Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Модератор: Миша
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Ох аз там първо звъннах, после и в Пловдивския университет, казаха че вече не произвеждали разсад.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31527
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 810 пъти
- Получил благодарност: 1727 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Ягодите-корени с история вече са пратени.
А ето и историята.
Алана, станала съм, без да изпратя първото ЛС.
Първо се отказах от шишето вода, влязох в градинските си шарени гумени ботушки и... чак след 10 мин. път се сетих, че тръгнах без да взема лопатката за изтъргване на калта от мотичката. Казах си, че ще преживея и без лопатката. По пътя от една пощенска кутия взех две рекламни брошури на Била и си харесах едно парче камък, с което да стържа калта - вместо забравената лопатка.
След 1 час вече стъпих на кърския черен път. Нали съм хитра, реших да карам направо през нивите и напуснах черния път. Виждаха се тук там в началните 2-3 метра изчезващи локви, но ще ги прескачам и ще стъпвам само на високото, сухото.
Да, ама не!
Както си стъпих на "високото, сухото", на втората крачка внезапно се озовах затънала в кал.
Моментално се обърнах д лице към напуснатия черен кърски път. Обаче, оказва се, че с каквато сила дърпам единия затънал до ръба ботуш, със същата сила се натиска надолу хуууубавичко в калта другия ботуш. На втората стъпка обратно към пътя, се оказах с измъкнат от ботуша десен крак. Опирам се на дългия сап на мотичката, но в един момент крехкия баланс не знам как се наруши и обутия в хавлиен чорап десен крак се озова в калта.
Както казваше от трибуната на парламента едно време Гиньо Ганев "бития бит и така нататък".
Да извадим ботуша!
Само след някакви си 5-6 минути гъзурчене, пазене на баланса и напъни, ботушът е изваден и е здраво стиснат в ръка, а борбата продължава за стигна до пътя без да ми се събуе и втория ботуш.
Мислех, че никога няма да измина тези 2-3 крачки обратно до пътя, но ги изминах!
Тук рекламните брошури се оказаха нечувано полезни! С 1 литър вода нищо нямаше да мога да изчистя.
Сега започна епичната борба са вкарам тапицирания с дебел пласт кал хавлиен чорап обратно в ботуша. След четвърт час мъки вече обута, реших, че след цигарата поемам обратно към града. Край!
След цигарата поех към ягодите.
Стигнах след 1 час и след обмисляне, реших да търся корени край килналия се вече изоставен навес. Смоковете трябва да помнят, че вътре често има хора и да странят от него и от пътя. Миналата година са вадили коренища, купища и огромни найлонови торби пълни с коренища ягоди. Загинали... Тракторът е идвал до навеса поне 100 пъти, обръщал е и да, много е отъпкано. Но изсъхналата трева е наистина с моя бой... Тук коренче, на метър-два друго - цял час. На два пъти отброих по 20 корена. Няма да са 100, но поне 60 трябва да има. Мотичката се изкриви и към 1 часа се изправих на пътя и изпуши цигара. Разпределих в 2-те торби корените и вързах дисагите. След час стигнах до мястото на позорно-глупавото си преживяване.
"""""""""""""""""""""""
Истината е, че това преживяване веднъж вече съм го преживяла и ми е за втори път.
На връх Коледа през 1992 г. моите 27 крави останаха без ярма, която докарваха от фуражен завод в Ст.Загора. Малкият фуражовоз се счупил и ... изпадам в голяма паника. Внезапно някъде много далеч разпознавам шума на разтоварващ фуражовоз и през глава хуквам към шума. Минавам зад огромния (за 20000 бройлерчета) пилчарник и тичам по леда. Под него е езеро от размити с вода куришки. Ииии ледът се счупва и всичките вонящи ледени куришки на света навлизат в гумените ми ботуши, заедно с парчета лед.
Стигнах до фуражовоза и заръчах на шофьора да предаде, че утре или ще изпратят фураж за животните ми, или ще ида да подпаля всички мелници в завода!!!!
Върнах се с ботушите в ръце в обора и веднага се изкъпах, та се загрях хубавичко. Даже и хрема нямах!
""""""""""""""""""""""""""""""
Като остана зад гърба ми черния кърски път, срещу фабриката да олио ме очакваше такава красота, че оставих дисагите и мотичката на земята върху тревата и се прехласнах.
Младо конче пасеше трева отвъд асфалтовия път!
От толкова изящество и красота, просто се просълзих. Гривата му има-няма 4-5 см. Прилича на момче с едва набол мъх. Цялото топло кафяво, аха-аха ще почервенее. Изглежда сякаш е осветено в червено от залязващо слънце. На предните крака има светли "чорапки" - почти като моите хавлиени. И бяла звезда на челото. На 50 м. от него навътре, белее голяма бяла звезда, край която очите на майката изпитателно ме наблюдават. Ще доближа ли рожбата й и трябва ли да се втурне да ме нарита здравата, или също като нея мисля, че нейното конче е най-хубавото на света и няма да го доближавам.
Няма по-елегантно животно с толкова красиви линии и хармонични пропорции!
Ако можех да се родя като животно, щях да искам да съм кон. (То даже се вижда в "конски" дългия ми лик - може да е обещание...Хахахахаха, обещание - как пък не! )
Заслужаваше си цялата кал заради тази награда!
Утре търси кашон 3 кила в офис Аксаков.
Дано всички коренчета да се хванат!!! Да са живи и здрави дечицата да се радват на ягодките! Ще чакам в тази тема снимки на децата с кошничките с ягодки и муцунки в ягодово розово!
Мария[/quote]
А ето и историята.
Алана, станала съм, без да изпратя първото ЛС.
Първо се отказах от шишето вода, влязох в градинските си шарени гумени ботушки и... чак след 10 мин. път се сетих, че тръгнах без да взема лопатката за изтъргване на калта от мотичката. Казах си, че ще преживея и без лопатката. По пътя от една пощенска кутия взех две рекламни брошури на Била и си харесах едно парче камък, с което да стържа калта - вместо забравената лопатка.
След 1 час вече стъпих на кърския черен път. Нали съм хитра, реших да карам направо през нивите и напуснах черния път. Виждаха се тук там в началните 2-3 метра изчезващи локви, но ще ги прескачам и ще стъпвам само на високото, сухото.
Да, ама не!
Както си стъпих на "високото, сухото", на втората крачка внезапно се озовах затънала в кал.
Моментално се обърнах д лице към напуснатия черен кърски път. Обаче, оказва се, че с каквато сила дърпам единия затънал до ръба ботуш, със същата сила се натиска надолу хуууубавичко в калта другия ботуш. На втората стъпка обратно към пътя, се оказах с измъкнат от ботуша десен крак. Опирам се на дългия сап на мотичката, но в един момент крехкия баланс не знам как се наруши и обутия в хавлиен чорап десен крак се озова в калта.
Както казваше от трибуната на парламента едно време Гиньо Ганев "бития бит и така нататък".
Да извадим ботуша!
Само след някакви си 5-6 минути гъзурчене, пазене на баланса и напъни, ботушът е изваден и е здраво стиснат в ръка, а борбата продължава за стигна до пътя без да ми се събуе и втория ботуш.
Мислех, че никога няма да измина тези 2-3 крачки обратно до пътя, но ги изминах!
Тук рекламните брошури се оказаха нечувано полезни! С 1 литър вода нищо нямаше да мога да изчистя.
Сега започна епичната борба са вкарам тапицирания с дебел пласт кал хавлиен чорап обратно в ботуша. След четвърт час мъки вече обута, реших, че след цигарата поемам обратно към града. Край!
След цигарата поех към ягодите.
Стигнах след 1 час и след обмисляне, реших да търся корени край килналия се вече изоставен навес. Смоковете трябва да помнят, че вътре често има хора и да странят от него и от пътя. Миналата година са вадили коренища, купища и огромни найлонови торби пълни с коренища ягоди. Загинали... Тракторът е идвал до навеса поне 100 пъти, обръщал е и да, много е отъпкано. Но изсъхналата трева е наистина с моя бой... Тук коренче, на метър-два друго - цял час. На два пъти отброих по 20 корена. Няма да са 100, но поне 60 трябва да има. Мотичката се изкриви и към 1 часа се изправих на пътя и изпуши цигара. Разпределих в 2-те торби корените и вързах дисагите. След час стигнах до мястото на позорно-глупавото си преживяване.
"""""""""""""""""""""""
Истината е, че това преживяване веднъж вече съм го преживяла и ми е за втори път.
На връх Коледа през 1992 г. моите 27 крави останаха без ярма, която докарваха от фуражен завод в Ст.Загора. Малкият фуражовоз се счупил и ... изпадам в голяма паника. Внезапно някъде много далеч разпознавам шума на разтоварващ фуражовоз и през глава хуквам към шума. Минавам зад огромния (за 20000 бройлерчета) пилчарник и тичам по леда. Под него е езеро от размити с вода куришки. Ииии ледът се счупва и всичките вонящи ледени куришки на света навлизат в гумените ми ботуши, заедно с парчета лед.
Стигнах до фуражовоза и заръчах на шофьора да предаде, че утре или ще изпратят фураж за животните ми, или ще ида да подпаля всички мелници в завода!!!!
Върнах се с ботушите в ръце в обора и веднага се изкъпах, та се загрях хубавичко. Даже и хрема нямах!
""""""""""""""""""""""""""""""
Като остана зад гърба ми черния кърски път, срещу фабриката да олио ме очакваше такава красота, че оставих дисагите и мотичката на земята върху тревата и се прехласнах.
Младо конче пасеше трева отвъд асфалтовия път!
От толкова изящество и красота, просто се просълзих. Гривата му има-няма 4-5 см. Прилича на момче с едва набол мъх. Цялото топло кафяво, аха-аха ще почервенее. Изглежда сякаш е осветено в червено от залязващо слънце. На предните крака има светли "чорапки" - почти като моите хавлиени. И бяла звезда на челото. На 50 м. от него навътре, белее голяма бяла звезда, край която очите на майката изпитателно ме наблюдават. Ще доближа ли рожбата й и трябва ли да се втурне да ме нарита здравата, или също като нея мисля, че нейното конче е най-хубавото на света и няма да го доближавам.
Няма по-елегантно животно с толкова красиви линии и хармонични пропорции!
Ако можех да се родя като животно, щях да искам да съм кон. (То даже се вижда в "конски" дългия ми лик - може да е обещание...Хахахахаха, обещание - как пък не! )
Заслужаваше си цялата кал заради тази награда!
Утре търси кашон 3 кила в офис Аксаков.
Дано всички коренчета да се хванат!!! Да са живи и здрави дечицата да се радват на ягодките! Ще чакам в тази тема снимки на децата с кошничките с ягодки и муцунки в ягодово розово!
Мария[/quote]
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Кафе машина
- Мнения: 4867
- Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
- Дал благодарност: 306 пъти
- Получил благодарност: 266 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Ей, Мерко видно чудо си ни ти! А едно винце пи ли, като се прибра, за да стоплиш хем краката, главата?
- Daniela Pargu
- Чист кофеин
- Мнения: 5252
- Регистриран на: Яну 29, '17, 20:53
- Местоположение: В.Търново
- Дал благодарност: 67 пъти
- Получил благодарност: 90 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
И аз да питам опитните градинари :
-имам ягоди в саксии- за красота,но сега приятелка ми донесе градински,та въпросът е-
- не е ли късно да се садят /да ги сложа ли в саксия,да зимуват вътре /
или да ги насадя и дали може между ниски иглолистни?
Такава дилема ми е ,изчетох сума неща,но сама до отговор не стигам
Моля за съвет ,съдействие и направо одобрение на шантавите ми помисли
-имам ягоди в саксии- за красота,но сега приятелка ми донесе градински,та въпросът е-
- не е ли късно да се садят /да ги сложа ли в саксия,да зимуват вътре /
или да ги насадя и дали може между ниски иглолистни?
Такава дилема ми е ,изчетох сума неща,но сама до отговор не стигам
Моля за съвет ,съдействие и направо одобрение на шантавите ми помисли
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Аз онзи ден си присаждах едни ягоди в градинатаDaniela Pargu написа:И аз да питам опитните градинари :
-имам ягоди в саксии- за красота,но сега приятелка ми донесе градински,та въпросът е-
- не е ли късно да се садят /да ги сложа ли в саксия,да зимуват вътре /
или да ги насадя и дали може между ниски иглолистни?
Такава дилема ми е ,изчетох сума неща,но сама до отговор не стигам
Моля за съвет ,съдействие и направо одобрение на шантавите ми помисли
За ягоди между ниски иглолистни съм категорично НЕ - иска си голяма поддръжка, за да са добър фон-килим на иглолистното. Ако са питомни се получава още по зле - при мен поне - едни големи листаци развиват и като почнат да съхнат - грозна работа. Дивите ягодки стоят добре, но си искат почистване. Много ми е субективно мнението, но пък и мнооого изстрадано
-
- Наркоман
- Мнения: 11635
- Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
- Дал благодарност: 73 пъти
- Получил благодарност: 53 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Дивите ягодки са абсолютно инвазивни и трябва да се садят на място,където няма да е проблем.
- Daniela Pargu
- Чист кофеин
- Мнения: 5252
- Регистриран на: Яну 29, '17, 20:53
- Местоположение: В.Търново
- Дал благодарност: 67 пъти
- Получил благодарност: 90 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Благодаря,момичета!
Ще се вслушам!
Но все пак важното е ,че може да се садят сега
Ще се вслушам!
Но все пак важното е ,че може да се садят сега
- ivrabetsa
- Кафевар/ка/
- Мнения: 828
- Регистриран на: Ное 15, '12, 23:50
- Местоположение: Близо до морето
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Съгласен!Инвазивни и абсолютно почвопокривни-за няколко месеца задушиха и унищожиха повитица с която се боря без успех почти две години.libra написа:Дивите ягодки са абсолютно инвазивни и трябва да се садят на място,където няма да е проблем.
-
- Кафе машина
- Мнения: 4867
- Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
- Дал благодарност: 306 пъти
- Получил благодарност: 266 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Ей, обаче на жега през лятото дали ще издържат? Ако отговорът е "да", ще моля накой да ме снабди с малко от тези ягодки!ivrabetsa написа:Съгласен!Инвазивни и абсолютно почвопокривни-за няколко месеца задушиха и унищожиха повитица с която се боря без успех почти две години.libra написа:Дивите ягодки са абсолютно инвазивни и трябва да се садят на място,където няма да е проблем.
- dung
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1776
- Регистриран на: Апр 16, '15, 15:04
- Местоположение: Раднево
- Дал благодарност: 125 пъти
- Получил благодарност: 124 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Под "дива ягода" горската ягода (Fragaria vesca) ли имате предвид или декоративната индийска ягода (Duchesnea indica)?