Природосъобразно земеделие

[penkeler]

penkeler.Точно така се прави, не се притеснявай от тревите и листат на участъка...

Ами, ако се притеснявах, нямаше да го правя тенденциозно повече от 10 години. Практикувам го още от преди да се пенсионирам. Тогава имах възможност само през уикенда да идвам и то не винаги. Открих, че по този начин земята не се спича и влагата се запазва по дълго. Освен това растенията които изгниват в почвата, връщат повече от колкото са извлякли от нея защото освен върнатите елементи я обогатяват и на хумус. Когато се добавят и растения израстнали на друго място всичко се умножава. Не връщам само растения които през сезона съм оскубал, защото са били болни. Понеже сея само за собствена консумация, не търся начин да извличам максимума и затова не ползвам изкуствени торове, а естествени рядко и помалко. Е, не всичко става такова като на магазина. Пипера например с повече тор става по едър и месест, а при мен става малко по дребен и тънък, но това не ме тревожи. Когато искам такъв ще си го купя.

[nadin]

Всички тези идеи са чудесни, но според мен не са универсални. Първото от което трябва да се почне е точно какви почви имате. В България има сигурно към 20 вида почви всички със специфични качества и нужди. Черноземи например в Западна Европа няма и затова от там е тръгнало това интензивно земеделие, защото почвите им са бедни. Много от черноземно базираните почви, имат нужда от малко азотно подхранване защото по принцип са богати почви и ако се култивират правилно и се добавя хумус от друго подхранване нямат нужда. Смолниците пък като повечето глинести почви имат проблем не с хранителните вещества, а със структурата и водопропускливостта. При песъчливите и канелените почви пък проблемите са други. И въобще всеки трябва да си знае от какво най-вече има нужда неговата почва и неговата градина.
Аз винаги съм си задавала въпроса какво ми дават сидератите в повече, от добавянето на угнил другаде компост от същите тези растения?
В моят смолник без фрезоване на пролет не може да се сади, а сидератите с нищо не ми помагат, защото за да се преборя с глината имам нужда по-скоро от пясък и други инертни материали, от колкото от гниещи растения. Ако разчитаме само на естествените условия, които изначалната почва в градината ни предлага това означава, че никога няма да отгледам читав морков или картоф в мойта почва, а пък тези с градини по планинските склонове няма да видят хубав градински домат или чушка независимо от това какви сидерати садят на есен.
Моят личен опит, който споделям тука е че това със сидератите не мога да си го причиня, защото ползите не компенсират усилията. Много по-лесно и с по-голям успех според мен е да си правя компост, който есен да разхвърлям в градината след като прибера реколтата. Мойта градина е 10 на 9 м и компоста, който правя през сезона ми е напълно достатъчен. Сидератите може би стават за големи площи и при сеитбообръщането и сеенето на различни култури, но за мойта дребна градина това усилие ми се вижда безмислено.

[elmaz]

Надин е права, зависи от почвата.
При нас е чернозем. Тор ползвам при насаждане и само от кал. червеи,
но сякаш е малко.От година на година реколтата е по-хилава, сигурно защото се изтощава земята.
Есен слагаме от компостера, но то е много малко. А, слагаме и остатъци от гроздето след виното няколко години вече.

Тази есен засях овес, дал-бобово, имам пък не го ядем, синап. След доматите + фацелия.
На едното място всичко е поникнало, но при домата- надявам се на добро време да поникне и направи
зелена маса.
Вярно е упражнение, но времето ще покаже.

Отдавна се уверих, че след тревата като мулч, отдолу е земя-бонбон

[МГХ]

Надин е права, зависи от почвата.
......
Отдавна се уверих, че след тревата като мулч, отдолу е земя-бонбон

Така си е. При мен почвата е песъчлива и плитка. Вода не задържа. Плодородна е, ако не пресъхва силно. Ражда всичко, но и има безброй насекоми и особено птици, които са в състояние да изкълват всичко, което се роди. От отрупаните с вишни дървета едва събрах за вишновка. Последно са се настървили на смокините, а гроздето го изядоха доста преди да узрее. Така че ми се налага да мисля и как да запазя това, което се е родило. В постоянна конкуренция сме. Пробвахме с мрежа и запазихме ябълките от едно дърво. Другата година ще режа дърветата да са ниски, за да можем да ги покриваме. Имам усещането, че цялата природа се стреми да вземе това, което съм успяла да отгледам.

[penkeler]

... Много от черноземно базираните почви, имат нужда от малко азотно подхранване защото по принцип са богати почви и ако се култивират правилно и се добавя хумус от друго подхранване нямат нужда. Смолниците пък като повечето глинести почви имат проблем не с хранителните вещества, а със структурата и водопропускливостта...

Има логика в това, но мисля че това се отнася за случаите когато говорим за торене с изкуствен или животински тор. Не вярвам по голямо количество растителни отпадъци да и дойдат в повече на почвата. Каквато и да е тя. Нали там където трупаме плевелите, след като изгният, не се преторява местото, а ако засеем някакви растения те не прегарят и растат буйно. Защо на новоразработено място, където с години са се трупали треви, листа и клони, растенията се чувстват най добре? Разбира се, че едно от най важните неща е да се съобразяваме с вида на почвата. И при мен почвата е глинеста, не се отцежда лесно и това ми създава проблеми. Наумил съм нещо, което все още не съм започнал и не знам дали ще постигна много, но ще пробвам. Ще си сложа в багажника два найлонови и два сезалови чувала и когато минавам покрай някой пясъчник ще си ги пълня и ще ги изсипвам в градината, там където сея зеленчуци. Ще слагам найлоновите в сезаловите защото едните се късат лесно, а през другите пясъка преминава. Когато фрезовам пясъка ще се размесва. Мястото е наполовина на твоето, но с течение на времето смятам, че ще успея да подобря поне горния 20-30 см. слой. Не очаквам чудеса, но се надявам поне малко да има ефект.

[Deleted User 4608]

За гроздето - мрежички и капани. Обрах преди два дни.

[clock]

Отдавна си говорим вкъщи за клонотрошачка и сега като прочетох МГХ и Penkeler се замислих. Ако натроша с нея всички лозови пръчки, които режем пролетта, мога ли да ги използвам и тях като мулч? Колко ли време ще им е нужно да се разградят? Или да си ги струпам така наситнени на компостера и там да си гният? И изобщо струва ли си инвестицията в такава машинка, за да знам дали по- убедително да говоря за нея или само между другото да я споменавам

[НАМ]

Всички тези идеи са чудесни, но според мен не са универсални. Първото от което трябва да се почне е точно какви почви имате. В България има сигурно към 20 вида почви всички със специфични качества и нужди. Черноземи например в Западна Европа няма и затова от там е тръгнало това интензивно земеделие, защото почвите им са бедни. Много от черноземно базираните почви, имат нужда от малко азотно подхранване защото по принцип са богати почви и ако се култивират правилно и се добавя хумус от друго подхранване нямат нужда. Смолниците пък като повечето глинести почви имат проблем не с хранителните вещества, а със структурата и водопропускливостта. При песъчливите и канелените почви пък проблемите са други. И въобще всеки трябва да си знае от какво най-вече има нужда неговата почва и неговата градина.
Аз винаги съм си задавала въпроса какво ми дават сидератите в повече, от добавянето на угнил другаде компост от същите тези растения?
В моят смолник без фрезоване на пролет не може да се сади, а сидератите с нищо не ми помагат, защото за да се преборя с глината имам нужда по-скоро от пясък и други инертни материали, от колкото от гниещи растения. Ако разчитаме само на естествените условия, които изначалната почва в градината ни предлага това означава, че никога няма да отгледам читав морков или картоф в мойта почва, а пък тези с градини по планинските склонове няма да видят хубав градински домат или чушка независимо от това какви сидерати садят на есен.
Моят личен опит, който споделям тука е че това със сидератите не мога да си го причиня, защото ползите не компенсират усилията. Много по-лесно и с по-голям успех според мен е да си правя компост, който есен да разхвърлям в градината след като прибера реколтата. Мойта градина е 10 на 9 м и компоста, който правя през сезона ми е напълно достатъчен. Сидератите може би стават за големи площи и при сеитбообръщането и сеенето на различни култури, но за мойта дребна градина това усилие ми се вижда безмислено.

Надин, напълно си права, че всяка градина изисква индивидуален подход, то и за това градинарството си е вид изкуство. Само искам да вметна, че добавяне на пясък към глинена почва крие рискове. Преди година го пробвах и резултатът при мен беше нещо като цимент. Може да има някакви пропорции за постигане на положителен резултат, но аз не успях да открия такива.

[МГХ]

Клокче, тревата от косачката до пролетта я няма в лехите. Преработена е от червеите и от атмосферните условия. От по едрите треви остават само твърдите части. От жилавите треви като балур и троскот също има следи, но са сухи и полуизгнили. Наситненото от клоните няма да изгние веднага, но ще служи като мулч. Мен това ме устройва, защото при поливане един път в седмицата, запазва влагата и почвата от пресушаване и прегряване. Пробвала съм с наситнени с брадвичка клонки, но е много трудоемко и нито имам време, нито нерви, да ги кълцам. Така че ще купувам.

[ugod]

Здравейте.Ще споделя какво направих в мястото, където бяха доматите.Доматите ги обрах някъде на 20 Септември, защото времето стана много променливо .Дъждовно с ниски нощни температури.

Поради тази причина се наложи да обера доматите.След това изрязах доматите, като оставих само корените в почвата.Направих го така, защото доматите нямаха никакво заболяване.А самите стебла нарязах и покрих със смес от трева и почва.На едно място, което сега разработвам.След, като направих това разкопах участъка на няколко см в почвата и засях няколко смесени сидерата.От фий,рапица, овес, лимец. Ето какво се получи в крайна сметка, преди да разкопая,и след това.
И всичко това съм направил с тази малка мотичка. която е на снимката в дясно по средата.. Когато разхвърлих семената, понеже имам нарязан ситна трева ги покрих с нея.Ако я нямах, щях да мина с търмък за да зароява семената, с цел да не бъдат изядени от птиците. На тези 2 снимки искам да ви покажа, как разхвърлям зелените отпадъци в градината.


На следващата година съм определил да сея доматите на участъка с боб.

Но тъй, като все още не е узрял, ще се наложи да го изчакам . След, което смятам да засея със смес от овес,ръж , елда и бял синап.Където след това ще засея директно доматите, когато настъпи времето за сеене на открито. След, около месец, когато времето се позатопли, ще окося всичко около доматите и мулчирам с окосеното.След това вече може да се засее, тагес,фацелия, невен,босилек. Които имам на разположение.И сега малко информация.Свалена от http://agro.kg/ru/plant_growing/5960/
Ще се спра само на два аспекта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Русский ученый Ю.А.Слащалин, а после него и многие другие обнаружили, что на 1 сотке земли, не отравленной химией, живет около 200 кг бактерий и примерно столько же червей и прочей живности, которые производят более 500 кг биогумуса в год. Именно эти "природные земледельцы" удобряют и питают растения.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Руският учен Ю.А.Слащалин и след него и много други открили, че на 100 квм земята, която не е отровена от химията, живеят около 200 кг бактерии и около един и същ брой червеи и други живи същества, които произвеждат повече от 500 кг биохумус на година. Тези "природни земеделци" наторяват и подхранват растенията.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
А сколько сил тратится на это! Например, перекапывая 6 соток, приходится до 200 тонн земли переворачивать лопатой! С помощью плоскореза Фокина эти же 6 соток можно легко подготовить к посадке за полдня.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

И колко много усилия се губят за това! Например, копаейки 600квм , трябва да се преобърне 200 тона земя с лопата! С помощта на плоскореза на Фокин

, тези 600 квм могат лесно да бъдат подготвени за засаждане за половин ден.