през глава да се пробват неща които не са проучени как ще се отразят при нашите условия. Така в зората на демокрацията хората по селата си загубиха старите сортове домати, чушки, зеле и лук като се хвърлиха да садят новите хибриди от лъскавите пакетчета. И последно ако на един картоф му липсва селен добавянето на селен в почвата не означава че картофа ще го асимилира. Храненето и кръговрата на веществата при растенията е също толкова сложен и комплексен както и при животните и добавянето на произволни вещества в почвата по-скоро ще я замърси от колкото да помогне на растенията. Ние тука сме любители или поне аз съм такава. Не произвежам пазарни количества и обем не ми трябва. А за да постигна качество трябва да съм наясно с всичките комплексни условия, които влияят на 100те квадратни метра зеленчукова градина, която садя всяко лято. Това включва: сортове, почви, състав на водата за напояване, слънчево греене, температурен диапазон, ветрове, опрашители и т.н. Всяко едно от тези неща извадено от контекста на останалите и разглеждано само за себе си е безмислено да не кажа вредно.
НАМ
Кана кафе
Мнения: 546
Регистриран на: Юни 20, '18, 11:41
Дал благодарност: 147 пъти
Получил благодарност: 107 пъти

Re: Природосъобразно земеделие

Мнение от НАМ »

Надин, права си, че безразборното внасяне на минерали може да влоши състоянието. За да е от полза, човек трябва да знае какво е моментното състояние на почвата и какво евентуално и липсва.
Внасянето на силно разредена морска вода няма да засоли една нормална почва, не и в нашия климат, това може да стане само в полупустинни райони с липса на валежи. В крайна сметка всички изкуствени торове са видове соли и се внасят в много по-големи количества и от много време. Доста соли се внасят и с оборския тор. А тук става въпрос за много минимални количества сол, несравними с внасяните с торове.
Нашите предци също са имали почви с минерални дефицити, но те са и живеели по-кратко от нас и тези дефицити не са им се отразявали така, както биха се отразили на нас.
Дали един картоф ще инкорпорира примерно берилий, който така липсва на съвременния човек, не знам, но ако му го предоставим и той разполага с необходимите микроби, за да го усвои, толкова по-добре за нас. Ако не, няма да отровим почвата си с внасяне на хомеопатични количества, защото именно за такива количества става дума. Това, което писах в горния пост, трябва да се разглежда заедно с писаното преди, а именно, че трябва драстично да се намали използването на торове, ако искаме почвените микроби да си вършат успешно работата.
Естествено, можем просто и да решим, че ще приемаме морски храни и водорасли с храната си и ще се откажем от това определени елементи да ни се доставят със зеленчуците и плодовете. Но не можем да игнорираме драстичното намаление на елементи, които получаваме по принцип от сухоземните плодове и зеленчуци. И ако нещо липсва на почвата, няма как да го внесеш с тор от животни, които са пасли растения от същата почва, или още по-зле, хранителни добавки от зърно, отгледано на почви с още по-големи дефицити.
НАМ
Кана кафе
Мнения: 546
Регистриран на: Юни 20, '18, 11:41
Дал благодарност: 147 пъти
Получил благодарност: 107 пъти

Re: Природосъобразно земеделие

Мнение от НАМ »

Как да си изградим, почва, която да прави щастливи почвените микроби, а оттам и нашите растения – продължавам с обещаното описание. Много от нещата са широко известни, тук просто ги поставям в контекста на разглежданата тема.
Растенията имат изградени механизми за комуникации с микробите в почвата – те изпращат съобщения от какво имат нужда, микробите го доставят и като награда получават синтезирани от растенията вкусотии. Последните освен за храна на микробите служат и за оформяне на добрата структура на почвата, правейки я по-рехава, с по-добър въздухообмен и условия за задържане на почвената влага. Растенията могат и сами да си доставят много хранителни елементи, но това им струва използването на много енергия. При наличие на микроби растенията правят това, което им се отдава по-лесно – фотосинтезират – и енергията, необходима им да хранят микробите е значително по-малка от тази, необходима им да извличат минерали от почвата и затова те се развиват много по-добре. За да подпомогнем тази чудесна симбиоза, трябва да осигурим добри условия за микробите, за да живеят и да се размножават, както и минерали, които те да разграждат, когато получат съобщения от растенията.
Ако искаме да сме сигурни, че ще имаме нужните микроби за определена задача, трябва да се погрижим за високо биоразнообразие на почвените микроорганизми. За тази цел е добре да имаме голямо разнообразие на отглежданите от нас растения, тъй като всеки вид си има предпочитани симбиотични отношения с определени организми. Най-лесно това се постига с отглеждане на сидерати, колкото повече растения влизат в сместта, толкова по-добре подпомагаме постигането на тази цел. Ако земята ни винаги е покрита с растения, осигуряваме и непрекъснатост на живота в почвата – на пролет преди засаждане на основната култура, на есен след прибирането й. Добавяне на повече растения и около основната ни култура – примерно засяване на босилек, невен, латинки, тагетас, магданоз, лук и чесън и много други около доматите ще ги предпазва от неприятели не само над земята, но ще им осигури храна и защита и в почвата. По този начин се гарантира наличието на постоянно високо количество на микроби и спори в почвата.
Оставянето на многогодишни растения в градината е още по-добро решение, защото микоризата ще е в състояние да презимува като мицел, не само като спори, което ще й осигури бърза колонизация на новите растения през следващата пролет. Смята се, че наличието на 10 -15 % от многогодишни растения в градината осигурява достатъчно микроби за добър старт на следващата пролет. Тези многогодишни могат да бъдат примерно лавандула, розмарин, многогодишна чубрица, лук и чесън, ягоди, но също глухарче (което става и за храна) лупина и люцерна. На пазар има люцерна, заразена с микориза и азотофиксиращи бактерии, тя може да се коси често и да се използва за мулч, като в същото време може да разрохва почвата и да изкарва на повърхността минерали от големи дълбочини, тъй като корените и проникват до няколко метра надолу. Лупината е също азотофиксираща.
За да поощрим по-голям дял на гъбите в почвената флора, можем да покриваме лехите с опадали листа широколистни дървета от гората. Те най-вероятно вече са заразени с гъби, а слагайки ги на повърхността на лехите, симулираме успешно естествения им хабитат. Отказа от разкопаване също поощрява развитието на гъбите.
Мулчирането, внасянето на сидерати, компост и оборски тор и тор от червеи повишават органичната материя, която микробите разграждат и от която те извличат минерали за растенията (с нестерилизирания компост и тор от червеи ние внасяме също много микроорганизми в почвата). Внасянето на натрошени парчета дървени въглища или използването на хугелкултури са начини да увеличим органичната материя, използвайки дървесина в почвата. При хугелкултурата се прави трап, по дъното му се подреждат по-дебели парчета дърво и се затрупват с по-тънки клони и съчки, листа, зелени растения и оборска тор и отгоре се покриват със слой почва, след което се засаждат. Важно в случая е да се натрупат достатъчно азотосъдържащи материали над дървото, защото при разграждането му се използват големи количества от този елемент и това може да доведе до азотен недостиг за растенията през първата година. Хугел лехите са отлично място за развитието на добри почвени бактерии и особено гъби.
Органичната материя в добрата почва е средно около 4%, в много малки случаи тя достига до 10 %, често е под 4%. Ако е ниско, би трябвало да се опитаме да я повишим. При това обаче трябва да се има предвид, че всеки тип почва има оптимално количество органична материя и трудно можем, а и няма смисъл, да се опитваме до го увеличаваме над това ниво. Просто трябва да се стремим почвата ни да изглежда като хубава горска почва и да става все по-тъмна, това ще е знак и за наличието на достатъчно почвени микроорганизми.
Публикувай отговор

Обратно към “Плодове и зеленчуци”