Лозето, гроздето и ... виното

[sylay]

Накрая и това ще стане!
Но не знам дали не изпуснах вече сезона?!
Не мога да намеря вече нито Афродита, нито Русалка.... затова питам

[wesselin]

Въпросче към разбирачите:
Кое от 3-те лозими препоръчвате за района на Пловдив:
- Султанина;
- Афродита
- Русалка
???????????????

Пояснявам: Не съм фен на виното/алкохол не близвам, защото не ми харесва/, което не означава, че съм враг на хората, които обичат да си правят вино и ракия. Гроздето също не ми е фаворит сред плодовете или поне не беше, до преди да опитам скъпо, хубаво, бяло, "гръцко" грозде от Кауфланда и после от пазара. Направо се влюбих: жълто-зелено, сладко и БЕЗ семки. Сумати време разпитвах за него и разбрах, че сорта е Султанина/"Томсън сийдлес"/. Четох за него в БГ- и руските- форуми, но информацията е малко, а климата в 2-те страни е различен. Руснаците пишат за него, че Османската Империя го била пренесла в бълканските държави като България, Гърция, Албания..... Обаче, аз не съм чувала някой да се занимава с този сорт тук. Попитах в 1 агроаптека и от там ми препоръчаха Русалка или Афродита/не си спомням, кое от 2-те беше/
Тази пролет от Аграта в Пловдив си купих 2 лозички Султанина/или поне ми го продадоха за такова/.

Някой може ли да ми разясни, от кой от горните 3-те варианта е най-доволен ЗА ЯДЕНЕ и отглеждане?

Аз препоръчвам Афродита.А Русалките са много сортове и зависи кой имате предвид.

[peterstamov]

Някой да резне за насам......

International growers bring new table grape varieties to Greece




ARRA 15



ARRA 32

[wesselin]

Трябва да си купя колове за лозе.
Имало дървени, циментови и стоманени.
Кой са най-добрите, откъде бихте ми препорачали да ги купя, колко дълги да са и с какъв диаметър?

намерих това инфо:

"Дървените видове се използват от стари времена. Дървесината за производството им основно е акацията. В предишните десетилетия традиционно (без тези от 1989 – 2016 г.) в България се поддържаха значителни площи от акация, особено в областите около р.Дунав. През последните години, поради липсата та нови засаждения, липсата на поддръжка и неконтролируемо изсичане на акациеви насаждения и износ за чужбина тези лозарски колове в страната ни все повече губят значим търговски интерес, съчетано и с породената с трудната им доставка ръст на тяхната цена. Ето защо в някои държави се произвеждат и колове от друга дървесина – борова, от кестени и подобни, като за тази цел те следва да бъдат подложени предварително на съответна импрегнация. Освен това , може да се намерят и дървени колове , на които частта в почвата се изготвят нещо като стоманени „калъфи „ /около 60-70 см/, в които се „насаждат” самите колове /кръгли/. Дървените колове се използват предимно за изграждането на екологични (органични) лозови насаждения. Те се изработват като кръгли или цепени (по дължината на трупите), белени и небелени. Тяхната дълготрайност е около 10 – 12 г.г.

Циментовите лозарски колове са доста разпространени у нас, особено по време на планираната икономика в страната. Те бяха използвани в големи мащаби от кооперативните стопанства. Още повече, че бяха българско производство на тогавашните строителни комбинати. Все още някои от тези колове може да се видят в стари изоставени бивши кооперативни лозови насаждения и се търгуват при изгодни цени. Нормалните им размери са 170 – 260 см и профил от 8х8, 9х9 или 8х10 см. Те са със значима дълготрайност. Някои специалисти избягват тяхната употреба при отглеждането на органични лозя поради отделяне от коловете циментови смеси в почвата /в които считат че в тези смеси има наличието на азбестови примеси/.

Най-моделните лозарски колове са тези със стоманените профили. Те се изработват промишлено, с различни профили, различни приспособления и аксесоари за окачване на основните и помощни телове. Тяхното покритие е разнообразно – без покритие, поцинковани от 20 до 60-70 микрони, и с добавяне на алуминий и други материали за по-голяма дълготрайност. Коловете с такива покрития доста са с дълготрайност от 30 и повече години, т.е. се осигурява опорна конструкция за цялото плодоносене на лозовите насаждения."

Препоръчвам циментовите,защото тях най-добре познавам,а и са доказали качествата си.Дължината от 2.30м. е най-подходяща,като около 40-50см. са в земята.
Дървените не са толкова трайни и винаги може да бъдете излъгани в това отношение.
Тези от стоманените профили съм ги виждал,но мисля са удачни за големи насаждения.

[sylay]

wesselin, Много ти благодаря!
По твоя съвет се спирам на Афродита!

[polyabs]

от venetka70 » чет апр 19, 2018 8:59 am
Я кажете на тези от вас, на които пратих лозички есента от Узбекистан как са сега.
При нас засега успеха е 100%, чак не е за вярване. От 5 засадени на село и петте тръгнаха, едната в Пловдив е много добре, а вчера установих, че и втората тръгва да се развива. На село забравих да проверя тези в градината на леля. Дано и там да са се прихванали.
Интересно ми е какво се е получило на другите места в страната от тези пръчки. Споделете моля. Дано да си е заслужавало това дълго пренасяне.

Вени, аз да докладвам при мен покараха Ризамат и 1 брой Тайфи, а бяха два
Кишмиш лучист също не е дал признаци на живот, но аз него лесно ще го намеря в Бг. Важното е че другите оцеляха Благодаря тиии

[prijatel62]

Ще оцелеят и ще те радват с плод...
А вие, дечица, започнахте ли присаждането? При нас то е в разгара си. Зрял миналогодишен или зелен тазгодишен калем или пъпка върху зелен летораст.
Гладка и хубава спойка се получава, при срастване на двата компонента и при добро изпълнение.

[peterstamov]

Правят ли се присадки по това време на лозата? Питам щото преди два дни правихме на зелено, но идея си нямам време ли е?
Пъпка върху зелен летораст - може ли пояснение? Вераятно не под кора а на прозорче?

[wesselin]

Правят ли се присадки по това време на лозата? Питам щото преди два дни правихме на зелено, но идея си нямам време ли е?
Пъпка върху зелен летораст - може ли пояснение? Вераятно не под кора а на прозорче?

При леко зазряване на зеления леторасъл присаждам със зрял резник на разцеп.Може и под кора на стара лоза,но трябва да има добро отделяне на кората и да останат леторасли над и под присадката.

[cameraman]

Тази година малко закъснях с младото лозе. Счупи се машинката за дупки и последните коренчета засадих в началото на май. Априлските почти без изключение се хванаха. Когато вадих последните пръчки, обаче на 7-8 липсваха коренчетата. Бяха като отрязани. Вкарах ги в земята, с надежда да покарат(става дума за вкоренени лози). Вчера разравях лозички, които още не са изкарали филизи над купчинката. Излезе няккъв гаден черен бръмбар... като майски, ама не съвсем. Черен, матов, 2,5см. Да не ми яде той евмолпията?