Еньовден - празника на слънцето, билките и водата
Един от най-мистичните дни според народният календар на българите е Еньовден – прекрасен ден, в който отдаваме своята почит към природата и нейните магически сили, той е пряко свързан с лятното слънцестоене и в основата му е древния езически култ към Слънцето. Смята се, че тогава слънцето изгрява много рано, изкъпано в „жива вода", преобръща се три пъти и се връща назад. За този ден се казва още, че „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг", което намеква за далечното начало на зимата и за това, че Слънцето вече започва, макар и бавно, да слиза към хоризонта. Еньовден съвпада с православният празник в чест на Свети Йоан Предтеча, отбелязван на 24 юни. Традицията повелява сутрин, при изгрев слънце, всеки да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува. Празника обаче е най-известен с това, че именно тогава билките са най-лековити. При изгрев слънце всички билкари, баяри и вярващи излизат, за да съберат букет от лековити треви. Те трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.
Но за да е лековито билето, трябва да се откупи от самодивите. Затова набраните билки се оставят край изворче или аязмо, а момите се хващали без музика и песни на мълчаливо хоро. Чак когато то се завърти три пъти, продумвали, защото билките вече са се налели с магическа самодивска сила. Ритуалът е важен, защото неоткупени от самодивите билки ставали не лековити, а отровни и се използвали при магии. Затова и много от песните на този ден са за змейове и самодиви, които наказвали с болести. Според легендата в потайна доба, по първи петли вещици и магьосници се събличат голи и яхат метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специални наричания. Тук е спасителната роля на еньовчето, което има магическата способност да прогонва русалки и сури лами. Фолклорът е пълен с песни и приказки за самодиви, които отвличали и любели гайдари и кавалджии, защото обичали музиката. Змейовете пък задигали най-красивите моми за жени. Магии винаги могат да се правят, но в нощта срещу Еньовден магия за зло е неотразима. Направената в тази нощ магия нищо не може да я предотврати. Затова нощта на Еньовден е и нощ на магьосниците. Сънищата са пророчески. Там, където има заровено имане, от мястото излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Всички тези природни явления въздействат на цветята и тревите, придават им целебна сила и омаен аромат, а водата придобива животворяща сила. Затова на Еньовден рано сутрин се берат билки, с които се лекуват всички болести.
На този ден своя
имен ден празнуват всички с имена Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Енчо, Еньо, Иван, Ивана, Иванка, Йоан, Йоана, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна и имена на билки. Задължителен е обичаят за масово къпане.
Честит имен ден на всички именници !!!
Копирала съм от различни източници.